Дискусии

17 Януари, 2018 397 1

Защо комунизмът не е геноцид – част 1

Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Татяна Ваксберг
Въпросът в заглавието, разбира се, е подвеждащ. Идеологиите…

Изкуство

04 Януари, 2018 883 4

Падингтън, Коледа и Брекзит – или за…

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
– Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено…
  • 25 Дек, 2017 634

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 1947 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…
  • 17 Ное, 2017 1260 1

    В режим на оцеляване

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Пълно признание: Ако някой намери нещо субективно в това ревю (особено такова, което няма да се…
  • 11 Ное, 2017 2467 8

    „Възвишение“ за българския зрител

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Калоян Гуглев
    Когато влизах в киносалона, носех със себе си едно монолитно предубеждение. Очаквах нещо хубаво…
  • 04 Ное, 2017 950 3

    „Асансьорът“, който не знае накъде да потегли

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Иван Димитров
    Влизам в камерната сцена на „Сълза и смях“ с надежда. Като драматург Георги Марков има статут на…
  • 21 Сеп, 2017 2406

    Орхан Памук: Понякога, да преподаваш собствените си романи…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Орхан Памук
    Но колко силен акцент би трябвало да поставям върху турската история, трансформацията на Истанбул,…
  • 13 Сеп, 2017 1495

    Пръстът на Сталин

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
    Алегориите правят нещата плоски. Освен това те ласкаят, което, мисля, е и ключът към тяхната…
  • 02 Сеп, 2017 1651 1

    Писането като терапия (Интервю с Данило Киш)

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Данило Киш
    Според мен прозата винаги се приближава до философията, когато няма друг изход – романът сам по…
  • 04 Авг, 2017 2499

    Вапцаров и македонизмът

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Тони Николов
    Българо-македонският прочит на „общата история“ все трябваше да започне някой ден. Което не се…
  • 26 Юли, 2017 1819

    Триковете на диктатурата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Исмаил Кадаре
    Въпросът какво трябва да бъде отношението на литературата към един тираничен режим е сложен.…

Изгледи

16 Януари, 2018 471 2

Възходът и падението на…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джошуа Яфа
Отношението на руската държава към света на културата…

Драскулки

18 Януари, 2018 215

Циганската лъжица

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
След като дълго се колебах в коя най-сигурна банка да си…
  • 10 Ян, 2018 445

    Дзен или на лов за азиатски тигри

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Заминах за Бангкок на двайсет и пети октомври хиляда деветстотин деветдесет и трета година. Една от…
  • 03 Ян, 2018 555 1

    Предчувствие за септември

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Говорел за необикновените неща с обикновени думи, гласът му бил възглух, ала нищо особено, пък и…
  • 27 Дек, 2017 839 3

    Силиконовата долина

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Първата нощ си избрах един як негър от Южна Африка, който, за да се стопли, подскачаше с боксови…
  • 19 Дек, 2017 540

    Карпe дием

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Няма да описвам как ме арестуваха, съставиха акт, за малко да ми конфискуват колата и как се…
  • 14 Дек, 2017 503

    204

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вергил Немчев
    В десет сутринта на Орлов мост вече е горещо. Краят на август е. Градът е пуст. Останали са само…
  • 11 Дек, 2017 693

    Политическа икономия. Първа част

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Дамянов
    Един е Законът за търсенето и предлагането, сине мой, и Адам Смит е негов пророк. Дали съм го учил…
  • 17 Ное, 2017 711

    Откъс от „Хавра“ на Захари Карабашлиев

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Захари Карабашлиев
    „Есента най-после дойде и стана време да потеглим за Крим. Наталия не даде никакво ухо на молитвите…
  • 10 Ное, 2017 1531 2

    Завист

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Катрин Четкович
    Това е история за двама писатели. История, с други думи, за завистта. Срещнах този мъж в една…
  • 04 Ное, 2017 1460 3

    Книжни герои

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Фани Цуракова
    Ако влезете в болничната част на Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, справите се в малко…
  • 29 Окт, 2017 789 1

    Спящият палач

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Румен Леонидов
    На Живко Желев НЕДОВОЛСТВАМ ОТ ЖИВОТА не, а от отношението към него, не ми е брат и нямам чувство,…

Видрица

14 Декември, 2017 1082

Най-четените текстове за 2017

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте…
  • 26 Апр, 2017 2344 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 4655

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 3874 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 3241

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 4422

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 4289

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 6362 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 5424

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 8845 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 6003

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

1. Образование.

