Дискусии

09 Април, 2015 785 7

Ще си върне ли либерализмът ключовата…

Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Аспарух Панов
Две много позитивни и обнадеждаващи политически събития ме…

Изкуство

17 Април, 2015 102

Величието на Гюнтер Грас

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Салман Рушди
На седемдесетия му рожден ден множество писатели – Надин…
  • 11 Апр, 2015 513

    Борхес и бог

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Хорхе Луис Борхес, Освалдо Ферари
    Струва ми се много сериозно, че един човек или народ може и да не притежават етически инстинкт или…
  • 06 Апр, 2015 405

    Уелбек на живо

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Джеймс Ласдан
    „Желанието ми да не се харесвам маскира едно безумно желание да бъда харесван“, обявява Уелбек на…
  • 03 Апр, 2015 516 1

    Етгар Керет, предизвикателят…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Етгар Керет
    За мен писането на истории е нещо много интуитивно. Нямам никакъв особен план или метод. Обикновено…
  • 28 Мар, 2015 789 1

    Светът на Оруел

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Робърт Бътлър
    През 2015 се навършват 65 години от смъртта на Джордж Оруел – и днес той изглежда по-голям от…
  • 17 Мар, 2015 642

    Левиатан, или смърт в Сицилия

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Моше Кан, преводачът: Първата ми среща с „Хорцинус Орка“ беше през 1975, годината на първоначалната…
  • 11 Мар, 2015 1350 1

    Път към Босфора ли? Не, не съм от тях…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Представете си следната картина: Около петдесетина български учители, водени от депутат, главен…
  • 09 Мар, 2015 631

    Три иронийки на нехайника Дечко, подпомогнати от честития…

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Митко Новков
    Дечко Узунов нехайник го наричам не аз, нехайник го нарича Сирак Скитник. През 1932 във в. „Слово“…
  • 05 Мар, 2015 857

    Противоречивият полски Оскар

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Филип Мазурчак
    Филмът на Павел Павликовски „Ида“ може и да е спечелил тазгодишния Оскар за най-добър чуждестранен…
  • 03 Мар, 2015 797

    Злощастният Франкенщайн, тоест Алеко Константинов, наречен…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
    Всъщност Алеко, ако би живял в любимата си Швейцария, безусловно не би носил фамилията…
  • 24 Фев, 2015 1005

    Злощастният Франкенщайн, тоест Алеко Константинов, наречен…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
    Едвин Сугарев, един от най-фрустрираните български интелектуалци вследствие тази „местностност“,…

Изгледи

15 Април, 2015 267 1

Целувки за дучето

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Ричард Дж. Еванс
В Италия генерална амнистия за политически и военни…

Драскулки

16 Април, 2015 126

„Достойно ест“

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мими Михайлова
Константин беше черноризецът, негова беше първата стъпка.…
  • 14 Апр, 2015 181

    Три дни в Малайзия

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Елена Мечка
    Осми Апрел. Аааа! Туй не е живот! Много е топло! Дърво и камък ся разтича. Искам да ви река, че таз…
  • 17 Фев, 2015 711

    Безименно

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Тя се страхува. Не, тя е в паника. И това се случва винаги, когато го види. Усмихва се, гушва го,…
  • 06 Фев, 2015 2092 7

    Как ще ги стигнем американците?

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Ангелов
    Каквото и да разправям, както и да върви животът ми, до края ще си остана емигрант, имигрант,…
  • 15 Ян, 2015 1547 2

    Поклони се, ако можеш

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Ненавиждам, разбира се, всяко лицемерие, но при срещите с моето родно изпадам в състояния, които…
  • 05 Ян, 2015 1155

    Момчето, което живя

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Кристофър Хитчинс
    През март 1940, в „среднощния час на века“, който маркира дълбините на пакта Хитлер-Сталин (или, с…
  • 03 Дек, 2014 1374

    В клетка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Лика никак не хареса новите си тапи за уши. Почувства се неудобно още когато ги видя в аптеката за…
  • 17 Ное, 2014 2070 2

    Искам референдум за последната кожа на дядо Матейко!

