Дискусии

18 Юли, 2019 108

Устни традиции и форми на изразяване…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар
Устните традиции и форми на изразяване включват два…

Изкуство

18 Юли, 2019 308

Александър Солженицин – Нобелова лекция…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Солженицин
Както онзи дивак, който изумен взел странния предмет,…

Изгледи

16 Юли, 2019 137

Новата динамика на Гърция

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Артемис Сийфорд и Бенджамин Хадад
Последното десетилетие беше доста грубо за Гърция. След…

Драскулки

09 Юли, 2019 262

Бяло

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Здравка Евтимова
Не можеше да понася някой да докосва нейните вещи, усещаше,…
  • 06 Юли, 2019 499 2

    Червеният полковник

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Ванцети Василев
    Събуди ме сутрешният глад. Изправих се на крака и разкърших снага. Отърсих сламата, полепнала по…
  • 25 Юни, 2019 355

    Човекоскот

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Дулсе Мария Кардозо
    Щом забеляза, че Маркиняш пак е бременна, отчето ѝ нареди да махне плода, противно на Божиите и…
  • 23 Юни, 2019 727 2

    Глад

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Здравка Евтимова
    Тео я гледаше и колкото повече я гледаше, толкова повече се съмняваше – дали тая е с всичкия си.…
  • 22 Юни, 2019 349

    А как ми е скъпо, Господи, миналото…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Юлиана Методиева
    Една мисъл обаче не ме напуска. Все повече деца се превръщат пред очите ми в категорични граждани.…
  • 12 Юни, 2019 495

    Женева, 1959 г.

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Орхан Памук
    През септември 1959 г. аз и по-големият ми брат, Шефкет, бяхме записани в начално училище по…
  • 17 Ян, 2019 2427 5

    Анатомия на верблюда

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Николай Петков
    Верблюдът беше един от първите ми детски спомени. С тази дума чичо ми Милко наричаше всяко нещо,…
  • 05 Ян, 2019 1876 4

    Париж в жълта жилетка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Бунтовният дух на Париж ме обзема още в автобуса на път към пистата. Странно или не, асоциацията се…
  • 11 Авг, 2018 3862 4

    Малка доматена сага

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Не знам за турското, византийското и съветското, но доматеното владичество е безспорен факт по…
  • 04 Авг, 2018 2021

    Да отвориш вратата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е…
  • 19 Юли, 2018 2337

    Моят Шабат

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    „Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми книга, която има работно заглавие „Аврамов мост“.…

Видрица

09 Юни, 2019 613

Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от…
  • 28 Сеп, 2018 4051 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 3829 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 4603

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 5814 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 8241

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 7977 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 6768

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 8026

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 7333

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 14424 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

 

Преди няколко месеца лондонската публика се стече в Tricycle Theatre, за да гледа – за пръв път във Великобритания – пет едноактни пиеси на американския драматург Тони Кушнер, известни със събирателното име Малкият Кушнер. Една от мини-пиесите от тази група, Само ние, които пазим тайнството, ще бъдем нещастни, е довела автора до параноя, до „един вид паника“. Хората, за които се отнася тази пиеса, казва той, са „много отмъстителни хора“.

 

Той говори за републиканците – или поне за някои от тях. Те бяха на власт през 2003, когато той е писал въпросната пиеса, която представя съпругата на Джордж У. Буш, Лаура, и три мъртви иракски деца. В пиесата Лаура чете един пасаж от Братя Карамазови на децата, убити в резултат на американските бомбардировки. Текстът не е особено лекичък откъм символизъм. Но според автора тук се подразбират всички нас, а не само семейство Буш.

„[Списанието Nation] я постави на корицата си“, казва Кушнер, „със заглавие, измислено от самите тях – Лаура Буш и Злото – от което аз бях много обезпокоен. Мислех, че това ще изкриви прочита на текста. Имах и този момент на паника – ‚а какво ще се случи, ако ония го прочетат и се нахвърлят върху мен?‘“ Това е било параноя, признава той. „Но човек се плаши. Спомням си, че скрих лаптопа си и че занесох всичките си списания във вилата на село. Един вид криех нещата, мислейки си, ‚тия може да откраднат нещо.‘“

Трябва да се добави, че Кушнер не се плаши лесно. Когато Стивън Спилбърг го наел да напише сценария за филма Мюнхен (2005), разказващ за израелското отмъщение срещу убийството на техните олимпийски атлети, Кушнер го предупредил, че това може да доведе до неприятности. Така и стана: дясно настроените евреи заявиха, че той приравнява отмъщението с клането, което го е предизвикало. Кушнер, който сам е евреин, а и гей (той е женен за журналиста Марк Харис), винаги е бил изключително ясен критик на израелската политика към палестинците, а преди – и на политиката на Буш към Израел. Едва ли е за учудване това, че американската десница го мрази, и че той мрази нея.

