Дискусии

15 Април, 2019 274

Джордж Сорос и загубите на либералната…

Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Майкъл Стийнбъргър
В наши дни каузата на отвореното общество е доста…

Изкуство

05 Април, 2019 483

Владимир Набоков, литературният бежанец

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стейси Шиф
„Умираме бавно от глад и на никого не му пука“, споделя…

Изгледи

18 Април, 2019 508 2

Париж, мое страдание

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Евдокия Борисова
Тоталната ни обруленост от живота, от белия свят и неговите…

Драскулки

17 Януари, 2019 1741 5

Анатомия на верблюда

Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Николай Петков
Верблюдът беше един от първите ми детски спомени. С тази…
  • 05 Ян, 2019 1301 3

    Париж в жълта жилетка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Бунтовният дух на Париж ме обзема още в автобуса на път към пистата. Странно или не, асоциацията се…
  • 11 Авг, 2018 3168 3

    Малка доматена сага

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Не знам за турското, византийското и съветското, но доматеното владичество е безспорен факт по…
  • 04 Авг, 2018 1675

    Да отвориш вратата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е…
  • 19 Юли, 2018 1928

    Моят Шабат

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    „Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми книга, която има работно заглавие „Аврамов мост“.…
  • 06 Юли, 2018 2650 2

    Златимир Коларов – две кратки есета

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златимир Коларов
    Наскоро прочетох пространното есе на Исмаил Кадаре „Легенда на легендите“ за писмената и устната…
  • 05 Юли, 2018 2898 1

    Проклятието на Помпей

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Всяка стъпка, камък, фреска и стена тук са предчувствие за края. Всичко тук напомня за огнения…
  • 27 Юни, 2018 2285

    Тревата е зелена и през май...

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Не съм мигнала. От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да…
  • 26 Юни, 2018 2222 1

    Златимир Коларов – два кратки разказа

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златимир Коларов
    Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет,…
  • 17 Юни, 2018 3230 2

    За основния въпрос на българското битие

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Публикувах тия дни на моя сайт един кратък текст, посветен на последното велико чудо в българската…
  • 29 Май, 2018 3230 7

    7 по стил от Чарлз Буковски

    Отдел: Драскулки - Поезия Автор(и): Чарлз Буковски
    Кратка сбирка от няколко стихотворения на Чарлз Буковски. Включва заглавията нирвана отбой ура,…

Видрица

28 Септември, 2018 3463 2

С надежди за едно ново начало

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще…
  • 02 Мар, 2018 3275 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 4106

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 5295 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 7714

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 7374 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 6248

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 7467

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 6884

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 13204 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 8004

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

(Румен Леонидов. Сляпа неделя. Освещения. Съновидения. Опрощения. Откровения. Озарения. Пловдив, „Жанет 45“, 2011.)

Румен Леонидов, „Сляпа неделя“
Изд. „Жанет 45“, 2011

2011_07_sljapa_nedelja

Новата книга на Румен Леонидов е далеч по-провокативна за тълкуване, отколкото предполага простият факт на нейната поява като новост на книжния пазар у нас. Арт-поетиката, изграждаща концептуалната й ос, в някакъв смисъл изненадва, но и очарова, тъй като дръзко надминава всичко, към което поетът систематично ни бе подготвял и навиквал с предишните си седем самостоятелни стихосбирки. Тъкмо оттук, струва ми се, следва и да започна внимателното навлизане в кодифицирания й лабиринт от образи и рефлексии, които по-често преднамерено и предпазливо държат на разстояние, отколкото допускат до дълбинните пластове на собствения си лирогенезис. Защото „Сляпа неделя“ не е стихосбирка, както вече бе изтъквано в първите спорадични отзиви, побързали да я анонсират, но уж небрежно пропуснали да я коментират. Дори формално тя самата отказва да се номинира както през традиционни жанрови трафарети (стихове, стихотворения, поезия, лирика…), така и през нетрадиционни, предпочитани от самия Леонидов, като например синопсисът „проза в стихове“ към „Нощта на продавача“ (1997). Вместо това книгата акцентира върху петделната си (по модела на класическа трагедия) градираща подреденост на Освещения-Съновидения-Опрощения-Откровения-Озарения. Всеки от изброените компоненти-действия е едновременно завършен, но и отворен към цялото и поддържа духовния (християнизиран) модус на пречистването (катарзиса), сложния вътрешен живот на душата, неспокойствието на съзнанието, отговорно за Другия, на Словото-Послание като Изход. Или, следвайки коренните морфеми на понятията, биваме въвлечени в епицентъра на провиденциалистичния вихър-въртоп светлина-сън-прошка-откритие-прозрение, обединен от модуса на виждането, видението, проглеждането – все едно дали е сън-просветление или откровение (апокалипсис); но така или иначе модус, отменящ и нихилиращ слепотата.

