Дискусии

20 Септември, 2018 4213 8

Срещу политиката на идентичността –…

Отдел: Дискусии - Политика Автор(и): Франсис Фукуяма
Основните социално-политически развития от последните…

Изкуство

21 Юни, 2018 3790 5

Южната завеса: „Граница“ на Капка…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
Високо в Родопите на границата между България и Гърция има…
  • 16 Юни, 2018 6238 17

    „Калуня-каля“ – урок по творческо писане за недостатъчно…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Диана Петрова
    Стигнах до „Калуня-каля“ по време на един панаир на книгата, където се спрях пред щанда на…
  • 09 Апр, 2018 1442

    Поетът с две родини

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Излезе от печат юбилейната стихосбирка „Дръвче“ на Румен Иванчев. Ще кажете, че това не е новина, и…
  • 27 Мар, 2018 2672 5

    Многото епохи на Ал Пачино

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Симс
    При всичките възходи и падения в ролите си, Пачино успява да поддържа невероятно себеусещане – нещо…
  • 12 Мар, 2018 2464 1

    Изчезващата традиционна култура на словенските пастири

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Йост Франко
    В продължение на около петстотин години в областта „Вèлика планѝна“ в Словения е съществувала…
  • 09 Мар, 2018 2513 1

    „Смъртта на Сталин“ убедително представя ужасяващата…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Маша Гисън
    Джон Чейн и Уилям Стоукс са лекари от деветнадесети век, които са описали един вид мъчително,…
  • 28 Фев, 2018 4417 3

    Най-еротичната година в живота на Пикасо

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Лара Марлоу
    Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен…
  • 16 Фев, 2018 2749 2

    Красотата убива

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Румен Леонидов
    Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране…
  • 04 Ян, 2018 4005 4

    Падингтън, Коледа и Брекзит – или за сериозните политически…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
    – Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. – Не ставай смешен,…
  • 25 Дек, 2017 2577

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 4305 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…

Изгледи

04 Юли, 2018 1469

Гърция, Македония и промяната на…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Флориан Бибер
За мнозина гърци името „Македония“ вече подсказва претенции…

Драскулки

11 Август, 2018 2192 3

Малка доматена сага

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
Не знам за турското, византийското и съветското, но…
  • 04 Авг, 2018 1053

    Да отвориш вратата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Сенките на струпаните по склона дъбове са пронизани от полегати слънчеви потоци. Земята долу е…
  • 19 Юли, 2018 1263

    Моят Шабат

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Вивиана Асса-Леонидова
    „Моят Шабат“ е третата част от бъдещата ми книга, която има работно заглавие „Аврамов мост“.…
  • 06 Юли, 2018 1917 2

    Златимир Коларов – две кратки есета

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златимир Коларов
    Наскоро прочетох пространното есе на Исмаил Кадаре „Легенда на легендите“ за писмената и устната…
  • 05 Юли, 2018 1976 1

    Проклятието на Помпей

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Всяка стъпка, камък, фреска и стена тук са предчувствие за края. Всичко тук напомня за огнения…
  • 27 Юни, 2018 1668

    Тревата е зелена и през май...

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Не съм мигнала. От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да…
  • 26 Юни, 2018 1562 1

    Златимир Коларов – два кратки разказа

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златимир Коларов
    Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет,…
  • 17 Юни, 2018 2352 2

    За основния въпрос на българското битие

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Публикувах тия дни на моя сайт един кратък текст, посветен на последното велико чудо в българската…
  • 29 Май, 2018 2307 7

    7 по стил от Чарлз Буковски

    Отдел: Драскулки - Поезия Автор(и): Чарлз Буковски
    Кратка сбирка от няколко стихотворения на Чарлз Буковски. Включва заглавията нирвана отбой ура,…
  • 13 Май, 2018 1188

    Малки нощни музики

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Следващите текстове представляват рехава сбирка от мисли и наблюдения, появили се хаотично по…
  • 03 Май, 2018 1380

    О, Лимасоле мио

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    „Гответе се за женски десант на острова на Афродита.“ Това съобщаваме на мъжете си и ги напускаме…

Видрица

28 Септември, 2018 2536 2

С надежди за едно ново начало

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще…
  • 02 Мар, 2018 2493 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 3379

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 4618 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 6996

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 6525 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 5503

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 6681

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 6281

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 11391 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 7356

