Дискусии

10 Август, 2022 248

Защо войната не е решение

Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Лорънс Фрийдман
Човек трябва да бъде внимателен, когато извлича големи…

Изкуство

11 Август, 2022 407

Пясъчният човек: как един „нефилмируем“…

Отдел: Изкуство - Телевизия Автор(и): Стивън Кели
Публикуван за пръв път от DC Comics през 1989 г., Пясъчният…

Изгледи

03 Август, 2022 694

Германия и краят на глобализацията

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): екип на сп. „Шпигел“
Икономисти от университета в Тюбинген са изчислили какво би…
  • 18 Юли, 2022 309

    Можем ли да създадем по-добри от природните листа

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Елизабет Колберт
    Може ли да се предотврати световната продоволствена криза чрез подобряване на…
  • 13 Юли, 2022 1081

    Няма империя без край

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Игор Торбаков
    През последните 30 години основната стратегическа цел на Русия беше да запази…
  • 07 Юли, 2022 1275 9

    Четейки Украйна

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Мааря Кангро
    Беше ми любопитно да разбера какво мислят украинците за статията на Оксана Забужко,…
  • 29 Юни, 2022 373

    CRISPR, 10 години по-късно: Учим се да пренаписваме кода на…

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Карл Зимър
    Само за едно десетилетие CRISPR се превърна в едно от най-известните изобретения в…
  • 27 Юни, 2022 481

    Босна на ръба

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джошуа Хамър
    Едно поколение след Босненската война, в която от 1992 до 1995 г. загинаха близо 100 000…
  • 17 Юни, 2022 461

    Платон – първият авторитарист?

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Тае-Йеун Ким
    С настъпването на Студената война „Отвореното общество и неговите врагове“ започва все…
  • 13 Юни, 2022 786

    Защо Студената война проработи

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Тони Джуд
    Достъпът до архивите затваря редица възможности за интерпретация, които оставаха упорито…
  • 07 Юни, 2022 1537 8

    Какво ще стане, ако Украйна спечели?

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Лиана Фикс и Майкъл Кимидж
    Едно пълномащабно военно поражение на Русия, включително връщането на Крим, граничи с…
  • 03 Юни, 2022 709 1

    Руски журналист ще продаде на търг Нобеловия медал в полза…

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): екип на в. „Ню Йорк Таймс“
    След като спечели Нобеловата награда за мир през октомври миналата година, руският…
  • 02 Юни, 2022 375

    Как Кремъл превзе руския Facebook

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Морган Мийкър
    През декември 2021 г., два месеца преди инвазията в Украйна, новият главен изпълнителен…

Драскулки

24 Юни, 2022 949 7

Литературно пътешествие в сърцето на…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Карл Уве Кнаусгор
Историите винаги са сплотявали Русия и това, което ги прави…
  • 29 Апр, 2022 1069 1

    Първото украинско семейство, с което се запознахме

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Захари Карабашлиев
    На крак искам да разкажа за първото украинско семейство, с което се запознахме. Случи се в…
  • 09 Апр, 2022 1582 5

    Зверствата в Украйна – истина или фейк?

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    С риск да разпаля ненужни страсти, ще се опитам тук да представя собственото си разбиране за…
  • 07 Апр, 2022 818

    Да гледаш болката на другите

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Сюзън Зонтаг
    Да бъдеш зрител на бедствията, които се случват в друга страна, е квинтесенция на съвременното…
  • 05 Апр, 2022 1863 6

    Симптомът Буча

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Как точно се стига дотам, че в някакъв момент започваме да оправдаваме убийството? Съмнявам се…
  • 18 Мар, 2022 1252 2

    За новата Инквизиция

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Румен Леонидов
    Новата Инквизиция е тук, нахлува в европейските земи, стъписаните запяме захласнати в удивление как…
  • 17 Мар, 2022 674

    В първите дни на войната. Депеша от Киев

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Олена Стяжкина
    Вчера беше рожденият ми ден. Приятелката ми, която остана в Донецк през всичките тези години,…
  • 02 Мар, 2022 966

