Дискусии

30 Октомври, 2014 42

Но-бел

Отдел: Дискусии - Култура Автор: Стефани Ан Голдбърг
Дори и ако членовете на Нобеловата академия са се…

Изкуство

17 Октомври, 2014 536

„Консумирана“ от Дейвид Кроненбърг

Отдел: Изкуство - Литература Автор: Джонатан Лийтъм
В поредица от около 20 игрални филма, сред които „Мухата“,…
  • 17 Окт, 2014 577 1

    Цветовете на кошмара

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Ангел Игов
    Злокобен, готически, психотичен и гъст като избуял трънак, в който с цената на много рани търсиш…
  • 15 Окт, 2014 765 3

    Накъде тече детската литература

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Владимир Трендафилов
    Най-скорошният превод на Андерсен, дело на Владимир Старирадев, е едновременно силно позитивен факт…
  • 22 Сеп, 2014 1142

    Александър Вутимски, неуязвимият

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Невена Борисова
    „Светът не е толкова добър, за да бъде красотата неговото спасение“, пише Александър Вутимски в…
  • 18 Сеп, 2014 745 1

    „Реквием за никого“ – пътешествие из дълбините на човешката…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Атанас Георгиев
    Когато отворих „Реквием за никого“ и започнах да чета, усещането бе като да видиш нещо за първи…
  • 2014 08 Dajnov Bowie
    18 Сеп, 2014 576 1

    Елегия за Боуи – Част 3

    Отдел: Изкуство - Музика Автор: Евгений Дайнов
    Оказва се, че докато всички са се чудели, дали Боуи се е оттеглил, той е събрал група и подготвял…
  • 28 Авг, 2014 646

    Да откриваш светове: „Шърли. Представи за реалност“

    Отдел: Изкуство - Кино Автор: Светлозар Василев
    Проектът на австрийския режисьор Густав Дойч е израз на отдавнашния импулс да пренапишем границите…
  • 27 Авг, 2014 611 1

    Елегия за Боуи – Част 2

    Отдел: Изкуство - Музика Автор: Евгений Дайнов
    Боуи посреща последните години на 20-ти век като жител на Земята – нещо, което не му се е случвало…
  • 2014 07 Requiem Cover thmb
    26 Авг, 2014 521

    „Реквием за никого“ на Златко Енев – безроден ли е…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Станислава Чуринскиене
    Като мнозина изкушени от четенето българи, родени през 70-те, и аз до скоро се оплаквах, че…
  • 2014 08 Dajnov Bowie
    19 Авг, 2014 728 1

    Елегия за Боуи – Част 1

    Отдел: Изкуство - Музика Автор: Евгений Дайнов
    Да пишеш за Дейвид Боуи е уникално трудна задача. За кого точно пишеш? За онзи ученик на име Дейвид…
  • Default Image
    14 Авг, 2014 858 3

    Реквием за всички ни

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Георги Карев
    Започвам с това, че „Реквием“-ът е един прекрасен, и в същото време много странен роман: казвам…

Изгледи

21 Октомври, 2014 737 1

Джамията „Селимие“ в българската…

Отдел: Изгледи - България Автор: Хюсеин Мевсим
Струва ми се, че едно от все още незапълнените полета в…
  • 15 Окт, 2014 1554 3

    Евреи, поляци и нацисти: ужасяващата история

    Отдел: Изгледи - Европа Автор: Тимъти Снайдър
    Обесванията са извършени в последния ден на август 1941, на градския площад във…
  • 15 Окт, 2014 827

    Солунските братя в нова светлина

    Отдел: Изгледи - Наука Автор: Стоян Гяуров
    „Тази книга кръжи около братята Кирил и Методий.“ Книга от германски автор, която започва…
  • 2014 10 Ummie
    08 Окт, 2014 1435 4

    Сценични майки

    Отдел: Изгледи - Свят Автор: Елиф Батюман
    Веднъж Набоков е казал, че вдъхновението за написването на „Лолита“ е дошло от картина,…
  • 03 Окт, 2014 631

    Петият призрак. Опит върху истината и мнението (Част 2)

    Отдел: Изгледи - Наука Автор: Пламен Шуликов
    Идеята за ефективно социално управление не би изглеждала непостижимо сложна, ако тя бъде…
  • 28 Сеп, 2014 1051 3

    Quo vadis, Българийо?

