Дискусии

24 Юли, 2017 535 2

Странната смърт на либералния консенсус

Отдел: Дискусии - Европа Автор(и): Иван Кръстев
Има и друга аналогия, която обяснява настоящите събития в…

Изкуство

26 Юли, 2017 98

Триковете на диктатурата

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Исмаил Кадаре
Въпросът какво трябва да бъде отношението на литературата…
  • 20 Мар, 2017 3152 2

    Истанбул 2016

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Мустафа Мустафов
    Силно впечатляващ поглед към съседната ни метрополия, направен с много любов, но и с критично око.…
  • 17 Мар, 2017 2006 1

    Изкуството на развалата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Джейкъб Микановски
    В какво се състои привлекателността на руините? Не мисля, че днешното очарование от местата на…
  • 11 Мар, 2017 4732 1

    Eротичната фотография на Нели Гаврилова

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Светлозар Василев
    Събитието „16:26:36“ e седемнадесетата самостоятелна изложба на Нели Гаврилова. Тя е една от…
  • 29 Ное, 2016 2756

    За духа и поезията на Весела Василева

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Едно име в литературната ни история, днес познато основно на ценители, продължава да свети, подобно…
  • 26 Ное, 2016 2170

    Неда Антонова: Думите са бижута за масово поразяване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели.…
  • 01 Ное, 2016 2301

    Защо, наистина?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Защо, наистина? „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази…
  • 2016 11 Dilan Ginsberg
    01 Ное, 2016 2551 2

    Защо Дилън?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Владимир Левчев
    В дома му в Ню Йорк, през декември 1994, на моя въпрос дали поезията не се превръща все повече в…
  • 07 Окт, 2016 2747

    Свръхземната същност на живота

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Боян Пенев (подбрал: Асен Валентинов)
    Общ недостатък на най-младите ни лирици, „модернисти“ е, че зле са разбрали своите учители, за…
  • 07 Окт, 2016 3646 6

    Димчо Дебелянов и доброволчеството

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Славимир Генчев
    Преди няколко години акад. Иван Радев от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“…
  • 24 Сеп, 2016 5097 7

    Литературни страсти à la Bulgarie

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Кратката компилация от мнения, обменени във Фейсбук по въпроси, свързани с болежките на днешната…

Изгледи

12 Юли, 2017 686 3

По повод последните политически…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Огнян Минчев
Не е никак странно, че Москва и Белград активираха до…

Драскулки

21 Юли, 2017 597 3

Кратка изповед, породена от спазъм

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
Ницше беше го формулирал така: Болката винаги пита за…
  • 19 Юли, 2017 297

    Анонимно

    Отдел: Драскулки - Поезия Автор(и): Super User
    Пихме тъмното вино пелиново,пяхме горчиви и мръсни песни,в младата есен, разливо-застинала,с ръце…
  • 29 Юни, 2017 444

    Вторник срещу сряда (и през август)

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вергил Немчев
    01:35. Махленските кучета млъкват. Стихва тропането на платнища, секва кукерският звекот на ръждиви…
  • 24 Юни, 2017 847 2

    Птицо проклета

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Знаеше, че трябва да приготви нещо. Нещо важно, ако и неясно. Реши да използва малък трик, затвори…
  • 26 Май, 2017 1565 2

    10 неща, които щях да правя, ако бях жена

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Стефан Икога
    Ще нося пола. Дълга до земята, широка като лъка. Ще гледам денят да е летен, за да може вятърът…
  • 22 Апр, 2017 1139 1

    Нещо назаем

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Вярно ли е тогава, че думите принадлежат на този, който ги е написал, така както други видове…
  • 2017 03 Or woz
    25 Мар, 2017 2312 5

    Оръжие на възмездието

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Виктор Пелевин
    Към края на втората световна война, когато дори ония членове на НСДАП, които контролираха мислите…
  • 18 Мар, 2017 2838

    Изкуството на неуспеха

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Човешките същества се объркват, когато са под напрежение. Пилоти катастрофират, гмуркачи се давят.…
  • 04 Мар, 2017 2179

    Размисли за Ганди

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джордж Оруел
    Светците винаги трябва да бъдат смятани за виновни, докато не докажат своята невинност, но…
  • 07 Фев, 2017 2236 3

    Давид и Голиат

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    „Давид и Голиат“ описва какво се случва, когато обикновени хора се изправят срещу великани. А под…
  • 19 Ян, 2017 2092 1

    Четвъртък сутрин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Иван Димитров
    Настоящият текст е откъс от „Софийски дует“ – втори роман на българския автор Иван Димитров,…

Видрица

26 Април, 2017 1004

Ваканция в Иран

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си…
  • 29 Дек, 2016 3186

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 2347 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 2002

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 3048

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 3124

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 4473 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 4285

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 7236 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 4790

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 5650 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Милен Русков, „Възвишение“
Изд. „Жанет 45“, 2011 

2012_03_Ruskov_Vyzvishenie

По повод на елените, кои видяхме в гората, ми текна и му казах на Асенчо как е било първоначалното име на елините, че те ся всъщност елени зовяли, което е Раковски необоримо и най основно доказал в „Старината“. А Асенчо ма гледа и не вярва.