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Моля хората, които не са вечеряли да не четат!!! Историята е толкова потресаваща, че за да остане в…
  • 13 Ное, 2014 2192 1

    Разнеси словото

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джордж Стайнър
    Дали викторианските корифеи на мисълта са се нуждаели от по-малко сън от нас? Да се обърнем към…
  • 05 Ное, 2014 2149 1

    Денят на мъртвите будители

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Румен Леонидов
    И този ден на народните будители ще отмине. Будителите ще бъдат разбудени за един ден от съня на…
  • 29 Окт, 2014 2202 2

    Майстора и музата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мими Михайлова
    Никой не помнеше истинското му име. Знаеха го като Майстора на късия разказ, или за по-кратко –…

Видрица

25 Февруари, 2015 876

Слизате ли на следващата?

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро…
  • 15 Фев, 2015 2017 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
  • 03 Дек, 2014 1652

    Мистерията на ГО

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Левиновиц
    Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над…
  • 26 Окт, 2014 2318

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
  • 02 Окт, 2014 2370

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
  • 27 Сеп, 2014 2578

    Архитектурата като красиво безумие

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Почакайте, ама тия… Сериозно ли? Автор: Administrator
  • 05 Авг, 2014 2514 1

    Една междинна равносметка

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на „Либерален преглед“ от чисто…
  • 09 Юли, 2014 4580 9

    Хензел и Гретел

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Димитри Иванов
    Казват на Маргарет Тачър: – Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме…
  • requiem cover thmb
    16 Юни, 2014 4334

    Берлин, ти тъй прекрасен си, Берлин!

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на…
  • Default Image
    12 Юни, 2014 3917 3

    Нещо като (издателски) манифест…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези…
  • 2014 05 clothes make people
    02 Май, 2014 4825 13

    Кратък експеримент по (социално) бъбрене...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Речта на Хрушчов от 1956, изобличаваща престъпленията на Сталин, е политически акт от който – както пише биографът му Уилям Таубман – „съветският режим никога не се възстанови напълно, нито пък самият Хрушчов“. Макар и да е откровено опортюнистическа, в тази реч има и нещо повече, един вид безразсъдно прекаляване, което не може да бъде разбрано само чрез понятията на политическата стратегия. Тя до такава степен подкопава догмата за непогрешимото водачество, че цялата номенклатура изпада във временна парализа. Десетина или повече делегати припадат по време на речта и се налага да бъдат изнесени навън с медицинска помощ; един от тях, Болеслав Биерут, твърдият генерален секретар на полската комунистическа партия, умира от инфаркт малко след това. Образцовият сталинистки писател Александър Фадеев се застрелва няколко дни по-късно. Работата не е в това, че това са били „честни комунисти“: повечето от тези хора са брутални манипулатори без каквито и да е илюзии по отношение на съветския режим. Онова, което се пречупва, е тяхната „обективна“ илюзия, фигурата на „големия друг“ като предпоставка, въз основа на която те могат да упражняват бруталността си и да задоволяват жаждата си за власт. Те са прехвърлили вярата си на този друг, който вярва вместо тях, така да се каже. Сега обаче заместителят им е изчезнал.

Хрушчов залага на надеждата, че неговото (ограничено) признание ще засили комунистическото движение, и в краткосрочен план той се оказва прав: не бива да забравяме, че ерата на Хрушчов е последния период на истински комунистически ентусиазъм, на вяра в комунистическия проект. Когато, по времена посещението си в САЩ през 1959, той казва на американския министър на земеделието „вашите внуци ще живеят при комунизъм“, Хрушчов изразява убеждението на цялата съветска номенклатура. Дори когато Горбачов опита една по-радикална конфронтация с миналото (реабилитациите включваха вече и Бухарин), Ленин си остана недосегаем, а Троцки – несъществуващ.

Сравнете тези събития с китайския начин на раздяла с маоисткото минало. Както показва Ричард Макгрегор в Партията, „реформите“ на Дън Сяопин протичат по един радикално различен начин. При организацията на икономиката (и до известна степен културата), онова, което обикновено се възприема като „комунизъм“, бива изоставено, и вратите се отварят широко за така наречената „либерализация“: частна собственост, преследване на печалби, начин на живот, основаващ се на хедонистичен индивидуализъм и т. н. Партията запазва хегемонията си, но не чрез доктринална ортодоксия, а чрез запазване на статуса си като единствен гарант за стабилността и процъфтяването на Китай (в официалния език конфуцианската идея за Хармоничното общество замества на практика всички позовавания на комунизма).

