Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност

Благодаря ти, Златко!

„Агресивен“? Кой от двамата, бай Иване? Битият младеж, или авторката, която се противопоставя на побоищата?

Гледай сега, признавам, че полека-лека започва да ми писва от тебе. Наречи това цензура, но май нещо започвам да губя желание да те слушам повече. Хайде да се разделим по живо, по здраво, какво ще кажеш?

Материалът ме наведе/изведе на мисълта, какво изобщо се случва в България; и защо (защо ли действително???) никой дума не обелва в смисъл на критически анализ.

Българското общество има всички белези на прото-фашистко, а именно релевантните в случая: култ към традицията и към патриархалното семейство, масмедийно промиване на мозъци и насаждане на невежество, брутализация на обществото и проповядване на социален дарвинизъм, религиозен и квази-религиозен мистицизъм, агресивно отхвърляне на сексуалните малцинства.

Вписан в горната контекстуална рамка случая с (горкия) Иван е напълно обясним и предсказуем. Уви, уверен съм подобни ще има и за напред.

60-тина години по-късно фашизмът се завърна у нас - не като име, а като практики - този път придържайки се формално към репрезентативната демокрация. Този факт обаче по-приемлив ли го прави?

Ivailo, ne sam sqglasen s vsichko, koeto kazvash (s koeto ne iskam da te zasegna; i kato normalen chovek sqm protiv nasilieto opisano po-gore i sqm ZA razkrivaneto na sqshtestvuvashtoto nasilie v BG; vsqshtnost spomenavaneto na robiniata Izaura me kara da mislia, che tekstqt e pisan 1985-87)i zaradi polzata ot debata shte kaja svoeto mnenie:

Spored men v Bqlgaria niama "kult kqm traditsiata i partiarhalnoto semeistvo", Bulgaria e obezliudena ot imigratsia, semeistvata sa razbiti, prqsnati iz chujbina. Silnoto, traditsionno semeistvo, samo po sebe si, ne e zlo, naprotiv. Bqlgarskoto semeistvoto e nai-goliamata jertva sled 1989. I razbirame ili ne, tova e tragedia sqs seriozni posledstvia ne tolkova za nas, kolkoto za generatsiite sled nas.

Sqglasen sqm che masmediite sqzdavat losh vkus i "nasajdat" nevejestvo, no to e po-skoro sreshtu treditsionnite tsennosti, ne v tiahna zashtita.

Sqglasen sqm, che v BG ima jestok Socialen Darvinism i brutalizatsia, koito unishtojava socialnata tqkan, no tia ne proizticha ot religiozen i kvazi-religiozen mistitsizm, a ot totalna lipsa na vqzpitanie za jivot v svobodno obshtestvo. Eto tova e kombiniran rezultat ot komunizma i unistojenoto semeistvo, v koeto inache triabva da se vqzpitavat lichnosti, ne individi.

Religiozniat mistitsism e neznachitelen v sravnenie s moralniat nihilizqm koito tsari i nas.

I tqrpimostta kqm seksualnite maltsinstva e dalech po-goliama (kakto go pokazva i tozi forum) otkolkoto kqm religioznite, natsionalnite, i culturno-rasovite (tsiganite) maltsinstva.

Izviniavam se za latinitsata, niamam vqzmojnost da pisha na kirilitsa. Nadiavam se Zlatko shte prosti poslednite mi vkliuchvania vqv foruma, kakto vinagi opitvam se da naklonia veznata i v drugata posoka... No tova e poslednia mi komentar.

Култ към традицията и патриархалното семейство не означава автоматично, че последното го има. Напротив, то се привижда като идеализиран мираж и панацея (както междувпрочем се привижда и българското далечно историческо минало). И трите са фундаментални характеристики на фашизма, стар стил или по новата мода.

Колкото до "силното, традиционно семейство", да, истинско зло е, ако се отчетат изследванията на редица психолози, сексолози и антрополози, работили още през 1920-те. Бащата на Иван по всичко изглежда е глава именно на такова "силно традиционно семейство" и верен на ролята си взима нещата в ръцете си... Колко силно и традиционно е семейството на Иван говори и споменаването мимоходом, как той, все пак уважавал баща си(!!!); и същевременно, как за майката на Иван дума не се обелва -- в иконографията на традиционното семейство майката е, хем представяна като светица, хем в реалността тя си знае мястото и просто приглася на съпруга си.