– Точно тъй е – рекох. – Те не са никакви елини, а елени. В стария язик им викали „елени“, те зели думата, почнали да я приубъртат на така, на онака, объркали сичко и зели да ся наричат „елини“. Но туй не е никак чудесно. Понеже те сичко объркват и приубъртат, гърци содомисти. Това бача ти Раковски ясно кат’ бял ден го е обяснил. Те били наричани в първоначалния язик самскрит „елени“. Но тоз язик изчезнал. Той затова ся и нарича самскрит – ще рече „сам ся скрил“. И тий гърчуля зели думата „елени“, как ся преди зовяли, но я объркали и почнали да ся зоват „елини“, и днес целий свят ги тъй нарича, по погрешка. Но никакви елини не са те, а елени.

– Туй ще е нещо кат’ рогач, кошут, нали в тоз смисъл? – рече Асенчо, да ся увери, че ма е разбрал правилно.

– Точно тъй – рекох.

– То като ся поотрака чиляк малко – каза после Асенчо, – кой знай дали и власите не са били някои влъци отпърво. Били влъци, станали власи. Те и те много приубъртат работите и непрекъснато са в грешка. Може и те да са объркали думата.

После ся той замисли откъде идва думата българин. От бяла гарга, вика? Не, рекох. През „болгарин“ от „вол харен“? Не, рекох, и това не е.

– Но от сърни лесно може сърби да стане – каза след малко той.

Виж, туй не ми беше хрумвало. Асенчо понякога ги реди едни най чудесни – да ся чудиш откъде му идват на акъла.

– Абе това по може бити – рекох аз.

– То може сичките народи да са имали имена на добитаци в самскрития язик, во време оно. Ей го на – елени, влъци, сърни… Знайш ли… И туй сичко тука на Балканите ся е збрало.

– То другаде и не би могло да бъде – рекох аз. – Тука е баш самскритата работа. Ти тряба Раковскаго да прочетеш и ще видиш. – И като го видях, че не знай и не може да ся сети, казах му: – Българин идва от благ, благий. Туй е станало в язика първо блъгарин, и оттам българин. Иде от благ, що значи и кротък, и честит.

– Не думай! – рече Асенчо.

Но най много ся той изуми, кога му разказах как са българи тука дошли, и кои са те всъщност. Защо византийски мъдрослови и историци лъжат, кога ги наричат Βολγαροι, или Βουλγαροι, аки дошавше от Волга. Туй те правят, защо им тъй отърва за панелинистката баснословна мечта. А истина е (вж. „Старината“, ако ми не вярваш, да не та попържам сега тука!), че кога ся древни арияни разделили и по земята пръснали, техни ся народи с земледелие занимавали в различни поместности (оттам „агриянин“ – кой ся с земледелство занимай), самскрития язик ся скрил, тез забравили кой какъв е и древен си общ корен затрили, и секи зел да ся нарича как си иска и да си говори на свой си язик, същинский Бабелон. Освен това зело да им омръзва земята да обработват и рекли, че е по-лесно да го ударят на кражби и уплячкване. Тъй ся те за оружието заловили, кое им преди било съвсем чуждо като една нагласа. Но си рекли: какво ще работим, дай ще колим и плячкаме какво са глупците събрали. И тъй една част от арияните, кои живеели от северна страна на Черното море и ся наричали Кимерийци (откъде и полу-остров Крим идва; Кримската война, нали ся сещаш), наричали ся значи кимерийци и ся спуснали тук на Балканский полу-остров, като пресекли Дунава и прочия, изклали тука де що имало едно рядко население, уплячкали ги и после им зели земите и пак ся заели с земледелие. Но тук ти може да речеш, в духа на Заимова, че мен ми ся е разбурмила личната логика, и туй не образува никакъв смисъл: понеже, ще речеш, като ще ся занимават пак с земледелие, защо е трябало тук да идват да плячкосват, че после пак с земледелие да ся зафанат, сякаш нищо не е било? Туй може и да е тъй, но ний ако живеехме според бурмите на логиката, бихме били обитающи Рай мъдрословия, а не животинское царство; това ще ти река и та приключвам изеднаж и на всегда.

И кога ся тез юнаци тука заселили, те си мирно живели векове наред, и изгубили вече възпоменание за славно си прошествие и кои са, що са. Но не щеш ли, в Третий век преди Христа от север нахлуват в техни земи свирепи люди, називаеми галати, предвождани от вождът си Брен. Тогаз ся зафанала люта битка и тез юнаци от Кимерия, тука поселивши ся давним давно, ся оттеглили в Стара планина и оказват Брена мощна съпротива!!! Той ся видял в чудо, пробвал едно, пробвал друго, но не, не може с тях юнаци наглава да излезе. И тогаз му хрумнал един мършав начин да ся справи с тях: заразил сите кладенци с отрова.

