1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)
(по материали на Observer)

1) Trainspotting (Трейнспотинг), 1996, режисьор Дани Бойл.
Този филм удари киноекраните като някакво страховито природно явление, преобръщайки конвенциите и обезпокоявайки ония, на които не се хареса. След него британското кино вече не можеше да бъде както преди.

2) Withnail & I (Уитнейл и аз), 1987, режисьор Брус Робинсън.
Филмът не беше особено успешен при първото си разпространение през 1987, но по-късно, с мръсните си едностайни апартаменти, импровизационни пиячески техники и безкрайно остроумни диалози, бързо се превърна в студентски фаворит, и сега е признат като един от най-добрите британски филми.

3) Secrets & Lies (Тайни и лъжи), 1996, режисьор Майк Ли.
Майк Ли прекара кариерата си, обелвайки кожицата на обикновения британски живот и разкривайки изключителните драми, които се крият под нея. Тази заплетена семейна драма е може би неговото най-добро постижение. Тя беше номинирана за пет Оскара и спечели Златната палма в Кан през 1996 г.

4) Distant Voices, Still Lives (Далечни гласове, натюрморти), 1988, режисьор Терънс Дейвис.
Филмът проследява живота на едно католическо семейство през 1940-те и 1950-те в Ливърпул и се счита за едно от най-добрите кинематографични описания на живота на британската работеща класа.

5) My Beautiful Laundrette (Моят красив перален салон), 1985, режисьор Стивън Фриърс.
Атмосферата от южен Лондон през 1980-те – потискащо сива, преситена с расови и политически напрежения – е живо уловена от Стивън Фриърс в този новаторски филм, направен първоначално за телевизията, но впоследствие пренесен на големия екран, където се превръща в международен хит.

6) Nil By Mouth (Нито залък), 1997, режисьор Гари Олдман.
Британската натуралистическа традиция витае над мрачно-гениалния режисьорски дебют на Гари Олдман, един портрет на работещата класа, чийто живот е помрачен от насилие и мизерия. Но той черпи също и от собствения си живот – израснал е близо до жилищните сгради, в които е снет филмът.

7) Sexy Beast (Секси звяр), 2000, режисьор Джонатан Глейзър.
Една история за застаряващи мъжкари, започнали да поувяхват. Секси звяр лесно може да изглежда като мераклийски послеслов към големите гангстерски филми в британското кино от миналото. Но филмът на Глейзър всъщност придава нов живот на един жанр, станал жертва на подигравателни клишета.

8) Ratcatcher (Ловец на плъхове), 1999, режисьор Лин Рамзи.
Обстановката във филма може и да е мрачна – една онеправдана част от Глазгоу по време на стачката на боклукчиите от 1973 – но Рамзи е уверена, че нейният дебютен филм не е „поредният мрачен филм от севера“. Онова, което издига филма над предсказуемото описание на непоносима мизерия е перспективата, която открива красота и сред най-голямата нищета.

9) Slumdog Millionaire (Беднякът-милионер), 2008, режисьор Дани Бойл.
Направен само за 15 милиона долара, със сравнително непознати актьори, филмът на Бойл проследява събитията от един нелесен живот, водещ накрая към приказен успех.

10) Four Weddings and a Funeral (Четири сватби и едно погребение), 1994, режисьор Майк Нюъл.
Британската романтична комедия, с Хю Грант в ролята на заекващ ухажор, се превърна в пълно клише в по-късните си реализации, но първата й версия е истинско удоволствие.

11) Touching the Void (Докосвайки празнотата), 2003, режисьор Кевин Макдоналд.
Най-успешният документален филм в историята на британското кино разказва една истински трогателна, при това реална история. Когато британският алпинист Джо Симпсън пада в сто и петдесет метрова пропаст по време на експедиция в перуанските Анди, партньорът му Саймън Йейтс – предполагайки, че Симпсън е мъртъв и в непрекъснат риск сам да бъде повлечен  надолу – трябва да реши дали да пререже въжето, което ги свързва един с друг.

12) Hope and Glory (Надежда и слава), 1987, режисьор Джон Бурман
Ветеранът на английското кино Джон Бурман пресъздава Лондон от детството си в това полу-автобиографично прославяне на британския стоицизъм по време на войната.

13) Control (Контрол), 2007, режисьор Антон Корбин.
Рок-биографиите обикновено са екстравагантни неща, замислени на ниво, отговарящо на митологичните претенции на техните обекти. За разлика от тях, удивителният филм на Корбин за Айън Къртис, вокалистът на
Joy Division, е преднамерено опростен, заснет в мрачните монохромни тонове от ранните фотографии на групата.

14) Naked (Гол), 1993, режисьор Майк Ли.
Филмът се запомня преди всичко чрез главния си герой, двадесетгодишния бъбривец Джони (Дейвид Тюлис), чийто странен мироглед и дивашки остроумни диалози, създадени в няколко месеца на импровизации между режисьора и изпълнителя, го превръщат в един от най-убедителните британски анти-герои.

15) Under the Skin (Под кожата), 1997, режисьор Крин Адлър
Мъчителна история за две сестри в Ливърпул, опитващи да се справят с внезапната смърт на майка си. Първата известна филмова роля на Саманта Мортън.