    Отдел: Изгледи - България Автор: Аспарух Панов
    Никога през последните 25 години не е имало (чак) толкова безмислена и скучна предизборна…
  • 23 Сеп, 2014 989 1

    Петият призрак. Опит върху истината и мнението (Част 1)

    Отдел: Изгледи - Наука Автор: Пламен Шуликов
    Едва ли има такъв български студент по PR, който да не усети остър спазъм от смътно и…
  • 29 Авг, 2014 1118 8

    Живот в долината на смъртта

    Отдел: Изгледи - Европа Автор: Скот Андерсън
    „Знаете ли, отдадох три години от живота си за това“, казва Ненад (сръбски участник в…
  • 28 Авг, 2014 854 1

    Медии, власт, пари

    Отдел: Изгледи - България Автор: Димитър Кенаров
    Всъщност в Щатите традицията на журналистическия тип писане е доста популярна. Ако…
  • 2014 08 kombat
    21 Авг, 2014 1694 20

    Агресивното невежество убива – технология на пропагандата

    Отдел: Изгледи - Европа Автор: Олег Панфилов
    В моето съветско минало имаше много легенди които помагаха на хората да се мислят за…
  • Canudos 01
    15 Авг, 2014 1068 2

    Нашето радикално бъдеще

    Отдел: Изгледи - Свят Автор: Джейкъб Микановски
    Канудос, свещеният град. Откъм околните планини той е изглеждал като мираж. Петдесет и…

Драскулки

29 Октомври, 2014 143

Майстора и музата

Отдел: Драскулки - Проза Автор: Мими Михайлова
Никой не помнеше истинското му име. Знаеха го като Майстора…
  • 22 Окт, 2014 476

    Правото да живееш, правото да умреш

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Атанас Стойчев
    Хората не живеят добре, разправя ЕМП, защото ги мързи да живеят и я карат по инерция. Доброто и…
  • 13 Окт, 2014 1355 4

    Лилини мамини

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Александра Джандева
    Лила е щатната курва на блока. Курва, защото винаги има за всички. От всичко. Щатна, защото в нашия…
  • 11 Окт, 2014 652 1

    Тихо море

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Атанас Стойчев
    Никакво вълнение, без драми, без трепет дори, може би това проповядват източните мъдреци. От друга…
  • 07 Окт, 2014 564 1

    Буря

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Елица Кирилова
    Когато пръстът на бурята докосна върха на Голямата пирамида, цяла Гиза оглуша. Хората наизлизаха по…
  • 06 Окт, 2014 1063 5

    Желязната метла

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Имало някога един неизказано сръчен млад майстор, който правел метли и четки за какво ли не, та се…
  • 30 Сеп, 2014 660

    Простото изкуство да убиваш

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор: Реймънд Чандлър
    Белетристиката във всички нейни форми винаги е целяла да бъде реалистична. Старинните романи, които…
  • 25 Сеп, 2014 698 2

    Бездомен пес

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Атанас Стойчев
    Веднъж ЕМП ми каза, че дълго време не е имал уютен дом или ако говорим за куче – свястна колибка.…
  • 20 Сеп, 2014 1065 6

    Ксюша

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Елица Кирилова
    Светът спря. Замръзна. Не можеше да е сън, всички бяха там, около нея, всички се смееха, мляскаха,…
  • 19 Сеп, 2014 921 4

    Покровителката на плешивите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Когато последният косъм паднал от темето му, крал Ясек III Къдрокосия бил едва на двайсет и пет…
  • 27 Авг, 2014 584 1

    Чужда земя

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Румен М. Еверт
    Всяка вечер в хотелския бар на Пик цареше голямо оживление, застаряващи ромеовци, провинциални…

Видрица

26 Октомври, 2014 475

Изкуството на китайския сюрреалист Чен…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Администратор
Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби,…
  • 02 Окт, 2014 702

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
  • 27 Сеп, 2014 777

    Архитектурата като красиво безумие

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Administrator
    Почакайте, ама тия… Сериозно ли? Автор: Administrator
  • 05 Авг, 2014 667 1

    Една междинна равносметка

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на „Либерален преглед“ от чисто…
  • 09 Юли, 2014 1928 9

    Хензел и Гретел

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Димитри Иванов
    Казват на Маргарет Тачър: – Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме…
  • requiem cover thmb
    16 Юни, 2014 2661

    Берлин, ти тъй прекрасен си, Берлин!

