Дискусии

23 Септември, 2016 791 1

Пазете се от разрушаване на държавата!

Отдел: Дискусии - Европа Автор(и): Тимъти Снайдър, Лука Лисяк Габриелчич
В началото на книгата си вие представяте Хитлер като…

Изкуство

24 Септември, 2016 103 1

Литературни страсти à la Bulgarie

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
Кратката компилация от мнения, обменени във Фейсбук по…
  • 2016 09 Stanislav Lem
    16 Сеп, 2016 1039 2

    Светът на ръба

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Станислав Лем
    В Русия ставах все по-известен, а на тема „Соларис“ беше откачил не само Тарковски, за чийто филм с…
  • 16 Сеп, 2016 785

    Не вярвам във фантазията на писателя (Интервю с Данило Киш)

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Данило Киш
    Убеден съм, че писателят няма право да се оставя на фантазията. Във всеки случай, аз поне не вярвам…
  • 09 Сеп, 2016 548 1

    Кнаусгор или Феранте?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джошуа Ротман
    През 1959 литературният критик Джордж Стайнър публикува книга на име „Толстой или Достоевски“. В…
  • 05 Сеп, 2016 428

    През огледалото на Луис Карол и какво откри там Алиса?

    Отдел: Изкуство - Теория Автор(и): Пламен Шуликов
    И така, тезата ни в предходния опус заключи, че новата медийна оптика буквално се ражда в пепелта…
  • 30 Авг, 2016 803 1

    Полицейски реализъм и фотография

    Отдел: Изкуство - Теория Автор(и): Пламен Шуликов
    Работното понятие полицейски реализъм на пръв поглед създава впечатление, че само би умножило…
  • 06 Юли, 2016 1058

    Предпоследната лента на Крап

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Александър Кьосев
    Настоящият текст беше първо написан като писмо до режисьора Димитър Гочев, а после публикуван във…
  • 05 Юли, 2016 6763 4

    „Както ви харесва“

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Ицко Финци
    Премиерата беше гръм, бум. Пиесата се игра 3-4 сезона. Салоните бяха винаги пълни Но нито една…
  • 01 Юли, 2016 3394

    За Митко Гочев

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Ицко Финци
    Стигнахме до премиерата точно в обявения на плаката ден. Преди да влезе първият зрител ние вече…
  • 25 Юни, 2016 1642

    Търнър в очите на Увалиев

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Светлозар Василев
    През 1980 Петър Увалиев публикува своето изследване върху британския художник Дж. М. У. Търнър. Той…
  • 18 Юни, 2016 7105

    Смътният: ,,Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Преди време, когато за първи път прочетох „Непосилната лекота на битието“ и споделих впечатленията…

Изгледи

15 Септември, 2016 546

Реалната власт на Владимир Путин

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Бенджамин Натанс
Дали новата силова поза на Путин е симптом на…
  • 10 Сеп, 2016 1448 1

    Петнадесет години по-късно

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Ванцети Василев
    Сутринта на 11 септември, в 7 часа, както обикновено започнах в лабораторията с…
  • 03 Сеп, 2016 1488

    Балканите, прекъснати

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Едуард П. Джоузеф
    Македония е изправена пред потенциална имплозия, босненската цялост е застрашена възможно…
  • 20 Авг, 2016 446

    Период и екология

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Александър Кьосев
    Понякога литературоведът има навика да мисли за понятията, с които работи (а „период“ е…
  • 20 Авг, 2016 1347 3

    Науката и българските ѝ критерии

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Георги Карев
    Ако приемем, че съществува жанрът „научна публицистика“ и ако причислим към него…
  • 12 Авг, 2016 835

    Турция избира Ердоган

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Кристофър де Белаг
    Силата на турската реакция може да бъда разбрана само ако човек успее да схване травмата…
  • 06 Авг, 2016 1038

    Наръчник на бригадира

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Ивайло Динев
    Може би мизерията в България е по-тежка от експлоатацията на британския остров. Може би…
  • 25 Юли, 2016 1333

    Конспиратистите

    Отдел: Изгледи - Наука Автор(и): Ричард Дж. Еванс
    Конспиративните теории обикновено се струпват около насилствени и неочаквани политически…
  • 13 Юли, 2016 1178

    За сметка на децата ни

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Навид Кермани
    Като писател аз често гостувам в училища и там почти винаги говоря за Европа. И не…
  • 29 Юни, 2016 1781 3