    Моят първи паспорт

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орхан Памук
    Моят първи паспорт Спомням си, че трябваше да позирам много дълго време, докато старият фотограф си…
  • 18 Ян, 2022 852

    Фунес паметливият

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Хорхе Луис Борхес
    Помня го (въпреки че нямам право да произнасям тази свещена дума – само един човек на земята имаше…
  • 14 Ян, 2022 962

    Аквариумът

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александър Хемон
    Вярвам, че има психологически механизъм, който не позволява на повечето от нас да си представят…
  • 03 Ян, 2022 1038

    Навън и гола

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Етгар Керет
    Навън пече слънце, а долу на моравата моята приятелка лежи гола. Двайсет и първи юни, най-дългият…

Видрица

22 Май, 2022 4869 3

Азовстал, 20 май 2022

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
Дмитро Козацки, украински боец от полка „Азов“ с прозвище…
  • 03 Юли, 2021 2315 5

    „Либерален преглед“: 4000

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Заглавието казва всичко: това е 4000-ят текст, който се публикува в „Либерален преглед“ –…
  • 22 Юни, 2021 2372 3

    За преживяванията от детството

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако…
  • 16 Май, 2021 1997

    За реалността на мечтите, или „Енев гамбит“

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Страстта към шахмата дойде сравнително късно в живота ми, някъде към 15-годишна възраст.…
  • 24 Дек, 2020 2252

    Равносметка на една чумава година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен основната поука беше да не…
  • 20 Ян, 2020 4881

    Селският гений: Удивителни снимки от съветския живот,…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
    През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно…
  • 22 Юли, 2019 5441 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 4533

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 7951 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 9034 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 8415

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 

Преди няколко месеца лондонската публика се стече в Tricycle Theatre, за да гледа – за пръв път във Великобритания – пет едноактни пиеси на американския драматург Тони Кушнер, известни със събирателното име Малкият Кушнер. Една от мини-пиесите от тази група, Само ние, които пазим тайнството, ще бъдем нещастни, е довела автора до параноя, до „един вид паника“. Хората, за които се отнася тази пиеса, казва той, са „много отмъстителни хора“.

 

Той говори за републиканците – или поне за някои от тях. Те бяха на власт през 2003, когато той е писал въпросната пиеса, която представя съпругата на Джордж У. Буш, Лаура, и три мъртви иракски деца. В пиесата Лаура чете един пасаж от Братя Карамазови на децата, убити в резултат на американските бомбардировки. Текстът не е особено лекичък откъм символизъм. Но според автора тук се подразбират всички нас, а не само семейство Буш.

„[Списанието Nation] я постави на корицата си“, казва Кушнер, „със заглавие, измислено от самите тях – Лаура Буш и Злото – от което аз бях много обезпокоен. Мислех, че това ще изкриви прочита на текста. Имах и този момент на паника – ‚а какво ще се случи, ако ония го прочетат и се нахвърлят върху мен?‘“ Това е било параноя, признава той. „Но човек се плаши. Спомням си, че скрих лаптопа си и че занесох всичките си списания във вилата на село. Един вид криех нещата, мислейки си, ‚тия може да откраднат нещо.‘“

Трябва да се добави, че Кушнер не се плаши лесно. Когато Стивън Спилбърг го наел да напише сценария за филма Мюнхен (2005), разказващ за израелското отмъщение срещу убийството на техните олимпийски атлети, Кушнер го предупредил, че това може да доведе до неприятности. Така и стана: дясно настроените евреи заявиха, че той приравнява отмъщението с клането, което го е предизвикало. Кушнер, който сам е евреин, а и гей (той е женен за журналиста Марк Харис), винаги е бил изключително ясен критик на израелската политика към палестинците, а преди – и на политиката на Буш към Израел. Едва ли е за учудване това, че американската десница го мрази, и че той мрази нея.