Едно следствие от потребността на партията да запазва хегемонията си е плътното регулиране и наблюдаване на начина, по който се представя китайската история, особено онази от последните два века. Историята, която непрекъснато се рециклира от държавните медии и учебници е онази за унижението на Китай, което е започнало с Опиумните войни и е завършило едва с комунистическата победа през 1949. Да бъдеш патриот означава да поддържаш комунистическата партия. Когато историята се използва за целите на някаква легитимация, тя не може да поднася никаква съществена самокритика. Китайците са се поучили от неуспеха на Горбачов: пълното признаване на „основателските престъпления“ води до събаряне на цялата система: те трябва да бъдат отричани. Разбира се, някои маоистки „крайности“ и „грешки“ бяха осъдени (големият скок и масовият глад, свързан с него; културната революция), а оценката на Дън за ролята на Мао (70 процента позитивна и 30 процента негативна) е неразделна част от официалния дискурс. Но оценката на Дън функционира като формално заключение, което прави всяка последваща дискусия или уточнение излишни. Мао може и да е 30 процента лош, но той продължава да бъде възхваляван като отец-основател на нацията, тялото му е в мавзолей, а образът му – на всяка банкнота. По един класически образец на фетишистко отрицание, всички знаят, че Мао е направил грешки и е причинил огромни страдания, но образът му си остава магически неопетнен. По този начин китайските комунисти могат да запазят и агнето цяло, и вълка сит: икономическата либерализация е комбинирана с продължаващо управление на комунистическата партия.

Но как функционира това на практика? Как се комбинира партийна хегемония с модерния държавен апарат, необходим за регулирането на една експлодираща пазарна икономика? Каква е институционалната реалност, поддържаща официалния лозунг, според който добрите икономически постижения са начинът, по който се води борба за социализъм? Онова, което имаме днес в Китай, не е просто комбинация от частна капиталистическа икономика и комунистическа политическа власт. По един или друг начин държавата и партията притежават по-голямата част от китайските компании, особено големите: самата партия изисква от тях да имат добри пазарни постижения. За да се разреши това очевидно противоречие, Дън скалъпва уникална двойна система. „Като организация партията стои извън и над закона“, разказва на Макгрегор Хе Вейфанг, професор-юрист от Пекин. „Тя би трябвало да притежава законова идентичност, тоест лице, което да може да се дава под съд, но партията дори не е регистрирана като организация. Тя съществува напълно извън правната система.“ „Може би изглежда трудно“, пише Макгрегор, „да се държи скрита някаква организация с размерите на китайската комунистическа партия, но тя се грижи много внимателно за тази си роля.“ Големите партийни отдели, контролиращи кадрите и медиите поддържат много нисък публичен профил. Партийните комитети (известни като „водещи малки групи“), които ръководят и диктуват политиката на министерствата, които от своя страна имат задачата да я осъществяват, работят невидимо. Спецификите на всички тези комитети, а в много случаи дори и съществуването им, рядко се дискутират от държавно-контролираните медии, камо ли пък да се дискутира начина, по който те вземат решенията си.

Един случай от времето на Дън Сяопинг илюстрира добре цялата странност на партийната йерархия. Дън беше все още жив, макар и оттеглил се от поста генерален секретар, когато един от най-важните членове на номенклатурата беше „прочистен“. Официалното обяснение беше, че в интервю с чуждестранен журналист той е разкрил държавна тайна: а именно, че Дън все още е върховният авторитет и по същество взема всички решения. Всъщност всички знаеха, че Дън все още дърпа конците; това просто не можеше да се каже публично. Тайната беше не просто тайна: тя се обявява като тайна. С други думи, от хората днес не се очаква да не знаят, че една скрита партийна структура засенчва държавните организации: от тях се очаква да осъзнават съвсем ясно съществуването на една подобна мрежа. Правителството и другите държавни органи, „които на повърхността функционират по същия начин както и в много други страни“, са на централната сцена: министерството на финансите предлага бюджета, съдилищата произнасят присъди, университетите обучават и раздават степени, свещениците водят ритуали. Така, от една страна, съществува законодателната система, правителството, избраното национално събрание, съдебната власт, управлението чрез закони и пр. Но от друга страна – както подсказва официалната фраза „партийно и държавно ръководство“ – „партията“ винаги е на първо място: ние имаме партията, която е вездесъща, но винаги остава скрита на заден план. Връчването на Нобелова награда на Ли Сяобо беше акт на признаване на напреженията и антагонизмите, които съпровождат китайския успех, но също и напомняне, че простото превръщане на Китай в парламентарна демокрация може лесно да увеличи тези антагонизми, вместо да ги разреши.

