Дискусии

15 Юни, 2019 371 1

Изобретяването на еврейския нос

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Сара Липтън
През 1940 г. нацистите издават пропаганден филм, наречен…

Изкуство

17 Юни, 2019 76

„Прекосяване“ на Пайтим Статовци – една…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Капка Касабова
Пайтим Статовци е роден в Косово през 1990 г.; семейството…

Изгледи

14 Юни, 2019 269 4

Може ли Испания да покаже пътя за…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Омар Енкарнасион
Представянето на испанската социалистическа работническа…

Драскулки

12 Юни, 2019 319

Женева, 1959 г.

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орхан Памук
През септември 1959 г. аз и по-големият ми брат, Шефкет,…
  • 17 Ян, 2019 2210 5

    Анатомия на верблюда

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Николай Петков
    Верблюдът беше един от първите ми детски спомени. С тази дума чичо ми Милко наричаше всяко нещо,…
  • 05 Ян, 2019 1687 4

    Париж в жълта жилетка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Бунтовният дух на Париж ме обзема още в автобуса на път към пистата. Странно или не, асоциацията се…
  • 11 Авг, 2018 3665 4

    Малка доматена сага

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Не знам за турското, византийското и съветското, но доматеното владичество е безспорен факт по…
  • 04 Авг, 2018 1909

    Да отвориш вратата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е…
  • 19 Юли, 2018 2212

    Моят Шабат

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    „Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми книга, която има работно заглавие „Аврамов мост“.…
  • 06 Юли, 2018 2959 2

    Златимир Коларов – две кратки есета

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златимир Коларов
    Наскоро прочетох пространното есе на Исмаил Кадаре „Легенда на легендите“ за писмената и устната…
  • 05 Юли, 2018 3379 1

    Проклятието на Помпей

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Всяка стъпка, камък, фреска и стена тук са предчувствие за края. Всичко тук напомня за огнения…
  • 27 Юни, 2018 2518

    Тревата е зелена и през май...

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Не съм мигнала. От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да…
  • 26 Юни, 2018 2487 1

    Златимир Коларов – два кратки разказа

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златимир Коларов
    Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет,…
  • 17 Юни, 2018 3643 2

    За основния въпрос на българското битие

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Публикувах тия дни на моя сайт един кратък текст, посветен на последното велико чудо в българската…

Видрица

09 Юни, 2019 452

Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от…
  • 28 Сеп, 2018 3896 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 3666 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 4466

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 5666 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 8088

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 7809 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 6614

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 7863

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 7203

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 14055 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Милен Русков, „Възвишение“
Изд. „Жанет 45“, 2011 

2012_03_Ruskov_Vyzvishenie

По повод на елените, кои видяхме в гората, ми текна и му казах на Асенчо как е било първоначалното име на елините, че те ся всъщност елени зовяли, което е Раковски необоримо и най основно доказал в „Старината“. А Асенчо ма гледа и не вярва.

– Точно тъй е – рекох. – Те не са никакви елини, а елени. В стария язик им викали „елени“, те зели думата, почнали да я приубъртат на така, на онака, объркали сичко и зели да ся наричат „елини“. Но туй не е никак чудесно. Понеже те сичко объркват и приубъртат, гърци содомисти. Това бача ти Раковски ясно кат’ бял ден го е обяснил. Те били наричани в първоначалния язик самскрит „елени“. Но тоз язик изчезнал. Той затова ся и нарича самскрит – ще рече „сам ся скрил“. И тий гърчуля зели думата „елени“, как ся преди зовяли, но я объркали и почнали да ся зоват „елини“, и днес целий свят ги тъй нарича, по погрешка. Но никакви елини не са те, а елени.

– Туй ще е нещо кат’ рогач, кошут, нали в тоз смисъл? – рече Асенчо, да ся увери, че ма е разбрал правилно.

– Точно тъй – рекох.

– То като ся поотрака чиляк малко – каза после Асенчо, – кой знай дали и власите не са били някои влъци отпърво. Били влъци, станали власи. Те и те много приубъртат работите и непрекъснато са в грешка. Може и те да са объркали думата.