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Super User
    Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на…
  • Default Image
    12 Юни, 2014 1111 1

    Нещо като (издателски) манифест…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези…
  • 2014 05 clothes make people
    02 Май, 2014 1837 13

    Кратък експеримент по (социално) бъбрене...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се…
  • Default Image
    22 Апр, 2014 767 2

    Писмо в бутилка, или както ви харесва...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Коста Костов
    Да бъдеш втори, означава, да бъдеш първи сред загубилите. Е, не е чак толкова лоша…
  • Default Image
    01 Апр, 2014 3383 5

    Десет заблуди за езика у нас

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Александър Теодоров-Балан
    Ако поимам да отбележа тук „десет заблуди за езика“ у нас, то не е че са само толкоз; но…
  • Default Image
    14 Фев, 2014 1310 22

    „Идея“ или „ефект“?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Самолет 005
    „Ефект“ е ключовата дума на личната ми философия, говорейки за лична умонагласа, и това,…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Речта на Хрушчов от 1956, изобличаваща престъпленията на Сталин, е политически акт от който – както пише биографът му Уилям Таубман – „съветският режим никога не се възстанови напълно, нито пък самият Хрушчов“. Макар и да е откровено опортюнистическа, в тази реч има и нещо повече, един вид безразсъдно прекаляване, което не може да бъде разбрано само чрез понятията на политическата стратегия. Тя до такава степен подкопава догмата за непогрешимото водачество, че цялата номенклатура изпада във временна парализа. Десетина или повече делегати припадат по време на речта и се налага да бъдат изнесени навън с медицинска помощ; един от тях, Болеслав Биерут, твърдият генерален секретар на полската комунистическа партия, умира от инфаркт малко след това. Образцовият сталинистки писател Александър Фадеев се застрелва няколко дни по-късно. Работата не е в това, че това са били „честни комунисти“: повечето от тези хора са брутални манипулатори без каквито и да е илюзии по отношение на съветския режим. Онова, което се пречупва, е тяхната „обективна“ илюзия, фигурата на „големия друг“ като предпоставка, въз основа на която те могат да упражняват бруталността си и да задоволяват жаждата си за власт. Те са прехвърлили вярата си на този друг, който вярва вместо тях, така да се каже. Сега обаче заместителят им е изчезнал.

Хрушчов залага на надеждата, че неговото (ограничено) признание ще засили комунистическото движение, и в краткосрочен план той се оказва прав: не бива да забравяме, че ерата на Хрушчов е последния период на истински комунистически ентусиазъм, на вяра в комунистическия проект. Когато, по времена посещението си в САЩ през 1959, той казва на американския министър на земеделието „вашите внуци ще живеят при комунизъм“, Хрушчов изразява убеждението на цялата съветска номенклатура. Дори когато Горбачов опита една по-радикална конфронтация с миналото (реабилитациите включваха вече и Бухарин), Ленин си остана недосегаем, а Троцки – несъществуващ.

Сравнете тези събития с китайския начин на раздяла с маоисткото минало. Както показва Ричард Макгрегор в Партията, „реформите“ на Дън Сяопин протичат по един радикално различен начин. При организацията на икономиката (и до известна степен културата), онова, което обикновено се възприема като „комунизъм“, бива изоставено, и вратите се отварят широко за така наречената „либерализация“: частна собственост, преследване на печалби, начин на живот, основаващ се на хедонистичен индивидуализъм и т. н. Партията запазва хегемонията си, но не чрез доктринална ортодоксия, а чрез запазване на статуса си като единствен гарант за стабилността и процъфтяването на Китай (в официалния език конфуцианската идея за Хармоничното общество замества на практика всички позовавания на комунизма).

