Подбрани статии от сайта

На върха

На върха

Автор: Георг Блуме

Китайските водещи умове бяха образовани като елит на Запад. Сега те подготвят народната република за ролята на технологическа суперсила на…

Възхвала на четенето и фикцията

Възхвала на четенето и фикцията

Автор: Марио Варгас Льоса

Подобно на писането, четенето е протест срещу недостатъците на живота.(Реч на Марио Варгас Льоса по случай приемането на Нобеловата награда.)…

Защо трябва да се научим да уважаваме И османското си минало?

Защо трябва да се научим да уважаваме И османското си минало?

Автор: Златко Енев

Какво още трябва да ни се случи, за да проумеем най-после – след всичките пъти, в които сме стоварвали колективната…

Убийството на Лев Толстой: едно съдебно-медицинско разследване

Убийството на Лев Толстой: едно съдебно-медицинско разследване

Автор: Елиф Батюман

„Толстой умира през ноември 1910 на провинциалната железопътна гара Астапово, при обстоятелства, които могат да бъдат описани като странни“, написах…

Да мислиш против самия себе си

Да мислиш против самия себе си

Автор: Сюзън Зонтаг

Съществуването не е нищо повече от несигурното достигане на значимост в един интензивно-подвижен поток от минало, настояще и бъдеще.

Против интерпретацията

Против интерпретацията

Автор: Сюзън Зонтаг

Нашата задачае не да намерим максималното количество съдържание в едно произведение наизкуството, а още по-малко да изстискаме още повече съдържание…

Проституцията в България (Част 1)

Проституцията в България (Част 1)

Автор: Тихомир Безлов

В България темата за проституцията през последните 5–6 години се превърна в предмет на засилени дискусии и все повече си…

Бездетната Европа

Бездетната Европа

Автор: Ръсел Шорто

Истинската разделителна черта между различните нива на раждаемост в Европа преминава между севера и юга. Като оставим настрана специалния случай…

Хулио Кортасар, или изкуството на оцеляването

Хулио Кортасар, или изкуството на оцеляването

Автор: Хулио Кортасар

Доволен съм да мога да живея от онова, което пиша, така че трябва да приемам популярната и критическа страна на…

Жените в семейството на султана

Жените в семейството на султана

Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар

Втора част от историко-антропологическото изследване на Ибрахим Карахасан-Чънар „Османските потайности: харемът“...

Правилото на десетте хиляди часа

Правилото на десетте хиляди часа

Автор: Малкълм Гладуел

Картината, която се очертава на базата на изследвания [на изключителните постижения] е, че са необходими десет хиляди часа упражнения...

Борбата за културата

Борбата за културата

Автор: Цветан Тодоров

В интервю пред германския вестник Der Freitag Цветан Тодоров обяснява защо Западът се страхува и как, въпреки това, той е…

Общи герои, отделни претенции: ВМРО между Македония и България

Общи герои, отделни претенции: ВМРО между Македония и България

Автор: Джеймс Фрусета

Когато са налице много и съперничещи си претенции за историческите символи на една нация, историята се превръща в игра без…

Уилям Фокнър, непоколебимият

Уилям Фокнър, непоколебимият

Автор: Уилям Фокнър

Всички говореха за Фройд когато живеех в Ню Орлийнс, но аз никога не съм го чел. Нито пък го е…

Идентичност и миграция

Идентичност и миграция

Автор: Франсис Фукуяма

Модерните либерални общества имат слаби колективни идентичности. Постмодерните елити, особено в Европа, живеят с усещането, че са се развили отвъд…

Политиката и английският език

Политиката и английският език

Автор: Джордж Оруел

Повечето хора, които изобщо се интересуват от тази тема, ще признаят, че английският език върви в погрешна посока, но обикновено…

Реквием за никого – реквием за светлината

Реквием за никого – реквием за светлината

Автор: Златко Ангелов

Не знам друго човешко въображение да е използвало хляба, този символ на живота, като инструмент за насилие над жената. Трябва…

