Дискусии

17 Февруари, 2021 503 1

Циганинът като културтрегер и…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Красен Станчев
От времето на либерализацията на режима в бивша Югославия…

Изкуство

09 Февруари, 2021 455

Как Евгений Замятин е оформил…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джон Грей
През май 1929 г. Евгений Замятин става обект на враждебни…

Изгледи

08 Февруари, 2021 636 1

Появяват се нови, тревожни…

Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Меган Молтени
Към края на миналата година лекарите в Нелсън Мандела бей,…
  • 04 Фев, 2021 431 1

    Да живееш като цар

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Игор Торбаков
    За разлика от абсолютните монархии или военните диктатури, политическият режим, създаден…
  • 08 Ян, 2021 860 1

    Капанците – потомци на прабългарите

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар
    Капанците са една от колоритните етнографски групи в България, с предполагаем тюркски…
  • 16 Сеп, 2020 1584 2

    Германия се подготвя за втората вълна на COVID-19

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Екип на списание „Шпигел“
    Най-известният германски вирусолог е объркан. След като поднови издаването на…
  • 14 Юли, 2020 1881

    Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд:…

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): колектив под ръководството на професор Александър Бурмов
    – Хей, Велчо, ето другарят ти Божил пред теб казва, че в сряда през нощта той отивал да…
  • 08 Юли, 2020 3601 7

    Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд:…

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): колектив под ръководството на професор Александър Бурмов
    „Либерален преглед“ започва да публикува в продължения една от най-важните книги в…
  • 07 Юли, 2020 2671 1

    Отвъд отвъдното: Размисли за Черно море

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Димитър Кенаров
    През лятото на 1986 г. баща ми заведе майка ми и мен в Албена, луксозен курорт на…
  • 29 Юни, 2020 1620 2

    Пост-пандемичната Русия

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Ирина Бороган, Андрей Солдатов
    През април московчани очакваха пристигането на коронавируса в състояние на определена…
  • 22 Юни, 2020 1138

    Границите на алтруизма: идещата глобална борба за…

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Екип на списание „Шпигел“
    Никой политик, общество, държава – включително Европейският съюз, Организацията на…
  • 19 Юни, 2020 1478

    Светът след Колумб

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Дж. Х. Елиът
    Към петнадесети век португалските търговци по крайбрежието на Западна Африка вече са…
  • 18 Юни, 2020 3036 4

    Никопол през османския период 1396 – 1878 г.

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар
    В България като цяло османският период е разглеждан в отрицателна светлина. Това…

Драскулки

23 Февруари, 2021 287 1

Магда

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Христо Карастоянов
Магда! Появи се, хвана ме за ръка и ме поведе из огромния…
  • 10 Фев, 2021 343

    Малки престъпления

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Атанас Стойчев
    Когато баща му почина, Нико не се разстрои особено. Той беше уредил всички подробности с…
  • 22 Ян, 2021 358

    Цветовете на здрача

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Бисерка Рачева
    Не си ли сложа очилата, и себе си не мога да прочета напоследък. Мнозина на моите години вероятно…
  • 08 Ян, 2021 912 4

    Розови панелки и орли

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Розови панелки и орли „Миманджес“ или иначе казано „здравей“, Албания! Пътят се вие като змия по…
  • 06 Ян, 2021 801 6

    За спомените и детството

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Сигурен съм, че всеки/всяка от нас има поне по един такъв спомен в главата си: някакво четиво,…
  • 26 Дек, 2020 478

    Трите целувки

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орасио Кирога
    Имало едно време един мъж с такава жажда да обича, че се боял да не умре, без да е обичал…
  • 08 Дек, 2020 553 1

    Машината на Онезим

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Пиер Гамара
    И така, аз отидох при Онезим. Той ме отведе в своя задръстен с какво ли не кабинет. Аз заговорих за…
  • 30 Окт, 2020 1334 5

    Устоите на митовете

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Надежда Станилова
    Баба ми пишеше с химически молив, като наплюнчваше графита му, за да е видимо и ясно написаното.…
  • 23 Окт, 2020 933

    В реката на времето

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джеймс Уд
    Ницще казва някъде, че усърдните, добродетелни англичани са опропастили неделята. Знам това още от…
  • 07 Сеп, 2020 1855 3

    Сантиментално пътешествие в три града и поне шест любовни…

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Пристигаме в Берковица по здрач, пропътували земите от Горна Джумая, през Лакатнишките скали, по…
  • 28 Авг, 2020 825