Едно следствие от потребността на партията да запазва хегемонията си е плътното регулиране и наблюдаване на начина, по който се представя китайската история, особено онази от последните два века. Историята, която непрекъснато се рециклира от държавните медии и учебници е онази за унижението на Китай, което е започнало с Опиумните войни и е завършило едва с комунистическата победа през 1949. Да бъдеш патриот означава да поддържаш комунистическата партия. Когато историята се използва за целите на някаква легитимация, тя не може да поднася никаква съществена самокритика. Китайците са се поучили от неуспеха на Горбачов: пълното признаване на „основателските престъпления“ води до събаряне на цялата система: те трябва да бъдат отричани. Разбира се, някои маоистки „крайности“ и „грешки“ бяха осъдени (големият скок и масовият глад, свързан с него; културната революция), а оценката на Дън за ролята на Мао (70 процента позитивна и 30 процента негативна) е неразделна част от официалния дискурс. Но оценката на Дън функционира като формално заключение, което прави всяка последваща дискусия или уточнение излишни. Мао може и да е 30 процента лош, но той продължава да бъде възхваляван като отец-основател на нацията, тялото му е в мавзолей, а образът му – на всяка банкнота. По един класически образец на фетишистко отрицание, всички знаят, че Мао е направил грешки и е причинил огромни страдания, но образът му си остава магически неопетнен. По този начин китайските комунисти могат да запазят и агнето цяло, и вълка сит: икономическата либерализация е комбинирана с продължаващо управление на комунистическата партия.

Но как функционира това на практика? Как се комбинира партийна хегемония с модерния държавен апарат, необходим за регулирането на една експлодираща пазарна икономика? Каква е институционалната реалност, поддържаща официалния лозунг, според който добрите икономически постижения са начинът, по който се води борба за социализъм? Онова, което имаме днес в Китай, не е просто комбинация от частна капиталистическа икономика и комунистическа политическа власт. По един или друг начин държавата и партията притежават по-голямата част от китайските компании, особено големите: самата партия изисква от тях да имат добри пазарни постижения. За да се разреши това очевидно противоречие, Дън скалъпва уникална двойна система. „Като организация партията стои извън и над закона“, разказва на Макгрегор Хе Вейфанг, професор-юрист от Пекин. „Тя би трябвало да притежава законова идентичност, тоест лице, което да може да се дава под съд, но партията дори не е регистрирана като организация. Тя съществува напълно извън правната система.“ „Може би изглежда трудно“, пише Макгрегор, „да се държи скрита някаква организация с размерите на китайската комунистическа партия, но тя се грижи много внимателно за тази си роля.“ Големите партийни отдели, контролиращи кадрите и медиите поддържат много нисък публичен профил. Партийните комитети (известни като „водещи малки групи“), които ръководят и диктуват политиката на министерствата, които от своя страна имат задачата да я осъществяват, работят невидимо. Спецификите на всички тези комитети, а в много случаи дори и съществуването им, рядко се дискутират от държавно-контролираните медии, камо ли пък да се дискутира начина, по който те вземат решенията си.

Един случай от времето на Дън Сяопинг илюстрира добре цялата странност на партийната йерархия. Дън беше все още жив, макар и оттеглил се от поста генерален секретар, когато един от най-важните членове на номенклатурата беше „прочистен“. Официалното обяснение беше, че в интервю с чуждестранен журналист той е разкрил държавна тайна: а именно, че Дън все още е върховният авторитет и по същество взема всички решения. Всъщност всички знаеха, че Дън все още дърпа конците; това просто не можеше да се каже публично. Тайната беше не просто тайна: тя се обявява като тайна. С други думи, от хората днес не се очаква да не знаят, че една скрита партийна структура засенчва държавните организации: от тях се очаква да осъзнават съвсем ясно съществуването на една подобна мрежа. Правителството и другите държавни органи, „които на повърхността функционират по същия начин както и в много други страни“, са на централната сцена: министерството на финансите предлага бюджета, съдилищата произнасят присъди, университетите обучават и раздават степени, свещениците водят ритуали. Така, от една страна, съществува законодателната система, правителството, избраното национално събрание, съдебната власт, управлението чрез закони и пр. Но от друга страна – както подсказва официалната фраза „партийно и държавно ръководство“ – „партията“ винаги е на първо място: ние имаме партията, която е вездесъща, но винаги остава скрита на заден план. Връчването на Нобелова награда на Ли Сяобо беше акт на признаване на напреженията и антагонизмите, които съпровождат китайския успех, но също и напомняне, че простото превръщане на Китай в парламентарна демокрация може лесно да увеличи тези антагонизми, вместо да ги разреши.