Смъртта е непотвърден слух

Смъртта е непотвърден слух

Автор: Емир Кустурица

През 1975 г. почина известният европейски и най-голям югославски писател Иво Андрич. Същата година в Прага пристигна копие на филма…

Поколението „защо?“

Поколението „защо?“

Автор: Зейди Смит

Социалната мрежа не е някакъв жесток портрет на която и да е личност от реалния свят, наречена „Марк Зукърбърг“. Той…

Реквием за всички нас

Реквием за всички нас

Автор: Евдокия Борисова

Спомняте ли си жегите на отчаянието в средата на 80-те? Поредицата от сушави години, довели селското стопанство почти до колапс,…

Post-Wall

Post-Wall

Автор: Славой Жижек

Наистина ли капиталистическият реализъм е единственият отговор на социалистическия утопизъм?  

Направляваната руска демокрация – Част I

Направляваната руска демокрация – Част I

Автор: Пери Андерсън

В поредица от три последователни материала ще ви представим тук един изключително интересен анализ на настоящата политическа, икономическа и културна…

Отказвам да приема края на човека

Отказвам да приема края на човека

Автор: Уилям Фокнър

Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще…

Мишел Уелбек в търсене на любовта

Мишел Уелбек в търсене на любовта

Автор: Мишел Уелбек

Бих казал, че въпросът за това дали любовта все още съществува играе в моите романи същата роля, каквато играе и…

Сбогом на хегемонията – Част I

Сбогом на хегемонията – Част I

Автор: Параг Хана

Водещите страни от втория свят в Източна Европа, Централна Азия, Южна Америка, Близкия Изток и Югоизточна Азия са нещо повече…

Лир, Толстой и Шутът

Лир, Толстой и Шутът

Автор: Джордж Оруел

Характерът на Толстой винаги е пробуждал някакъв вид съмнение, както и характерът на Ганди. Той не е бил груб лицемер,…

Среща с Андрей Кончаловски

Среща с Андрей Кончаловски

Автор: Андрей Кончаловски

Русия е толкова възприемчива към западната култура: в известен смисъл всички искат да бъдат американци, без да разбират какво всъщност…

Постмодернизмът е мъртъв

Постмодернизмът е мъртъв

Автор: Едуард Докс

И така, ако модернистите като Пикасо и Сезан се концентрираха върху неща като дизайн, йерархия, майсторство и пр., то постмодернистите…

Бисексуалните видове

Бисексуалните видове

Автор: Емили Дрискол

Хомосексуалното поведение е обичайно в природата и играе важна роля в борбата за оцеляване при животните  

Анадолското изкушение

Анадолското изкушение

Автор: Михаел Туман

Около бъдещето на Турция се води ожесточена културна война. Старият кемалистки държавен елит против икономически успешните новодошли. Те са настроени…

Сблъсъкът на цивилизациите

Сблъсъкът на цивилизациите

Автор: Златко Енев

Не бих се учудил, ако някой ден бъдещите историци счетат за най-удачно описание на нашата съвременност кратичката формула „времената на…

Литературните вражди на Гор Видал

Литературните вражди на Гор Видал

Автор: Гор Видал

Той спа с Керуак, движеше с Джеки О и враждуваше с Мейлър. Той е последният жив гигант от златната епоха…

Неравенството разяжда обществата

Неравенството разяжда обществата

Автор: Кейт Пикет

Едно ново изследване на двама британски социални учени изглежда потвърждава онова, което левите са твърдели винаги: в по-равните общества хората…

Самотният човешки глас

Самотният човешки глас

Автор: Светлана Алексиевич

Самия взрив не видях. Само пламъци. Всичко, сякаш се съмваше… Цялото небе… Високи пламъци. Пушек, сажди. Жега страшна. А него…

Проектът розова виагра

Проектът розова виагра

Автор: Хайке Фалер

От години насам учените се опитват да разкрият загадката на женската сексуалност. Изглежда, че най-после е направено едно решаващо откритие.…

Музеят на Орхан Памук

Музеят на Орхан Памук

Автор: Елиф Батюман

Не бях чела Музеят на невинността, пък и обичайното ми отношение към музеите, базиращи се на романи, е онова на…

Еволюцията на културата – Част 1

Еволюцията на културата – Част 1

Автор: Дейвид Дойч

Цялата биологическа еволюция едва ли е нещо повече от предговор към главната история на еволюцията – еволюцията на мемите...  