Естествено, и този път не мина без да поизтупаме клишето, как -- като всички български неблагополучия -- това, че българите не били възпитани да живеят в "свободно общество" било резултат от "комунизма" (и/или от "турското робство"). Темата е обширна и е встрани от предмета на статията, но си струва да се отбележи, че не "комунизма" направи хората, а те направиха системата. Стотици хиляди -- да не кажа милиони -- доброволно поддържаха системата поради дребна меркантилност и конформизъм. Същите стотици хиляди -- да не кажа милиони -- днес са истерично анти-комунисти поради гузна съвест и от слагачество пред новите господари на стария ред; и пак поради меркантилност, и пак от конформизъм.

Много интересна дискусия. Надявам се да не направя опит да поема ролята на последна инстанция, както нерядко ми се случва тук, когато не се контролирам толкова плътно. Впрочем, да видим...

Самият аз откривам склонност към използване на клишета и в двете горни позиции. Почти всяка от централните тези и на двете страни: „фашизъм“ или „традиционни ценности“, ми звучи като клише. Думата „фашизъм“, както посочва още Оруел, е напълно лишена от смисъл в контекста на пост-военните дебати (виж например статията му „What is Fascism?“): http://orwell.ru/library/articles/As_I_Please/ english/efasc) Що се отнася до ценностите на „традиционното българско семейство“, то всеки от нас със сигурност има дълга и тъжна песен по този въпрос, Цончо не по-малко от останалите. Генералният въпрос, който вълнува самия мен във всички случаи, свързани с форми на потисничество в България, е „до каква степен насилието е част от мирогледа и начина на живот на българите?“ Темата е доста необозрима и според мен доста по-ужасна, отколкото повечето от нас са склонни да признаят, най-вече поради свикването с насилието като с нещо „нормално“. Хомосексуалните хора са само част от неговите жертви, ако и една доста видима, поради патоса на настоящия момент (след множество други малцинства, получили малко повече права след дълги борби, сега очевидно е ред на хомосексуалните). Но това не променя общата картина, която е банално-примитивна, направо по рецепта на Хана Арендт. Боят, жестокостта, насилието в най-различни форми, са изключително важна част от българския (и балкански) начин на преживяване на света, която сигурно няма да се промени скоро, най-вече защото източниците на промяната й идват не отвътре, а извън всички тези променящи се общества. Така поне ми се струва. Докато се набере необходимата критична маса, за да се промени мисленето, да речем, по отношение на децата („Нас като са ни били, да не би да не сме станали хора?“), сигурно ще измине доста време. В един малко перверзен смисъл противниците на всякакви видове малцинствени привилегии или дори само облекчения са прави, защото самите те – дори като „бели мъже“, като представители на „най-мнозинството“, са подложени на същото това ежедневно насилие, най-вече в резултат на собствените си усилия (преживявали ли сте разминаване на двама български шофьори без мини-война?). Така че – поне според мен – нещата, както винаги, опират до търпение. Гигантско, историческо търпение. Който го има – добре. Който го няма – ей го къде чака инфарктът...

Кой беше казал, че давал царство за кон? Глупаво, нали – при условие, че конете са под носа ни, буквално навсякъде, включително и тук.

Впрочем, дали в този предпоследен коментар се забелязва скритото потвърждение на онова, което писах по-горе? Патосът на милия Любо („Сичката ни втасала“) е в скритото: „Ами аз бе, дето съм всеки ден бит, за мен кой да зарони сълзи?“

Хахаха... "фашизъм" било (просто) клише... до тази утеха ли опряхме?

Серозно, пред авторитети ли ще бием чела? Аз лично не съм впечатлен от Оруел и не смятам дори и да се приведа. 1944 е далеч и днес писанието на Оруел звучи банално, повърхностно и манипулативно.

Все пак, ако трябва да се спра на един авторитет, който и да е на разположение за справка в интернет предпочитам да се позова на ерудицията и прецизността на Еко.

http://www.themodernword.com/eco/ eco_blackshirt.html

О, благодаря за линка! Откога търся добра сбирка на текстове на Еко!