Има, разбира се, множество държави, някои от тях дори формално демократични, в които някаква полусекретна върхушка контролира правителството; в Южна Африка по време на апартейда например това беше т. нар. Broederbond. Онова, което прави китайския случай уникален, е че самото дублиране на властта между обществените и скритите региони е само по себе си институционализирано.

Назначаванията на ключови постове – в партийните и държавни органи, но също и в големи компании – се правят първо от един партиен орган, Централния организационен отдел, чието главно управление в Пекин няма официален телефонен номер, нито пък някакъв знак на самата сграда. Техните решения, след като бъдат взети, се предават на легалните органи – държавните събрания, мениджърските бордове – които минават през ритуала на потвърждаването им чрез гласуване. Самата двойна процедура – първо партията, после държавата – се провежда на всички нива, включително и фундаменталната икономическа политика, която първо се обсъжда от партията, след което нейните решения се осъществяват от държавните органи. Пропастта между партията и държавата е най-очевидна при борбата с корупцията: когато има подозрения, че някой висш функционер е замесен в корупция, обвиненията се разследват първо от Централната комисия за дисциплинарни инспекции, един партиен орган, неограничаван от законови финеси: заподозрените могат да бъдат отвлечени, подложени на сурови разпити и държани под арест в продължение на шест месеца. Присъдата, издавана в края на краищата, ще зависи не само от фактите, но също и от сложни, провеждани зад сцената преговори между различни партийни клики, и ако функционерът бъде признат за виновен, само тогава той се предава на легалните държавни органи. Но на този етап вече всичко е решено и ритуалът е чиста формалност – единствено самата присъда може да бъде (понякога) смекчена.

Иронията е в това, че самата партия, със сложните си процеси, скрити от обществения поглед, е най-големият източник на корупция. Вътрешният кръг, състоящ се от висшите партийни и държавни функционери, както и от шефовете на икономиката, общуват едни с други посредством специална телефонна система, „червената машина“. Притежаването на някой от нерегистрираните й номера е ясен знак за собствения статус. Един заместник-министър разказва на Макгрегор, че „повече от половината от обажданията, които получава на „червената си машина“, са искания за услуги, идещи от висши партийни функционери, като например: „Можете ли да дадете на сина ми (дъщеря ми, племенницата, племенника, братовчеда или добрия ми приятел), работа?“

На партийния конгрес, който се провежда приблизително на всеки осем години, новият централен изпълнителен орган – деветте членове на настоящия Комитет на политбюро – се представя като свършен факт. Самата изборна процедура включва сложни преговори, извършвани зад сцената; присъстващите на конгреса делегати, които не знаят предварително кой ще бъде избран, са формално поканени да гласуват, но винаги дават безусловното си съгласие. Най-мощната фигура в партията има по правило (но не винаги) три титли: президент на републиката, генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия (върховен военачалник). Последните две титли са много по-важни от първата. Народната освободителна армия е изцяло политизирана и следва мотото на Мао, според което „партията командва пушката“. В буржоазните държави от партията се очаква да бъде аполитична, неутрална сила, защищаваща конституционния ред; за китайските комунисти една такава деполитизирана армия би била възможно най-голямата заплаха, тъй като тя е тяхната гаранция за това, че държавата ще остане подчинена на партията. Но ако трябва да функционира, една такава структура трябва да се основава на деликатен баланс между власт и протокол И понеже партията действа извън закона, начините, по които се очаква хората да следват партийните решения, се управляват от сложен комплекс от правила.

