Дискусии

08 Август, 2018 342

Чистки и параноя (Ела Джордж за…

Отдел: Дискусии - Европа Автор(и): Ела Джордж
Ердоган се превръща във все по-самотна фигура; блясъкът…

Изкуство

21 Юни, 2018 1785 5

Южната завеса: „Граница“ на Капка…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
Високо в Родопите на границата между България и Гърция има…
  • 16 Юни, 2018 3396 17

    „Калуня-каля“ – урок по творческо писане за недостатъчно…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Диана Петрова
    Стигнах до „Калуня-каля“ по време на един панаир на книгата, където се спрях пред щанда на…
  • 09 Апр, 2018 925

    Поетът с две родини

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Излезе от печат юбилейната стихосбирка „Дръвче“ на Румен Иванчев. Ще кажете, че това не е новина, и…
  • 27 Мар, 2018 1714 5

    Многото епохи на Ал Пачино

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Симс
    При всичките възходи и падения в ролите си, Пачино успява да поддържа невероятно себеусещане – нещо…
  • 12 Мар, 2018 1780 1

    Изчезващата традиционна култура на словенските пастири

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Йост Франко
    В продължение на около петстотин години в областта „Вèлика планѝна“ в Словения е съществувала…
  • 09 Мар, 2018 1945 1

    „Смъртта на Сталин“ убедително представя ужасяващата…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Маша Гисън
    Джон Чейн и Уилям Стоукс са лекари от деветнадесети век, които са описали един вид мъчително,…
  • 28 Фев, 2018 3652 3

    Най-еротичната година в живота на Пикасо

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Лара Марлоу
    Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен…
  • 16 Фев, 2018 2108 2

    Красотата убива

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Румен Леонидов
    Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране…
  • 04 Ян, 2018 3221 4

    Падингтън, Коледа и Брекзит – или за сериозните политически…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
    – Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. – Не ставай смешен,…
  • 25 Дек, 2017 2105

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 3652 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…

Изгледи

04 Юли, 2018 607

Гърция, Македония и промяната на…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Флориан Бибер
За мнозина гърци името „Македония“ вече подсказва претенции…

Драскулки

11 Август, 2018 595 2

Малка доматена сага

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
Не знам за турското, византийското и съветското, но…
  • 04 Авг, 2018 249

    Да отвориш вратата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е…
  • 19 Юли, 2018 534

    Моят Шабат

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    „Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми книга, която има работно заглавие „Аврамов мост“.…
  • 06 Юли, 2018 716 2

    Златимир Коларов – две кратки есета

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златимир Коларов
    Наскоро прочетох пространното есе на Исмаил Кадаре „Легенда на легендите“ за писмената и устната…
  • 05 Юли, 2018 912 1

    Проклятието на Помпей

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Всяка стъпка, камък, фреска и стена тук са предчувствие за края. Всичко тук напомня за огнения…
  • 27 Юни, 2018 1055

    Тревата е зелена и през май...

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Не съм мигнала. От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да…
  • 26 Юни, 2018 704 1

    Златимир Коларов – два кратки разказа

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златимир Коларов
    Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет,…
  • 17 Юни, 2018 1286 2

    За основния въпрос на българското битие

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Публикувах тия дни на моя сайт един кратък текст, посветен на последното велико чудо в българската…
  • 29 Май, 2018 1523 7

    7 по стил от Чарлз Буковски

    Отдел: Драскулки - Поезия Автор(и): Чарлз Буковски
    Кратка сбирка от няколко стихотворения на Чарлз Буковски. Включва заглавията нирвана отбой ура,…
  • 13 Май, 2018 721

    Малки нощни музики

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Следващите текстове представляват рехава сбирка от мисли и наблюдения, появили се хаотично по…
  • 03 Май, 2018 871

    О, Лимасоле мио

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    „Гответе се за женски десант на острова на Афродита.“ Това съобщаваме на мъжете си и ги напускаме…

Видрица

02 Март, 2018 1825 2

Татуировката – изкуство или кич?

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от…
  • 14 Дек, 2017 2809

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 3948 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 6344

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 5785 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 4828

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 6013

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 5714

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 9838 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 6788

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 10675 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Милен Русков, „Възвишение“
Изд. „Жанет 45“, 2011 

2012_03_Ruskov_Vyzvishenie

По повод на елените, кои видяхме в гората, ми текна и му казах на Асенчо как е било първоначалното име на елините, че те ся всъщност елени зовяли, което е Раковски необоримо и най основно доказал в „Старината“. А Асенчо ма гледа и не вярва.