Изписва се "педерасТ"

Хайде да не се увличаме, моля! Думата е достатъчно грозна и неподходяща във всяко отношение, за да бъде повтаряна тук до безкрайност, под какъвто и да е претекст. Нека да се съсредоточим върху по-същностни неща, ако е възможно.

Любимият ми хомосексуален блогър Низо описва (с присъщия си хумор) как е бил подложен на подобен опит за превъзпитание, след като е бил разкрит от родителите си:

http://nizos.blogspot.com/2009/03/replace-both- palestinian-leaderships.html

(Ако линкът не работи, заглавието е Replace both Palestinian leaderships with goats.)

Ледът се пука, господа съдебни заседатели! Щом вече и „24 часа“ публикува разумни статии по темата, нещата очевидно са стигнали по-далеч, отколкото ми се е струвало досега.

А ето и самата статия:

Мит е, че хомосексуалността се „лекува“ с брак.

http://www.24chasa.bg/Article.asp? ArticleId=657953

Думната педераст и педерастия са официални понятия,медицински,сиреч,научни термини. И няма нищо грозно да се ипотребяват. И каква е ползата,с други думи казано,какво положително виждате при педерастите и лесбийките. Това,несъмнено е човешкяа дейност,логично е да се пита,какви резултати дава.

Думите „педераст“ и „педерастия“ са също толкова медицински и научни понятия, колкото и думите „курва“ и „курвалък“, Златина. Сега, трябва ли да тълкувам нещата в смисъл, че ако някой употреби тия вторите по нечий адрес (ха досети се чий), това ще ти бъде медицински и научно безразлично?

Иванчо, героят на Десислава Петрова,е направил изборът на живота си - да бъде хомосексуален. Обикновените младежи обикновено избират обикновени професии и нямат проблем с храната и подслона, защото могат сами да си плащат сметките, но не и Иванчо- той избира да е хомосексуален.

М-да. По същия начин, по който Асен Кънев избира да бъде ... Асен Кънев.

Златко, начинът не е същият, начинът е дори противоположният.

Човек може да е ценен поради секуалната си ориентация единствено ако е обект на сексуален интерес. Във всички останали случай той трябва да може да участва в социалния обмен с други умения и качества.

Вероятно за някои хомосексуализма може да бъде религия, но за да не са гладни и бездомни е добре да имат и друга професия.

Апропо, няма начин да знаеш начина, по който Асен Кънев избира да бъде ... Асен Кънев.

Всичко е много добре, само едно не ми става ясно в целия този обмен: нямаш ли усещането, че в ситуацията се прокрадва една такава, нека я наречем асиметрия. С други думи; ти даваш на себе си правото да притежаваш знание относно това как хомосексуалните избират да станат такива (макар че, ако те попитам дали си един от тях, отговорът сигурно ще бъде „не“). От друга страна обаче не даваш на мен правото да знам как човек избира да стане Асен Кънев (ако ме попиташ дали съм от Асен Къневците, отговорът ми със сигурност ще бъде „не“). как да разрешим това противоречие, какво ще кажеш?

Златко, опитваш се да спориш със себе си - приписваш ми някакви тези и ги оспорваш.
Тезата ми е много ясна - сексуалната ориентация (всяка!) не е професия, нито нещо, което може да осмисли нечий живот.
Къде тук виждаш противоречие?

Ако някой иска да има свободата да избира, той трябва да може да носи и отговорността за избора си.

Понятието ти за "правото да притежаваш знание" за мен е недостъпно - самото знание нито може да бъде обект на собственост (притежание), нито да бъде ограничаван достъпът до него. Но въпреки това - давам ти право да знаеш всичко, което пожелаеш.