Образователното равнище на младите хора от турското етническо малцинство днес все още е много ниско. Неграмотността не е преодоляна и тази тенденция се задълбочава. Според статистиката, делът на неграмотните при турците възлиза на 7,4 % и е доста по-висок в сравнение със средния за страната, който е 2 %. Този факт създава сериозни затруднения за равностойното им участие в цялостния живот на българското общество и поражда редица проблеми не само в училище, но и в производствената и различните социални сфери.

Ако трябва да се посочат причините, то те се дължат на няколко обстоятелства. Първото е лошото финансово и материално състояние на мнозина семейства от турски произход, поради което доста ученици нямат възможност да посещават училище, най-вече през зимния период, тъй като родителите им се затрудняват да им купят обувки и дрехи през този сезон, което e проблем, особено за децата в многодетните семейства. Липсата на оптимална мотивация за завършване на някаква образователна степен, дължаща се на проявяваната дискриминация, която намира израз във фразата: „Дори и да имаш образование, щом не си Иван или Стоян, няма да си намериш подходяща работа“, е друг сериозен проблем. Трудното възприемане на преподавания учебен материал, поради лошото владеене на официалния български език, може да се посочи като трети аргумент. Четвърта причина е обстоятелството, че учебното съдържание се преподава от учителите по неподходяща методика поради липсата на необходимата квалификация за работа с ученици от етническите малцинства. Трябва да посочим още и грешното разбиране в някои учителски колективи и родители на самите деца-турчета, повлияни от водената пропаганда, че турският език пречи за изучаването на официалния български език.

В интерес на истината, децата от райони с компактно турско население, в ежедневието използват разваления, окупиран 50 % от проникнали чуждици, диалектен вариант на турския език. Това предполага, че същите нямат база за надграждане или по-точно казано – за изучаване на официалния език на литературно ниво и изучаването на чужд език. Така нареченият „майчин език“, който детето научава без да се съобразява с езиковите закони, е основата, върху която се надграждат другите знания. За да е стабилна тази основа, езикът, който съставлява тази база, трябва да се знае на литературно ниво, за да се използва сравнително-съпоставителният метод, сведен на подходящо ниво при усвояването на български език. Липсата на длъжностно лице, като например на помощник-учител, с подходящо образование и квалификация, носител на езика на малцинството, който би способствал за преодоляването на езикови и други проблеми, възникнали по време на преподаването на учебното съдържание, е съществен фактор, затрудняващ обучението. Сегашните помощник-учители (които са главно при ромите), нямат необходимата подготовка и служат главно за разводачи на децата при транспортирането им с автобусите и засега не изпълняват предвидената им роля, да не говорим, че мнозина от тях попадат в сферата на образованието на базата на случайността, поради факта, че няма други. Ниското финансово заплащане на тази позиция е друг съществен фактор, който не е привлекателен за по-подготвените специалисти. Не на последно място роля играе и лошата материална база на училищата, липсата на нагледни материали и на що-годе сносна учебна техника и консумативи.

Това са едни от основните причини за така наречената полуграмотност при етническите турци. Друга причина, която може би изглежда странична, маловажна, но не е така, е подготовката на самите преподаватели по турски език. По преките наблюдения на бившия експерт по турски език към МОН, г-н Ридван Мехмедов, който е бил хоноруван преподавател в Шуменския университет „Св. Константин Преславски“, са направени следните няколко извода. Повечето от студентите записват да следват в катедрата по турски език, само за да получат диплома за висше образование, тъй като публична тайна е, че оценките там едва ли не се подаряват. Изключвайки хабилитираните преподаватели, които са приходящи, повечето от преподавателите нямат необходимия академичен капацитет и знания, назначени са или са спечелили конкурс за асистентско място по един или друг начин. За десетина години от съществуването си тази катедра не е дала нито един доктор по..., да не говорим за доцент и т.н.