Проблемът с Набоков

Проблемът с Набоков

Автор: Мартин Еймис

Недовършената новела на Набоков, Оригиналът на Лаура, се публикува въпреки желанието на автора тя да бъде унищожена след смъртта му...

Ентропа: изкуството на политиката, сърцето на една страна

Ентропа: изкуството на политиката, сърцето на една страна

Автор: Десислава Гаврилова

Общоевропейската шега на един чешки артист предизвика силен гняв в неспокойна България. Но събитието разкрива някои по-дълбоки истини за страната…

Владимир Набоков и бледият огън на съвършенството

Владимир Набоков и бледият огън на съвършенството

Автор: Владимир Набоков

Един творчески писател трябва внимателно да изследва творбите на съперниците си, в това число и Всемогъщия. Той трябва да притежава…

Разговори с Пастернак и Ахматова – Част 1

Разговори с Пастернак и Ахматова – Част 1

Автор: Айзая Бърлин

Той е говорил със синовете си, те били готови за страдание. Забрани ми да споменавам отново този въпрос. Чел съм…

Рокля „Луна“

Рокля „Луна“

Автор: Касиел Ноа Ашер

Винаги когато искам да направя впечатление на мъжете, заявявам, че съм родена в семейство на самоубийци и медиуми. Хем истина,…

Република или империя

Република или империя

Автор: Чалмърс Джонсън

Сайтът на ЦРУ определя Националната разузнавателна оценка (НРО) като „най-авторитетната писмена преценка относно някой проблем на националната сигурност...

Политиката на храната

Политиката на храната

Автор: Майкъл Полан

Кажете ми, къде изобщо започва политиката, ако не в онзи съдбовен момент, в който мама или татко протягат лъжичка с…

Кара ли ни Гугъл да оглупяваме?

Кара ли ни Гугъл да оглупяваме?

Автор: Никълъс Кар

Идеята, че нашите умове трябва да функционират като високоскоростни машини за преработване на данни е заложена не само в начините,…

Левски, Ботев, робството и присъствието

Левски, Ботев, робството и присъствието

Автор: Иво Беров

Турско робство обаче не е имало. Нито в буквалния, нито в историческия смисъл на думата. Имало е в иносказателния смисъл.…

Образът на Батак в колективната памет на българите

Образът на Батак в колективната памет на българите

Автор: Мартина Балева

Настоящото изследване няма за цел да се занимае с примерите за [едно] хронологично-тематично съвпадение, а преди всичко да осветли причините,…

Истинският гений на Стив Джобс

Истинският гений на Стив Джобс

Автор: Малкълм Гладуел

Джобс никога не харесваше идеята хората да могат да отварят нещата. „Това само ще им позволи да развалят всичко“...  

Всичко за продан?

Всичко за продан?

Автор: Майкъл Сандел

Пазарното мислене е проникнало до такава степен в животите ни, че ние вече не сме в състояние да го забележим.…

Писма от Иво Джима

Писма от Иво Джима

Автор: Златко Енев

Току-що гледах един филм, който ме накара да мисля - и понеже това ми се случва не чак толкова често,…

Молли и еретици

Молли и еретици

Автор: Тарик Али

През целия 20 век Западът, за да защищава собствените си икономически интереси, поддържа най-назадничавите, деспотични и реакционни останки от миналото,…

Кое дефинира един мем?

Кое дефинира един мем?

Автор: Джеймс Глийк

Нашият свят е място, в което информацията може да има същото поведение като човешките гени. Идеите могат да се размножават,…

Ислямът в Европа

Ислямът в Европа

Автор: Тимъти Гартън Аш

По-рано тази година посетих известната катедрала Сен-Дени в предградията на Париж. Възхищавах се на великолепните гробници и погребални паметници на…

Frontpage Slideshow | Copyright © 2006-2012 JoomlaWorks Ltd.