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Речта на Хрушчов от 1956, изобличаваща престъпленията на Сталин, е политически акт от който – както пише биографът му Уилям Таубман – „съветският режим никога не се възстанови напълно, нито пък самият Хрушчов“. Макар и да е откровено опортюнистическа, в тази реч има и нещо повече, един вид безразсъдно прекаляване, което не може да бъде разбрано само чрез понятията на политическата стратегия. Тя до такава степен подкопава догмата за непогрешимото водачество, че цялата номенклатура изпада във временна парализа. Десетина или повече делегати припадат по време на речта и се налага да бъдат изнесени навън с медицинска помощ; един от тях, Болеслав Биерут, твърдият генерален секретар на полската комунистическа партия, умира от инфаркт малко след това. Образцовият сталинистки писател Александър Фадеев се застрелва няколко дни по-късно. Работата не е в това, че това са били „честни комунисти“: повечето от тези хора са брутални манипулатори без каквито и да е илюзии по отношение на съветския режим. Онова, което се пречупва, е тяхната „обективна“ илюзия, фигурата на „големия друг“ като предпоставка, въз основа на която те могат да упражняват бруталността си и да задоволяват жаждата си за власт. Те са прехвърлили вярата си на този друг, който вярва вместо тях, така да се каже. Сега обаче заместителят им е изчезнал.

Хрушчов залага на надеждата, че неговото (ограничено) признание ще засили комунистическото движение, и в краткосрочен план той се оказва прав: не бива да забравяме, че ерата на Хрушчов е последния период на истински комунистически ентусиазъм, на вяра в комунистическия проект. Когато, по времена посещението си в САЩ през 1959, той казва на американския министър на земеделието „вашите внуци ще живеят при комунизъм“, Хрушчов изразява убеждението на цялата съветска номенклатура. Дори когато Горбачов опита една по-радикална конфронтация с миналото (реабилитациите включваха вече и Бухарин), Ленин си остана недосегаем, а Троцки – несъществуващ.

Сравнете тези събития с китайския начин на раздяла с маоисткото минало. Както показва Ричард Макгрегор в Партията, „реформите“ на Дън Сяопин протичат по един радикално различен начин. При организацията на икономиката (и до известна степен културата), онова, което обикновено се възприема като „комунизъм“, бива изоставено, и вратите се отварят широко за така наречената „либерализация“: частна собственост, преследване на печалби, начин на живот, основаващ се на хедонистичен индивидуализъм и т. н. Партията запазва хегемонията си, но не чрез доктринална ортодоксия, а чрез запазване на статуса си като единствен гарант за стабилността и процъфтяването на Китай (в официалния език конфуцианската идея за Хармоничното общество замества на практика всички позовавания на комунизма).

Едно следствие от потребността на партията да запазва хегемонията си е плътното регулиране и наблюдаване на начина, по който се представя китайската история, особено онази от последните два века. Историята, която непрекъснато се рециклира от държавните медии и учебници е онази за унижението на Китай, което е започнало с Опиумните войни и е завършило едва с комунистическата победа през 1949. Да бъдеш патриот означава да поддържаш комунистическата партия. Когато историята се използва за целите на някаква легитимация, тя не може да поднася никаква съществена самокритика. Китайците са се поучили от неуспеха на Горбачов: пълното признаване на „основателските престъпления“ води до събаряне на цялата система: те трябва да бъдат отричани. Разбира се, някои маоистки „крайности“ и „грешки“ бяха осъдени (големият скок и масовият глад, свързан с него; културната революция), а оценката на Дън за ролята на Мао (70 процента позитивна и 30 процента негативна) е неразделна част от официалния дискурс. Но оценката на Дън функционира като формално заключение, което прави всяка последваща дискусия или уточнение излишни. Мао може и да е 30 процента лош, но той продължава да бъде възхваляван като отец-основател на нацията, тялото му е в мавзолей, а образът му – на всяка банкнота. По един класически образец на фетишистко отрицание, всички знаят, че Мао е направил грешки и е причинил огромни страдания, но образът му си остава магически неопетнен. По този начин китайските комунисти могат да запазят и агнето цяло, и вълка сит: икономическата либерализация е комбинирана с продължаващо управление на комунистическата партия.

Но как функционира това на практика? Как се комбинира партийна хегемония с модерния държавен апарат, необходим за регулирането на една експлодираща пазарна икономика? Каква е институционалната реалност, поддържаща официалния лозунг, според който добрите икономически постижения са начинът, по който се води борба за социализъм? Онова, което имаме днес в Китай, не е просто комбинация от частна капиталистическа икономика и комунистическа политическа власт. По един или друг начин държавата и партията притежават по-голямата част от китайските компании, особено големите: самата партия изисква от тях да имат добри пазарни постижения. За да се разреши това очевидно противоречие, Дън скалъпва уникална двойна система. „Като организация партията стои извън и над закона“, разказва на Макгрегор Хе Вейфанг, професор-юрист от Пекин. „Тя би трябвало да притежава законова идентичност, тоест лице, което да може да се дава под съд, но партията дори не е регистрирана като организация. Тя съществува напълно извън правната система.“ „Може би изглежда трудно“, пише Макгрегор, „да се държи скрита някаква организация с размерите на китайската комунистическа партия, но тя се грижи много внимателно за тази си роля.“ Големите партийни отдели, контролиращи кадрите и медиите поддържат много нисък публичен профил. Партийните комитети (известни като „водещи малки групи“), които ръководят и диктуват политиката на министерствата, които от своя страна имат задачата да я осъществяват, работят невидимо. Спецификите на всички тези комитети, а в много случаи дори и съществуването им, рядко се дискутират от държавно-контролираните медии, камо ли пък да се дискутира начина, по който те вземат решенията си.