    Майната им на Шулц, Юнкер и еврорегулациите за кривите…

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Димитър Илиев
    Майната им на Шулц, Юнкер и еврорегулациите за кривите краставици! Европа не е това и…
  • 21 Юни, 2016 2132

    Преди Брекзит, встрани от хористите

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Петър Чолаков
    „I am not too bad“ – „не съм прекалено зле“, това е отговорът на баналния въпрос от…

Драскулки

24 Септември, 2016 30

Печелившото Число

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
Вървеше по коридора към машината за лед. И през цялото…
  • 03 Сеп, 2016 623 3

    La vie en rose

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Може би два от десет-петнадесет. Такава беше статистиката на здравите чорапогащници, които държеше…
  • 26 Авг, 2016 817 1

    Терористите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
    Опитваше се да върви сравнително спокойно. Не беше лесно. Вчера, и особено онзи ден, получи доста…
  • 26 Авг, 2016 1145 3

    Отвъд хоризонта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Станка Николова
    Казват, че си жив дотогава, докато има на света някой, който си спомня за теб. Ако е така, значи…
  • 13 Авг, 2016 572

    Разходка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Пратиха го в пенсия веднага, не го оставиха и ден повече. Сякаш им беше досадил, сякаш не вършеше…
  • 06 Авг, 2016 624

    Безлунния

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Асен Валентинов
    Наричаха го Безлунния, понеже казваха, че си лягал преди мръкване и никога не бил виждал луната.…
  • 06 Авг, 2016 749

    Вой

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
    Прекоси задния двор на пететажния жилищен блок. Седна на ниската метална оградата в най-далечния…
  • 30 Юли, 2016 1037

    Автобиография, антропология, меланхолия

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Александър Кьосев
    В една своя статия, описваща трансформацията в литературната наука от края на 70-те и началото на…
  • 30 Юли, 2016 968 1

    Сънища

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Обикаля известно време по спирката на автобусите, и не защото любопитства, докато разглежда масата…
  • 23 Юли, 2016 1017 1

    Ах, как бързо…

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Зигфрид Кракауер
    Съществуват бързи и бавни методи на съкращение. Дори тези фини нюанси да нямат някаква тежест…
  • 16 Юли, 2016 1083 1

    Изстрелът

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
    Имаше пистолет. И мразеше хората. Това са фактите в момента, повтаряше си той. Не дължеше обяснение…

Видрица

25 Юни, 2016 1113

Нанкин – стар и нов Китай

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага…
  • 08 Мар, 2016 1371

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 2218 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 2538

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 4863 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 2928

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 3818 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…
  • 25 Фев, 2015 3574

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
  • 15 Фев, 2015 9843 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
  • 03 Дек, 2014 3999

    Мистерията на ГО

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Левиновиц
    Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над…
  • 26 Окт, 2014 4710

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Речта на Хрушчов от 1956, изобличаваща престъпленията на Сталин, е политически акт от който – както пише биографът му Уилям Таубман – „съветският режим никога не се възстанови напълно, нито пък самият Хрушчов“. Макар и да е откровено опортюнистическа, в тази реч има и нещо повече, един вид безразсъдно прекаляване, което не може да бъде разбрано само чрез понятията на политическата стратегия. Тя до такава степен подкопава догмата за непогрешимото водачество, че цялата номенклатура изпада във временна парализа. Десетина или повече делегати припадат по време на речта и се налага да бъдат изнесени навън с медицинска помощ; един от тях, Болеслав Биерут, твърдият генерален секретар на полската комунистическа партия, умира от инфаркт малко след това. Образцовият сталинистки писател Александър Фадеев се застрелва няколко дни по-късно. Работата не е в това, че това са били „честни комунисти“: повечето от тези хора са брутални манипулатори без каквито и да е илюзии по отношение на съветския режим. Онова, което се пречупва, е тяхната „обективна“ илюзия, фигурата на „големия друг“ като предпоставка, въз основа на която те могат да упражняват бруталността си и да задоволяват жаждата си за власт. Те са прехвърлили вярата си на този друг, който вярва вместо тях, така да се каже. Сега обаче заместителят им е изчезнал.

Хрушчов залага на надеждата, че неговото (ограничено) признание ще засили комунистическото движение, и в краткосрочен план той се оказва прав: не бива да забравяме, че ерата на Хрушчов е последния период на истински комунистически ентусиазъм, на вяра в комунистическия проект. Когато, по времена посещението си в САЩ през 1959, той казва на американския министър на земеделието „вашите внуци ще живеят при комунизъм“, Хрушчов изразява убеждението на цялата съветска номенклатура. Дори когато Горбачов опита една по-радикална конфронтация с миналото (реабилитациите включваха вече и Бухарин), Ленин си остана недосегаем, а Троцки – несъществуващ.