Освен това обаче той е изключително талантлив, международно признат драматург, може би най-добре познат с пиесата си Ангели в Америка – седемчасов епос, който му спечели наградата Пулицър и на два пъти – наградата Тони (по веднъж за всяка част), плюс една Еми за телевизионната версия, в която играе Ал Пачино. Едно безсистемно, зашеметяващо пътуване през съсипаната от СПИН рейгънова Америка, то издигна Кушнер до връхните нива на драматурзите от 20-ти век и му донесе сравнения с Тенеси Уилямс.

Той ми разказва анекдот за колекцията от грамофонни плочи на баба и дядо си, която включвала някои „левичарски“ народни песни от времето на Гражданската война в Испания, подарени им от един войник след края на Втората световна война. Антикомунистическата параноя от времето на Макарти през 50-те години накарала баба му да се почувства толкова нервна заради плочите, че тя ги начупила и закопала парчетата през нощта в градината.

„Това беше в Лейк Чарлз, Луизиана – приятно еврейско семейство, което нямаше никакви причини да си въобразява, че някой би могъл да знае какво се съдържа в тяхната колекция от плочи“, добавя Кушнер, усмихвайки се на историята си. Но, както той казва сам, хората се плашат. Може би, намеквам аз, това е нещото, което трябва да се очаква, когато писането на пиеси се превърне в инструмент за политика. Но той отхвърля това. „Дори не зная дали наистина съм политически драматург. Понякога се питам дали и Бертолт Брехт е бил, макар че той сигурно би ме убил за това, че задавам подобен въпрос. Поставените на сцена събития имат влияние, но не особено директно. Когато от тях се направи пропаганда, аз не мисля, че те могат да достигнат потенциала си.“

Може да се разбере защо той прави това разграничение: пропагандата рядко притежава сърце: пиесите на Кушнер може и да отразяват политиката, но политиката никога не измества човечността. „Истински вълнуващото за мен в театъра е начинът, по който той възпроизвежда една определена двойственост на човешкото съзнание, която е изключително важна, за да може да бъде разбран света политически. Това обяснява нашата способност да толерираме противоречивостта, конфликтите, неопределеността и двойствеността.“

Двойственост е заглавието на една от едноактните му пиеси. (Кушнер е щедър при даването на заглавия – тази например има четири.) Тя представя една психиатърка и нейната пациентка, и може да бъде интерпретирана като защита на двойствеността – едно състояние, често разглеждано като слабост.

„Струва ми се, че това е един приятен начин да се изразят нещата“, казва Кушнер. „Винаги съм мислил за това като за борба между двама герои, опитващи се да си изградят вътрешна търпимост към двойствеността. Хората, които не притежават това, като Джордж У. Буш, са много опасни. Напоследък прекарах шест години в работа над един сценарий за Абрахам Линкълн [за Стивън Спилбърг; филмът трябва да се появи догодина]. Правилността на всичко, което Линкълн е направил, изглежда идва от това, че той се е намирал в хармония със собствените си несигурности и съмнения, и че е бил готов да говори за тях публично. Удивителното в него като водач е поразителната му способност да намери пътя между неразрешими въпроси. И въпреки това той достига едно решение, което изглежда като мъдрост, в противоположност на „о, по дяволите, по-добре да направя нещо.“

Под режисурата на неговия дългогодишен сътрудник Тони Таконе, пиесите в Tricycle са сюрреални, конфронтационни и смешни. Някои от тях надничат в отвъдния живот на героите, като например психоаналитикът на Никсън в Д-р Арнолд А. Хучнекер в рая. Най-странна е може би Flip Flop Fly!, в която американската артистка Лучия Памела се среща с детронираната албанска кралица Жералдин Албанска на луната (двете умряха една след друга в разстояние на няколко месеца през 2002).

Следващата театрална работа на Кушнер е онова, което той веднъж ми описа с думите „следващата голяма гей-пиеса“. Но въпреки заглавието – Ръководство за капитализма и социализма за интелигентния хомосексуален, с ключ към Писанията – пиесата има за Кушнер важност, която далеч надхвърля въпросите на сексуалността.