После ся той замисли откъде идва думата българин. От бяла гарга, вика? Не, рекох. През „болгарин“ от „вол харен“? Не, рекох, и това не е.

– Но от сърни лесно може сърби да стане – каза след малко той.

Виж, туй не ми беше хрумвало. Асенчо понякога ги реди едни най чудесни – да ся чудиш откъде му идват на акъла.

– Абе това по може бити – рекох аз.

– То може сичките народи да са имали имена на добитаци в самскрития язик, во време оно. Ей го на – елени, влъци, сърни… Знайш ли… И туй сичко тука на Балканите ся е збрало.

– То другаде и не би могло да бъде – рекох аз. – Тука е баш самскритата работа. Ти тряба Раковскаго да прочетеш и ще видиш. – И като го видях, че не знай и не може да ся сети, казах му: – Българин идва от благ, благий. Туй е станало в язика първо блъгарин, и оттам българин. Иде от благ, що значи и кротък, и честит.

– Не думай! – рече Асенчо.

Но най много ся той изуми, кога му разказах как са българи тука дошли, и кои са те всъщност. Защо византийски мъдрослови и историци лъжат, кога ги наричат Βολγαροι, или Βουλγαροι, аки дошавше от Волга. Туй те правят, защо им тъй отърва за панелинистката баснословна мечта. А истина е (вж. „Старината“, ако ми не вярваш, да не та попържам сега тука!), че кога ся древни арияни разделили и по земята пръснали, техни ся народи с земледелие занимавали в различни поместности (оттам „агриянин“ – кой ся с земледелство занимай), самскрития язик ся скрил, тез забравили кой какъв е и древен си общ корен затрили, и секи зел да ся нарича как си иска и да си говори на свой си язик, същинский Бабелон. Освен това зело да им омръзва земята да обработват и рекли, че е по-лесно да го ударят на кражби и уплячкване. Тъй ся те за оружието заловили, кое им преди било съвсем чуждо като една нагласа. Но си рекли: какво ще работим, дай ще колим и плячкаме какво са глупците събрали. И тъй една част от арияните, кои живеели от северна страна на Черното море и ся наричали Кимерийци (откъде и полу-остров Крим идва; Кримската война, нали ся сещаш), наричали ся значи кимерийци и ся спуснали тук на Балканский полу-остров, като пресекли Дунава и прочия, изклали тука де що имало едно рядко население, уплячкали ги и после им зели земите и пак ся заели с земледелие. Но тук ти може да речеш, в духа на Заимова, че мен ми ся е разбурмила личната логика, и туй не образува никакъв смисъл: понеже, ще речеш, като ще ся занимават пак с земледелие, защо е трябало тук да идват да плячкосват, че после пак с земледелие да ся зафанат, сякаш нищо не е било? Туй може и да е тъй, но ний ако живеехме според бурмите на логиката, бихме били обитающи Рай мъдрословия, а не животинское царство; това ще ти река и та приключвам изеднаж и на всегда.

И кога ся тез юнаци тука заселили, те си мирно живели векове наред, и изгубили вече възпоменание за славно си прошествие и кои са, що са. Но не щеш ли, в Третий век преди Христа от север нахлуват в техни земи свирепи люди, називаеми галати, предвождани от вождът си Брен. Тогаз ся зафанала люта битка и тез юнаци от Кимерия, тука поселивши ся давним давно, ся оттеглили в Стара планина и оказват Брена мощна съпротива!!! Той ся видял в чудо, пробвал едно, пробвал друго, но не, не може с тях юнаци наглава да излезе. И тогаз му хрумнал един мършав начин да ся справи с тях: заразил сите кладенци с отрова.

– Ти знайш ли я – викам му на Асенча – оназ песен за мома Драганка, коя пила от кладенеца „мръсна вода галатска“ и ся отровила и мигом умряла?

– Знам я – вика Асенчо, – ама не цялата. Ала за мръсната галатска вода ся и на други места пей.