По този начин още преди да е започнал същинският акт на четене, семантиката „сляпа“ вече бива пропукана в буквалното си осмисляне на непрогледност, мрак, отсъствие на виделина и възприемателят застива в изкусително очакване през загатнатия, но неясен като перспектива конфликт.

Ще напомня, че отвъд метафората на заглавието, насочващо към ирационалния момент на харесването, влюбването, обричането, избора, сгледата („сляпата неделя“ съдбовно предопределя живота на всеки човек, обвързвайки го интуитивно с избраника му), в нашата литературна традиция слепотата е еквивалент на невежество, непросветеност, изостаналост, но затова пък у Леонидов, синхронно с поизбледняващата европейска постмодерна ситуация, тя е ментално състояние на б(л)удност, „диагностицирано“ от Борхес като изчезване на два цвята: червеното и черното[1]. Случайно или не, корицата на книгата преднамерено натрапва тъкмо тези цветове, имплицирайки в червеното собственото име на автора („името му е Червен“). По изстраданата логика на Борхес обаче на „Румен“ е съдено да потъне (да изчезне) в пазвите на „слепотата“, за да изпъкне в силна семантична позиция преди всичко „лъвската“ му фамилия – изконното начало, коренът, семката, разкрити през оптиката на въображаемата ретроспектива. Така е предизвестено намерението на Поета да реконструира собственото си битие-отпреди-себе-си, да съживи спомена за дядото, родовия и народен предтеча-воевода, който, без да го знае, десетилетия по-късно ще проговори с епопейна автентичност чрез гласа на наследника Внук. Пък и, както самият стихотворец се изрази в едно наскоро публикувано интервю по повод книгата, „там мене ме няма, там има само виденията, видени отгоре, (…) състоянието е гмуркане към подземните ветрове и върховете на корените, като същевременно тези редове са сякаш част от предезичието на българския народ, чрез които се докосвам до разкръстването“[2]. (Да си припомним стиха: „…разкръстен стене Твоя сонм“, „Псалм“.) Поетическата мисъл препуска между две исторически епохи, балансирайки по свързващото ги разп(ъ)нато въже, симулиращо хоризонталната греда на Кръста. Тези епохи се преплитат в културната памет на лирическия Аз и изграждат собствената му идентичност – той е в състояние на сън с будно съзнание и с до краен предел мобилизирани сетива, по-просто казано, в нещо, подобно на сомнамбулизъм. В този смисъл и творбите жанрово ще усвояват превращението си от псалми в песни и обратно, от строфи в апострофи и отново в строфи, приземяващи фантазмите и възвисяващи реалността.

Важни за иновативния образ на автора са двата средищни цикъла – „Опрощения“ и „Откровения“, съдържащи по равен брой стихотворения – 13. В „Опрощения“ дванайсето поред (като затварящо пълнотата на битието), но трето от Третото опрощение (все в контекста на библейската символика) се нарежда едноименното – „Сляпа неделя“, онасловяващо цялата книга. То представя може би най-съкровения дискурс у Румен Леонидов. Защото гласът на лирическия Аз тук звучи в режима на един променен, интимно-акапелен речитатив, успореден с интонацията на македонския сказ-говор-сленг, издълбан сякаш от архаичните пластове на културната памет, генетично заложена у автора и сега отново материализирана като слово. Този цикъл е книга в книгата и неслучайно заема нейния абсолютен център, среда, ядро, сърцевина, поемайки функцията на драматическа кулминация. Трите опрощения са предхождани от паратекстуални разкази за тяхното възникване, звучащи като усамотени изповеди: „Наех една стаичка с две легла и малка масичка (…). Тапетите по стените, кой знае защо, бяха обелени на места до мазилката, вратата на банята се бе изметнала от напредналата си възраст и упорито не си затваряше устата, но бе особено, убаво, уютно, защото отвън трополеше молитвен дъжд, лилавият здрач надничаше през отворения прозорец и отделни капки гърмяха в нестройна стрелба – удряха се о облицования с ламарина перваз и ми напомняха липсващия ми спомен, че някога, под друга вънкашност, съм бродил из тези места…“.

Оттук започва действителният „сон на душата“: да се върне назад, към дядо си, в рамките на своя собствен физически живот, означава лирическият Аз да стане отново малък, да хлътне в зачатъчния ембрион, за да се озове в „неговата“ – на воеводата – действителност. И Румен Леонидов успява в това почти отчаяно начинание с помощта на езика. Първи на помощ му се притичват етимологичните фигури, подсказани сякаш от друг знаменит воевода, чиято „сляпа неделя“ е отново Македония и слепотата го застига с прозрения в момента на неговите безсъници преди нестройния фатален изстрел: из гевгелийския калдъръм „дъжд дъжди“, „сняг снежи“, „кръв кърви“ се разнасят като ехо на „ден денувам“ и „нощ нощувам“, на „сън сънувах“, „с враг врагувам“ и „с благ благувам“, а „Бог богува“ (у Леонидов: „Бог божи“) се оглежда още веднъж в „Бог се сбогува“ („Черешова задушница“) като напомняне, че Той изоставя своето творение-подобие, заминава завинаги, тоест остава със себе си. Последната констатация – „себе си“ – е въведена като тавтологична рима на една зловеща поличба. Ето как: в последния стих на третата строфа от „Черешова задушница“, „Бебе се беси“ се разчита криптограмата „е себе си“. С-бог-увайки се, Бог е сам със себе си, е-себе-си. Човеците, напуснати от Бога, който пази сляпото да не прогледа, стават неволни свидетели на откровението: „Боже, сляпото проглежда!“, в което обръщението е травестирано до неуместно междуметие, греховно и напразно споменаващо Името Му.