Един случай от времето на Дън Сяопинг илюстрира добре цялата странност на партийната йерархия. Дън беше все още жив, макар и оттеглил се от поста генерален секретар, когато един от най-важните членове на номенклатурата беше „прочистен“. Официалното обяснение беше, че в интервю с чуждестранен журналист той е разкрил държавна тайна: а именно, че Дън все още е върховният авторитет и по същество взема всички решения. Всъщност всички знаеха, че Дън все още дърпа конците; това просто не можеше да се каже публично. Тайната беше не просто тайна: тя се обявява като тайна. С други думи, от хората днес не се очаква да не знаят, че една скрита партийна структура засенчва държавните организации: от тях се очаква да осъзнават съвсем ясно съществуването на една подобна мрежа. Правителството и другите държавни органи, „които на повърхността функционират по същия начин както и в много други страни“, са на централната сцена: министерството на финансите предлага бюджета, съдилищата произнасят присъди, университетите обучават и раздават степени, свещениците водят ритуали. Така, от една страна, съществува законодателната система, правителството, избраното национално събрание, съдебната власт, управлението чрез закони и пр. Но от друга страна – както подсказва официалната фраза „партийно и държавно ръководство“ – „партията“ винаги е на първо място: ние имаме партията, която е вездесъща, но винаги остава скрита на заден план. Връчването на Нобелова награда на Ли Сяобо беше акт на признаване на напреженията и антагонизмите, които съпровождат китайския успех, но също и напомняне, че простото превръщане на Китай в парламентарна демокрация може лесно да увеличи тези антагонизми, вместо да ги разреши.

Има, разбира се, множество държави, някои от тях дори формално демократични, в които някаква полусекретна върхушка контролира правителството; в Южна Африка по време на апартейда например това беше т. нар. Broederbond. Онова, което прави китайския случай уникален, е че самото дублиране на властта между обществените и скритите региони е само по себе си институционализирано.

Назначаванията на ключови постове – в партийните и държавни органи, но също и в големи компании – се правят първо от един партиен орган, Централния организационен отдел, чието главно управление в Пекин няма официален телефонен номер, нито пък някакъв знак на самата сграда. Техните решения, след като бъдат взети, се предават на легалните органи – държавните събрания, мениджърските бордове – които минават през ритуала на потвърждаването им чрез гласуване. Самата двойна процедура – първо партията, после държавата – се провежда на всички нива, включително и фундаменталната икономическа политика, която първо се обсъжда от партията, след което нейните решения се осъществяват от държавните органи. Пропастта между партията и държавата е най-очевидна при борбата с корупцията: когато има подозрения, че някой висш функционер е замесен в корупция, обвиненията се разследват първо от Централната комисия за дисциплинарни инспекции, един партиен орган, неограничаван от законови финеси: заподозрените могат да бъдат отвлечени, подложени на сурови разпити и държани под арест в продължение на шест месеца. Присъдата, издавана в края на краищата, ще зависи не само от фактите, но също и от сложни, провеждани зад сцената преговори между различни партийни клики, и ако функционерът бъде признат за виновен, само тогава той се предава на легалните държавни органи. Но на този етап вече всичко е решено и ритуалът е чиста формалност – единствено самата присъда може да бъде (понякога) смекчена.