Обясних му, че туй е спомен от тез жалостиви събития. И нататък му разправям: как ся тогаз много от тез кимерийци отровили, и ся в отчайванието си Брену сдали, а той като ся разговорил с тях – гледа, язик им си прилича, и в много други неща тожество ся установява. И като разучили и проверили нещата издълбоко, накрай установили, че са те един и същи народ, кой ся преди много векове разделил, но забравили и не могат да ся разпознаят.

– Аче те един друг ся избивали!

– Да! – рекох. – Дотам води безпаметство. Но после те ся съюзили, били яко гърците и им уплячкали сите богатства Делфийскаго храма, и дълго давали после по наште земи моабети и банкети. Раковски дума, че и до ден днешен могат ся намери по Българско следи от тези моабети и банкети, в обгорений вид. След което ся Бреновите галати тука заселили и с своите сънародници честито заживяли. А че са те били един народ ний имаме най основно Иродотово свидетелство още, а и сички съвременни историци ясно казват и доказват, че кимерийци, келти, галати и гали са един народ, отцепил ся от общий си корен, изгубил общо си възпоменание и известен с различни имена по разните места. Но един. И част от тоз народ, галатите, живей открай време по нашите земи. Туй са всъщност българите, а не някакви си пезевенци от Волга дошли. Сещай ся сега. Българите са исти гали. А галите нали знайш кои са? Туй са френците.

– Че то ще рече, че и ний сме французои! – възкликна Асенчо, изумил ся.

– До голяма степен това ще рече.

– Майко юнашка! – плесна ся по челото Асенчо и ма погледна с широко отворени очи. – Е туй чак малко недовероятно ми ся чини. Да ма прощават нашите будители… А тогаз как не ся разбрахме с оня французой, къде му зехме дрешките? Хем той по Раковскому май-май наш сънародник иди да доди.

– Светът ся е много объркал, затуй! – рекох аз. – Насякъде далавери, търгаши, содомисти. Сичкото малко несвързано вече пада. Приубъртал ся е, приубъртал ся е, и накрая не мож’ го позна. Родний си брат могъл би закла, че и някой друг даже, такваз тъмнина! Някога си е било сичко просто и ясно, като изворна вода, като ясна зора, но после ся е изтекло надолу и ся е размесило с какво ли не, тъй че вече хемен-хемен не можеш му фана края – ариянин ли е, турчин ли е, или бостанско плашило. Че накрая земе да излезе катър на баир. Приубъртане голямо и содомизъм!

Милен Русков
Милен Русков (1966) е български писател и преводач. Автор е на три книги: "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004), за която получава наградата за дебют "Южна пролет", "Захвърлен в природата" (2008), за която получава наградата "Вик" за роман на годината, и "Възвишение" (2011). Превел е над 20 книги от английски, в т.ч. "Изповедите на един английски пушач на опиум" на Томас де Куинси, "Пари" на Мартин Еймис, "Как да гледаме философски на живота" на Джеръм Джеръм, и др.
Други статии от този автор

support

Посетители: 110

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Петров писа Още
    Нека да го кажем... преди 22 часа
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,Европа... преди 1 ден
  • сухи писа Още
    Не може да се мери с... преди 2 дни
  • Реус писа Още
    И едно допълнение,... преди 3 дни
  • Реус писа Още
    Благодаря ви за... преди 3 дни
  • Петров писа Още
    Един спомен от... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ви за тази... преди 5 дни
  • Реус писа Още
    Уважаеми г-н Енев,... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Звучи хубаво и... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Благодаря на Златко... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Казано възможно... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    По този въпрос има... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не мога да разбера... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    От дълго време чета с... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Нито съм толкова... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Да , наистина в... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Ивайло Иванов писа:
    Силен. Въздействащ....
    преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    По течението на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Чудесен коментар!... преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    Филмът "Чернобил" по... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Фукуяма както винаги... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    - мислех са за корав... преди 2 седмици
  • хаджи Станой писа Още
    Става, Румене. Лошото... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Живи да сте, Живковци!... преди 2 седмици
  • братя Стоилови писа Още
    Фукуяма бил казал... преди 2 седмици