Явно политиката на катедрата в това отношение не е на ниво, не е възможно всички турци да са с неподходяща квалификация, с нисък капацитет и да не могат да защитят докторантура, а след това и доцентура. Причината за това се корени пак в лицата, назначени на места, за които нямат необходимия интелектуален потенциал и за да се задържат на тези места, пречат с различни средства, за развитието и реализирането на хора, които притежават необходимия академичен капацитет.

Един от важните актуални проблеми, свързани с обучението на турски език е липсата на адекватни учебници, които освен, че са недостатъчни, са и с остаряло съдържание. Що-годе с добра снабденост са учебниците за първи клас, но повечето са ксерокопирани и почти негодни за употреба. От 1992 г. в МОН не е постъпил нито един проект на автори или издателство, което говори за степента на заинтересованост на различните правителства от този период насам, по отношение на изучаването на този майчин език. Учебниците по които се учи сега са напечатани в Анкара – Турция (Милли Егитим Баканлъгъ Басъмеви) през 1998 г. с автори Хайрие Сюлейманоглу и Мехмед Сюлейманоглу, но те не отразяват спецификата и културата на българските турци и са стандартни за Република Турция. Формите на изучаване са СИП до 4 часа и ЗИП до 3 часа.

Броят на изучаващите майчин турски език постоянно намалява, което се дължи по-малко на липса на интерес, и повече на демографския срив и на икономическите миграции на родителите в чужбина. В началото на демократичния процес техният брой бе около 80 хил., а сега варира между 24-25 хил. ученика (по данни от МОМН). Основни райони, където се изучава турски език, са областите с компактно население от този етнос: Кърджали, Разград, Шумен, Търговище, Силистра, Добрич, община Руен (Бургаска обл.). В други райони, където живеят български турци като Русенска обл., Ловешка обл., Плевенска обл., Хасковска обл., Сливенска обл., Пловдивска обл. (общ. Асеновград, общ. Карлово), той е слабо застъпен. Един особен факт, който прави впечатление, е неизучаването на майчиния език в гр. Никопол, Плевенска област, в който град доминира турското малцинство (2/3 от населението).

Всъщност публична тайна е, че изучаването на турски език се свързва с влиянието на ДПС и участието му във властта. Буди недоумение фактът, че от 22 май 2008 г. към МОН няма ресорен експерт по майчин (турски) език. В промяната на проекта за нов закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка се предвижда майчин език да се учи само в свободноизбираеми часове.

Що се отнася до дебата дали в училище децата от мюсюлмански произход ще могат да ходят със забрадки, той ще бъде прекратен с приемането на новия проектозакон. Още в първата му глава той забранява налагането на каквито и да е идеологически и верски доктрини по какъвто и да е начин. Светският характер на просветата ще е задача номер едно. Религия обаче може да се изучава, но само под исторически, културен или философски ъгъл. Запознаването с основите на световните вероизповедания може да става и в часовете по свободноизбираема подготовка. Програмата за тях обаче трябва да е утвърдена от самия министър. Всяка организация, регистрирана в Дирекцията по вероизповеданията, може да поиска да отвори свое училище. Документите и обаче преминават през просветното ведомство, защото обучението трябва да отговаря на държавните изисквания за завършване на средно образование. Иначе учениците не могат да получат диплома. Духовната гимназия се закрива, ако не изпълнява законодателните просветни разпоредби. Духовните училища ще бъдат само след завършване на основно образование (седми клас).

2. Изучаването на религия-ислям в училищата.

Във връзка с идеята за изучаването на този предмет се очертават следните мнения (взети от директори, учители, ученици, родители), за които може да се каже, че са разнопосочни. От една страна – служителите на регионалните звена на МОН и директорите на училищата посрещат идеята за изучаване на предмета религия-ислям недоброжелателно. Това се подразбира от възпрепятстването на правото за получаване на религиозно обучение чрез различни методи. Но не може да се скрие факта, че някои служители на МОН и директори, независимо от тяхното вероизповедание, постъпват толерантно и подпомагат усърдно за създаване на благоприятни условия за учебния процес.

