Дискусии

01 Август, 2022 513 5

Откровение за трагичното минало:…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Зейнеп Зафер
Антиасимилаторската литература на турци, помаци и роми,…

Изкуство

08 Август, 2022 172 1

Изчезващите модернисти

Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Марк Н. Грант
За разлика от композиторите за концертни зали, филмовите…

Изгледи

03 Август, 2022 541

Германия и краят на глобализацията

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): екип на сп. „Шпигел“
Икономисти от университета в Тюбинген са изчислили какво би…
  • 18 Юли, 2022 274

    Можем ли да създадем по-добри от природните листа

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Елизабет Колберт
    Може ли да се предотврати световната продоволствена криза чрез подобряване на…
  • 13 Юли, 2022 1025

    Няма империя без край

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Игор Торбаков
    През последните 30 години основната стратегическа цел на Русия беше да запази…
  • 07 Юли, 2022 1225 9

    Четейки Украйна

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Мааря Кангро
    Беше ми любопитно да разбера какво мислят украинците за статията на Оксана Забужко,…
  • 29 Юни, 2022 343

    CRISPR, 10 години по-късно: Учим се да пренаписваме кода на…

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Карл Зимър
    Само за едно десетилетие CRISPR се превърна в едно от най-известните изобретения в…
  • 27 Юни, 2022 442

    Босна на ръба

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джошуа Хамър
    Едно поколение след Босненската война, в която от 1992 до 1995 г. загинаха близо 100 000…
  • 17 Юни, 2022 428

    Платон – първият авторитарист?

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Тае-Йеун Ким
    С настъпването на Студената война „Отвореното общество и неговите врагове“ започва все…
  • 13 Юни, 2022 743

    Защо Студената война проработи

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Тони Джуд
    Достъпът до архивите затваря редица възможности за интерпретация, които оставаха упорито…
  • 07 Юни, 2022 1459 8

    Какво ще стане, ако Украйна спечели?

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж
    Едно пълномащабно военно поражение на Русия, включително връщането на Крим, граничи с…
  • 03 Юни, 2022 645 1

    Руски журналист ще продаде на търг Нобеловия медал в полза…

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“
    След като спечели Нобеловата награда за мир през октомври миналата година, руският…
  • 02 Юни, 2022 344

    Как Кремъл превзе руския Facebook

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Морган Мийкър
    През декември 2021 г., два месеца преди инвазията в Украйна, новият главен изпълнителен…

Драскулки

24 Юни, 2022 885 7

Литературно пътешествие в сърцето на…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Карл Уве Кнаусгор
Историите винаги са сплотявали Русия и това, което ги прави…
  • 29 Апр, 2022 1025 1

    Първото украинско семейство, с което се запознахме

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Захари Карабашлиев
    На крак искам да разкажа за първото украинско семейство, с което се запознахме. Случи се в…
  • 09 Апр, 2022 1506 5

    Зверствата в Украйна – истина или фейк?

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    С риск да разпаля ненужни страсти, ще се опитам тук да представя собственото си разбиране за…
  • 07 Апр, 2022 788

    Да гледаш болката на другите

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Сюзън Зонтаг
    Да бъдеш зрител на бедствията, които се случват в друга страна, е квинтесенция на съвременното…
  • 05 Апр, 2022 1811 6

    Симптомът Буча

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Как точно се стига дотам, че в някакъв момент започваме да оправдаваме убийството? Съмнявам се…
  • 18 Мар, 2022 1216 2

    За новата Инквизиция

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Румен Леонидов
    Новата Инквизиция е тук, нахлува в европейските земи, стъписаните запяме захласнати в удивление как…
  • 17 Мар, 2022 643

    В първите дни на войната. Депеша от Киев

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Олена Стяжкина
    Вчера беше рожденият ми ден. Приятелката ми, която остана в Донецк през всичките тези години,…
  • 02 Мар, 2022 929

    Моят първи паспорт

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орхан Памук
    Моят първи паспорт Спомням си, че трябваше да позирам много дълго време, докато старият фотограф си…
  • 18 Ян, 2022 817

    Фунес паметливият

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Хорхе Луис Борхес
    Помня го (въпреки че нямам право да произнасям тази свещена дума – само един човек на земята имаше…
  • 14 Ян, 2022 927

    Аквариумът

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александър Хемон
    Вярвам, че има психологически механизъм, който не позволява на повечето от нас да си представят…
  • 03 Ян, 2022 994

    Навън и гола

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Етгар Керет
    Навън пече слънце, а долу на моравата моята приятелка лежи гола. Двайсет и първи юни, най-дългият…

Видрица

22 Май, 2022 4530 3

Азовстал, 20 май 2022

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
Дмитро Козацки, украински боец от полка „Азов“ с прозвище…
  • 03 Юли, 2021 2277 5