    За хората-айсберги

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Странно (или може би напълно нормално) нещо: нетипичната, малцинствена природа, с която са ме…

Видрица

24 Декември, 2020 572

Равносметка на една чумава година

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен…
  • 20 Ян, 2020 2839

    Селският гений: Удивителни снимки от съветския живот,…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
    През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно…
  • 22 Юли, 2019 2916 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 2772

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 6440 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 6550 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 6690

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 8235 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 10553

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 10308 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8861

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
1 1 1 1 1 Оценка 100% (4 гласувания)
Pin It

Резултатите от предварителните гръцки избори бяха предсказуема катастрофа: двете основни партии, социалистическата ПАСОК и десноцентристката Нова демокрация (НД) бяха изместени от нови екстремистки партии, които се появиха отдясно и отляво, сред тях лявата Сириза и ККЕ (комунистическа) партии, които получиха една четвърт от гласовете, както и крайно десните Независими гърци и Златно утро, които получиха почти 18 процента.

Основните въпроси, около които се въртеше кампанията, бяха дали Гърция трябва да изпълни условията на меморандума, който беше договорила с ЕС и МВФ, продължавайки мерките за спестявания, или не. Никоя от партиите обаче не беше готова да разгледа в дълбочина какъв на първо място е бил източника на гръцките проблеми, както и причината, поради която страната беше изпаднала в такава криза на публичния дълг – а това е всепроникващият гръцки клиентелизъм.

Напоследък се говори много за две Европи, като разговорът тръгна от първоначалната тема за периферните PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция, Испания), за да се превърне в дискусия за севера и юга на ЕС, защото стана ясно, че Италия и потенциално Франция също са изправени пред огромни дългове и банкови проблеми. Всичко това често се представя като контраст между усилено работещата, протестантска, дисциплинирана северна Европа (Германия, Холандия и Скандинавия), и мързеливия, разпуснат, католическо-православен юг. Но реалното разделение не е културно; всъщност то е разделение между клиентелистката и не-клиентелистка Европа.

Клиентелизмът се появява тогава, когато политически партии използват обществени ресурси като средство за възнаграждаване на политическите си поддръжници. Политиците предлагат не програмни публични политики, а индивидуални възнаграждения като например работно място в пощите, лична намеса в полза на някой роднина, а понякога и директно изплащане на пари или подаръци.

По мое мнение клиентелизмът трябва да се разграничава от корупцията изобщо, тъй като между политиците и гласоподавателите тук съществува взаимна връзка. При клиентелистката система е налице система на реална отчетност: политикът трябва да даде обратно нещо на поддръжниците си, ако би желал да остане на власт, дори и ако това е чисто лична облага. Истинската корупция е по-хищническа – когато например някой политик вземе подкуп или комисионна, която отива директно в швейцарска банка за лична облага единствено на политика и семейството му. Раздаването на обществени длъжности и направляването на ресурси към собствените политически поддръжници е нещо легално в много страни, докато подкупите не са. Една от големите трагедии на нескончаемата Афганистанска война се състои в това, че племенната система (tribalism), която е по същество клиентелистка, се разпадна и беше заменена с чисто хищничество; завръщането към клиентелизма тук би представлявало реален прогрес.

Един друг начин за разбиране на клиентелизма е, че той представлява ранна форма на демократическа мобилизация, която се практикува почти навсякъде в бедни страни, поддържащи редовни избори. Той е всеприсъстващ в страни, инак толкова различни като Индия, Мексико, Бразилия, Тайланд, Кения и Нигерия. Клиентелизмът е продукт не на някаква специфична културна тенденция или неспособност на политиците да разберат по какъв начин би трябвало да функционира една модерна политическа система. Всъщност той често е най-ефективният начин да се мобилизират и изведат на политическото място на действие сравнително бедните и необразовани избиратели. Такива избиратели често не се интересуват особено много от програми и политики, а само от непосредствените лични облаги като работно място или еквивалента на печена пуйка за Нова година.

Собствената история на Америка демонстрира всичко това: когато ограничената избирателна система бива разширена през 1820-те и 30-те години до универсално право на гласуване за всички бели мъже, политическите партии реагират, като мобилизират тези нови маси от гласоподаватели по клиентелистки начини. Действително, в САЩ са изобретени както масовите политически партии, така и клиентелизма (или онова, което в американската история е известно под името „система на патронаж“). В продължение на един век, между избора на Ендрю Джаксън и края на Прогресивната ера[1], американската политика на федерално, щатско и локално ниво е била организирана около способността на двете съперничещи си партии да раздават държавни работни места.