По отношение на родителите също можем да разгледаме няколко типа. Много рядко родители изцяло възпрепятстват децата си да получат религиозно възпитание. Някои родители пренебрегват религия-ислям за сметка на други предмети, например – английски език, турски език, информационни технологии (работа с компютри на различно ниво) и др. Родители, които са религиозни, т.е. религиозността им се изразява като вяра и начин на живот, полагат големи усилия за изучаването на предмета от своите деца и техните връстници. За самите ученици изучаването на религия-ислям по принцип е привлекателна дейност и много често те самите настояват да изучават ислямската религия.

Предметът религия-ислям се преподава и се изучава в българските училища от учебната 2000/2001 г. През седемте години на изучаване (до учебната 2010/2011 г.) броят на училищата, в които се изучава предмета и съответно броя на учениците е различен. Според данните, които са пристигнали в Главно мюфтийство през първата – 2000/2001 година предмета се изучава в 16 училища, през 2001/2002 г. – в 48 училища, от които в 8 се изучава експериментално като ЗИП, през 2002/2003 – към 80 (при около 5 ЗИП); както се вижда има рязък скок. През учебната 2003/2004 г. започва перманентен спад в тенденцията на обучение – около 40 училища(на няколко места ЗИП), 2008/2009 – около 35 (на няколко места ЗИП). Тенденцията с показателите за учебната 2010/2011 г. е сходна на последната.

За броя на учениците няма точна информация. Това се определя в зависимост от големината на населеното място, броя на паралелките, които изучават религия ислям и числеността на паралелките (в повечето случаи маломерни). Тъй като в някои училища предмета се изучава от I-ви до XI-ти клас, а в други учениците се събират в една сборна паралелка.

Дали знанията, които се предоставят на учениците са достатъчно достъпни е друга тема. По мнението на сегашния зам.-главен мюфтия Ведат Ахмед, на този въпрос трудно би се дал положителен отговор, защото някои от учебните помагала, по които се преподава са подготвени нецелесъобразно – на по-високо ниво. Приема се, че учителите успяват да редуцират материала в по достъпен за учениците чрез опростяване на съдържанието или прескачайки някои теми, които трудно биха се възприели. Вече е формирана комисия, която да преразгледа съдържанието на учебните помагала и според резултатите да подготви нови, а също и да се подготвят други средства, които биха дали възможност за едно по-ефективно обучение – нагледни, аудио и визуални материали.

Преподавателите по религия-ислям са възпитаници на Висшия ислямски институт (ВИИ) – София. Но поради липса на достатъчно кадри по изключение се разрешава да преподават и студенти от ВИИ-задочно обучение и лица завършили средните общообразователни духовни училища в Шумен, Русе и Момчилград. А също така преподават и учители, които са завършили друга педагогическа специалност, а заедно с това и преквалификационния курс, който се организира от Главното мюфтийство през определени години. Има и друг един проблем, който рефлектира върху недостига на кадри. По принцип в страната има лица, които са завършили ВИИ, но някои от тях се занимават с друга работа, а други – не се ангажират поради нестабилното заплащане. Тъй като до момента заплатите, може би по-точно ще е хонорарите, се заплащат от Главно мюфтийство. А кризата, от която Главното мюфтийство тепърва се опитва да излезе (между другото то е с обновена сграда и нова фасада), повлиява отрицателно и върху нормалното възнаграждение на учителите.

По отношение процеса на обучение се получават допълнителни финансови средства от неправителствени организации, без помощта на които за Главно мюфтийство е непосилно да посрещне финансовите нужди на процеса на обучение. Така например от 2002 г. с помощта на неправителствена организация се организират преквалификационните курсове, за които стана въпрос по-горе. С финансовата подкрепа на неправителствена организация от Република Турция се издават учебните помагала за I-VIII клас.