    „Либерален преглед“: 4000

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Заглавието казва всичко: това е 4000-ят текст, който се публикува в „Либерален преглед“ –…
  • 22 Юни, 2021 2317 3

    За преживяванията от детството

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако…
  • 16 Май, 2021 1953

    За реалността на мечтите, или „Енев гамбит“

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Страстта към шахмата дойде сравнително късно в живота ми, някъде към 15-годишна възраст.…
  • 24 Дек, 2020 2226

    Равносметка на една чумава година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен основната поука беше да не…
  • 20 Ян, 2020 4852

    Селският гений: Удивителни снимки от съветския живот,…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
    През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно…
  • 22 Юли, 2019 5394 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 4506

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 7929 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 8998 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 8382

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
1 1 1 1 1 Оценка 100% (4 гласувания)
Pin It

Резултатите от предварителните гръцки избори бяха предсказуема катастрофа: двете основни партии, социалистическата ПАСОК и десноцентристката Нова демокрация (НД) бяха изместени от нови екстремистки партии, които се появиха отдясно и отляво, сред тях лявата Сириза и ККЕ (комунистическа) партии, които получиха една четвърт от гласовете, както и крайно десните Независими гърци и Златно утро, които получиха почти 18 процента.

Основните въпроси, около които се въртеше кампанията, бяха дали Гърция трябва да изпълни условията на меморандума, който беше договорила с ЕС и МВФ, продължавайки мерките за спестявания, или не. Никоя от партиите обаче не беше готова да разгледа в дълбочина какъв на първо място е бил източника на гръцките проблеми, както и причината, поради която страната беше изпаднала в такава криза на публичния дълг – а това е всепроникващият гръцки клиентелизъм.

Напоследък се говори много за две Европи, като разговорът тръгна от първоначалната тема за периферните PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция, Испания), за да се превърне в дискусия за севера и юга на ЕС, защото стана ясно, че Италия и потенциално Франция също са изправени пред огромни дългове и банкови проблеми. Всичко това често се представя като контраст между усилено работещата, протестантска, дисциплинирана северна Европа (Германия, Холандия и Скандинавия), и мързеливия, разпуснат, католическо-православен юг. Но реалното разделение не е културно; всъщност то е разделение между клиентелистката и не-клиентелистка Европа.

Клиентелизмът се появява тогава, когато политически партии използват обществени ресурси като средство за възнаграждаване на политическите си поддръжници. Политиците предлагат не програмни публични политики, а индивидуални възнаграждения като например работно място в пощите, лична намеса в полза на някой роднина, а понякога и директно изплащане на пари или подаръци.

По мое мнение клиентелизмът трябва да се разграничава от корупцията изобщо, тъй като между политиците и гласоподавателите тук съществува взаимна връзка. При клиентелистката система е налице система на реална отчетност: политикът трябва да даде обратно нещо на поддръжниците си, ако би желал да остане на власт, дори и ако това е чисто лична облага. Истинската корупция е по-хищническа – когато например някой политик вземе подкуп или комисионна, която отива директно в швейцарска банка за лична облага единствено на политика и семейството му. Раздаването на обществени длъжности и направляването на ресурси към собствените политически поддръжници е нещо легално в много страни, докато подкупите не са. Една от големите трагедии на нескончаемата Афганистанска война се състои в това, че племенната система (tribalism), която е по същество клиентелистка, се разпадна и беше заменена с чисто хищничество; завръщането към клиентелизма тук би представлявало реален прогрес.

Един друг начин за разбиране на клиентелизма е, че той представлява ранна форма на демократическа мобилизация, която се практикува почти навсякъде в бедни страни, поддържащи редовни избори. Той е всеприсъстващ в страни, инак толкова различни като Индия, Мексико, Бразилия, Тайланд, Кения и Нигерия. Клиентелизмът е продукт не на някаква специфична културна тенденция или неспособност на политиците да разберат по какъв начин би трябвало да функционира една модерна политическа система. Всъщност той често е най-ефективният начин да се мобилизират и изведат на политическото място на действие сравнително бедните и необразовани избиратели. Такива избиратели често не се интересуват особено много от програми и политики, а само от непосредствените лични облаги като работно място или еквивалента на печена пуйка за Нова година.

Собствената история на Америка демонстрира всичко това: когато ограничената избирателна система бива разширена през 1820-те и 30-те години до универсално право на гласуване за всички бели мъже, политическите партии реагират, като мобилизират тези нови маси от гласоподаватели по клиентелистки начини. Действително, в САЩ са изобретени както масовите политически партии, така и клиентелизма (или онова, което в американската история е известно под името „система на патронаж“). В продължение на един век, между избора на Ендрю Джаксън и края на Прогресивната ера[1], американската политика на федерално, щатско и локално ниво е била организирана около способността на двете съперничещи си партии да раздават държавни работни места.