– Точно тъй е – рекох. – Те не са никакви елини, а елени. В стария язик им викали „елени“, те зели думата, почнали да я приубъртат на така, на онака, объркали сичко и зели да ся наричат „елини“. Но туй не е никак чудесно. Понеже те сичко объркват и приубъртат, гърци содомисти. Това бача ти Раковски ясно кат’ бял ден го е обяснил. Те били наричани в първоначалния язик самскрит „елени“. Но тоз язик изчезнал. Той затова ся и нарича самскрит – ще рече „сам ся скрил“. И тий гърчуля зели думата „елени“, как ся преди зовяли, но я объркали и почнали да ся зоват „елини“, и днес целий свят ги тъй нарича, по погрешка. Но никакви елини не са те, а елени.

– Туй ще е нещо кат’ рогач, кошут, нали в тоз смисъл? – рече Асенчо, да ся увери, че ма е разбрал правилно.

– Точно тъй – рекох.

– То като ся поотрака чиляк малко – каза после Асенчо, – кой знай дали и власите не са били някои влъци отпърво. Били влъци, станали власи. Те и те много приубъртат работите и непрекъснато са в грешка. Може и те да са объркали думата.

После ся той замисли откъде идва думата българин. От бяла гарга, вика? Не, рекох. През „болгарин“ от „вол харен“? Не, рекох, и това не е.

– Но от сърни лесно може сърби да стане – каза след малко той.

Виж, туй не ми беше хрумвало. Асенчо понякога ги реди едни най чудесни – да ся чудиш откъде му идват на акъла.

– Абе това по може бити – рекох аз.

– То може сичките народи да са имали имена на добитаци в самскрития язик, во време оно. Ей го на – елени, влъци, сърни… Знайш ли… И туй сичко тука на Балканите ся е збрало.

– То другаде и не би могло да бъде – рекох аз. – Тука е баш самскритата работа. Ти тряба Раковскаго да прочетеш и ще видиш. – И като го видях, че не знай и не може да ся сети, казах му: – Българин идва от благ, благий. Туй е станало в язика първо блъгарин, и оттам българин. Иде от благ, що значи и кротък, и честит.

– Не думай! – рече Асенчо.

Но най много ся той изуми, кога му разказах как са българи тука дошли, и кои са те всъщност. Защо византийски мъдрослови и историци лъжат, кога ги наричат Βολγαροι, или Βουλγαροι, аки дошавше от Волга. Туй те правят, защо им тъй отърва за панелинистката баснословна мечта. А истина е (вж. „Старината“, ако ми не вярваш, да не та попържам сега тука!), че кога ся древни арияни разделили и по земята пръснали, техни ся народи с земледелие занимавали в различни поместности (оттам „агриянин“ – кой ся с земледелство занимай), самскрития язик ся скрил, тез забравили кой какъв е и древен си общ корен затрили, и секи зел да ся нарича как си иска и да си говори на свой си язик, същинский Бабелон. Освен това зело да им омръзва земята да обработват и рекли, че е по-лесно да го ударят на кражби и уплячкване. Тъй ся те за оружието заловили, кое им преди било съвсем чуждо като една нагласа. Но си рекли: какво ще работим, дай ще колим и плячкаме какво са глупците събрали. И тъй една част от арияните, кои живеели от северна страна на Черното море и ся наричали Кимерийци (откъде и полу-остров Крим идва; Кримската война, нали ся сещаш), наричали ся значи кимерийци и ся спуснали тук на Балканский полу-остров, като пресекли Дунава и прочия, изклали тука де що имало едно рядко население, уплячкали ги и после им зели земите и пак ся заели с земледелие. Но тук ти може да речеш, в духа на Заимова, че мен ми ся е разбурмила личната логика, и туй не образува никакъв смисъл: понеже, ще речеш, като ще ся занимават пак с земледелие, защо е трябало тук да идват да плячкосват, че после пак с земледелие да ся зафанат, сякаш нищо не е било? Туй може и да е тъй, но ний ако живеехме според бурмите на логиката, бихме били обитающи Рай мъдрословия, а не животинское царство; това ще ти река и та приключвам изеднаж и на всегда.

И кога ся тез юнаци тука заселили, те си мирно живели векове наред, и изгубили вече възпоменание за славно си прошествие и кои са, що са. Но не щеш ли, в Третий век преди Христа от север нахлуват в техни земи свирепи люди, називаеми галати, предвождани от вождът си Брен. Тогаз ся зафанала люта битка и тез юнаци от Кимерия, тука поселивши ся давним давно, ся оттеглили в Стара планина и оказват Брена мощна съпротива!!! Той ся видял в чудо, пробвал едно, пробвал друго, но не, не може с тях юнаци наглава да излезе. И тогаз му хрумнал един мършав начин да ся справи с тях: заразил сите кладенци с отрова.

