Дискусии

27 Януари, 2021 97

Икономистът Нуриел Рубини: „дясното…

Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Нуриел Рубини
Шпигел: Дебатът за регулирането на платформите за социални…

Изкуство

23 Януари, 2021 141

Книжни четвъртъци с литературния критик…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Георги Цанков
Миналата седмица обещах да отделя специално внимание на…

Изгледи

08 Януари, 2021 461

Капанците – потомци на прабългарите

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар
Капанците са една от колоритните етнографски групи в…

Драскулки

22 Януари, 2021 241

Цветовете на здрача

Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Бисерка Рачева
Не си ли сложа очилата, и себе си не мога да прочета…
  • 08 Ян, 2021 598 2

    Розови панелки и орли

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Розови панелки и орли „Миманджес“ или иначе казано „здравей“, Албания! Пътят се вие като змия по…
  • 06 Ян, 2021 436 2

    За спомените и детството

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Сигурен съм, че всеки/всяка от нас има поне по един такъв спомен в главата си: някакво четиво,…
  • 26 Дек, 2020 369

    Трите целувки

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орасио Кирога
    Имало едно време един мъж с такава жажда да обича, че се боял да не умре, без да е обичал…
  • 08 Дек, 2020 468 1

    Машината на Онезим

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Пиер Гамара
    И така, аз отидох при Онезим. Той ме отведе в своя задръстен с какво ли не кабинет. Аз заговорих за…
  • 30 Окт, 2020 1078 5

    Устоите на митовете

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Надежда Станилова
    Баба ми пишеше с химически молив, като наплюнчваше графита му, за да е видимо и ясно написаното.…
  • 23 Окт, 2020 809

    В реката на времето

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джеймс Уд
    Ницще казва някъде, че усърдните, добродетелни англичани са опропастили неделята. Знам това още от…
  • 07 Сеп, 2020 1713 3

    Сантиментално пътешествие в три града и поне шест любовни…

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Пристигаме в Берковица по здрач, пропътували земите от Горна Джумая, през Лакатнишките скали, по…
  • 28 Авг, 2020 743

    За хората-айсберги

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Странно (или може би напълно нормално) нещо: нетипичната, малцинствена природа, с която са ме…
  • 28 Юни, 2020 2421 6

    Самопризнанието на един пълен задник

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем съвсем точни – направих нещо като…
  • 24 Юни, 2020 1649 4

    Просто един вик, откъм ямата…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Безумно трудно е да се каже нещо срещу сегашната истерия, защото основанията за нея изглеждат…

Видрица

24 Декември, 2020 461

Равносметка на една чумава година

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Не знам какво самите вие сте научили от пандемията, за мен…
  • 20 Ян, 2020 2715

    Селският гений: Удивителни снимки от съветския живот,…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
    През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство Виктор Галуска проучва едно…
  • 22 Юли, 2019 2795 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 2668

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 6351 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 6439 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 6616

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 8128 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 10414

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 10201 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8777

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 

Преди няколко месеца лондонската публика се стече в Tricycle Theatre, за да гледа – за пръв път във Великобритания – пет едноактни пиеси на американския драматург Тони Кушнер, известни със събирателното име Малкият Кушнер. Една от мини-пиесите от тази група, Само ние, които пазим тайнството, ще бъдем нещастни, е довела автора до параноя, до „един вид паника“. Хората, за които се отнася тази пиеса, казва той, са „много отмъстителни хора“.

 

Той говори за републиканците – или поне за някои от тях. Те бяха на власт през 2003, когато той е писал въпросната пиеса, която представя съпругата на Джордж У. Буш, Лаура, и три мъртви иракски деца. В пиесата Лаура чете един пасаж от Братя Карамазови на децата, убити в резултат на американските бомбардировки. Текстът не е особено лекичък откъм символизъм. Но според автора тук се подразбират всички нас, а не само семейство Буш.

„[Списанието Nation] я постави на корицата си“, казва Кушнер, „със заглавие, измислено от самите тях – Лаура Буш и Злото – от което аз бях много обезпокоен. Мислех, че това ще изкриви прочита на текста. Имах и този момент на паника – ‚а какво ще се случи, ако ония го прочетат и се нахвърлят върху мен?‘“ Това е било параноя, признава той. „Но човек се плаши. Спомням си, че скрих лаптопа си и че занесох всичките си списания във вилата на село. Един вид криех нещата, мислейки си, ‚тия може да откраднат нещо.‘“

Трябва да се добави, че Кушнер не се плаши лесно. Когато Стивън Спилбърг го наел да напише сценария за филма Мюнхен (2005), разказващ за израелското отмъщение срещу убийството на техните олимпийски атлети, Кушнер го предупредил, че това може да доведе до неприятности. Така и стана: дясно настроените евреи заявиха, че той приравнява отмъщението с клането, което го е предизвикало. Кушнер, който сам е евреин, а и гей (той е женен за журналиста Марк Харис), винаги е бил изключително ясен критик на израелската политика към палестинците, а преди – и на политиката на Буш към Израел. Едва ли е за учудване това, че американската десница го мрази, и че той мрази нея.