Германия, Скандинавия, Великобритания и Холандия никога не са били доминирани от клиентелистки партии, докато Италия, Гърция, Испания и Австрия са били. Както посочва Мартин Шефтър в книгата си Политическите партии и държавата (1993), причината за тази разлика е в сравнителния тайминг на консолидацията на модерната Веберова бюрократична държава и началото на демокрацията. Страни като Прусия/Германия, Франция, Швеция или Япония, които са били ангажирани в изключително остра военна конкуренция по време на автократичните си фази, са успели да създадат модерни, основаващи се на заслуги (меритократични) бюрокрации. Автономията на тези бюрокрации е била поддържана от една „абсолютистка коалиция“, която ги е защищавала срещу попълзновенията на политическите партии, когато всеобщото гласоподаване и политическата конкуренция са станали всеобщо достъпни. Политическите партии са могли да разпределят ресурси към своите групови интереси, но не и държавни работни места. Това е причината, поради която всички тези страни продължават да имат сравнително висококачествени обществени сектори, които, освен всичко друго, съумяват и да контролират по-добре фискалните дефицити.

В Съединените щати, Италия и Гърция, напротив, демокрацията е дошла преди консолидацията на модерната държава; без политическа коалиция, която да защищава бюрократическата автономия, обществените сектори са били готови за бракониерство от страна на демократични политици, които са се нуждаели от раздаване на работни места, за да мобилизират избирателските маси. Гърция, като част от Османската империя, никога не е успяла да развие силна държава в прусашки стил. Демокрацията е дошла в Гърция сравнително бързо след освобождението от турците; универсалното избирателно право е постигнато през 1844 (във Великобритания например това се е случило чак през 1884, след Третия реформаторски акт), докато парламентаризмът е бил въведен едва през 1870-те. Политическите партии са започнали да мобилизират избирателите въз основа на роднински връзки и местни селски мрежи от патрони и клиенти. Капитализмът е бил слаборазвит, така че съществуващите елити са виждали в държавата, а не в частния сектор, основен източник за търсене на шансове и ресурси. Урбанизацията от 20 век тук не е довела до онази трансформация на общността в общество, която се е получила във Великобритания и Германия (с други думи, разрушаването на традиционните роднински и локални мрежи, и заместването им от модерно разпределение на труда). Вместо това тук се е получило едно преместване на общността в градска обстановка, с последващо оцеляване на традиционните отношения между патрон и клиент.

Този модел продължава да съществува през целия 20 век, и особено след връщането на Гърция към демокрация през 1974, след диктатурата на полковниците. Двете основни политически партии, ПАСОК и НД, са търсели достигане на власт чрез разпределяне на държавни работни места за поддръжниците си. Мощните професионални съюзи от гръцкия обществен сектор са успели да постигнат доживотни договори за държавните служители. Това означава, че всяка смяна от една партия към следващата, не е водела до уволняването на работниците на другата партия, както е ставало при американската система на патронаж, а до още по-голямо разширяване на държавната заетост. Тук се крият и корените на настоящата гръцка криза, свързана с непропорционално голям обществен сектор и пълна неспособност на съществуващите партии да извършат структурните реформи, изисквани от Брюксел и МВФ.

Италианската история е малко по-сложна. Северна Италия е била традиционно организирана около олигархични и самоуправляващи се градове-държави като Венеция, Флоренция, Торино, Болоня и Генуа, със сравнително добри местни управления. Югът обаче е бил част от Кралството на двете Сицилии, управлявано през по-голямата част от ранния модерен период от далечните испански Хабсбурги въз основа на една йерархична, феодална система на поземлено владение. Италианският юг няма история на реално, силно централно правителство. Когато Италия е обединена през 1860-те, тя е обвързала в едно цяло Севера, който от социална и икономическа гледна точка не е бил много по-различен от Австрия и южна Германия, и Юга, който по същество е бил една по-слабо развита страна.

Когато се ражда следвоенната италианска демокрация, северните елити се изправят пред проблема как да мобилизират избирателите от Юга – един регион, чиято бедност е означавала, че поддръжката за комунизма там е била сравнително силна. Онова, което правят християндемократите е, че те трансформират традиционната система от патрони и клиенти в модерна клиентелистка такава, при която обществените работни места са използвани като валута за избирателите. Тази система е успяла да стабилизира страната, но цената за това е невъзможността за формиране на силна, модерна Веберова държава. Голяма част от историята на съвременна Италия включва борба между модерния север и клиентелисткия юг. Клиентелистка Италия, за която освен това са характерни и феномените на Мафията и организираната престъпност, навремени е заплашвала да залее страната като цяло. Модерна Италия се бори срещу това с помощта на съдебни преследвания и Тангентополи[2], докато част от Севера, под ръководството на Северната лига, дори заплаши да се отдели напълно от Юга. Едуард Банфийлд с неговия „аморален фамилизъм“ и Роберт Путнам, чрез понятието „нисък социален капитал“, се опитват да обрисуват тази нефункционираща социална система, създавана от клиентелистката политическа организация на южна Италия.

