Дискусии

10 Септември, 2020 774

Последният човек и бъдещето на историята

Отдел: Дискусии - Свят Автор(и): Франсис Фукуяма
Списание „Американски интереси“: Наскоро бяхте в Европа на…

Изкуство

12 Септември, 2020 538

Оливър Стоун смята, че Холивуд се е…

Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Марчезе
Започвайки през 1986 г. с излизането на филмите „Салвадор“…
  • 29 Юни, 2020 912 2

    Огледалото

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Камелия Кучер
    Струва ми се, че житейският път се измерва не с количеството намерени отговори, а с адекватността…
  • 08 Юни, 2020 780 1

    „Безмълвие“ от Неда Антонова

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ваня Майсторска
    В самия край на празничния ден затварям последната страница на една книга, която преднамерено бях…
  • 08 Юни, 2020 1135 2

    Болестта като път

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    За тази книга се пише трудно. Защото е жестока. Ако не познава автора и не знае семейната му драма,…
  • 21 Апр, 2020 1390 1

    Имунизацията на Камю срещу омразата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Лора Марис
    „Чумата“ не се е удала лесно на Камю. Той е написал романа в Оран, по време на Втората световна…
  • 24 Мар, 2020 1380 1

    Нужно ли е всичко да е чак толкова недвусмислено?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и по-философска от историята, защото, за разлика от…
  • 29 Фев, 2020 1184

    В една умираща страна разказвачът на Гарт Грийнуел се…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Колъм Тойбин
    Първият роман на Гарт Грийнуел, Каквото ти принадлежи (2016), е изграден в хипнотични каданси.…
  • 18 Фев, 2020 2122

    Десетте най-добри книги за 2019 според „Ню Йорк Таймс“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Редакция на „Ню Йорк Таймс“
    Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите заглавия в областта на художествената…
  • 12 Фев, 2020 1284 1

    Феноменът Ани Илков

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Четенето на поезия не е задължително. Писането на поезия е най-егоцентричният начин да се изразиш в…
  • 06 Фев, 2020 1750 3

    Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Любен Дилов
    В сказката си „Германия и германците“, произнесена в САЩ през 1945 год., Томас Ман се удивлява на…
  • 01 Фев, 2020 1983 8

    Брад Пит и капанът на красотата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Манола Даргис
    Критиците може и да са били недоброжелателни (признавам си), но когато лошите филми започнаха да…

Изгледи

16 Септември, 2020 385

Германия се подготвя за втората вълна…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Екип на списание „Шпигел“
Най-известният германски вирусолог е объркан. След като…

Драскулки

07 Септември, 2020 505 1

Сантиментално пътешествие в три града и…

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
Пристигаме в Берковица по здрач, пропътували земите от…
  • 28 Авг, 2020 197

    За хората-айсберги

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Странно (или може би напълно нормално) нещо: нетипичната, малцинствена природа, с която са ме…
  • 28 Юни, 2020 1578 6

    Самопризнанието на един пълен задник

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем съвсем точни – направих нещо като…
  • 24 Юни, 2020 1065 4

    Просто един вик, откъм ямата…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Безумно трудно е да се каже нещо срещу сегашната истерия, защото основанията за нея изглеждат…
  • 12 Юни, 2020 1222 5

    За страха – и страха от него

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Роден съм, за добро или зло, с инстинкти, различни от онези на „хората“. Инстинктите човешки, така…
  • 11 Юни, 2020 604

    На гърба на ламята

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Ламята отвори очи и разтърси люспите си, за да ги освободи от нощната роса. Беше кипра ламя, ако и…
  • 08 Юни, 2020 1487 4

    Как купихме Ленин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мирослав Пенков
    Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: „Прогнила…
  • 22 Май, 2020 1175 2

    Дали да сравняваме народите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Наталия Бояджиева
    Не са само корейците, които бягат към топли и евтини страни. Линда, моя американска приятелка, с…
  • 16 Май, 2020 927 4

    В наказателната колония

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Франц Кафка
    – Това е особен апарат – каза офицерът на пътешественика-изследовател и хвърли почти възхитен…
  • 16 Май, 2020 1054

    За една епидемия от (не)човешко ослепяване

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Жозе Сарамаго
    За една епидемия от (не)човешко ослепяване Заради страховитото и почти пророческо звучене от днешна…
  • 06 Май, 2020 1173 3

    Жената в мен

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мия Коту
    Онази нощ часовете ме пробягваха, безсънни стрелки. Исках само да се забравя. Излегнат така, не…

Видрица

20 Януари, 2020 2155

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 2227 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 2166

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5905 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 5817 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 6145

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 7563 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9862

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 9677 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8309

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 9911

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

2011_05_Requiem_mid

 Книгата можете да вземете за прочит тук,
с едно щракване на мишката...