Освен това обаче той е изключително талантлив, международно признат драматург, може би най-добре познат с пиесата си Ангели в Америка – седемчасов епос, който му спечели наградата Пулицър и на два пъти – наградата Тони (по веднъж за всяка част), плюс една Еми за телевизионната версия, в която играе Ал Пачино. Едно безсистемно, зашеметяващо пътуване през съсипаната от СПИН рейгънова Америка, то издигна Кушнер до връхните нива на драматурзите от 20-ти век и му донесе сравнения с Тенеси Уилямс.

Той ми разказва анекдот за колекцията от грамофонни плочи на баба и дядо си, която включвала някои „левичарски“ народни песни от времето на Гражданската война в Испания, подарени им от един войник след края на Втората световна война. Антикомунистическата параноя от времето на Макарти през 50-те години накарала баба му да се почувства толкова нервна заради плочите, че тя ги начупила и закопала парчетата през нощта в градината.

„Това беше в Лейк Чарлз, Луизиана – приятно еврейско семейство, което нямаше никакви причини да си въобразява, че някой би могъл да знае какво се съдържа в тяхната колекция от плочи“, добавя Кушнер, усмихвайки се на историята си. Но, както той казва сам, хората се плашат. Може би, намеквам аз, това е нещото, което трябва да се очаква, когато писането на пиеси се превърне в инструмент за политика. Но той отхвърля това. „Дори не зная дали наистина съм политически драматург. Понякога се питам дали и Бертолт Брехт е бил, макар че той сигурно би ме убил за това, че задавам подобен въпрос. Поставените на сцена събития имат влияние, но не особено директно. Когато от тях се направи пропаганда, аз не мисля, че те могат да достигнат потенциала си.“

Може да се разбере защо той прави това разграничение: пропагандата рядко притежава сърце: пиесите на Кушнер може и да отразяват политиката, но политиката никога не измества човечността. „Истински вълнуващото за мен в театъра е начинът, по който той възпроизвежда една определена двойственост на човешкото съзнание, която е изключително важна, за да може да бъде разбран света политически. Това обяснява нашата способност да толерираме противоречивостта, конфликтите, неопределеността и двойствеността.“

Двойственост е заглавието на една от едноактните му пиеси. (Кушнер е щедър при даването на заглавия – тази например има четири.) Тя представя една психиатърка и нейната пациентка, и може да бъде интерпретирана като защита на двойствеността – едно състояние, често разглеждано като слабост.

„Струва ми се, че това е един приятен начин да се изразят нещата“, казва Кушнер. „Винаги съм мислил за това като за борба между двама герои, опитващи се да си изградят вътрешна търпимост към двойствеността. Хората, които не притежават това, като Джордж У. Буш, са много опасни. Напоследък прекарах шест години в работа над един сценарий за Абрахам Линкълн [за Стивън Спилбърг; филмът трябва да се появи догодина]. Правилността на всичко, което Линкълн е направил, изглежда идва от това, че той се е намирал в хармония със собствените си несигурности и съмнения, и че е бил готов да говори за тях публично. Удивителното в него като водач е поразителната му способност да намери пътя между неразрешими въпроси. И въпреки това той достига едно решение, което изглежда като мъдрост, в противоположност на „о, по дяволите, по-добре да направя нещо.“

Под режисурата на неговия дългогодишен сътрудник Тони Таконе, пиесите в Tricycle са сюрреални, конфронтационни и смешни. Някои от тях надничат в отвъдния живот на героите, като например психоаналитикът на Никсън в Д-р Арнолд А. Хучнекер в рая. Най-странна е може би Flip Flop Fly!, в която американската артистка Лучия Памела се среща с детронираната албанска кралица Жералдин Албанска на луната (двете умряха една след друга в разстояние на няколко месеца през 2002).

