Дискусии

21 Февруари, 2020 174

„Плодът на познанието“ – една дискусия

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Манол Пейков и приятели
Следната дискусия – прекалено интересна, напрегната и…

Изкуство

18 Февруари, 2020 539

Десетте най-добри книги за 2019 според…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Редакция на „Ню Йорк Таймс“
Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите…

Изгледи

13 Февруари, 2020 427 1

Невидимите хора на България

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Лидия Христова
На 18 юли отбелязахме 181 годишнина от рождението на…

Драскулки

10 Февруари, 2020 264

За един приятел, по пътя…

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Манол Пейков
Отраснахме къща до къща на улица „Кукуш“, разделени от една…
  • 03 Фев, 2020 352

    Лека нощ, мистър Джеймс

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Клифърд Саймък
    Паметта му започна да се възвръща. Той отново навлизаше в живота от небитието. Вдъхна мириса на…
  • 01 Фев, 2020 362 1

    Моят шабат – част 2

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    Подготвям в главата си менюто за предстоящия шабат. Трябва всички да бъдат доволни, а те са много.…
  • 16 Ян, 2020 578 4

    Последният праг

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Герман Максимов
    По заповед на Лак-Ифар-ши Яст бил издигнат Дом на смъртта, който съществувал един период и…
  • 25 Дек, 2019 1895 8

    Москва не вярва на сълзи и клишета

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Към Русия, като към никоя друга посока на света, обикновено тръгваме, въоръжени до зъби с клишета.…
  • 14 Дек, 2019 635 3

    Не е крайно лошо

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Събуди се съвсем рано – тъкмо се беше развиделило – и понеже си знаеше, че няма никакъв шанс да…
  • 29 Ное, 2019 1006 1

    Ръката, която те държи

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Баба ѝ говореше забавено, леко завалваше думите. Кая си помисли, че това вероятно се дължи на…
  • 23 Ное, 2019 622

    Като мъжете

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дияна Тончева
    Тази сутрин, веднага щом се събуди, момчето беше изтичало да нагледа кученцата на двора и откри…
  • 29 Окт, 2019 10599 14

    Възхвала на Ханс Аспергер – част 1

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Започвам днес една история, която вероятно с пълно право разглеждам като най-трудната и…
  • 27 Окт, 2019 655

    За писането

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Рядко коригирам нещата, които се появяват изпод клавишите ми. Мислил съм много пъти за това,…
  • 28 Сеп, 2019 1168

    За Грета Тунберг, човешката слепота и планетата, наречена…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    1986. Аз съм на 25 години. В мазето на кооперацията, в която живеех тогава, на две крачки от…

Видрица

20 Януари, 2020 1084

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 1364 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 1357

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5059 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 4713 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 5394

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 6703 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9068

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 8871 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 7558

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 8951

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

На 18-ти септември в Пазарджишкия съд започна делото срещу 13-те български мюсюлмани, обвинени за разпространeние на радикален ислям. Д-р Антонина Желязкова, директорка на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, присъства на първото заседание и изслуша внимателно изчитането на обвинителния акт. „Обвинението е изградено върху неща, които са ненаказуеми и аз съм изненадана, че то може да е толкова неубедително. При изчитането на обвинителния акт през първия ден на съдебния процес аз се смутих, защото разбрах, че единственото нещо, за което тези 13 човека могат да бъдат санкционирани – не по НПК, а с административни мерки – е, че те не са се регистрирали, ако са имали сдружения, което не е доказано, че не са водили правилно счетоводството на получавани пари, че имат неплатени данъци“, споделя Антонина Желязкова.