– Ти знайш ли я – викам му на Асенча – оназ песен за мома Драганка, коя пила от кладенеца „мръсна вода галатска“ и ся отровила и мигом умряла?

– Знам я – вика Асенчо, – ама не цялата. Ала за мръсната галатска вода ся и на други места пей.

Обясних му, че туй е спомен от тез жалостиви събития. И нататък му разправям: как ся тогаз много от тез кимерийци отровили, и ся в отчайванието си Брену сдали, а той като ся разговорил с тях – гледа, язик им си прилича, и в много други неща тожество ся установява. И като разучили и проверили нещата издълбоко, накрай установили, че са те един и същи народ, кой ся преди много векове разделил, но забравили и не могат да ся разпознаят.

– Аче те един друг ся избивали!

– Да! – рекох. – Дотам води безпаметство. Но после те ся съюзили, били яко гърците и им уплячкали сите богатства Делфийскаго храма, и дълго давали после по наште земи моабети и банкети. Раковски дума, че и до ден днешен могат ся намери по Българско следи от тези моабети и банкети, в обгорений вид. След което ся Бреновите галати тука заселили и с своите сънародници честито заживяли. А че са те били един народ ний имаме най основно Иродотово свидетелство още, а и сички съвременни историци ясно казват и доказват, че кимерийци, келти, галати и гали са един народ, отцепил ся от общий си корен, изгубил общо си възпоменание и известен с различни имена по разните места. Но един. И част от тоз народ, галатите, живей открай време по нашите земи. Туй са всъщност българите, а не някакви си пезевенци от Волга дошли. Сещай ся сега. Българите са исти гали. А галите нали знайш кои са? Туй са френците.

– Че то ще рече, че и ний сме французои! – възкликна Асенчо, изумил ся.

– До голяма степен това ще рече.

– Майко юнашка! – плесна ся по челото Асенчо и ма погледна с широко отворени очи. – Е туй чак малко недовероятно ми ся чини. Да ма прощават нашите будители… А тогаз как не ся разбрахме с оня французой, къде му зехме дрешките? Хем той по Раковскому май-май наш сънародник иди да доди.

– Светът ся е много объркал, затуй! – рекох аз. – Насякъде далавери, търгаши, содомисти. Сичкото малко несвързано вече пада. Приубъртал ся е, приубъртал ся е, и накрая не мож’ го позна. Родний си брат могъл би закла, че и някой друг даже, такваз тъмнина! Някога си е било сичко просто и ясно, като изворна вода, като ясна зора, но после ся е изтекло надолу и ся е размесило с какво ли не, тъй че вече хемен-хемен не можеш му фана края – ариянин ли е, турчин ли е, или бостанско плашило. Че накрая земе да излезе катър на баир. Приубъртане голямо и содомизъм!

Милен Русков
Милен Русков (1966) е български писател и преводач. Автор е на три книги: "Джобна енциклопедия на мистериите" (2004), за която получава наградата за дебют "Южна пролет", "Захвърлен в природата" (2008), за която получава наградата "Вик" за роман на годината, и "Възвишение" (2011). Превел е над 20 книги от английски, в т.ч. "Изповедите на един английски пушач на опиум" на Томас де Куинси, "Пари" на Мартин Еймис, "Как да гледаме философски на живота" на Джеръм Джеръм, и др.
Други статии от този автор
Посетители: 107

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Коментари

  • Dessi писа Още
    Je vais te traduire! En français, s'il... преди 14 часа
  • Нина Пенева, филолог писа Още
         Забележителна... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 21 часа
  • Климент писа Още
     Към Златко.
    Ще си... преди 22 часа
  • Милчо Данчев писа Още
    Очевидно ни се... преди 1 ден
  • Стефан Дечев писа Още
    Има една статия на... преди 2 дни
  • Жоро Ончев писа Още
    Благодаря искрено!... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Напълно възможно е да... преди 3 дни
  • Ivanovsky писа Още
    Златко, пишете за нещо... преди 5 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Ако зад "Жоро Ончев"... преди 1 седмица
  • Жоро Ончев писа Още
    Поздравления!... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И благодаря за... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    РаймонД ДетреЗ, който... преди 1 седмица
  • Николай Попколев писа Още
    За съжаление... преди 1 седмица
  • Юрий Проданов писа Още
    Поздравления за... преди 1 седмица
  • борислав гърдев писа Още
    Интересно,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Раймон детрез имаше... преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    '' – По-добре мъртъв…... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Изключително добро. преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Според тази хипотеза... преди 2 седмици
  • Десислава Валентинов... писа Още
    Въпреки забавлението... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    С голям интерес ще... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    У нас сравняваха... преди 2 седмици
  • Проф. Стефан Панайот... писа Още
    Поздравления за... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Не знам дали има... преди 2 седмици