Дискусии

22 Март, 2017 385

За моя любим Фатерланд

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Златко Енев
И така, ще ми се да ви припомня една интересна и…

Изкуство

20 Март, 2017 1481 2

Истанбул 2016

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Мустафа Мустафов
Силно впечатляващ поглед към съседната ни метрополия,…
  • 17 Мар, 2017 561 1

    Изкуството на развалата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Джейкъб Микановски
    В какво се състои привлекателността на руините? Не мисля, че днешното очарование от местата на…
  • 11 Мар, 2017 3049 1

    Eротичната фотография на Нели Гаврилова

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Светлозар Василев
    Събитието „16:26:36“ e седемнадесетата самостоятелна изложба на Нели Гаврилова. Тя е една от…
  • 29 Ное, 2016 1899

    За духа и поезията на Весела Василева

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Едно име в литературната ни история, днес познато основно на ценители, продължава да свети, подобно…
  • 26 Ное, 2016 1363

    Неда Антонова: Думите са бижута за масово поразяване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    Неда Антонова е автор на стихосбирки, исторически романи, повести, театрални пиеси и новели.…
  • 01 Ное, 2016 1509

    Защо, наистина?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Защо, наистина? „Менят се времената“ е обяснението на Левчев, допълнено със задоволство от тази…
  • 2016 11 Dilan Ginsberg
    01 Ное, 2016 1659 2

    Защо Дилън?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Владимир Левчев
    В дома му в Ню Йорк, през декември 1994, на моя въпрос дали поезията не се превръща все повече в…
  • 07 Окт, 2016 1910

    Свръхземната същност на живота

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Боян Пенев (подбрал: Асен Валентинов)
    Общ недостатък на най-младите ни лирици, „модернисти“ е, че зле са разбрали своите учители, за…
  • 07 Окт, 2016 2457 6

    Димчо Дебелянов и доброволчеството

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Славимир Генчев
    Преди няколко години акад. Иван Радев от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“…
  • 24 Сеп, 2016 3795 7

    Литературни страсти à la Bulgarie

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Кратката компилация от мнения, обменени във Фейсбук по въпроси, свързани с болежките на днешната…
  • 2016 09 Stanislav Lem
    16 Сеп, 2016 2642 2

    Светът на ръба

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Станислав Лем
    В Русия ставах все по-известен, а на тема „Соларис“ беше откачил не само Тарковски, за чийто филм с…

Изгледи

21 Март, 2017 469

Обратният домино-ефект в Европа

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Пиерпаоло Барбиери
След унизителното поражение на Франция във войната срещу…

Драскулки

2017 03 Or woz
25 Март, 2017 80

Оръжие на възмездието

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Виктор Пелевин
Към края на втората световна война, когато дори ония…
  • 18 Мар, 2017 1433

    Изкуството на неуспеха

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Човешките същества се объркват, когато са под напрежение. Пилоти катастрофират, гмуркачи се давят.…
  • 04 Мар, 2017 1034

    Размисли за Ганди

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джордж Оруел
    Светците винаги трябва да бъдат смятани за виновни, докато не докажат своята невинност, но…
  • 07 Фев, 2017 1258 3

    Давид и Голиат

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    „Давид и Голиат“ описва какво се случва, когато обикновени хора се изправят срещу великани. А под…
  • 19 Ян, 2017 1183 1

    Четвъртък сутрин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Иван Димитров
    Настоящият текст е откъс от „Софийски дует“ – втори роман на българския автор Иван Димитров,…
  • 02 Ян, 2017 1493

    Истински цветове

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    Когато през 1956 г. започва кампанията „Тя прави ли го, или не?“, повечето реклами, насочени…
  • 29 Дек, 2016 8875 2

    История с торта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    Тази история се случи в новогодишната нощ на последната ми зима в България. С жена ми и…
  • 2017 01 KourosNaucratis
    28 Дек, 2016 4936

    Статуята, която не изглеждала както трябва

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Малкълм Гладуел
    През септември 1983 г. един търговец на произведения на изкуството на име Джанфранко Бекина се…
  • 28 Дек, 2016 3851

    Разсейки

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    Благодаря ти, Господи, че му изпрати тази болест! Баща ми изкара само един курс химиотерапия и…
  • 22 Дек, 2016 1308

    Нино и Финч

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вергил Немчев
    Мъжът зад витрината помаха за сбогом, излезе и пресече към кафенето отсреща. Върна се с кафе и…
  • 02 Ное, 2016 1905 3

    Имало едно време едно невидимо вълшебство

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Мълча и си трайкам като нарицателния заек в голо поле, откъде ще ме удари някой зъл куршум, все…

Видрица

29 Декември, 2016 2129

Най-четените текстове за 2016

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте…
  • 26 Ное, 2016 1345 1

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 1196

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 2152

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 2316

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 3486 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 3483

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 6186 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 3931

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 4795 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…
  • 25 Фев, 2015 4432

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Милен Русков, „Възвишение“
Изд. „Жанет 45“, 2011 

2012_03_Ruskov_Vyzvishenie

По повод на елените, кои видяхме в гората, ми текна и му казах на Асенчо как е било първоначалното име на елините, че те ся всъщност елени зовяли, което е Раковски необоримо и най основно доказал в „Старината“. А Асенчо ма гледа и не вярва.