Дискусии

30 Септември, 2014 250

Курбан Байрам – празникът на…

Отдел: Дискусии - Култура Автор: Ибрахим Карахасан-Чънар
Големият празник на жертвата (Курбан байрам) заема централно място в…

Изкуство

22 Септември, 2014 662

Александър Вутимски, неуязвимият

Отдел: Изкуство - Литература Автор: Невена Борисова
„Светът не е толкова добър, за да бъде красотата неговото спасение“,…
  • 18 Сеп, 2014 417 1

    „Реквием за никого“ – пътешествие из дълбините на човешката…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Атанас Георгиев
    Когато отворих „Реквием за никого“ и започнах да чета, усещането бе като да видиш нещо за първи…
  • 2014 08 Dajnov Bowie
    18 Сеп, 2014 268 1

    Елегия за Боуи – Част 3

    Отдел: Изкуство - Музика Автор: Евгений Дайнов
    Оказва се, че докато всички са се чудели, дали Боуи се е оттеглил, той е събрал група и подготвял…
  • 28 Авг, 2014 306

    Да откриваш светове: „Шърли. Представи за реалност“

    Отдел: Изкуство - Кино Автор: Светлозар Василев
    Проектът на австрийския режисьор Густав Дойч е израз на отдавнашния импулс да пренапишем границите…
  • 27 Авг, 2014 325 1

    Елегия за Боуи – Част 2

    Отдел: Изкуство - Музика Автор: Евгений Дайнов
    Боуи посреща последните години на 20-ти век като жител на Земята – нещо, което не му се е случвало…
  • 2014 07 Requiem Cover thmb
    26 Авг, 2014 254

    „Реквием за никого“ на Златко Енев – безроден ли е…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Станислава Чуринскиене
    Като мнозина изкушени от четенето българи, родени през 70-те, и аз до скоро се оплаквах, че…
  • 2014 08 Dajnov Bowie
    19 Авг, 2014 460 1

    Елегия за Боуи – Част 1

    Отдел: Изкуство - Музика Автор: Евгений Дайнов
    Да пишеш за Дейвид Боуи е уникално трудна задача. За кого точно пишеш? За онзи ученик на име Дейвид…
  • Default Image
    14 Авг, 2014 572 3

    Реквием за всички ни

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Георги Карев
    Започвам с това, че „Реквием“-ът е един прекрасен, и в същото време много странен роман: казвам…
  • 2014 08 Bowie
    11 Авг, 2014 960 6

    Изобретяването на Дейвид Боуи

    Отдел: Изкуство - Музика Автор: Иън Бурума
    Дейвид Боуи не само е изобретявал, отново и отново, самия себе си, вдъхновявайки други музиканти,…
  • 2014 07 kasiel-big thmb
    22 Юли, 2014 717

    Касиел Ноа Ашер – интервю за списание „12“

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор: Касиел Ноа Ашер
    Можем да определим Касиел Ноа Ашер с три думи – артист, майка и любовница. Тя обича да флиртува и…
  • 2014 07 Requiem Cover burned
    13 Юли, 2014 894 2

    Реквием за всички нас

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Евдокия Борисова
    Спомняте ли си жегите на отчаянието в средата на 80-те? Поредицата от сушави години, довели…

Изгледи

28 Септември, 2014 309 1

Quo vadis, Българийо?