Германия, Скандинавия, Великобритания и Холандия никога не са били доминирани от клиентелистки партии, докато Италия, Гърция, Испания и Австрия са били. Както посочва Мартин Шефтър в книгата си Политическите партии и държавата (1993), причината за тази разлика е в сравнителния тайминг на консолидацията на модерната Веберова бюрократична държава и началото на демокрацията. Страни като Прусия/Германия, Франция, Швеция или Япония, които са били ангажирани в изключително остра военна конкуренция по време на автократичните си фази, са успели да създадат модерни, основаващи се на заслуги (меритократични) бюрокрации. Автономията на тези бюрокрации е била поддържана от една „абсолютистка коалиция“, която ги е защищавала срещу попълзновенията на политическите партии, когато всеобщото гласоподаване и политическата конкуренция са станали всеобщо достъпни. Политическите партии са могли да разпределят ресурси към своите групови интереси, но не и държавни работни места. Това е причината, поради която всички тези страни продължават да имат сравнително висококачествени обществени сектори, които, освен всичко друго, съумяват и да контролират по-добре фискалните дефицити.

В Съединените щати, Италия и Гърция, напротив, демокрацията е дошла преди консолидацията на модерната държава; без политическа коалиция, която да защищава бюрократическата автономия, обществените сектори са били готови за бракониерство от страна на демократични политици, които са се нуждаели от раздаване на работни места, за да мобилизират избирателските маси. Гърция, като част от Османската империя, никога не е успяла да развие силна държава в прусашки стил. Демокрацията е дошла в Гърция сравнително бързо след освобождението от турците; универсалното избирателно право е постигнато през 1844 (във Великобритания например това се е случило чак през 1884, след Третия реформаторски акт), докато парламентаризмът е бил въведен едва през 1870-те. Политическите партии са започнали да мобилизират избирателите въз основа на роднински връзки и местни селски мрежи от патрони и клиенти. Капитализмът е бил слаборазвит, така че съществуващите елити са виждали в държавата, а не в частния сектор, основен източник за търсене на шансове и ресурси. Урбанизацията от 20 век тук не е довела до онази трансформация на общността в общество, която се е получила във Великобритания и Германия (с други думи, разрушаването на традиционните роднински и локални мрежи, и заместването им от модерно разпределение на труда). Вместо това тук се е получило едно преместване на общността в градска обстановка, с последващо оцеляване на традиционните отношения между патрон и клиент.

Този модел продължава да съществува през целия 20 век, и особено след връщането на Гърция към демокрация през 1974, след диктатурата на полковниците. Двете основни политически партии, ПАСОК и НД, са търсели достигане на власт чрез разпределяне на държавни работни места за поддръжниците си. Мощните професионални съюзи от гръцкия обществен сектор са успели да постигнат доживотни договори за държавните служители. Това означава, че всяка смяна от една партия към следващата, не е водела до уволняването на работниците на другата партия, както е ставало при американската система на патронаж, а до още по-голямо разширяване на държавната заетост. Тук се крият и корените на настоящата гръцка криза, свързана с непропорционално голям обществен сектор и пълна неспособност на съществуващите партии да извършат структурните реформи, изисквани от Брюксел и МВФ.

Италианската история е малко по-сложна. Северна Италия е била традиционно организирана около олигархични и самоуправляващи се градове-държави като Венеция, Флоренция, Торино, Болоня и Генуа, със сравнително добри местни управления. Югът обаче е бил част от Кралството на двете Сицилии, управлявано през по-голямата част от ранния модерен период от далечните испански Хабсбурги въз основа на една йерархична, феодална система на поземлено владение. Италианският юг няма история на реално, силно централно правителство. Когато Италия е обединена през 1860-те, тя е обвързала в едно цяло Севера, който от социална и икономическа гледна точка не е бил много по-различен от Австрия и южна Германия, и Юга, който по същество е бил една по-слабо развита страна.

Когато се ражда следвоенната италианска демокрация, северните елити се изправят пред проблема как да мобилизират избирателите от Юга – един регион, чиято бедност е означавала, че поддръжката за комунизма там е била сравнително силна. Онова, което правят християндемократите е, че те трансформират традиционната система от патрони и клиенти в модерна клиентелистка такава, при която обществените работни места са използвани като валута за избирателите. Тази система е успяла да стабилизира страната, но цената за това е невъзможността за формиране на силна, модерна Веберова държава. Голяма част от историята на съвременна Италия включва борба между модерния север и клиентелисткия юг. Клиентелистка Италия, за която освен това са характерни и феномените на Мафията и организираната престъпност, навремени е заплашвала да залее страната като цяло. Модерна Италия се бори срещу това с помощта на съдебни преследвания и Тангентополи[2], докато част от Севера, под ръководството на Северната лига, дори заплаши да се отдели напълно от Юга. Едуард Банфийлд с неговия „аморален фамилизъм“ и Роберт Путнам, чрез понятието „нисък социален капитал“, се опитват да обрисуват тази нефункционираща социална система, създавана от клиентелистката политическа организация на южна Италия.

