Дискусии

09 Април, 2021 228

Кой е „народът“ на „Има такъв народ“

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Жана Цонева
В последно време метафората как медиите са „четвъртата…

Изкуство

08 Април, 2021 137

Светът е голям и катастрофи дебнат…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Младен Любенов
Накъде се е запътил светът? Как може да бъде спасен – в…

Изгледи

10 Април, 2021 170

Ваксината Sputnik V и спринтът на Русия…

Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Джошуа Яфа
Истинският успех на Sputnik V може би се крие най-вече в…

Драскулки

27 Март, 2021 412

Амок

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Стефан Цвайг
През март 1912 година в Неаполското пристанище при…
  • 21 Мар, 2021 374

    Рад Парпулов и гостилница „Средна гора“

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Радомир Парпулов
    Това е бащата на баща ми. Аз не го познавам. Починал е внезапно на 15 април 1919 г., както са се…
  • 19 Мар, 2021 374 1

    Кольо Николов – разкази от сборника „Котаракът на Рей…

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Кольо Николов
    В магазина нямаше нито една камера – по време, когато и най-последната дупка в Холивуд беше…
  • 25 Фев, 2021 783 2

    Човек без глава

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Етгар Керет
    В храстите зад баскетболната площадка в училище намериха човек без глава. Викам „намериха“, все…
  • 23 Фев, 2021 696 1

    Магда

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Христо Карастоянов
    Магда! Появи се, хвана ме за ръка и ме поведе из огромния парк! Езерца, мостчета, павилиони с…
  • 10 Фев, 2021 580

    Малки престъпления

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Атанас Стойчев
    Когато баща му почина, Нико не се разстрои особено. Той беше уредил всички подробности с…
  • 22 Ян, 2021 514

    Цветовете на здрача

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Бисерка Рачева
    Не си ли сложа очилата, и себе си не мога да прочета напоследък. Мнозина на моите години вероятно…
  • 08 Ян, 2021 1274 4

    Розови панелки и орли

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Розови панелки и орли „Миманджес“ или иначе казано „здравей“, Албания! Пътят се вие като змия по…
  • 06 Ян, 2021 1048 6

    За спомените и детството

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Сигурен съм, че всеки/всяка от нас има поне по един такъв спомен в главата си: някакво четиво,…
  • 26 Дек, 2020 589

    Трите целувки

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орасио Кирога
    Имало едно време един мъж с такава жажда да обича, че се боял да не умре, без да е обичал…
  • 08 Дек, 2020 683 1

    Машината на Онезим

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Пиер Гамара
    И така, аз отидох при Онезим. Той ме отведе в своя задръстен с какво ли не кабинет. Аз заговорих за…

Видрица

24 Декември, 2020 742

Равносметка на една чумава година

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен…
  • 20 Ян, 2020 3026

    Селският гений: Удивителни снимки от съветския живот,…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
    През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно…
  • 22 Юли, 2019 3138 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 2900

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 6570 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 6716 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 6809

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 8378 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 10717

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 10474 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8999

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Имре Кертес ни посреща по чехли, облегнат на бастуна си, и ни предупреждава без хумор: „Едно от последствията от лекарствата ми е, че все още не съм мъртъв, както би могло да се очаква, но често ми се налага да търся думите.“ Първият унгарски носител на Нобелова награда (2002 г.) е автор на „Холокостът като култура“, „Мълчание в един дъх“, „Без съдба“ и „Фиаско“, сред много други.

Какво мислите за [унгарския министър председател] Виктор Орбан?

Живея в Берлин през последните десет години, далеч от политическия живот на Унгария. Но ако бихте искали да го разберете, може би ще трябва да си припомните Марсел Дюшан, който е казал: „Няма решение, защото няма и проблем“. Този цитат приляга перфектно на Унгария. В тази страна няма нищо ново; ние сме в същата ситуация, в която бяхме и по времето на Янош Кадар (1956–1988). Унгария е хипнотизирана от Орбан така, както някои са били хипнотизирани от ловеца на плъхове от Хамелн. Всичко това е свързано с огромен подтекст и ме навежда на силни съмнения…

Съмнения?

Питам се дали страната е направила избор между Азия и западна Европа. Не забравяйте, че унгарците са наследници на азиатски племена, живели в сърцето на Европа през 9 век. В училище унгарските ученици учат, че предците им са дошли от южните степи на уралските планини, за да се установят в карпатския басейн. Всички унгарци следователно са изправени пред тази игра на двойна принадлежност, това противоречие: нормите на християнското общество са различни от ония на едно кланово общество. Ако настоявам на тази двойна полярност, то е само защото тя е в сърцето на днешната ситуация.

След 70 години на авторитарни режими, от Миклош Хорти (1920–1944) до Кадар, човек би могъл да си помисли, че унгарците по-скоро биха се борили в защита на една демокрация, която е била постигната толкова трудно…

Не съм историк, но Унгария е страна, която никога не е познавала демокрацията – и тук имам пред вид не една демократична политическа система, а органичен процес, който да мобилизира цялото население на страната. В случая с Унгария това развитие е било блокирано от растежа на Османската империя през 16 век. Това закъснение никога не е било наваксано. От историческа гледна точка, да се очаква, че Унгария внезапно ще открие демокрацията, няма почти никакъв смисъл.

…откъдето идва и вашето сюрреалистично заключение по Дюшан?