Има, разбира се, множество държави, някои от тях дори формално демократични, в които някаква полусекретна върхушка контролира правителството; в Южна Африка по време на апартейда например това беше т. нар. Broederbond. Онова, което прави китайския случай уникален, е че самото дублиране на властта между обществените и скритите региони е само по себе си институционализирано.

Назначаванията на ключови постове – в партийните и държавни органи, но също и в големи компании – се правят първо от един партиен орган, Централния организационен отдел, чието главно управление в Пекин няма официален телефонен номер, нито пък някакъв знак на самата сграда. Техните решения, след като бъдат взети, се предават на легалните органи – държавните събрания, мениджърските бордове – които минават през ритуала на потвърждаването им чрез гласуване. Самата двойна процедура – първо партията, после държавата – се провежда на всички нива, включително и фундаменталната икономическа политика, която първо се обсъжда от партията, след което нейните решения се осъществяват от държавните органи. Пропастта между партията и държавата е най-очевидна при борбата с корупцията: когато има подозрения, че някой висш функционер е замесен в корупция, обвиненията се разследват първо от Централната комисия за дисциплинарни инспекции, един партиен орган, неограничаван от законови финеси: заподозрените могат да бъдат отвлечени, подложени на сурови разпити и държани под арест в продължение на шест месеца. Присъдата, издавана в края на краищата, ще зависи не само от фактите, но също и от сложни, провеждани зад сцената преговори между различни партийни клики, и ако функционерът бъде признат за виновен, само тогава той се предава на легалните държавни органи. Но на този етап вече всичко е решено и ритуалът е чиста формалност – единствено самата присъда може да бъде (понякога) смекчена.

Иронията е в това, че самата партия, със сложните си процеси, скрити от обществения поглед, е най-големият източник на корупция. Вътрешният кръг, състоящ се от висшите партийни и държавни функционери, както и от шефовете на икономиката, общуват едни с други посредством специална телефонна система, „червената машина“. Притежаването на някой от нерегистрираните й номера е ясен знак за собствения статус. Един заместник-министър разказва на Макгрегор, че „повече от половината от обажданията, които получава на „червената си машина“, са искания за услуги, идещи от висши партийни функционери, като например: „Можете ли да дадете на сина ми (дъщеря ми, племенницата, племенника, братовчеда или добрия ми приятел), работа?“

На партийния конгрес, който се провежда приблизително на всеки осем години, новият централен изпълнителен орган – деветте членове на настоящия Комитет на политбюро – се представя като свършен факт. Самата изборна процедура включва сложни преговори, извършвани зад сцената; присъстващите на конгреса делегати, които не знаят предварително кой ще бъде избран, са формално поканени да гласуват, но винаги дават безусловното си съгласие. Най-мощната фигура в партията има по правило (но не винаги) три титли: президент на републиката, генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия (върховен военачалник). Последните две титли са много по-важни от първата. Народната освободителна армия е изцяло политизирана и следва мотото на Мао, според което „партията командва пушката“. В буржоазните държави от партията се очаква да бъде аполитична, неутрална сила, защищаваща конституционния ред; за китайските комунисти една такава деполитизирана армия би била възможно най-голямата заплаха, тъй като тя е тяхната гаранция за това, че държавата ще остане подчинена на партията. Но ако трябва да функционира, една такава структура трябва да се основава на деликатен баланс между власт и протокол И понеже партията действа извън закона, начините, по които се очаква хората да следват партийните решения, се управляват от сложен комплекс от правила.

Идеята за партията-държава не отговаря на сложностите на комунизма от 20 век: между държавата и партията винаги има пропаст, а самата партия функционира като поставен в сянка двойник на държавата. Дисидентите винаги са призовавали за нова политика на увеличаване разстоянието между партията и държавата, но те не разбират, че партията вече е това разстояние: тя въплъщава фундаменталното недоверие срещу държавата, нейните органи и механизми, така че те трябва да бъдат контролирани, държани в шах, по всяко време. Един истински комунист от 20 век никога не приема държавата: той приема необходимостта от някакъв фактор, намиращ се извън закона, който има властта да надзирава дейностите на държавата.