В Съединените Щати клиентелизмът е до голяма степен преодолян в резултат от икономическата модернизация. Индустриализацията на страната в ранния 19 век създава нови социални групи като бизнесмени, професионалисти и градски реформатори, които се обединяват в Прогресивното движение, за да се борят за реформи на гражданското управление и бюрокрация, основаваща се на заслуги. И докато борбата за постигане на второто е бавна и продължава през животите на почти две поколения, то до средата на 20 век САЩ успяват да елиминират патронажа както на федерално, така и на местно ниво. (Тук може да се спори, че той се е върнал обратно под формата на модерните групови интереси и лобизма, но това е тема за съвсем друг разговор).

В Италия и Гърция обаче модерната държава никога не успява да измести настрана клиентелистката. В Италия, както вече споменах, поне се е водила борба за това. Но в Гърция никога не се появявала каквато и да е прогресивна коалиция, въпреки очевидното отвращение на множество млади гърци от съществуващата система. Налагането на технократски правителства под ръководството на Марио Монти и Лукас Пападемос, беше по същество опит да се наложат такива промени от външни сили. Но докато гръцкото правителство беше склонно да ореже определени форми на харчене и да повиши данъците, никоя от традиционните партии не демонстрира желание да подреже собствената си политическа база, като атакува самия клиентелизъм. Нито пък някоя от екстремистките партии, които сега са представени в гръцкия парламент, е правила от всичко това някаква значима част от собствените си програми.

Ето защо целия проект за обединяване на Европа в някакъв фискален съюз ми се струва толкова нереалистичен. Външният натиск никога няма да успее да наложи промени, освен ако не действа в съюз с вътрешни сили, които сами да желаят реформа. В Италия тези сили съществуват поне потенциално, но в Гърция те изглеждат напълно липсващи.

Решаването на проблема с клиентелизма би се обърнало към един от дългосрочните източници на настоящата криза. Но всяка промяна би имала ефект само в течение на много дълъг период от време, и следователно не е ужасно важна от гледна точка на краткосрочното бъдеще нито на Гърция, нито на ЕС. Ако гръцката общественост желае да отхвърли мерките за съкращения, което изглежда доста очевидно, страната ще тръгне по посока към директен банкрут и излизане от еврозоната. Винаги съм смятал, че излизането от еврото е единствената реалистична опция за Гърция – която би могла да се получи сравнително подредено, ако би била предприета преди месеци. Сега вече, след като се изтъква като предпочитана политика на екстремистките партии, излизането най-вероятно ще се получи по много безпорядъчен начин, с тежки последствия за стабилността на Европа като цяло. Така че нито дългосрочната, нито краткосрочна перспектива не ми изглежда особено блестяща.

Източник



[1] Времето между 1890-те и 1920-те години, в американската история – период на политически активизъм и политически реформи. Бел. пр.

[2] (в превод: град на подкупите): Понятие, с което понякога се обозначава борбата на италианската държава срещу корупцията и организираната престъпност, най-вече в широкомащабната операция Чисти ръце, 1992–96. Бел. пр.

Pin It
Франсис Фукуяма
Франсис Фукуяма е един от най-известните и общопризнати съвременни философи и социолози. Понастоящем той е професор по международна политическа икономия в университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд. Фукуяма е най-добре познат като автор на Краят на историята и последният човек, в която защищава тезата, че историческото развитие на човечеството като борба на идеологии до голяма степен е приключило с края на Студената война и победата на либералните демокрации над комунизма. Той предсказва евентуалната победа на политическия и икономически либерализъм в целия свят.

Посетители

61

support

Последните най...


Коментари

  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 20 часа
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 2 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 3 дни
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 4 дни
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 4 дни
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 4 дни
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 5 дни
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 6 дни
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 2 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 2 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам тук този... преди 3 седмици
  • Божидар Спасов писа Още
    E, бих искал да взема... преди 3 седмици
  • Момчил Дойчев писа Още
    Естестествено, че... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Alexander...
    преди 3 седмици