Иронията е в това, че самата партия, със сложните си процеси, скрити от обществения поглед, е най-големият източник на корупция. Вътрешният кръг, състоящ се от висшите партийни и държавни функционери, както и от шефовете на икономиката, общуват едни с други посредством специална телефонна система, „червената машина“. Притежаването на някой от нерегистрираните й номера е ясен знак за собствения статус. Един заместник-министър разказва на Макгрегор, че „повече от половината от обажданията, които получава на „червената си машина“, са искания за услуги, идещи от висши партийни функционери, като например: „Можете ли да дадете на сина ми (дъщеря ми, племенницата, племенника, братовчеда или добрия ми приятел), работа?“

На партийния конгрес, който се провежда приблизително на всеки осем години, новият централен изпълнителен орган – деветте членове на настоящия Комитет на политбюро – се представя като свършен факт. Самата изборна процедура включва сложни преговори, извършвани зад сцената; присъстващите на конгреса делегати, които не знаят предварително кой ще бъде избран, са формално поканени да гласуват, но винаги дават безусловното си съгласие. Най-мощната фигура в партията има по правило (но не винаги) три титли: президент на републиката, генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия (върховен военачалник). Последните две титли са много по-важни от първата. Народната освободителна армия е изцяло политизирана и следва мотото на Мао, според което „партията командва пушката“. В буржоазните държави от партията се очаква да бъде аполитична, неутрална сила, защищаваща конституционния ред; за китайските комунисти една такава деполитизирана армия би била възможно най-голямата заплаха, тъй като тя е тяхната гаранция за това, че държавата ще остане подчинена на партията. Но ако трябва да функционира, една такава структура трябва да се основава на деликатен баланс между власт и протокол И понеже партията действа извън закона, начините, по които се очаква хората да следват партийните решения, се управляват от сложен комплекс от правила.

Идеята за партията-държава не отговаря на сложностите на комунизма от 20 век: между държавата и партията винаги има пропаст, а самата партия функционира като поставен в сянка двойник на държавата. Дисидентите винаги са призовавали за нова политика на увеличаване разстоянието между партията и държавата, но те не разбират, че партията вече е това разстояние: тя въплъщава фундаменталното недоверие срещу държавата, нейните органи и механизми, така че те трябва да бъдат контролирани, държани в шах, по всяко време. Един истински комунист от 20 век никога не приема държавата: той приема необходимостта от някакъв фактор, намиращ се извън закона, който има властта да надзирава дейностите на държавата.

Този модел, разбира се, ще бъде критикуван като недемократичен. Етическо-политическото предпочитание към демократическия модел, при който партиите са – поне формално – подчинени на държавните механизми, попада в капана на „демократичната фикция“. Той игнорира факта, че в едно „свободно“ общество доминацията и подчинението са разположени в „аполитическата“ сфера на собствеността и мениджърската власт. Дистанцията между партията и държавния апарат, както и способността на първата да действа без законови ограничения предоставят една уникална възможност: „незаконни“ действия могат да бъдат предприемани не само в интерес на пазара, но понякога и в интерес на работниците. Например, когато през 2008 г. финансовата криза удари Китай, инстинктивната реакция на китайските банки беше да следват предпазливия подход на западните банки, радикално орязвайки кредитите за фирми, желаещи да се разширяват. На неформално ниво партията просто нареди на банките да продължават да дават кредити, и този подход се увенча с успех – поне засега – растежът на китайската икономика беше запазен. Да вземем друг пример: западните правителства се оплакват, че индустриите им не могат да се конкурират с китайската при зелените технологии, защото китайските компании получават помощ от правителството си. Но какво лошо има в това? Защо Западът просто не последва примера на Китай и не направи същото?

Но Китай не е Сингапур (нито пък, ако трябва да бъдем точни, е и самият Сингапур): това не е стабилна икономика с авторитарен режим, който гарантира хармония и държи капитализма под контрол. Всяка година хиляди въстания на работници, селяни и различни малцинства биват потушавани от полицията и армията. Не е за учудване, че официалната пропаганда толкова натрапчиво настоява на идеята за хармоничното общество: самото това настояване говори за противоположното, за заплахата от хаос и безредици. Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблемите, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда: колкото повече се възхвалява „хармонията“, толкова повече хаос и антагонизми съдържа реалността. Китай се намира едва-едва под контрол. Той заплашва да се взриви.

Източник

Славой Жижек
Славой Жижек (род. 1949) е словенски философ и културен критик, работещ в традициите на хегелианството, марксизма и лаканския психоанализ.
Други статии от този автор
Посетители: 138

Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Коментари

  • ЧОВЕК писа Още
    Госпожата Андонова... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Всичко казано по-горе... преди 3 седмици
  • Иван. Д, писа Още
    Нормално е еврейката... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още
    Само преди няколко... Понеделник, 22 Октомври 2018
  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... Петък, 05 Октомври 2018
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... Вторник, 02 Октомври 2018
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... Неделя, 30 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... Петък, 28 Септември 2018
  • Valpet писа Още

    “Днешната... Четвъртък, 27 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... Сряда, 26 Септември 2018
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... Сряда, 26 Септември 2018
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... Понеделник, 24 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... Неделя, 23 Септември 2018
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... Събота, 22 Септември 2018
  • Петров писа Още
    Стотици години... Сряда, 19 Септември 2018
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018