Сравнете тези събития с китайския начин на раздяла с маоисткото минало. Както показва Ричард Макгрегор в Партията, „реформите“ на Дън Сяопин протичат по един радикално различен начин. При организацията на икономиката (и до известна степен културата), онова, което обикновено се възприема като „комунизъм“, бива изоставено, и вратите се отварят широко за така наречената „либерализация“: частна собственост, преследване на печалби, начин на живот, основаващ се на хедонистичен индивидуализъм и т. н. Партията запазва хегемонията си, но не чрез доктринална ортодоксия, а чрез запазване на статуса си като единствен гарант за стабилността и процъфтяването на Китай (в официалния език конфуцианската идея за Хармоничното общество замества на практика всички позовавания на комунизма).

Едно следствие от потребността на партията да запазва хегемонията си е плътното регулиране и наблюдаване на начина, по който се представя китайската история, особено онази от последните два века. Историята, която непрекъснато се рециклира от държавните медии и учебници е онази за унижението на Китай, което е започнало с Опиумните войни и е завършило едва с комунистическата победа през 1949. Да бъдеш патриот означава да поддържаш комунистическата партия. Когато историята се използва за целите на някаква легитимация, тя не може да поднася никаква съществена самокритика. Китайците са се поучили от неуспеха на Горбачов: пълното признаване на „основателските престъпления“ води до събаряне на цялата система: те трябва да бъдат отричани. Разбира се, някои маоистки „крайности“ и „грешки“ бяха осъдени (големият скок и масовият глад, свързан с него; културната революция), а оценката на Дън за ролята на Мао (70 процента позитивна и 30 процента негативна) е неразделна част от официалния дискурс. Но оценката на Дън функционира като формално заключение, което прави всяка последваща дискусия или уточнение излишни. Мао може и да е 30 процента лош, но той продължава да бъде възхваляван като отец-основател на нацията, тялото му е в мавзолей, а образът му – на всяка банкнота. По един класически образец на фетишистко отрицание, всички знаят, че Мао е направил грешки и е причинил огромни страдания, но образът му си остава магически неопетнен. По този начин китайските комунисти могат да запазят и агнето цяло, и вълка сит: икономическата либерализация е комбинирана с продължаващо управление на комунистическата партия.

Но как функционира това на практика? Как се комбинира партийна хегемония с модерния държавен апарат, необходим за регулирането на една експлодираща пазарна икономика? Каква е институционалната реалност, поддържаща официалния лозунг, според който добрите икономически постижения са начинът, по който се води борба за социализъм? Онова, което имаме днес в Китай, не е просто комбинация от частна капиталистическа икономика и комунистическа политическа власт. По един или друг начин държавата и партията притежават по-голямата част от китайските компании, особено големите: самата партия изисква от тях да имат добри пазарни постижения. За да се разреши това очевидно противоречие, Дън скалъпва уникална двойна система. „Като организация партията стои извън и над закона“, разказва на Макгрегор Хе Вейфанг, професор-юрист от Пекин. „Тя би трябвало да притежава законова идентичност, тоест лице, което да може да се дава под съд, но партията дори не е регистрирана като организация. Тя съществува напълно извън правната система.“ „Може би изглежда трудно“, пише Макгрегор, „да се държи скрита някаква организация с размерите на китайската комунистическа партия, но тя се грижи много внимателно за тази си роля.“ Големите партийни отдели, контролиращи кадрите и медиите поддържат много нисък публичен профил. Партийните комитети (известни като „водещи малки групи“), които ръководят и диктуват политиката на министерствата, които от своя страна имат задачата да я осъществяват, работят невидимо. Спецификите на всички тези комитети, а в много случаи дори и съществуването им, рядко се дискутират от държавно-контролираните медии, камо ли пък да се дискутира начина, по който те вземат решенията си.