Тя казва, че част от обвинените в момента дори не крият, че са привърженици на салафизма. Термини като този обаче стряскат българското общество, защото то няма представа какво точно означават. „Опитвам се да поясня, че салафизмът е нещо като „протестантство“ в християнството – става въпрос за няколко човека, които по силата на своето образование или убеждения може би опитват да се върнат към някакви първоначални извори на исляма с една по-засилена догматичност. Което въобще не означава радикализъм. От десетки години познавам „от терен“ част от хората, заели се да проповядват това, в което ги обвиняват. Дори и с думичка те не са призовавали за насилие или отказ от демократичните устои. Те просто се опитват да променят хората от традиционния ислям, отказвайки ги от някои ритуали и дейности, които се извършват на Балканите, за да ги вкарат в някакъв тип „ортодоксална“догматика на исляма. А в това няма нищо наказуемо“, убедена е д-р Желязкова.

„Нима сега се започва отново?“

Директорката на Центъра за изследване на малцинствата и културните взаимодействия смята, че от този съдебен процес никой нищо не може да спечели. „Моето безпокойство, споделяно и от други представители на граждански организации, е, че с процес срещу толкова много имами и мюфтии, високо уважавани от своето паство, веднага се задейства механизмът на лошите спомени сред мюсюлманската общност“, казва Антонина Желязкова и добавя, че пред Пазарджишкия съд е видяла близки и роднини на част от подсъдимите, които са я разпознали. Част от тях са протестирали заедно с нея пред Народното събрание през 1989-та за връщане на имената и религиозните права на малцинствата в България. „Попадайки изведнъж сред същите тези хора, просто ми се стори, че времето е спряло! Защото след цели 23 години отново видях уплашени лица на жени, които през сълзи казваха: „Започва се отново!“. Затова твърдя, че от този процес не печелят нито политиците, нито ДАНС. От него губи цялата страна“, категорична е д-р Желязкова.

„В момент на напрежение между исляма и християнство в целия свят, когато съвсем наскоро преживяхме и терористичен акт на българска територия, би трябвало да ценим нашите мюсюлмани и да ги третираме напълно равнопоставено с останалите граждани“, казва експертката по въпросите на малцинствата. Тя смята, че през 2010-та година службите за сигурност са прекалили с действията си и сега са принудени да доведат започнатото до някакъв завършек. „Те нарушиха маса права, когато преди две години нахлуха в домовете, иззеха религиозна литература и я обявиха за забранена, когато прибраха компютрите на имамите и мюфтиите, които са единственото им оръдие на труда, когато взеха мобилните им телефони. Ние сме вече в 21 век! Когато изземеш компютър, можеш да свалиш целия му харддиск за броени минути и да го върнеш, а две години след акцията тази техника не е върната на хората. И тъй като службите не могат да кажат, че са сбъркали и да се извинят, те тръгват по съдебните зали“, казва Антонина Желязкова.

Кой дърпа дявола за опашката?

Парадоксалното е, че съдебният процес в Пазарджик започва точно тогава, когато управляващата ГЕРБ планира да открие свои партийни офиси в Истанбул и когато мюсюлманският свят ври и кипи от вълнения срещу антиислямски филми и публикации. Дали някой в България съзнателно не дърпа дявола за опашката? Отговорът на д-р Желязкова гласи: „Недоумявам кой би могъл да бъде подобен авантюрист, че да търси полза от случващото се сега и от напрежението, което се нагнетява сред българските мюсюлмани. Дори повече, по друго „стечение на обстоятелствата“ през този уикенд по една от телевизиите започва поредното излъчване на филма „Време разделно“! Българските мюсюлмани реагират с уплаха, когато чуят това заглавие, защото по време на т.нар. „възродителен процес“ през 1980-те години този филм се прожектираше умишлено, насилствено и натрапчиво в районите със смесено население като лост на пропагандната машина тогава. Наистина нямам обяснение. Ако някой иска да пали пожари тук и смята, че това ще му донесе политически ползи и дивиденти, значи е пълен глупак и авантюрист!