– Ти знайш ли я – викам му на Асенча – оназ песен за мома Драганка, коя пила от кладенеца „мръсна вода галатска“ и ся отровила и мигом умряла?

– Знам я – вика Асенчо, – ама не цялата. Ала за мръсната галатска вода ся и на други места пей.

Обясних му, че туй е спомен от тез жалостиви събития. И нататък му разправям: как ся тогаз много от тез кимерийци отровили, и ся в отчайванието си Брену сдали, а той като ся разговорил с тях – гледа, язик им си прилича, и в много други неща тожество ся установява. И като разучили и проверили нещата издълбоко, накрай установили, че са те един и същи народ, кой ся преди много векове разделил, но забравили и не могат да ся разпознаят.

– Аче те един друг ся избивали!

– Да! – рекох. – Дотам води безпаметство. Но после те ся съюзили, били яко гърците и им уплячкали сите богатства Делфийскаго храма, и дълго давали после по наште земи моабети и банкети. Раковски дума, че и до ден днешен могат ся намери по Българско следи от тези моабети и банкети, в обгорений вид. След което ся Бреновите галати тука заселили и с своите сънародници честито заживяли. А че са те били един народ ний имаме най основно Иродотово свидетелство още, а и сички съвременни историци ясно казват и доказват, че кимерийци, келти, галати и гали са един народ, отцепил ся от общий си корен, изгубил общо си възпоменание и известен с различни имена по разните места. Но един. И част от тоз народ, галатите, живей открай време по нашите земи. Туй са всъщност българите, а не някакви си пезевенци от Волга дошли. Сещай ся сега. Българите са исти гали. А галите нали знайш кои са? Туй са френците.

– Че то ще рече, че и ний сме французои! – възкликна Асенчо, изумил ся.

– До голяма степен това ще рече.

– Майко юнашка! – плесна ся по челото Асенчо и ма погледна с широко отворени очи. – Е туй чак малко недовероятно ми ся чини. Да ма прощават нашите будители… А тогаз как не ся разбрахме с оня французой, къде му зехме дрешките? Хем той по Раковскому май-май наш сънародник иди да доди.

– Светът ся е много объркал, затуй! – рекох аз. – Насякъде далавери, търгаши, содомисти. Сичкото малко несвързано вече пада. Приубъртал ся е, приубъртал ся е, и накрая не мож’ го позна. Родний си брат могъл би закла, че и някой друг даже, такваз тъмнина! Някога си е било сичко просто и ясно, като изворна вода, като ясна зора, но после ся е изтекло надолу и ся е размесило с какво ли не, тъй че вече хемен-хемен не можеш му фана края – ариянин ли е, турчин ли е, или бостанско плашило. Че накрая земе да излезе катър на баир. Приубъртане голямо и содомизъм!

Милен Русков
Милен Русков (1966) е български писател и преводач. Автор е на три книги: "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004), за която получава наградата за дебют "Южна пролет", "Захвърлен в природата" (2008), за която получава наградата "Вик" за роман на годината, и "Възвишение" (2011). Превел е над 20 книги от английски, в т.ч. "Изповедите на един английски пушач на опиум" на Томас де Куинси, "Пари" на Мартин Еймис, "Как да гледаме философски на живота" на Джеръм Джеръм, и др.
Други статии от този автор
Посетители: 78

Последните най...


support

Коментари

  • Гост писа Още
    Повярвай има голямо... преди 8 часа
  • Златко писа Още
    Откъм фейсбук:

    Angela Georgieva...
    преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Прозорливостта на този... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Как си личи, че това не е... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Две бегло въведени от... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Нека безсмъртните се... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Банално, разбира се, но... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Да имаш избор е само... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Като бях някъде след... преди 3 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Благодаря Ви, г-н... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Мисля, че "Гост" е прав.... преди 3 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Гост писа:
    Не ми харесва как светът...
    преди 3 дни
  • Никодим Димов писа Още
    "През следващите дни и... преди 5 дни
  • Кети Мирчева писа Още
    Не виждам смисъл от... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Jedem das Seine! преди 1 седмица
  • П. Полянов писа Още

    Читателите са уморени... преди 1 седмица
  • Мина Ветренска писа Още
    В интерес на България и... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Благодаря, ама това... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за похвалните... преди 1 седмица
  • д-р Иван Симеонов писа Още
    Браво, доц. Минчев!... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Спасяването на евреите е... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Това последното е... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Из „Реквием за никого“... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Обобщенията и... преди 2 седмици
  • Петър Анев писа Още
    добре е да се познава и... преди 2 седмици