Отдел: Изгледи - България Автор: Аспарух Панов
Никога през последните 25 години не е имало (чак) толкова безмислена…
  • 23 Сеп, 2014 508 1

    Петият призрак. Опит върху истината и мнението (Част 1)

    Отдел: Изгледи - Наука Автор: Пламен Шуликов
    Едва ли има такъв български студент по PR, който да не усети остър спазъм от смътно и недефинитивно…
  • 29 Авг, 2014 638 8

    Живот в долината на смъртта

    Отдел: Изгледи - Европа Автор: Скот Андерсън
    „Знаете ли, отдадох три години от живота си за това“, казва Ненад (сръбски участник в Босненската…
  • 28 Авг, 2014 511 1

    Медии, власт, пари

    Отдел: Изгледи - България Автор: Димитър Кенаров
    Всъщност в Щатите традицията на журналистическия тип писане е доста популярна. Ако погледнем това,…
  • 2014 08 kombat
    21 Авг, 2014 1170 20

    Агресивното невежество убива – технология на пропагандата

    Отдел: Изгледи - Европа Автор: Олег Панфилов
    В моето съветско минало имаше много легенди които помагаха на хората да се мислят за „пъпа на…
  • Canudos 01
    15 Авг, 2014 737 2

    Нашето радикално бъдеще

    Отдел: Изгледи - Свят Автор: Джейкъб Микановски
    Канудос, свещеният град. Откъм околните планини той е изглеждал като мираж. Петдесет и две хиляди…
  • 08 Авг, 2014 913 5

    Войната на сватбените генерали

    Отдел: Изгледи - Европа Автор: Стилиян Стоянов
    През 90-те години работих като лектор по български език и литература в националния университет…
  • 2014 08 Ves Mar
    08 Авг, 2014 648 3

    Културният фронт на протеста и гражданската борба срещу…

    Отдел: Изгледи - България Автор: Мадлен Николова, Георги Медаров и Жана Цонева
    Последните протести често се представяха като борба на гражданското общество и европейските му…
  • 2014 08 Radichkov
    30 Юли, 2014 1019 4

    Спомен за Радичков

    Отдел: Изгледи - България Автор: Борислав Геронтиев
    Нашите заседания нямаха край, както нямаха и смисъл. Едно важно събитие отминава, друго – още…
  • Default Image
    23 Юли, 2014 1314 12

    От Маркс до Христа

    Отдел: Изгледи - България Автор: Владимир Свинтила
    Нашето източно православие е селско. Малкото одайче – варосано! – иконата, с китката цвете;…
  • Default Image
    15 Юли, 2014 382

    Берлин през очите на един художник с камера

    Отдел: Изгледи - Европа Автор: Моис Файон
    Понякога – а при самия мен и съвсем не толкова рядко – човек трябва да види през нечии чужди очи…

Драскулки

30 Септември, 2014 171

Простото изкуство да убиваш

Отдел: Драскулки - Есеистика Автор: Реймънд Чандлър
Белетристиката във всички нейни форми винаги е целяла да бъде…
  • 25 Сеп, 2014 337 1

    Бездомен пес

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Атанас Стойчев
    Веднъж ЕМП ми каза, че дълго време не е имал уютен дом или ако говорим за куче – свястна колибка.…
  • 20 Сеп, 2014 642 6

    Ксюша

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Елица Кирилова
    Светът спря. Замръзна. Не можеше да е сън, всички бяха там, около нея, всички се смееха, мляскаха,…
  • 19 Сеп, 2014 520 3

    Покровителката на плешивите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Когато последният косъм паднал от темето му, крал Ясек III Къдрокосия бил едва на двайсет и пет…
  • 27 Авг, 2014 287 1

    Чужда земя

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Румен М. Еверт
    Всяка вечер в хотелския бар на Пик цареше голямо оживление, застаряващи ромеовци, провинциални…
  • 22 Авг, 2014 993 11

    За остаряването

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор: Златко Енев
    Позамислих се днес над нещо, което ме занимава сериозно, искам или не. Остаряването. Онова, което…
  • 21 Авг, 2014 378

    Ще чакам дъгата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Владимир Шумелов
    Започвам. Мисля, че се готвих достатъчно дълго. От оня „Уестърн“, който пишехме с група откачалки в…
  • 2014 06 diamond teeth thmb
    12 Авг, 2014 455 4

    Справедливите ветрове

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Имало някога един млад престолонаследник на име Кодин. След внезапната смърт на кралицата баща му…
  • 2014 06 diamond teeth thmb
    30 Юли, 2014 496 3