Що се отнася до връзката с родителите, организирането на чествания за различни празници Главно мюфтийство (и по-точно отдел „Образование“) до момента няма възможност да се срещне с родителите, но някои районни мюфтии като Гоце Делчевския са много старателни в тази насока, също така свещенослужители като имами, хатиби и ваизи, както и част от учителите често контактуват с родителите – не само заради обучението на децата, а поради факта, че те работят постоянно с тях, те са техните местни духовни водачи. Доколкото за мероприятия от рода на чествания на празници, такива също се провеждат. На свещените празници в някои населени места се организират чествания с участието на учениците, които изнасят програми, състоящи се от рецитиране на Свещения Коран, пеене на религиозни песни и представяне на сценки с религиозен и поучителен характер.

Ето и мнението на г-н Ведат Ахмед, по отношение на това, какво трябва да се промени в бъдеще.

– Първо трябва да се промени статутът на предмета – от СИП да стане ЗИП, а занапред и ЗП.

– МОН трябва да поеме финансовото осигуряване на обучението по религия-ислям.

– Трябва да се даде възможност на учениците, чиито майчин език е турски да изучават предмета религия-ислям на турски език.

– Необходимо е да се назначат експерти по религия към районните инспекторати – в това число и по ислям в някои райони с компактно мюсюлманско население.

– Някои ръководители – инспектори, експерти и директори – трябва да променят своето мислене спрямо този предмет. Във всяка цивилизована и демократична държава, в която живеят мюсюлмани, религия-ислям се преподава и за това се осигуряват възможности от компетентните власти.

Във връзка с най-важното послание и смисъла на този учебен предмет, както и неговите цели, представителят на Главно мюфтийство дава следния отговор: „Без религиозно възпитание човечеството не може да се развие в истинския смисъл на думата. Тъй като самият човек е сътворен като съчетание от дух и тяло. Не може да има пълноценно развитие, игнорирайки една от тези две неразделими части. Затова най-важната цел от изучаването на религия-ислям е човек да осъзнае своята същност и да положи усилия за уравновесеното и пълноценното си развитие, което ще допринесе и за развитието, благоденствието и спокойствието на цялото човечество“.

Отделно от изучаването на религия-ислям в училищата в гр. Сърница (Пазарджишка обл.) ежегодно се провежда курс за Имам-хатиби, в който се подготвят имами и хатиби за мюсюлманското изповедание. Целта е подготовката на висококвалифицирани кадри, отговарящи на изискванията на религиозните принципи и даденостите на съвремието. Обучението протича в рамките на девет месеца и обикновено включва около 30 младежи. Курсантите изучават следните дисциплини: Четене на Свещения Коран, Акида, Хадис, Фъкъх, Сира, Ахляк, Даует и Хитабет.

Завършилите курса получават сертификат от Главно мюфтийство и могат да бъдат назначени като преподаватели в Коран-курсовете, курсове по религия, имами или хатиби в сферата на изповеданието. Условията за кандидатите са да са мюсюлмани, които спазват религиозните предписания и се ползват с авторитет в обществото и да са на възраст от 17 до 30 години (изключения се правят за райони с недостиг на кадри). Завършилите СОДУ или средно образование се ползват с предимство, а кандидатите се одобряват от комисия за прием.

3. Турците във властта.

Участието на турците във властта фактически започва след възстановяването на българската държава през 1878 г., когато страната става отново независима и самостоятелна. Учредявайки своите държавни институции, България чрез новата Търновска конституция предизвестява пред Европа и света, че тръгва по един нов демократичен път на развитие, без да прави разлика между поданиците си, независимо от техния народностен, езиков и верски характер. Това особено добре проличава от списъка на депутатите, участвали в Търновското учредително събрание от 1879 г., където освен българи личат имената на евреи, турци, руси и др. Тогава в списъка на депутатите фигурират имената на общо 30 представители на турското малцинство. Не по-малко е интересен фактът, че 8 от тях участват в подписването на Търновската конституция. Така, още от възстановяването на Третата българска държава до наши дни, представители на турското население в България участват непрекъснато в управлението на държавата, макар това участие да се ограничава по най-различни начини.

Освен с депутати в Народното събрание, представителството на турското население във властта достига до участие и в местното самоуправление, като през 20-те и 30-те години на 20 век това става главно в листите на БЗНС. По време на тоталитарния комунистически режим, за периода 1944-1989 г. представителите на това население участваха формално във властта, т.е. за попълване на редиците на партията-държава – една ситуация, продължила до 10 ноември 1989 г., когато се сложи край на 45-годишното управление на комунизма.