Тя е преднамерено свързана с един писател, чието либерално съзнание е равностойно на неговото собствено: Артър Милър. Милър е една от трите гигантски фигури, с които трябва да се съизмерва всеки американски драматург, казва Кушнер. Другите двама са Юджийн Онийл и Тенеси Уилямс. Или, казано другояче, това са Смъртта на търговския пътник, Дългото пътуване на деня към нощта, и Трамвай желание.

„Те си остават, за огромно разочарование на всички нас, които сме се появили оттогава насам, един вид недостижими. Нищо не е достигало културното въздействие на тези три пиеси. Имало е пиеси с определено въздействие – аз наистина мисля, че Ангелите го имаха; Кой се страхува от Вирджиния Улф е завладяваща и страхотно важна пиеса; такива са и пиесите на Огъст Уилсън. Но човек винаги се връща обратно при големите три… Всеки път, когато гледам някоя от тези три пиеси, винаги си мисля, как по дяволите го правят? Какво е онова нещо в първата сцена на Смъртта на търговския пътни, което те кара да мислиш, че в сърцето ти е забучен кинжал? И той си остава там през цялата пиеса.“

Намеквам на Кушнер, че по свой собствен начин той е също толкова новаторски колкото и бляскавите му предшественици. Никой драматург например не е бил толкова последователно пророчески. Неговата пиеса за Афганистан, Homebody Kabul, която съдържа думите „талибаните идват в Ню Йорк“, е написана преди 11 септември и има премиерата си малко след това; Керълайн или промяната съдържа стиха „Нищо не се случва в Луизиана, там всичко е под вода“, написан преди ураганът Катрина да удари щата. В голяма част от Ангелите става дума за екологичната катастрофа и дори в първата му пиеса, Блестяща стая, наречена ден (1984), се прави сравнение между Рейгън и Хитлер (веднъж той ми каза, че нарочно е бил безотговорен) – и какво се случи след това? На сутринта след премиерата вестниците публикуваха снимки на Рейгън, полагащ венец върху гробовете на SS-войници.

Но Кушнер отхвърля приказките за пророчество. Той просто чете много. „Не съм единственият човек, който забелязва тези неща. Може би съм един от неколцината драматурзи, които ги правят видими.“ За Кушнер политиката на неговия актизивъм съществува паралелно с писането на пиеси. „Мисля, че тия неща съществуват паралелно за всекиго. Струва ми се, че ако сте гражданин на една секуларна, плуралистка демокрация, вие имате задължението да участвате в политическия живот на страната си.“

А след това казва: „Онова, което ми се струва някак ново, поне за един американски драматург по времето, когато пишех Ангелите, беше, че взех съзнателното решение тези герои да виждат света през една политическа призма.“

Може би това е нещото, което би казал един политически драматург.

Източник

Джон Нейтан е британски журналист и театрален критик.

support

Посетители: 65

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Петров писа Още
    Автора ни дава добра... преди 2 часа
  • Г. Джамбазов писа Още
    Поздравления! 
    От... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Другаря Кунев е прав.... преди 4 дни
  • Николай Колев писа Още
    Следващият текст... преди 5 дни
  • сухи писа Още
    Г-н Енев, е истинния... преди 5 дни
  • Николай Колев писа Още
    СМИ в България... преди 5 дни
  • Георги Пейчинов писа Още
    Към Kunev: Да, статията... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Успеха на Христо... преди 1 седмица
  • Constantin писа Още
    Great story преди 1 седмица
  • Тодор Георгиев писа Още
    Откога... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А инак хора, болни за... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря ви, хора. Не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    До Някой.

    Добър... преди 2 седмици
  • Angelov писа Още
    Bravo,bravo,bravo!!!!!Edin fantastichen... преди 2 седмици
  • Някой писа Още
    "все пак... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,като... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Евгения Иванова –... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,не се ли... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Тук има повече от... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Бай Ахмед писа:
    Дедо Въсу, и ти си в...
    преди 2 седмици
  • Бай Ахмед писа Още
    Дедо Въсу, и ти си в... преди 2 седмици
  • деду Въсу писа Още
    '' Преименуването е... преди 2 седмици
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Златко-в резултат на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    В различни култури... преди 2 седмици
  • Kunev писа Още
    Прочетох много... преди 2 седмици