Един случай от времето на Дън Сяопинг илюстрира добре цялата странност на партийната йерархия. Дън беше все още жив, макар и оттеглил се от поста генерален секретар, когато един от най-важните членове на номенклатурата беше „прочистен“. Официалното обяснение беше, че в интервю с чуждестранен журналист той е разкрил държавна тайна: а именно, че Дън все още е върховният авторитет и по същество взема всички решения. Всъщност всички знаеха, че Дън все още дърпа конците; това просто не можеше да се каже публично. Тайната беше не просто тайна: тя се обявява като тайна. С други думи, от хората днес не се очаква да не знаят, че една скрита партийна структура засенчва държавните организации: от тях се очаква да осъзнават съвсем ясно съществуването на една подобна мрежа. Правителството и другите държавни органи, „които на повърхността функционират по същия начин както и в много други страни“, са на централната сцена: министерството на финансите предлага бюджета, съдилищата произнасят присъди, университетите обучават и раздават степени, свещениците водят ритуали. Така, от една страна, съществува законодателната система, правителството, избраното национално събрание, съдебната власт, управлението чрез закони и пр. Но от друга страна – както подсказва официалната фраза „партийно и държавно ръководство“ – „партията“ винаги е на първо място: ние имаме партията, която е вездесъща, но винаги остава скрита на заден план. Връчването на Нобелова награда на Ли Сяобо беше акт на признаване на напреженията и антагонизмите, които съпровождат китайския успех, но също и напомняне, че простото превръщане на Китай в парламентарна демокрация може лесно да увеличи тези антагонизми, вместо да ги разреши.

Има, разбира се, множество държави, някои от тях дори формално демократични, в които някаква полусекретна върхушка контролира правителството; в Южна Африка по време на апартейда например това беше т. нар. Broederbond. Онова, което прави китайския случай уникален, е че самото дублиране на властта между обществените и скритите региони е само по себе си институционализирано.

Назначаванията на ключови постове – в партийните и държавни органи, но също и в големи компании – се правят първо от един партиен орган, Централния организационен отдел, чието главно управление в Пекин няма официален телефонен номер, нито пък някакъв знак на самата сграда. Техните решения, след като бъдат взети, се предават на легалните органи – държавните събрания, мениджърските бордове – които минават през ритуала на потвърждаването им чрез гласуване. Самата двойна процедура – първо партията, после държавата – се провежда на всички нива, включително и фундаменталната икономическа политика, която първо се обсъжда от партията, след което нейните решения се осъществяват от държавните органи. Пропастта между партията и държавата е най-очевидна при борбата с корупцията: когато има подозрения, че някой висш функционер е замесен в корупция, обвиненията се разследват първо от Централната комисия за дисциплинарни инспекции, един партиен орган, неограничаван от законови финеси: заподозрените могат да бъдат отвлечени, подложени на сурови разпити и държани под арест в продължение на шест месеца. Присъдата, издавана в края на краищата, ще зависи не само от фактите, но също и от сложни, провеждани зад сцената преговори между различни партийни клики, и ако функционерът бъде признат за виновен, само тогава той се предава на легалните държавни органи. Но на този етап вече всичко е решено и ритуалът е чиста формалност – единствено самата присъда може да бъде (понякога) смекчена.

Иронията е в това, че самата партия, със сложните си процеси, скрити от обществения поглед, е най-големият източник на корупция. Вътрешният кръг, състоящ се от висшите партийни и държавни функционери, както и от шефовете на икономиката, общуват едни с други посредством специална телефонна система, „червената машина“. Притежаването на някой от нерегистрираните й номера е ясен знак за собствения статус. Един заместник-министър разказва на Макгрегор, че „повече от половината от обажданията, които получава на „червената си машина“, са искания за услуги, идещи от висши партийни функционери, като например: „Можете ли да дадете на сина ми (дъщеря ми, племенницата, племенника, братовчеда или добрия ми приятел), работа?“

На партийния конгрес, който се провежда приблизително на всеки осем години, новият централен изпълнителен орган – деветте членове на настоящия Комитет на политбюро – се представя като свършен факт. Самата изборна процедура включва сложни преговори, извършвани зад сцената; присъстващите на конгреса делегати, които не знаят предварително кой ще бъде избран, са формално поканени да гласуват, но винаги дават безусловното си съгласие. Най-мощната фигура в партията има по правило (но не винаги) три титли: президент на републиката, генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия (върховен военачалник). Последните две титли са много по-важни от първата. Народната освободителна армия е изцяло политизирана и следва мотото на Мао, според което „партията командва пушката“. В буржоазните държави от партията се очаква да бъде аполитична, неутрална сила, защищаваща конституционния ред; за китайските комунисти една такава деполитизирана армия би била възможно най-голямата заплаха, тъй като тя е тяхната гаранция за това, че държавата ще остане подчинена на партията. Но ако трябва да функционира, една такава структура трябва да се основава на деликатен баланс между власт и протокол И понеже партията действа извън закона, начините, по които се очаква хората да следват партийните решения, се управляват от сложен комплекс от правила.