При новите обстоятелства на демократизация на обществото, бяха възстановени имената на турците и мюсюлманите в България, започна процес на възвръщане правата на малцинствата. Учредени бяха нови политически партии, а турското население в страната чрез Движението за права и свободи (ДПС) с председател Ахмед Доган се включи активно в цялостния обществен живот. В изборите за Велико народно събрание ДПС (електорална партия на етническите турци и донякъде на помаците) бе третата политическа сила в страната. В коалиция със СДС, НДСВ и БСП, партията на етническите турци влезе устойчиво във властта и през повечето време след 1989 г. оказа решаващо влияние върху управлението на страната. В 36-тото Народно събрание в ръководството на Парламента ДПС изпрати етническия турчин Кадир Кадир, като зам. председател на институцията. Вече четвърти мандат също представител на българските турци изпълнява тази длъжност в НС – Юнал Лютфи. Депутатът Хасан Али бе зам. министър в преходно правителство на Стефан Софиянски. През периода за последните 15 години турските представители във законодателната власт варират между 10-20 души, в зависимост от успеха на ДПС на парламентарните избори. Не по-слабо бе представянето на Движението и на изборите за местна власт, където представителите на етноса изхождайки от националните интереси на българския народ ръководят около 25 общини, 600 кметства, при над 1000 общински съветници.

Още по-драстично се промени положението с участието на турците в законодателната и изпълнителната власт в коалицията на ДПС с управляващата партия НДСВ на Симеон Сакскобурготски (2001-2005) Освен народни представители с турски произход, ДПС пласира във властта и министри (М. Дикме, Н. Моллов, Н. Кабил, Ф. Хюсменова), зам. министри, областни и зам. областни управители, председатели на парламентарни комисии, шефове на агенции (Ш. Местан) и др.

Не по-различно бе положението в Тройната управляваща коалиция (БСП, НДСВ, ДПС), където представители на ДПС (в болшинството си етнически турци), не остават незабелязани със своите действия в управлението на държавата – за пръв път в новата ни история и с назначен вицепремиер – Емел Етем. На последните парламентарни избори за 41-во Народно събрание (2009 г.), депутатите от листата на ДПС са 34 души. Движението в момента е в опозиция и няма представители в Изпълнителната власт. Дълг на традиционните български политически партии след 1989 г. е привличането на повече хора от турското етническо малцинство в редиците си и реализирането им в различните ешелони на властта.

Ибрахим Карахасан-Чънар
Ибрахим Карахасан-Чънар е учредител на „Турски културен център XXI век“ и „Обществен съвет на етническите малцинства в България“. Член на редколегията на списанията „Етнодиалог“, „Кайнак“, „Планета“ и „Българе“. Автор на книгите „Турция“, „Етническите малцинства в България“, „Светът на исляма“ и „Етническа и религиозна мозайка на България“.
Посетители: 166

Последните най...


support

Коментари

  • Gast писа Още
    Какво точно е... преди 19 часа
  • х. писа Още
    Никъде до сега не съм... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    За архива: коментар, с... преди 3 дни
  • Пламен писа Още
    Никита Михалков, творец... преди 3 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Когато избухва... преди 4 дни
  • Цончо писа Още
    Съществува като идея със... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Добре е, че четеш... преди 5 дни
  • Цончо писа Още
    Чета снощи... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Нареченото "народно... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Не знам дали в България... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Сега, правя малко... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    След като не си... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Опитвам се с всички сили... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    И каква точно е връзката... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Златко, моето изложение... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Ок, ще се опитам да... преди 6 дни
  • Малинов, Будапеща писа Още
    Г-н Енев е седнал върху... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    Путин не е по-лош нито от...
    преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Има един единствен... преди 1 седмица
  • Йордан Антонов писа Още
    Силициевата долина.... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не се тръшкай толкова, не... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    От това, че дишаме...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    В текста има ДЕВЕТ тези,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    Случайно ли е, че всички...
    преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Тук не пишат с приоритет... преди 1 седмица