Освен това обаче той е изключително талантлив, международно признат драматург, може би най-добре познат с пиесата си Ангели в Америка – седемчасов епос, който му спечели наградата Пулицър и на два пъти – наградата Тони (по веднъж за всяка част), плюс една Еми за телевизионната версия, в която играе Ал Пачино. Едно безсистемно, зашеметяващо пътуване през съсипаната от СПИН рейгънова Америка, то издигна Кушнер до връхните нива на драматурзите от 20-ти век и му донесе сравнения с Тенеси Уилямс.

Той ми разказва анекдот за колекцията от грамофонни плочи на баба и дядо си, която включвала някои „левичарски“ народни песни от времето на Гражданската война в Испания, подарени им от един войник след края на Втората световна война. Антикомунистическата параноя от времето на Макарти през 50-те години накарала баба му да се почувства толкова нервна заради плочите, че тя ги начупила и закопала парчетата през нощта в градината.

„Това беше в Лейк Чарлз, Луизиана – приятно еврейско семейство, което нямаше никакви причини да си въобразява, че някой би могъл да знае какво се съдържа в тяхната колекция от плочи“, добавя Кушнер, усмихвайки се на историята си. Но, както той казва сам, хората се плашат. Може би, намеквам аз, това е нещото, което трябва да се очаква, когато писането на пиеси се превърне в инструмент за политика. Но той отхвърля това. „Дори не зная дали наистина съм политически драматург. Понякога се питам дали и Бертолт Брехт е бил, макар че той сигурно би ме убил за това, че задавам подобен въпрос. Поставените на сцена събития имат влияние, но не особено директно. Когато от тях се направи пропаганда, аз не мисля, че те могат да достигнат потенциала си.“

Може да се разбере защо той прави това разграничение: пропагандата рядко притежава сърце: пиесите на Кушнер може и да отразяват политиката, но политиката никога не измества човечността. „Истински вълнуващото за мен в театъра е начинът, по който той възпроизвежда една определена двойственост на човешкото съзнание, която е изключително важна, за да може да бъде разбран света политически. Това обяснява нашата способност да толерираме противоречивостта, конфликтите, неопределеността и двойствеността.“

Двойственост е заглавието на една от едноактните му пиеси. (Кушнер е щедър при даването на заглавия – тази например има четири.) Тя представя една психиатърка и нейната пациентка, и може да бъде интерпретирана като защита на двойствеността – едно състояние, често разглеждано като слабост.

„Струва ми се, че това е един приятен начин да се изразят нещата“, казва Кушнер. „Винаги съм мислил за това като за борба между двама герои, опитващи се да си изградят вътрешна търпимост към двойствеността. Хората, които не притежават това, като Джордж У. Буш, са много опасни. Напоследък прекарах шест години в работа над един сценарий за Абрахам Линкълн [за Стивън Спилбърг; филмът трябва да се появи догодина]. Правилността на всичко, което Линкълн е направил, изглежда идва от това, че той се е намирал в хармония със собствените си несигурности и съмнения, и че е бил готов да говори за тях публично. Удивителното в него като водач е поразителната му способност да намери пътя между неразрешими въпроси. И въпреки това той достига едно решение, което изглежда като мъдрост, в противоположност на „о, по дяволите, по-добре да направя нещо.“

Под режисурата на неговия дългогодишен сътрудник Тони Таконе, пиесите в Tricycle са сюрреални, конфронтационни и смешни. Някои от тях надничат в отвъдния живот на героите, като например психоаналитикът на Никсън в Д-р Арнолд А. Хучнекер в рая. Най-странна е може би Flip Flop Fly!, в която американската артистка Лучия Памела се среща с детронираната албанска кралица Жералдин Албанска на луната (двете умряха една след друга в разстояние на няколко месеца през 2002).

Следващата театрална работа на Кушнер е онова, което той веднъж ми описа с думите „следващата голяма гей-пиеса“. Но въпреки заглавието – Ръководство за капитализма и социализма за интелигентния хомосексуален, с ключ към Писанията – пиесата има за Кушнер важност, която далеч надхвърля въпросите на сексуалността.