Идеята за партията-държава не отговаря на сложностите на комунизма от 20 век: между държавата и партията винаги има пропаст, а самата партия функционира като поставен в сянка двойник на държавата. Дисидентите винаги са призовавали за нова политика на увеличаване разстоянието между партията и държавата, но те не разбират, че партията вече е това разстояние: тя въплъщава фундаменталното недоверие срещу държавата, нейните органи и механизми, така че те трябва да бъдат контролирани, държани в шах, по всяко време. Един истински комунист от 20 век никога не приема държавата: той приема необходимостта от някакъв фактор, намиращ се извън закона, който има властта да надзирава дейностите на държавата.

Този модел, разбира се, ще бъде критикуван като недемократичен. Етическо-политическото предпочитание към демократическия модел, при който партиите са – поне формално – подчинени на държавните механизми, попада в капана на „демократичната фикция“. Той игнорира факта, че в едно „свободно“ общество доминацията и подчинението са разположени в „аполитическата“ сфера на собствеността и мениджърската власт. Дистанцията между партията и държавния апарат, както и способността на първата да действа без законови ограничения предоставят една уникална възможност: „незаконни“ действия могат да бъдат предприемани не само в интерес на пазара, но понякога и в интерес на работниците. Например, когато през 2008 г. финансовата криза удари Китай, инстинктивната реакция на китайските банки беше да следват предпазливия подход на западните банки, радикално орязвайки кредитите за фирми, желаещи да се разширяват. На неформално ниво партията просто нареди на банките да продължават да дават кредити, и този подход се увенча с успех – поне засега – растежът на китайската икономика беше запазен. Да вземем друг пример: западните правителства се оплакват, че индустриите им не могат да се конкурират с китайската при зелените технологии, защото китайските компании получават помощ от правителството си. Но какво лошо има в това? Защо Западът просто не последва примера на Китай и не направи същото?

Но Китай не е Сингапур (нито пък, ако трябва да бъдем точни, е и самият Сингапур): това не е стабилна икономика с авторитарен режим, който гарантира хармония и държи капитализма под контрол. Всяка година хиляди въстания на работници, селяни и различни малцинства биват потушавани от полицията и армията. Не е за учудване, че официалната пропаганда толкова натрапчиво настоява на идеята за хармоничното общество: самото това настояване говори за противоположното, за заплахата от хаос и безредици. Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблемите, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда: колкото повече се възхвалява „хармонията“, толкова повече хаос и антагонизми съдържа реалността. Китай се намира едва-едва под контрол. Той заплашва да се взриви.

Източник

Славой Жижек
Славой Жижек (род. 1949) е словенски философ и културен критик, работещ в традициите на хегелианството, марксизма и лаканския психоанализ.
Други статии от този автор
Посетители: 42

Последните най...


Абонирайте се за нашия безплатен ежеседмичен бюлетин, за да получавате редовно информация за най-новите публикации.



Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Борис Танушев писа Още
    В рамките на шегата -... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Публикувано под мотото... преди 3 дни
  • Захари Сръндев писа Още
    Веселина Седларска е... преди 3 дни
  • Благо писа Още
    Като стана дума за... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Простете, но имам... преди 4 дни
  • Дина Димова писа Още
    Простете, тонът ви е... преди 4 дни
  • Надежда Александрова писа Още
    Само да не си помислите,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, тук съм... преди 4 дни
  • Македономахос писа Още
    П.С. Прежди посоченият... преди 4 дни
  • Македономахос писа Още
    Аз ви разбирам много... преди 4 дни
  • Македономахос писа Още
    Златко, както вероятно... преди 5 дни
  • историчар писа Още
    Liliana Deyanova писа:
    ... mlada liava misal.
    Добре... преди 5 дни
  • Веселин Василев писа Още
    Статията беше нещо ново... преди 5 дни
  • Надежда Александрова писа Още
    Докато вече повече от 30... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Моята собствена общност...
    преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Нещата са сравнително... преди 5 дни
  • Black Wolf писа Още
    Моята собствена общност... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Не може животът на един...
    преди 5 дни
  • Black Wolf писа Още
    Не може животът на един... преди 5 дни
  • Black Wolf писа Още
    Реакциите на евреите... преди 5 дни
  • д-р Златка Стаматова писа Още
    Много интелигентен и... преди 5 дни
  • Хр.Димитров писа Още
    Много интересна статия,... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Звучи ми малко странно,... преди 6 дни
  • Ясен писа Още
    Добре, че все пак се... преди 6 дни
  • Весо писа Още
    Без да изпадам в логорея... преди 6 дни