– Точно тъй е – рекох. – Те не са никакви елини, а елени. В стария язик им викали „елени“, те зели думата, почнали да я приубъртат на така, на онака, объркали сичко и зели да ся наричат „елини“. Но туй не е никак чудесно. Понеже те сичко объркват и приубъртат, гърци содомисти. Това бача ти Раковски ясно кат’ бял ден го е обяснил. Те били наричани в първоначалния язик самскрит „елени“. Но тоз язик изчезнал. Той затова ся и нарича самскрит – ще рече „сам ся скрил“. И тий гърчуля зели думата „елени“, как ся преди зовяли, но я объркали и почнали да ся зоват „елини“, и днес целий свят ги тъй нарича, по погрешка. Но никакви елини не са те, а елени.

– Туй ще е нещо кат’ рогач, кошут, нали в тоз смисъл? – рече Асенчо, да ся увери, че ма е разбрал правилно.

– Точно тъй – рекох.

– То като ся поотрака чиляк малко – каза после Асенчо, – кой знай дали и власите не са били някои влъци отпърво. Били влъци, станали власи. Те и те много приубъртат работите и непрекъснато са в грешка. Може и те да са объркали думата.

После ся той замисли откъде идва думата българин. От бяла гарга, вика? Не, рекох. През „болгарин“ от „вол харен“? Не, рекох, и това не е.

– Но от сърни лесно може сърби да стане – каза след малко той.

Виж, туй не ми беше хрумвало. Асенчо понякога ги реди едни най чудесни – да ся чудиш откъде му идват на акъла.

– Абе това по може бити – рекох аз.

– То може сичките народи да са имали имена на добитаци в самскрития язик, во време оно. Ей го на – елени, влъци, сърни… Знайш ли… И туй сичко тука на Балканите ся е збрало.

– То другаде и не би могло да бъде – рекох аз. – Тука е баш самскритата работа. Ти тряба Раковскаго да прочетеш и ще видиш. – И като го видях, че не знай и не може да ся сети, казах му: – Българин идва от благ, благий. Туй е станало в язика първо блъгарин, и оттам българин. Иде от благ, що значи и кротък, и честит.

– Не думай! – рече Асенчо.

Но най много ся той изуми, кога му разказах как са българи тука дошли, и кои са те всъщност. Защо византийски мъдрослови и историци лъжат, кога ги наричат Βολγαροι, или Βουλγαροι, аки дошавше от Волга. Туй те правят, защо им тъй отърва за панелинистката баснословна мечта. А истина е (вж. „Старината“, ако ми не вярваш, да не та попържам сега тука!), че кога ся древни арияни разделили и по земята пръснали, техни ся народи с земледелие занимавали в различни поместности (оттам „агриянин“ – кой ся с земледелство занимай), самскрития язик ся скрил, тез забравили кой какъв е и древен си общ корен затрили, и секи зел да ся нарича как си иска и да си говори на свой си язик, същинский Бабелон. Освен това зело да им омръзва земята да обработват и рекли, че е по-лесно да го ударят на кражби и уплячкване. Тъй ся те за оружието заловили, кое им преди било съвсем чуждо като една нагласа. Но си рекли: какво ще работим, дай ще колим и плячкаме какво са глупците събрали. И тъй една част от арияните, кои живеели от северна страна на Черното море и ся наричали Кимерийци (откъде и полу-остров Крим идва; Кримската война, нали ся сещаш), наричали ся значи кимерийци и ся спуснали тук на Балканский полу-остров, като пресекли Дунава и прочия, изклали тука де що имало едно рядко население, уплячкали ги и после им зели земите и пак ся заели с земледелие. Но тук ти може да речеш, в духа на Заимова, че мен ми ся е разбурмила личната логика, и туй не образува никакъв смисъл: понеже, ще речеш, като ще ся занимават пак с земледелие, защо е трябало тук да идват да плячкосват, че после пак с земледелие да ся зафанат, сякаш нищо не е било? Туй може и да е тъй, но ний ако живеехме според бурмите на логиката, бихме били обитающи Рай мъдрословия, а не животинское царство; това ще ти река и та приключвам изеднаж и на всегда.

И кога ся тез юнаци тука заселили, те си мирно живели векове наред, и изгубили вече възпоменание за славно си прошествие и кои са, що са. Но не щеш ли, в Третий век преди Христа от север нахлуват в техни земи свирепи люди, називаеми галати, предвождани от вождът си Брен. Тогаз ся зафанала люта битка и тез юнаци от Кимерия, тука поселивши ся давним давно, ся оттеглили в Стара планина и оказват Брена мощна съпротива!!! Той ся видял в чудо, пробвал едно, пробвал друго, но не, не може с тях юнаци наглава да излезе. И тогаз му хрумнал един мършав начин да ся справи с тях: заразил сите кладенци с отрова.