Въобще, това е книга-молитвеник за осъзнатата необходимост от Бога-Духовден (Доброто, Истината, Ценностите, Любовта) в момента на Неговото отсъствие. Извън Божия свят, по времето на Сляпата неделя, тоест на осмия – безначален и безкраен – ден от седмицата, ден проблематичен и несъществуващ, опора може да ни бъде единствено оздравителната памет. В този ден не се работи и не се почива, в него дори денницата-светлина отсъства, следователно Сътворението не е започвало: то или предстои и ще се сбъдне, или… Бъдни вечер се отлага.

„Сляпа неделя“ е дължимото предупреждение на Поета. Вслушването в него е наш доброволен акт. Аз му се доверявам на „сляпо“.



[1] Борхес, Хорхе Луис. Слепотата. В: „История на вечността”. С. 1994, стр. 303.

[2] Виж: „Румен Леонидов: Господ се оказа най-големият самотник”. Интервю на Евелина Здравкова от 22 юни 2011. В: www.lira.bg

Людмил Димитров
Доц. д-р Людмил Димитров (р. 1967) завършва специалност българска филология в Софийския университет (1992). От 1995 г. е асистент по руска литература на ХІХ век, а от 2006 г. – доцент по руска класическа литература. Доктор по филология от 1999 г. Преподава руска класическа литература на студенти българисти и слависти в Софийския университет и история на руската драма и театър в Театрален колеж „Любен Гройс“. Автор е на повече от 100 научни и научно-популярни публикации в български и чужди специализирани издания; негови текстове са публикувани в Русия, Полша, Чехия, Сърбия, Словакия, Турция, Словения, Македония. Автор е на монографиите „Четвероевангелие от Пушкин. Опит за изучение на драматургичния цикъл „Малки трагедии“ (С., 1999) и „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона“ (С., 2006). Член е на Българската академия на науките и изкуствата /БАНИ/.
Посетители: 61

Последните най...


support

Коментари

  • К-рай, ай-ай писа Още
    Аман и от тия шумни... преди 5 часа
  • Kadriye CESUR писа Още
    "Текстът е истински... преди 3 дни
  • Атанасов писа Още
    И още няколко думи без... преди 6 дни
  • Атанасов писа Още
    Основното за... преди 1 седмица
  • Tonia писа Още
    Честита Нова Година... преди 2 седмици
  • Галина Точева писа Още
    Не можах да изтърпя да... преди 2 седмици
  • Моето Име писа Още
    Цитата за шубата е от... преди 2 седмици
  • светлозар василев писа Още
    Благодаря, Бисер. ... преди 4 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Все си мислех, че... преди 4 седмици
  • Възражение! писа Още
    За Турция-тя наистина... Вторник, 19 Март 2019
  • Valpet писа Още
    Златко, 
    Вицът ти е... Неделя, 17 Март 2019
  • Златко писа Още
    Докато позаглеждам... Вторник, 12 Март 2019
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Valpet писа:
     Отрицателно...
    Вторник, 12 Март 2019
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Valpet писа:
    “Националистите в...
    Вторник, 12 Март 2019
  • Valpet писа Още
    “Националистите в... Вторник, 12 Март 2019
  • Извинете,Уважаеми! писа Още
    Valpet писа:
    Диалогът между...
    Неделя, 10 Март 2019
  • Valpet писа Още
    Диалогът между... Петък, 08 Март 2019
  • Възражение! писа Още
    И като споменах... Четвъртък, 07 Март 2019
  • Възражение! писа Още
    На Запад... Четвъртък, 07 Март 2019
  • Златко писа Още
    Последният брой на... Сряда, 06 Март 2019
  • Златко писа Още
    Това ми звучи малко... Понеделник, 04 Март 2019
  • Тихомир писа Още
          "GDPR [неотдавнашното законодателство на ЕС за защита на данните и неприкосновеността на личния живот на всички лица в Съюза] е едно добро... Понеделник, 04 Март 2019
  • Влади писа Още
    Определено съм... Петък, 15 Февруари 2019
  • ЖОРЖ писа Още
    ВЕЛИК ЧОВЕК Е БИЛ, БОГ... Понеделник, 11 Февруари 2019
  • Трезвомислещ писа Още
    Ами към България няма... Четвъртък, 07 Февруари 2019