Тя е преднамерено свързана с един писател, чието либерално съзнание е равностойно на неговото собствено: Артър Милър. Милър е една от трите гигантски фигури, с които трябва да се съизмерва всеки американски драматург, казва Кушнер. Другите двама са Юджийн Онийл и Тенеси Уилямс. Или, казано другояче, това са Смъртта на търговския пътник, Дългото пътуване на деня към нощта, и Трамвай желание.

„Те си остават, за огромно разочарование на всички нас, които сме се появили оттогава насам, един вид недостижими. Нищо не е достигало културното въздействие на тези три пиеси. Имало е пиеси с определено въздействие – аз наистина мисля, че Ангелите го имаха; Кой се страхува от Вирджиния Улф е завладяваща и страхотно важна пиеса; такива са и пиесите на Огъст Уилсън. Но човек винаги се връща обратно при големите три… Всеки път, когато гледам някоя от тези три пиеси, винаги си мисля, как по дяволите го правят? Какво е онова нещо в първата сцена на Смъртта на търговския пътни, което те кара да мислиш, че в сърцето ти е забучен кинжал? И той си остава там през цялата пиеса.“

Намеквам на Кушнер, че по свой собствен начин той е също толкова новаторски колкото и бляскавите му предшественици. Никой драматург например не е бил толкова последователно пророчески. Неговата пиеса за Афганистан, Homebody Kabul, която съдържа думите „талибаните идват в Ню Йорк“, е написана преди 11 септември и има премиерата си малко след това; Керълайн или промяната съдържа стиха „Нищо не се случва в Луизиана, там всичко е под вода“, написан преди ураганът Катрина да удари щата. В голяма част от Ангелите става дума за екологичната катастрофа и дори в първата му пиеса, Блестяща стая, наречена ден (1984), се прави сравнение между Рейгън и Хитлер (веднъж той ми каза, че нарочно е бил безотговорен) – и какво се случи след това? На сутринта след премиерата вестниците публикуваха снимки на Рейгън, полагащ венец върху гробовете на SS-войници.

Но Кушнер отхвърля приказките за пророчество. Той просто чете много. „Не съм единственият човек, който забелязва тези неща. Може би съм един от неколцината драматурзи, които ги правят видими.“ За Кушнер политиката на неговия актизивъм съществува паралелно с писането на пиеси. „Мисля, че тия неща съществуват паралелно за всекиго. Струва ми се, че ако сте гражданин на една секуларна, плуралистка демокрация, вие имате задължението да участвате в политическия живот на страната си.“

А след това казва: „Онова, което ми се струва някак ново, поне за един американски драматург по времето, когато пишех Ангелите, беше, че взех съзнателното решение тези герои да виждат света през една политическа призма.“

Може би това е нещото, което би казал един политически драматург.

Източник

Pin It

Джон Нейтан е британски журналист и театрален критик.

Посетители

156

support

Последните най...


Коментари

  • Пендо писа Още
    Като читател искам да... преди 1 ден
  • почитател писа Още
    Така или иначе,... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Златко, ти си прав.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да не се отплесваме,... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Аз подържам другото... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За да разполага една... преди 1 седмица
  • свободен човек писа Още
    Златко, пропускаш... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Какво мислите за... преди 1 седмица
  • Теодора Петранова писа Още
    Добре е да пише/мисли... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодря! преди 1 седмица
  • Милка Кралева писа Още
    Провалът в личния... преди 1 седмица
  • Татяна Ангелова писа Още
    Истински... преди 1 седмица
  • Вл. Трифонов писа Още
    Добре си се... преди 1 седмица
  • Иван Вакрилов писа Още
    Мисля, че има признаци... преди 2 седмици
  • Venera Dachkova писа Още
    Връщам се за втори път... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, позадрямал... преди 2 седмици
  • Format Z писа Още
    Nineteen-twenties са... преди 2 седмици
  • Бахтияр писа Още
    Силно въздействащо... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    По книгата на Агата... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    По интернета има... преди 2 седмици
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Първо започвам,... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Прощавайте за дългата... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    горчиво, болезнено,... преди 2 седмици
  • Надя писа Още
    Беше време, когато ме... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    За евреите е писано... преди 3 седмици