Просто не искам да вярвам, че някои прави всичко това с политически цели, просто не мога да повярвам подобно нещо. С връщането на целия този спомен, ти настройваш макрообществото, всички българи срещу себе си. Когато наблюдавах хората на процеса в съдебната зала, си припомних разказа на писателя и бивш политзатворник Ганчо Савов за неговото дело през 1960-те години, когато са го осъдили като югославски шпионин. Същото чувам и сега срещу обвиняемия имам Саид Мутлу – какви книги притежавал, какво е превеждал, как знаел арабски език, че пътувал на конференции и се срещал с някакви хора в Истанбул. Питам се възможно ли е да се връщаме толкова назад във времето? Много е важно хората да разберат, че мюсюлманите са настръхнали. Не може постоянно да те засипват с изречения от рода на това, че тези хора държат бомби и са настроени агресивно“, предупреждава Антонина Желязкова. Според нея не е възможно модерна България да бъде отворена към света и светът към нея, но в същото време да държи в изолация своите мюсюлмани.

„Ясно е, че те също са се отворили към света и няма нищо осъдително в това, че например са влезли в контакти със световна мюсюлманска организация, че посещават някакви семинари в Скопие или Истанбул, да речем. Естествено, че те ще контактуват със света и ние трябва да приемем това! Естествено е също, че ще попадат под някакви външни влияния и тук идва отговорността на българските институции. А тя е, че когато искаш да съхраниш традиционното за българските мюсюлмани, ако желаеш да редуцираш широко отворени пътища за навлизане на исляма в България, трябва да създадеш съответните условия. Възможно ли е главното мюфтийство и цялата мюсюлманска общност повече от десет години да полагат всякакви усилия да получат акредитация за своя Висш ислямски институт и да им се отказва? Възможно ли е в България, където живеят милион мюсюлмани, към Богословския факултет на университета или към някое друго от държавните училища да не се създаде департамент, в който да се подготвят мюсюлмански проповедници?“, пита Антонина Желязкова.

Политика, а не съдебни процеси

„Естествено е, че щом това не се случва, те ще пътуват до Саудитска Арабия, Йордания или Турция. А сега ги обвиняват, че ходят да учат. Освен за финансиране, държавата би могла да се замисли и как е извършена реституцията на имотите на мюсюлманската деноминация в България. Възможно ли е стопроцентово да реституираш собствеността на православното изповедание, а в някои региони да не си „добутал“ до 30 на сто връщането на мюсюлманските имоти? Ако Главното мюфтийство има средства, то би давало стипендии на своите хора, за да се учат. Казано накратко: за българските мюсюлмани е нужна политика, а не безсмислени съдебни процеси, които единствено засилват напрежението както сред мюсюлманското малцинство, така и сред останалите в страната“, категорична е д-р Антонина Желязкова.

(Материал на Дойче Веле)

Източник

Pin It
Антонина Желязкова
Антонина Желязкова е историк, специалист по османска история и по проблемите на Балканите и на малцинствата. В момента е председател на Управителния съвет на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. От началото на 90-те години ръководи екипи от социолози, политолози, антрополози, етнолози и историци, които провеждат теренни изследвания в балканските страни и в смесените региони в България.
Други статии от този автор

Посетители

27

support

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Интересно наблюдение... преди 2 дни
  • Светослав Живков писа Още
    Дискусиите са хубав... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Ами да напише друга... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Погледът не е на... преди 1 седмица
  • Боян писа Още
    Поредната... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Присвивам се всеки... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Но не съм съвсем прав:... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Доживях и такава... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    В Евангелието Иисус... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Християнинът е човек,... преди 1 седмица
  • Кирилка Петткова писа Още
    "Налагането на... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Другарю проф., Рейгън... преди 1 седмица
  • Кирилка Петткова писа Още
    Споделям много от... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Златк писа:
    Ако искаш, след това...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аааа, така кажи бе,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Значи да не се мъча да... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    иван сухи писа:
    Това да си докторант...
    преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да се обръща внимание... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    В славянската... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не са "журналисти",... преди 2 седмици
  • иван сухи писа Още
    Взаимно се надъхват... преди 2 седмици
  • иван сухи писа Още
    Това да си докторант в... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Смея да твърдя, че... преди 2 седмици
  • Проф. Пенка Ангелова писа Още
    Радвам се, че започва... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Пропуснах, че онова,... преди 2 седмици