Всичко, което се опитвам да кажа през цялото време – сори, ако съм бил толкова неясен – е, че да се говори за „избор“ при нещо толкова първично, колкото е сексуалната ориентация, е напълно безсмислено. А след толкова много филми, книги и документални свидетелства, които показват повече от ясно, че в преобладаващото мнозинство от случаите хората с хомосексуална нагласа (и особено мъжете сред тях, които са обект на много по-силно публично бичуване от жените) достигат до „откриването“ си едва след дълги и мъчителни борби, най-вече със самите себе си... та, след всичко това, да се говори за избор, при това по начин, който вменява „избора“ като нещо, за което съответния човек трябва да носи отговорност... С две думи – за мен това е израз или на невежество, или на злоба. А и двете тия неща, съжалявам, не ме изпълват с особен респект. Оттук и пълната липса на комуникация помежду ни, още от самото начало на този тук обмен на реплики.

Съжалявам, че не можах да се сдържа и отделих време да коментирам толкова кичозен текст. Не съм хомофоб и желая пълно хомосексуално щастие на всички хомосексуални.

Разбира се, че си хомофоб. По-горе писа: "Обикновените младежи обикновено избират обикновени професии и нямат проблем с храната и подслона, защото могат сами да си плащат сметките, но не и Иванчо- той избира да е хомосексуален." От текста на Десислава е ясно, че Иванчо страда от баща си като много млад - на възраст, на която в никоя страна не е нормално младежите да бъдат самостоятелни. А ти виждаш само факта, че Иванчо е хомосексуален, и веднага правиш извода, че е мързеливец или некадърник, който не иска или не може да работи.
Впрочем това за младежите, които "избират обикновени професии и нямат проблем с храната и подслона, защото могат сами да си плащат сметките", ме кара да мисля, че не живееш в България и си загубил досег с тукашната действителност.

Според мен тук Иванчо избира "хомосексуалист" за професия. Никой не може да бъде съден, заради сексуалната си ориентация - човек не я избира сам. Но парадирането с алтернативна сексуална ориентация за мен е нещо изключително грозно. А аз лично, предполагам някои от вас също, съм виждал хора, които правят именно това.

Мътиш ми, не мътиш – ще те ям!

Не мога да се освободя от усещането, че, каквото и да направят тези хора, те винаги ще бъдат виновни. Тоест, докато не се сменят едно или две поколения, разбира се. Всеки човек има нужда от любов, хомосексуалният не по малко от останалите. Но когато той или тя си позволи да покаже открито, без да се крие по градските тоалетни, нуждата си от любов, тозчас от всички страни върху него се нахвърлят асенкъневци и крисовци – без да са хомофоби, разбира се! – и започват я да го пердашат, я (ако са малко по-млади и по-добре образовани) да го поучават, че това било „парадиране със сексуална ориентация“ или „професия“, тоест проституция. Объркан свят, пълен с объркани, злобни, агресивни хора!

Гей-активизмът наистина е объркан, злобен и агресивен и закономерно публичните му прояви предизвикват негативно отношение. Защо трябва да изпитвам симпатия или антипатия към някой заради предпочитания от него начин за получаване на оргазъм, ако това е в рамките на доброволно партньорство между пърнолетни? Просто казано - неприлично е да показваш на всички бельото си.

Но защо гей-активизмът е объркан, злобен и агресивен.
Моето обяснение е, че гей-активизма е опит за преодоляване на вътрешния личен морален конфликт чрез показването му като публичен. Ако човек е в хармония със себе си, той не се нуждае от постоянна публична санкция за направения избор, но ако направеният избор е източник на вътрешни терзания, тогава външната подкрепа би била облекчение за страданието. В някакъв смисъл гей-активизма е форма на рекет за получаване на морална подкрепа. Но рекетът не се харесва на рекетираните.

Ок, това поне е разбираемо изразено мнение. В случая обаче аз имам малък проблем, и то следния: отнася ли се това до всички видове активизми (примерно тия на цветнокожите, жените, защитниците на животните, защитниците на околната среда и пр.)? Ако да, защо? Ако не, отново защо? Тоест, защо именно гей-активизма, а не и останалите? След като сме разумни, мислещи хора и знаем защо поддържаме едни или други симпатии и антипатии, то отговорът не би трябвало да бъде особено труден, нали? За „мътиш ми, не мътиш“ ли става дума или за нещо друго?