– Ти знайш ли я – викам му на Асенча – оназ песен за мома Драганка, коя пила от кладенеца „мръсна вода галатска“ и ся отровила и мигом умряла?

– Знам я – вика Асенчо, – ама не цялата. Ала за мръсната галатска вода ся и на други места пей.

Обясних му, че туй е спомен от тез жалостиви събития. И нататък му разправям: как ся тогаз много от тез кимерийци отровили, и ся в отчайванието си Брену сдали, а той като ся разговорил с тях – гледа, язик им си прилича, и в много други неща тожество ся установява. И като разучили и проверили нещата издълбоко, накрай установили, че са те един и същи народ, кой ся преди много векове разделил, но забравили и не могат да ся разпознаят.

– Аче те един друг ся избивали!

– Да! – рекох. – Дотам води безпаметство. Но после те ся съюзили, били яко гърците и им уплячкали сите богатства Делфийскаго храма, и дълго давали после по наште земи моабети и банкети. Раковски дума, че и до ден днешен могат ся намери по Българско следи от тези моабети и банкети, в обгорений вид. След което ся Бреновите галати тука заселили и с своите сънародници честито заживяли. А че са те били един народ ний имаме най основно Иродотово свидетелство още, а и сички съвременни историци ясно казват и доказват, че кимерийци, келти, галати и гали са един народ, отцепил ся от общий си корен, изгубил общо си възпоменание и известен с различни имена по разните места. Но един. И част от тоз народ, галатите, живей открай време по нашите земи. Туй са всъщност българите, а не някакви си пезевенци от Волга дошли. Сещай ся сега. Българите са исти гали. А галите нали знайш кои са? Туй са френците.

– Че то ще рече, че и ний сме французои! – възкликна Асенчо, изумил ся.

– До голяма степен това ще рече.

– Майко юнашка! – плесна ся по челото Асенчо и ма погледна с широко отворени очи. – Е туй чак малко недовероятно ми ся чини. Да ма прощават нашите будители… А тогаз как не ся разбрахме с оня французой, къде му зехме дрешките? Хем той по Раковскому май-май наш сънародник иди да доди.

– Светът ся е много объркал, затуй! – рекох аз. – Насякъде далавери, търгаши, содомисти. Сичкото малко несвързано вече пада. Приубъртал ся е, приубъртал ся е, и накрая не мож’ го позна. Родний си брат могъл би закла, че и някой друг даже, такваз тъмнина! Някога си е било сичко просто и ясно, като изворна вода, като ясна зора, но после ся е изтекло надолу и ся е размесило с какво ли не, тъй че вече хемен-хемен не можеш му фана края – ариянин ли е, турчин ли е, или бостанско плашило. Че накрая земе да излезе катър на баир. Приубъртане голямо и содомизъм!

Милен Русков
Милен Русков (1966) е български писател и преводач. Автор е на три книги: "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004), за която получава наградата за дебют "Южна пролет", "Захвърлен в природата" (2008), за която получава наградата "Вик" за роман на годината, и "Възвишение" (2011). Превел е над 20 книги от английски, в т.ч. "Изповедите на един английски пушач на опиум" на Томас де Куинси, "Пари" на Мартин Еймис, "Как да гледаме философски на живота" на Джеръм Джеръм, и др.
Други статии от този автор
Посетители: 156

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Златко писа Още
    Ето и обещания сборник...... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Сърдечно благодаря!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, че го захванахме... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    За сетен път се... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    И накрая - вече да не се...
    преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Още един труд с изобилни... преди 3 дни
  • Евдокия Борисова писа Още
    Всъщност... грешката е... преди 4 дни
  • 007 писа Още
    Только пепел знает, что... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Боже, колко съм изветрял!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Станко писа:
    Ако са само лъжи New York Times...
    преди 1 седмица
  • Силви Гаврилов писа Още
    Препоръчвам Пътуване... преди 1 седмица
  • Станко писа Още
    Ако са само лъжи New York Times... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Визуализирането на... преди 1 седмица
  • Bisser Stoyanov писа Още
    Прекрасно и живо есе на... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    РТ е пропагандното... преди 1 седмица
  • 007 писа Още
    Мисля, че май "скроиха... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Национализмът само ... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Съгласих се - трябва да... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Към Калоян Михайлов: не... преди 1 седмица
  • Zlatko писа Още
    Аз благодаря. Човек се... преди 1 седмица
  • коректор писа Още
    Клуж-Напока (не "Клюй"),... преди 1 седмица
  • нубиец писа Още
    Традицията в с.... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Добре де, добре, разсмя... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Горките американци... Още... преди 2 седмици
  • бай Трендафил беленец писа Още
    Ама той не се е давел.... преди 2 седмици