16) Hunger (Глад), 2008, режисьор Стив Маккуин
Историята на гладната стачка, при която почива затворникът Боби Сандс (ИРА), с неизбежност трябваше да предизвика полемики. За щастие работата на режисьора (носител на наградата Търнър) се оказа не само уравновесена, но и изключително безпристрастна.

17) This Is England (Това е Англия), 2006, режисьор Шейн Медоус.
Историята на 12-годишно момче (великолепна игра на Томас Търгоуз), което се присъединява към местната банда от скинхедове, докато техният бивш приятел Цомбо се завръща от затвора, където е придобил истински насилнически навици.

18) Shaun of the Dead (Шон от мъртвите), 2004, режисьор Едгар Райт.
По време, в което британската филмова комедия изглежда се е отправила към моргата, съавторите Райт и Саймън Пег (изпълняващ главната роля) показват убедително, че британската национална черта, абсолютната глупост, съдържа в себе си голям хумористичен потенциал.

19) Dead Mans Shoes (Обувките на мъртвеца), 2004, режисьор Шейн Медоуз.
Шестият филм на Медоуз бързо достигна култов статус, благодарение най-вече на великолепната игра на Пади Консидайн в главната роля. Консидайн, който е и съавтор на сценария, играе бивш войник, който се завръща в родното си място, за да отмъсти на местната нарко-банда, членовете на която са малтретирали малкия му брат.

20) Red Road (Червеният път), 2006, режисьор Андреа Арнолд.
Първият пълнометражен филм на Арнолд, след спечелилия Оскар късометражен
Wasp, я утвърждава като голям кинематографичен талант. Филмът представя разследванията на млада журналистка, опитваща се да шпионира мъж, който е свързан с ужасен инцидент от нейното минало.

21) Riff-Raff (Риф-раф), 1981, режисьор Кен Лоуч.
Лоуч продължава да открива сериозен хумористичен потенциал в борбата на работещия човек срещу татчъризма. Стиви, бивш затворник, започва работа на един строеж в Лондон, където получава нищожна заплата, за да участва в престрояването на изоставена болница, която трябва да бъде превърната в луксозна жилищна сграда за млади юпита.

22) Man On Wire (Човек на въже), 2008, режисьор Джеймс Марш.
Този документален филм, спечелил Оскар, възхвалява една изключително дръзка, неимоверно красива афера. На 7 август 1974 французинът Филип Пети, заедно с група помощници, разпъва кабел между двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк, по който след това се разхожда в продължение на 45 минути, 400 метра над земята. Чрез интервюта с участниците в аферата, Марш представя дългогодишното планиране и безупречно изпълнение на акцията, която в много отношения прилича на банков обир.

23) My Summer of Love (Моето любовно лято), 2004, режисьор Павел Павликовски.
Филмът, представящ живота на две млади момичета, може да бъде разглеждан едновременно и като поетичен разказ за израстването, и като мрачна история на бягство от една скована реалност. И в двата случая той е елегантен, чувствителен и великолепно изпълнен (особено водещите роли на Натали Прес и Емили Блънт).

24) 24 Hour Party People (Хора на 24-часовите партита), 2002, режисьор Майкъл Уинтърботъм.
Филмът представя хаотичната музикална сцена в Манчестър от средата на 70-те до ранните 90 години. Стив Кугън играе Тони Уилсън, местен журналист с големи мечти, чиято фирма
Factory Records по-късно играе важна роля за стартирането на кариерите на такива групи като Joy Division, New Order и Happy Mondays.

25) The English Patient (Английският пациент), 1996, режисьор Антъни Мингела.
През 1997 филмът спечели 9 Оскара. Романтична история за любовта между унгарски аристократ (Ралф Файънс) и англичанка (Кристин Скот-Томас).

Източник

 

Посетители: 62

Последните най...


Безплатен бюлетин

Коментари

  • Комитата писа Още
    Сорос, хунобългари,... преди 8 часа
  • Teodora писа Още
    zashtoto ne e udobno na pravitelstvoto. za... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Иван писа:
    Тук искам само да обърна...
    преди 1 ден
  • Gullwing писа Още
    "Брат за брата" нагледно... преди 1 ден
  • Иван писа Още
    Само малка часто от това... преди 1 ден
  • Брат за брата писа Още
    ..."кое е първо, яйцето или... преди 2 дни
  • Gullwing писа Още
    В отговор на г-н А от... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Позицията на Трьобст е... преди 2 дни
  • Иван писа Още
    Всъщност автора... преди 2 дни
  • ivan ivanov писа Още
    toii Zlatko,ako e o4akval ne6to drygo... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Разбирам казаното тук... преди 2 дни
  • A писа Още
    Имало било "един... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук...
    Svetla Encheva...
    преди 3 дни
  • Gullwing писа Още
    Публикуването на тази... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Разбира се, тук на сайта... преди 3 дни
  • марио дренчев,мюнхен писа Още
    Гледам, че хилядите... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    А, между нас казано, 2-3000... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 4 дни
  • Любомир Калудов писа Още
    Драги ми читатели! До... преди 4 дни
  • Комитата писа Още
    Кирилицата има остра... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Кво му трябва на човек... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Добре и мъдро написано.... преди 6 дни
  • Maire писа Още
    Нищо ново като... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Ами тия неща просто... преди 6 дни
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Много чисто, много... преди 6 дни