Не се смятам компетентен за "всички видове активизми". В случая гей-активизма "мъти" не с предпочитаните сексуални практики, а с натиска за
морално одобрение за неща, които са в сферата на личния живот и следователно са въпрос на личен избор и лична отговорност и не следва да са предмет на публична санкция или публичен дебат.
На знамето на гей-активизма би трябвало да пише "Харесвайте ни", но наивно и безполезно е да си мислим, че имаме право да сме харесвани от всички, защото няма как да задължим дори и един човек да ни харесва.

„Харесвайте ни!“ пише по знамената на всички активизми, Асене. Онова, което се опитвам да ви (по)кажа още от първия момент на тази дискусия е колко ирационални и непремислени са нещата, които говорите по адрес на тези хора. Казвам това само защото оставам с впечатление, че сте млад и все още сравнително отворен за света човек. Ако само малко се замислите, сигурно ще успеете да видите, че източникът на антипатията ви не е в едно или друго нещо, свързано със самите тези хора, а в това, че „така се прави, значи така е правилно“.

Да, но само в определени части на света. И, кой знае защо, не в тия, към които повечето хора по света гледат.

Може ли сега да мина в другия лагер, за разнообразие, да защитя хомофобската си репутация?

Според мен Асен Кънев тук има известно право и същото важи и за всички видове активизми. Имам предвид, че с всеки вид активизъм се занимават различни хора, някои свестни, други недотам. И всяка група активисти има набор от искания, някои от които следва да бъдат удовлетворени, а други е по-добре да не бъдат. Напоследък има склонност всички искания да се удовлетворяват, а мнозинството да приема това, макар и не винаги охотно. Например защитниците на животните без кой знае какви усилия ни накараха да се примирим с глутниците бездомни кучета, които ни ръфат, когато отиваме да си приберем децата от детската градина. Защо тогава същите българи, които безропотно търпят да ги ядат псета, толкова се дразнят от гей-активизма? Според мен - защото преходът се извършва в момента и е рязък. Преди броени години никой не смееше да се разкрие пред обществото като хомосексуалист. А сега, ако преподавател бъде уличен, че с алкохолни почерпки вербува непълнолетни от същия пол за секс-оргии, се намират хора да го защитят, че времената се били променяли и такива неща били съвсем нормални в Европа в ХХІ век. (Може би ме мислите за лъжкиня. Де да бях.) Но все пак следва да помним, че няма такова нещо като колективна вина и не бива заради делата на някого да се озлобяваме към хора, които нито са участвали в тези дела, нито ги подкрепят.

Винаги когато стане дума за хомосексуализъм – или почти винаги – в разговора рано или късно се появява учителят, който се опитва да съблазнява учениците си. При което никой не споменава, че прелюбодеянието с малолетни (възрастовата граница варира от страна до страна и от култура до култура) е наказуемо навсякъде по света и че случаите на хетеросексуални изкушавания са стократно повече от хомосексуалните. Според мен това е манипулация par excellence. Хора, които си падат по малолетни любовници, е имало, и винаги ще има. А това, че един нищожен процент сред тях са хомосексуални, но че в същото време те са най-голямото плашило за всички, които биха искали хомосексуалните да продължават да се крият по килерите като хлебарки – това е просто друга, също не особено приятна черта от човешката природа. Аргументирайки, ние обичаме да плашим. Така нещата звучат по-убедително.

В конкретния случай жертвите са 15-16-годишни, т.е. не малолетни, а непълнолетни. В България възрастта за съгласие е 14 години. Покрай тази история се замислих за институцията age of consent - защо се приема, че на възраст, на която няма право да шофира или да си купи бира, детето е достатъчно зряло, за да прецени всички възможни последици от секса с някой чичко. Може би защото законите се правят от чичковци. Аз не одобрявам и "хетеросексуалните изкушавания" и съм го заявила по-рано в коментар към материал за Полански. Смятам за много тревожно, че човек като Полански намира защитници. Но когато изкушаването е хомосексуално, деецът не само намира защитници, а и те контраобвиняват обвинителите му в хомофобия. Не забелязвам нетърпимост към тези деяния сред хомосексуалистите, които не ги извършват, и сред техните поддръжници. Това не ми харесва. Колкото до плашенето - смятам го съвсем на място, когато става дума за страшни неща, за действителни опасности. Сега тук минава 11 часа вечерта и се надявам всички родители на 15-годишни да знаят къде са децата им и с кого.