Реквием за никого – реквием за светлината

... който започва в Берлин с разговор между мъж и жена за една франзела, онзи хрупкав френски хляб, baguette, изпечен във формата на пръчка, точилка, бейзболна бухалка – зависи в коя държава се намирате – и завършва с пожар, в който изгаря същия този мъж след като е обезбухалчен, обезчленен, обезмъжен, с една дума: наказан за своя садизъм, от жената.

Не знам друго човешко въображение да е използвало хляба, този символ на живота, като инструмент за насилие над жената. Трябва да си роден и отрасъл на Балканите, като Златко Енев, за да се сетиш за такава метафора. На Балканите, внушава той със своя Реквием, омразата е вездесъща – към другия, към любовта, към жените. Омразата, олицетворявана от мъжете. Омразата – садистичен израз на мъжката слабост; тези мъже мразят и себе си, но единствено важна за тях е борбата да надвият другите мъже, т. е., да властват и да имат пари. Тя им помага да забравят за себеомразата.

Тази страхотна книга носи вечната тема за престъплението и наказанието. На Балканите престъплението е вездесъщо. И безнаказано. Не само че няма институция за наказание – няма я моралната система за самонаказание. Наказанието, всички знаем дори без да го мислим, е инструмент, чрез който доброто се опитва да надделее злото. Добри в тази брутална, достоверна история на български-балкански нрави са жените.

Ето защо Реквиемът на Енев не е за никого. Реквиемът е за жените. Но в тази географска област жените са никого. Омразата на мъжете е еднаква към чуждото (етническите турци и циганите) и към жената – но йезуитския им манталитет е в това, че жената първо трябва да бъде употребена за кеф – и за приходи в зелено – преди да бъде унищожена, докато другия етнос просто трябва да бъде изклан.

За да напишеш такава книга се иска обаче не просто въображение. Иска се кураж, много кураж. Иска се да си преживял близката българска история отвътре и да си се отвратил от нея до отчаяние. Фонът, на който се случват човешките драми в книгата, е преименуването на българските турци през 1984-1989. Продължението на този фон са събитията в Босна и Косово от 1990-те и търговията с женска плът, която предизвика хуманистичната реакция на борците за човешки права в Западна Европа.

Но да заявя очевидния факт, че това е първото сериозно белетристично произведение, написано от български писател след 1989, което безмилостно, без украса и без илюзии, без маниерност и без сладникава религиозност, без бягство в съмнителни алегории и исторически измишльотини и без претенции за епичност, но всъщност като минорна, тържествена меса показва Вината и Виновниците, означава да кажа твърде малко за него. То е само повърхността.

Другата „повърхност“ е, че сюжетът притежава всички белези на качествена литература. И поради това е в състояние да покърти и най-циничния читател. Четивност – тече като река, нищо излишно, човек не иска да остави текста. Език – диалогът е абсолютен, човек го чува; езикът е чист, български, макар и изпълнен с турцизми, и адекватно характеризиращ всеки от героите. Структура – направо няма грешки, при това включва няколко съвършено изненадващи обрата и един сюрреалистичен „трик“, които всеки път проехтяват като изстрели на револвер до ухото ти. Историята до самия си финал е непредсказуема – а непредказуемостта е може би най-силното качество на всеки текст.