Да. Въпросът, който си задавам, е: защо Унгария винаги е грешала? Спомнете си, когато в Европа бушуваше революцията, Унгария беше заета със защитата на Мария-Терезия! От 16 век нататък страната е принадлежала последователно на Османската империя, на Хабсбургския блок и на Съветския блок. Всеки път тя се е опитвала да играе някаква роля в блока, към който е принадлежала. Това е изглеждало добре на хартия, но при Кадар, дори и когато Унгария изглеждаше като най-щастливата членка на социалистическия лагер, това беше постигнато на цената на отричането на революцията от 1956, плюс една политика на дългове, която по-късно струва скъпо на страната. Настоящата ситуация не е нищо друго освен илюстрация на същата онази тенденция за вечно правене на погрешен избор. Днес унгарската държава избира да тръгне срещу Европа в името на националните си интереси, което може и да създава впечатление за едно завръщане към суверенност. Но отново, това е грешка. Нищо ново – и никакъв проблем… И никакво решение, тъй като в техните очи няма проблем.

Разбирам иронията ви. И все пак, нищо ли не може да се направи?

Преди около десет години по време на полет се запознах с млад унгарски студент, който имаше немски паспорт. Живееше в чужбина, но току-що беше прекарал един семестър в университета в Будапеща. Той изказа презрението си към онова множество студенти, които били десни активисти. Навсякъде по света, каза той, студентите са били левичари. Само в Унгария можете да откриете конформистка и фашистки настроена младеж. Опитахме се заедно да намерим обяснение за това – но напразно. Някои неща не могат да бъдат обяснени и понякога човек просто трябва да приеме фактите. Унгария е особен случай, за който няма очевидно обяснение, тя е уникална в Европа. Унгарците се държат здраво за съдбата си. Без съмнение в края на краищата те ще стигнат до провал, без да разбират защо.

Вие сте бил депортиран в Аушвиц на 15-годишна възраст. Смятате ли, че унгарският антисемитизъм е свършен факт?

Аушвиц и Шоата (Холокостът) са страници от унгарската история, които в Унгария не са изследвани. Няма никакви опити за духовно пречистване. Страната никога не си е задавала въпроса защо постоянно е била от погрешната страна на историята. Моят приятел, писателят Петер Надаш, току-що публикува един дълъг анализ в унгарското списание ES. Той обяснява, че авторитаризмът в Унгария идва от „провинциалния дух“, чиято основа са племената и родословието. Републиката няма значение – страната се основава на солидна клерикална мрежа, която насажда патриархален дух. Омразата към евреите (2% от населението) и циганите (7%) е част от племенната, примитивна визия на нацията.

Страдате ли от този климат?

Разбира се, това ме наранява. Имам няколко десни приятели в Будапеща, с които мога да контактувам само тайно. Помежду ни цари известно притеснение; аз ги поставям в опасност. Не е добре за тях да бъдат виждани като мои приятели. Припомнете си отрицателните емоции, които се развихриха когато получих Нобеловата награда – хората бяха силно разгневени да видят в мен единствения унгарски носител на наградата, когато в същото време не възхвалявах „унгарскостта“. След романа ми Някой друг бях нападан заради мрачния начин, по който представях страната. Някои дори се питаха дали съм истински унгарски писател…

Не искате ли да пишете за всичко това в знак на протест?

На 82 години съм. Болен съм. Реакцията ми беше да се преместя тук, в Берлин. Мога да реагирам единствено с писането си. Но когато го правя, то не влияе върху нещата по никакъв начин и само ми донася ново осъждане. С едно изключение, може би. Издаването миналата година в Унгария на Моят дневник за пръв път пробуди някаква симпатия. Дали това означава, че страната не следва чак толкова сляпо ловеца на плъхове? Това ме накара да мисля за онзи афоризъм на Карл Краус: „Ситуацията е отчаяна но не сериозна.“

Откъс от интервюто, публикувано в „Le Monde“ на 10 февруари. 

Източник

Pin It
Имре Кертес
Имре Кертес (род. 1929) е унгарски писател и носител на Нобелова награда (2002 г.).През 1944 той е депортиран в Аушвиц, а по-късно в Бухенвалд, където доживява освобождението през 1945. По-късно той работи като журналист, писател и преводач на немскоезични автори като Ницше, Хофманстал, Шнитцлер, Фройд, Рот, Витгенщайн и Канети. Всички те имат значително влияние върху неговото творчество.
Други статии от този автор

Посетители

46

support

Последните най...


Коментари

  • Златко Ангелов писа Още
    Andreas, my note of a lay person doesn't... преди 8 часа
  • Andreas Hamburger писа Още
    Dear Zlatko (Angelov),

    I have learned... преди 11 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Всъщност препрочетох... преди 13 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Казах и повтарям:... преди 13 часа
  • Златко писа Още
    Напротив – откривам в... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Не откривам в този... преди 17 часа
  • Златко Ангелов писа Още
    Анализът е... преди 18 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря, Захари!... преди 1 ден
  • Захари писа Още
    Великолепен анализ,... преди 1 ден
  • Наблюдател писа Още
    "В Полша този дебат е... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Пък в днешната... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Много интересно. Един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря,... преди 2 седмици
  • Станислав Сиромахов,... писа Още
    Първото нещо което ми... преди 2 седмици
  • Наблюдател писа Още
    Самата Методиева се е... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Дълбоки... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Както са казали умни... преди 3 седмици
  • Жеко Загоров писа Още
    Енев май никога няма... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А стига толкова де!... преди 3 седмици
  • Жеко Загоров писа Още
    Опашката на тоя... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Достигнаха ме чак... преди 3 седмици
  • Веселин писа Още
    Той най-безочливо... преди 3 седмици
  • Антон Миленков писа Още
    ДуПендо:
    Минавали са... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Холивуд е пребанален.... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Крайно време е някои... преди 3 седмици