В Съединените Щати клиентелизмът е до голяма степен преодолян в резултат от икономическата модернизация. Индустриализацията на страната в ранния 19 век създава нови социални групи като бизнесмени, професионалисти и градски реформатори, които се обединяват в Прогресивното движение, за да се борят за реформи на гражданското управление и бюрокрация, основаваща се на заслуги. И докато борбата за постигане на второто е бавна и продължава през животите на почти две поколения, то до средата на 20 век САЩ успяват да елиминират патронажа както на федерално, така и на местно ниво. (Тук може да се спори, че той се е върнал обратно под формата на модерните групови интереси и лобизма, но това е тема за съвсем друг разговор).

В Италия и Гърция обаче модерната държава никога не успява да измести настрана клиентелистката. В Италия, както вече споменах, поне се е водила борба за това. Но в Гърция никога не се появявала каквато и да е прогресивна коалиция, въпреки очевидното отвращение на множество млади гърци от съществуващата система. Налагането на технократски правителства под ръководството на Марио Монти и Лукас Пападемос, беше по същество опит да се наложат такива промени от външни сили. Но докато гръцкото правителство беше склонно да ореже определени форми на харчене и да повиши данъците, никоя от традиционните партии не демонстрира желание да подреже собствената си политическа база, като атакува самия клиентелизъм. Нито пък някоя от екстремистките партии, които сега са представени в гръцкия парламент, е правила от всичко това някаква значима част от собствените си програми.

Ето защо целия проект за обединяване на Европа в някакъв фискален съюз ми се струва толкова нереалистичен. Външният натиск никога няма да успее да наложи промени, освен ако не действа в съюз с вътрешни сили, които сами да желаят реформа. В Италия тези сили съществуват поне потенциално, но в Гърция те изглеждат напълно липсващи.

Решаването на проблема с клиентелизма би се обърнало към един от дългосрочните източници на настоящата криза. Но всяка промяна би имала ефект само в течение на много дълъг период от време, и следователно не е ужасно важна от гледна точка на краткосрочното бъдеще нито на Гърция, нито на ЕС. Ако гръцката общественост желае да отхвърли мерките за съкращения, което изглежда доста очевидно, страната ще тръгне по посока към директен банкрут и излизане от еврозоната. Винаги съм смятал, че излизането от еврото е единствената реалистична опция за Гърция – която би могла да се получи сравнително подредено, ако би била предприета преди месеци. Сега вече, след като се изтъква като предпочитана политика на екстремистките партии, излизането най-вероятно ще се получи по много безпорядъчен начин, с тежки последствия за стабилността на Европа като цяло. Така че нито дългосрочната, нито краткосрочна перспектива не ми изглежда особено блестяща.

Източник



[1] Времето между 1890-те и 1920-те години, в американската история – период на политически активизъм и политически реформи. Бел. пр.

[2] (в превод: град на подкупите): Понятие, с което понякога се обозначава борбата на италианската държава срещу корупцията и организираната престъпност, най-вече в широкомащабната операция Чисти ръце, 1992–96. Бел. пр.

Pin It
Франсис Фукуяма
Франсис Фукуяма е един от най-известните и общопризнати съвременни философи и социолози. Понастоящем той е професор по международна политическа икономия в университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд. Фукуяма е най-добре познат като автор на Краят на историята и последният човек, в която защищава тезата, че историческото развитие на човечеството като борба на идеологии до голяма степен е приключило с края на Студената война и победата на либералните демокрации над комунизма. Той предсказва евентуалната победа на политическия и икономически либерализъм в целия свят.

Посетители

160

support

Последните най...


Коментари

  • Златко писа Още
    За да разполага една... преди 7 часа
  • свободен човек писа Още
    Златко, пропускаш... преди 11 часа
  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 1 ден
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 1 ден
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 1 ден
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 1 ден
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 1 ден
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 2 дни
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 2 дни
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 4 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 4 дни
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 1 седмица
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 1 седмица
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 1 седмица
  • Виргиния писа Още
    Поздравления на... преди 1 седмица
  • Дом Зелен писа Още
    Този етап в... преди 2 седмици
  • Format Z писа Още
    Уважаеми, гънките и... преди 2 седмици
  • Format Z писа Още
    От твоите думи излиза,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук пък... преди 2 седмици