Истинските дълбочини – такива, където слънцето не достига, но които трябва да се преживеят, за да настъпи пречистване – са две. Едната е, че мъжете са от комунистическата класа и тяхната власт, преди и след 1989, произтича от мястото им в комунистическата йерархия. Зловещото е, че те всички са умни и знаят да спазват дистанциите помежду си. Но те нямат човешки цели, в смисъл на човещина. Тяхната цел е да упражняват власт като слугуват на патриархалните нрави. И тези нрави определят моралната система, в която мъжете функционират и в която всеки има място в зависимост не от личните си качества, а от това в коя група се намира по рождение: жена, турчин, циганин, физически гигант, потомствен комунист или гъвкав служител на комунистическия режим. Проява на тази власт е мъжкият член и аналното съвокупляване – най-физиологичния израз на подчинеността на жената. Членът се размахва като символ на непобедимост и непогрешимост или бива изрязван от тялото на провинилия се като наказание и предупреждение, че размахването е позволено само на някои, не на всички.

Другата дълбочина е в събирателния образ на българската жена – майка, съпруга, невинна девойка, запленена от първата си любов, любовница, използвачка, мъченица – който във всичките си превъплъщения изглежда благородно и е носител на доброто. Така по невероятно убедителен начин авторът внушава отвращение от оскотелите балкански мъже. Методът, по който една от тях – най-смелата – наказва мъжа, в когото се е влюбила, е напълно неочакван, зашеметителен финал на този български Реквием. Изведнъж се усещаш, че неволно си го желал и се радваш на отмъщението, колкото и жестоко да е то. Възвеличен си от последвалото опрощение. И малко след това разбираш, че става дума за сюрреалистична действителност. Всички, които живеят в България, знаят, че в реалния живот възмездието и произтичащото от него опрощение – все още – не се е случило.

Няма съмнение, че българските жени ще четат тази книга със заслужено удовлетворение – тя отдава дължимата почит за тяхното състояние на жертви и тяхната жертвоготовност. В края на краищата в тях има нещо свято. Също не може да има съмнение, че на сегашните националисти и расисти – колко ли са те в България? – ще се прииска да намерят автора и да му отрежат члена заедно с топките.

Голямата въпросителна е дали българският читател-мъж ще намери в себе си достатъчна самокритичност и морална сила да понесе и разбере динамита, който е заложен в тази книга. Дали мъжките актьори в тази кланица-ебалня ще имат моралната сила да познаят себе си, да провидят, че режисьор и кастинг е нямало, а те сами са се поставили в ролите си, и да преживеят катарзиса на пречистването. Говоря за всички български мъже – тяхното свинство е само въпрос на разлики в интензитета. Иска ми се да вярвам, че това ще стане – защото тук дори не става дума за морално несъвършенство, а за първично, необуздано, дивашко преживяване на един живот, който всъщност няма друга цел освен парите и сношаването: и двете форма на упражняване на власт.

В началото на класическия Реквием хорът моли Бог, който единствено има милост, да осигури вечен покой на онези, които са се освободили от плътта. В края на месата, хорът зове Бог да разпръсне вечна светлина върху умрелите. Но в човешкия свят на Балканите тъкмо светлината – в нейния най-широк метафоричен обхват – е умряла. Аз бих прекръстил тази книга на Реквием за Светлината.

Златко Ангелов[1]



[1] Благодарен съм на Златко Енев, автора на Реквием за никого, за изключителната привилегия и удоволствие да прочета неговия текст в ръкопис. Приятелите на този свят идват и си отиват по неведоми пътища. Към онези, които остават, съм безмилостно критичен: толкова критичен, колкото мога да бъда само към себе си. Всъщност, давам си сметка, че са ми останали само онези приятели, които са издържали моята критика през годините до ден-днешен.

Pin It
Златко Ангелов

Златко Ангелов (1946) е български писател, който живее в Испания. Автор e на мемоарната книга „Communism and the Remorse of an Innocent victimizer“ (Texas A&M University Press, 2002), сборника с новели „Еротични спомени“ (Сиела, 2012), сборника с разкази „Любов на Boogie Street“ (Скалино, 2013), книгата за Америка „Моята Америка“ (Ерго, 2015) и сборника с литературни есета “Литература на края на света” (Лексикон, 2017). Негова публицистика и литературна критика четете в дигиталното издание „Неизбежна проза“, както и на личния му блог www.antipropaganda.net.

Други статии от този автор

Посетители

59

support

Последните най...


Коментари

  • Пендо писа Още
    Търсачката на Николай... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 2 седмици
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 3 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020