Този модел, разбира се, ще бъде критикуван като недемократичен. Етическо-политическото предпочитание към демократическия модел, при който партиите са – поне формално – подчинени на държавните механизми, попада в капана на „демократичната фикция“. Той игнорира факта, че в едно „свободно“ общество доминацията и подчинението са разположени в „аполитическата“ сфера на собствеността и мениджърската власт. Дистанцията между партията и държавния апарат, както и способността на първата да действа без законови ограничения предоставят една уникална възможност: „незаконни“ действия могат да бъдат предприемани не само в интерес на пазара, но понякога и в интерес на работниците. Например, когато през 2008 г. финансовата криза удари Китай, инстинктивната реакция на китайските банки беше да следват предпазливия подход на западните банки, радикално орязвайки кредитите за фирми, желаещи да се разширяват. На неформално ниво партията просто нареди на банките да продължават да дават кредити, и този подход се увенча с успех – поне засега – растежът на китайската икономика беше запазен. Да вземем друг пример: западните правителства се оплакват, че индустриите им не могат да се конкурират с китайската при зелените технологии, защото китайските компании получават помощ от правителството си. Но какво лошо има в това? Защо Западът просто не последва примера на Китай и не направи същото?

Но Китай не е Сингапур (нито пък, ако трябва да бъдем точни, е и самият Сингапур): това не е стабилна икономика с авторитарен режим, който гарантира хармония и държи капитализма под контрол. Всяка година хиляди въстания на работници, селяни и различни малцинства биват потушавани от полицията и армията. Не е за учудване, че официалната пропаганда толкова натрапчиво настоява на идеята за хармоничното общество: самото това настояване говори за противоположното, за заплахата от хаос и безредици. Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблемите, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда: колкото повече се възхвалява „хармонията“, толкова повече хаос и антагонизми съдържа реалността. Китай се намира едва-едва под контрол. Той заплашва да се взриви.

Източник

Славой Жижек
Славой Жижек (род. 1949) е словенски философ и културен критик, работещ в традициите на хегелианството, марксизма и лаканския психоанализ.
Други статии от този автор
Посетители: 38

Последните най...


Безплатен бюлетин

Коментари

  • Златко писа Още
    Към господин/госпожа А:... преди 19 часа
  • А писа Още
    Относно позицията на... преди 1 ден
  • А писа Още
    Един от авторите по-горе... преди 1 ден
  • Теодора писа Още
    Аз искам да се спра на... преди 3 дни
  • Благо писа Още
    Патосът на г-н Гочев е... преди 3 дни
  • Иван Иванов писа Още
    Изключително забавната... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Между другото, не държа... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Зебри (и лъвове): добра... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Оставете зебрите да се...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ви, господин... преди 4 дни
  • Атанас Тончев писа Още
    Г-н Енев, благодаря Ви за... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    И така, личен избор ли е... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Доколкото виждам, тази... преди 4 дни
  • Игнат ДТ. митков писа Още
    Хубаво, показателно... преди 5 дни
  • Б писа Още
    A писа:
    Впрочем, един историк...
    преди 5 дни
  • Комитата писа Още
    Сорос, хунобългари,... преди 6 дни
  • Teodora писа Още
    zashtoto ne e udobno na pravitelstvoto. za... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Иван писа:
    Тук искам само да обърна...
    преди 1 седмица
  • Gullwing писа Още
    "Брат за брата" нагледно... преди 1 седмица
  • Иван писа Още
    Само малка часто от това... преди 1 седмица
  • Брат за брата писа Още
    ..."кое е първо, яйцето или... преди 1 седмица
  • Gullwing писа Още
    В отговор на г-н А от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Позицията на Трьобст е... преди 1 седмица
  • Иван писа Още
    Всъщност автора... преди 1 седмица
  • ivan ivanov писа Още
    toii Zlatko,ako e o4akval ne6to drygo... преди 1 седмица