Идеята за партията-държава не отговаря на сложностите на комунизма от 20 век: между държавата и партията винаги има пропаст, а самата партия функционира като поставен в сянка двойник на държавата. Дисидентите винаги са призовавали за нова политика на увеличаване разстоянието между партията и държавата, но те не разбират, че партията вече е това разстояние: тя въплъщава фундаменталното недоверие срещу държавата, нейните органи и механизми, така че те трябва да бъдат контролирани, държани в шах, по всяко време. Един истински комунист от 20 век никога не приема държавата: той приема необходимостта от някакъв фактор, намиращ се извън закона, който има властта да надзирава дейностите на държавата.

Този модел, разбира се, ще бъде критикуван като недемократичен. Етическо-политическото предпочитание към демократическия модел, при който партиите са – поне формално – подчинени на държавните механизми, попада в капана на „демократичната фикция“. Той игнорира факта, че в едно „свободно“ общество доминацията и подчинението са разположени в „аполитическата“ сфера на собствеността и мениджърската власт. Дистанцията между партията и държавния апарат, както и способността на първата да действа без законови ограничения предоставят една уникална възможност: „незаконни“ действия могат да бъдат предприемани не само в интерес на пазара, но понякога и в интерес на работниците. Например, когато през 2008 г. финансовата криза удари Китай, инстинктивната реакция на китайските банки беше да следват предпазливия подход на западните банки, радикално орязвайки кредитите за фирми, желаещи да се разширяват. На неформално ниво партията просто нареди на банките да продължават да дават кредити, и този подход се увенча с успех – поне засега – растежът на китайската икономика беше запазен. Да вземем друг пример: западните правителства се оплакват, че индустриите им не могат да се конкурират с китайската при зелените технологии, защото китайските компании получават помощ от правителството си. Но какво лошо има в това? Защо Западът просто не последва примера на Китай и не направи същото?

Но Китай не е Сингапур (нито пък, ако трябва да бъдем точни, е и самият Сингапур): това не е стабилна икономика с авторитарен режим, който гарантира хармония и държи капитализма под контрол. Всяка година хиляди въстания на работници, селяни и различни малцинства биват потушавани от полицията и армията. Не е за учудване, че официалната пропаганда толкова натрапчиво настоява на идеята за хармоничното общество: самото това настояване говори за противоположното, за заплахата от хаос и безредици. Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблемите, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда: колкото повече се възхвалява „хармонията“, толкова повече хаос и антагонизми съдържа реалността. Китай се намира едва-едва под контрол. Той заплашва да се взриви.

Източник

Славой Жижек
Славой Жижек (род. 1949) е словенски философ и културен критик, работещ в традициите на хегелианството, марксизма и лаканския психоанализ.
Други статии от този автор
Посетители: 74

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Поздравления за... преди 3 часа
  • Златко писа Още
    А ето и собствените ми... преди 16 часа
  • Златко писа Още
    Ми не са видели, че и тук... преди 2 дни
  • иван писа Още
    текстът е препубликуван... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Да, прав сте, моля за... преди 3 дни
  • Радослав Стоянов писа Още
    Ами да де. Източникът Ви... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Когато човек прави... преди 3 дни
  • Радослав Стоянов писа Още
    За жалост не намерих как... преди 3 дни
  • Маке писа Още
    Евреите!
    Първо обвиняват... преди 3 дни
  • броди писа Още
    Задължителна... преди 6 дни
  • Броди писа Още
    ТАМ НА... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Има една тънка граница... преди 1 седмица
  • Чавдар Найденов писа Още
    Носталгията никога няма... преди 1 седмица
  • Дончев писа Още
    Най-добре е всички... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Единствената империя и... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Признавам, че съм леко... преди 1 седмица
  • Иван Попов писа Още
    Дали някой ще се осмели... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Прощавай, но това ми... преди 1 седмица
  • Румен Петров писа Още
    Питам за да привлека... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Не разбирам смисъла на... преди 1 седмица
  • Румен Петров писа Още
    Румен Петров съм. На... преди 1 седмица
  • Златко Ангелов писа Още
    Помня, баба ми имаше... преди 1 седмица
  • Румян Славов писа Още
    Анжел Вагенщайн каза в... преди 1 седмица
  • Елена писа Още
    "Едно от основните... преди 2 седмици
  • Елена писа Още
    Напишете нещо за... преди 2 седмици