Следващата театрална работа на Кушнер е онова, което той веднъж ми описа с думите „следващата голяма гей-пиеса“. Но въпреки заглавието – Ръководство за капитализма и социализма за интелигентния хомосексуален, с ключ към Писанията – пиесата има за Кушнер важност, която далеч надхвърля въпросите на сексуалността.

Тя е преднамерено свързана с един писател, чието либерално съзнание е равностойно на неговото собствено: Артър Милър. Милър е една от трите гигантски фигури, с които трябва да се съизмерва всеки американски драматург, казва Кушнер. Другите двама са Юджийн Онийл и Тенеси Уилямс. Или, казано другояче, това са Смъртта на търговския пътник, Дългото пътуване на деня към нощта, и Трамвай желание.

„Те си остават, за огромно разочарование на всички нас, които сме се появили оттогава насам, един вид недостижими. Нищо не е достигало културното въздействие на тези три пиеси. Имало е пиеси с определено въздействие – аз наистина мисля, че Ангелите го имаха; Кой се страхува от Вирджиния Улф е завладяваща и страхотно важна пиеса; такива са и пиесите на Огъст Уилсън. Но човек винаги се връща обратно при големите три… Всеки път, когато гледам някоя от тези три пиеси, винаги си мисля, как по дяволите го правят? Какво е онова нещо в първата сцена на Смъртта на търговския пътни, което те кара да мислиш, че в сърцето ти е забучен кинжал? И той си остава там през цялата пиеса.“

Намеквам на Кушнер, че по свой собствен начин той е също толкова новаторски колкото и бляскавите му предшественици. Никой драматург например не е бил толкова последователно пророчески. Неговата пиеса за Афганистан, Homebody Kabul, която съдържа думите „талибаните идват в Ню Йорк“, е написана преди 11 септември и има премиерата си малко след това; Керълайн или промяната съдържа стиха „Нищо не се случва в Луизиана, там всичко е под вода“, написан преди ураганът Катрина да удари щата. В голяма част от Ангелите става дума за екологичната катастрофа и дори в първата му пиеса, Блестяща стая, наречена ден (1984), се прави сравнение между Рейгън и Хитлер (веднъж той ми каза, че нарочно е бил безотговорен) – и какво се случи след това? На сутринта след премиерата вестниците публикуваха снимки на Рейгън, полагащ венец върху гробовете на SS-войници.

Но Кушнер отхвърля приказките за пророчество. Той просто чете много. „Не съм единственият човек, който забелязва тези неща. Може би съм един от неколцината драматурзи, които ги правят видими.“ За Кушнер политиката на неговия актизивъм съществува паралелно с писането на пиеси. „Мисля, че тия неща съществуват паралелно за всекиго. Струва ми се, че ако сте гражданин на една секуларна, плуралистка демокрация, вие имате задължението да участвате в политическия живот на страната си.“

А след това казва: „Онова, което ми се струва някак ново, поне за един американски драматург по времето, когато пишех Ангелите, беше, че взех съзнателното решение тези герои да виждат света през една политическа призма.“

Може би това е нещото, което би казал един политически драматург.

Източник

Pin It

Джон Нейтан е британски журналист и театрален критик.

Посетители

28

support

Последните най...


Коментари

  • Мария Пипева писа Още
    Много е радостно, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Питам се дали... преди 4 дни
  • Кунев писа Още
    Същата "Европа", която... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Тук още нещичко по... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Моят учител за... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    За младежките... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един напълно... преди 2 седмици
  • Марина Московкина писа Още
    Наслада бе за мене да... преди 2 седмици
  • Стефан писа Още
    Приемането на исляма... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Г-н Енев, толкова... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Развълнува ме, бате... преди 2 седмици
  • Д-р Георги КАРЕВ, д.... писа Още
    Аплодисменти от... преди 2 седмици
  • Милена Бончева, Кава... писа Още
    Не искам да обиждам... преди 3 седмици
  • драган събев,търгови... писа Още
    Кво не дадах от... преди 3 седмици
  • Белия капитан писа Още
    Защо сте забравили да... преди 3 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Златко, все пак съм... преди 3 седмици
  • Песимист писа Още
    "Компирите", като и ако... преди 4 седмици
  • Кунев писа Още
    Защо Бай Тошо реши 99 %... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Из днешния „Ню Йорк... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Опитах търсачката на... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ха стига толкова, от... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    За Златко, който ни... преди 4 седмици
  • цвятко цеков писа Още
    Абе оставете най... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Още две думи:
    Не... Неделя, 27 Декември 2020
  • Златко писа Още
    Във фразата „В... Неделя, 27 Декември 2020