    Пилешката супа на краля

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Имало едно време един крал с две прозвища: Мирния (вече полузабравено, тъй като приказките не…
  • 2014 06 diamond teeth thmb
    17 Юли, 2014 402 1

    Говорещият стол

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Някога, много отдавна, живял крал Лапсак I, наричан още Лениви. Той бил не само страшно ленив, но и…
  • 2014 06 diamond teeth thmb
    30 Юни, 2014 700 3

    Бялата котка

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    В една звездна нощ преди много години жената на беден рибар родила първата им рожба. Двамата…

Видрица

27 Септември, 2014 274

Архитектурата като красиво безумие

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Administrator
Почакайте, ама тия… Сериозно ли? Автор: Administrator
  • 05 Авг, 2014 392 1

    Една междинна равносметка

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на „Либерален преглед“ от чисто…
  • 09 Юли, 2014 1422 8

    Хензел и Гретел

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Димитри Иванов
    Казват на Маргарет Тачър: – Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме измислили,…
  • requiem cover thmb
    16 Юни, 2014 2427

    Берлин, ти тъй прекрасен си, Берлин!

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Super User
    Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на „Реквием за…
  • Default Image
    12 Юни, 2014 724 1

    Нещо като (издателски) манифест…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези сред тях,…
  • 2014 05 clothes make people
    02 Май, 2014 1500 13

    Кратък експеримент по (социално) бъбрене...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се наредил да…
  • Default Image
    22 Апр, 2014 543 2

    Писмо в бутилка, или както ви харесва...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Коста Костов
    Да бъдеш втори, означава, да бъдеш първи сред загубилите. Е, не е чак толкова лоша позиция, особено…
  • Default Image
    01 Апр, 2014 3100 5

    Десет заблуди за езика у нас

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Александър Теодоров-Балан
    Ако поимам да отбележа тук „десет заблуди за езика“ у нас, то не е че са само толкоз; но толкоз…
  • Default Image
    14 Фев, 2014 866 22

    „Идея“ или „ефект“?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Самолет 005
    „Ефект“ е ключовата дума на личната ми философия, говорейки за лична умонагласа, и това, което…
  • Default Image
    31 Дек, 2013 3344 12

    Най-посредствените, които напуснаха България

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Христо Стоянов
    През последните години оревахме ортаклъка, че най-качествените българи напуснали страната.…
  • Default Image
    29 Ное, 2013 647

    Упражнения по минимализъм – Част 7

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    Моите хербаризирани прозрения. Долетели неизвестно откъде, уловени без мрежа, летящи накъдето си…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Речта на Хрушчов от 1956, изобличаваща престъпленията на Сталин, е политически акт от който – както пише биографът му Уилям Таубман – „съветският режим никога не се възстанови напълно, нито пък самият Хрушчов“. Макар и да е откровено опортюнистическа, в тази реч има и нещо повече, един вид безразсъдно прекаляване, което не може да бъде разбрано само чрез понятията на политическата стратегия. Тя до такава степен подкопава догмата за непогрешимото водачество, че цялата номенклатура изпада във временна парализа. Десетина или повече делегати припадат по време на речта и се налага да бъдат изнесени навън с медицинска помощ; един от тях, Болеслав Биерут, твърдият генерален секретар на полската комунистическа партия, умира от инфаркт малко след това. Образцовият сталинистки писател Александър Фадеев се застрелва няколко дни по-късно. Работата не е в това, че това са били „честни комунисти“: повечето от тези хора са брутални манипулатори без каквито и да е илюзии по отношение на съветския режим. Онова, което се пречупва, е тяхната „обективна“ илюзия, фигурата на „големия друг“ като предпоставка, въз основа на която те могат да упражняват бруталността си и да задоволяват жаждата си за власт. Те са прехвърлили вярата си на този друг, който вярва вместо тях, така да се каже. Сега обаче заместителят им е изчезнал.

Хрушчов залага на надеждата, че неговото (ограничено) признание ще засили комунистическото движение, и в краткосрочен план той се оказва прав: не бива да забравяме, че ерата на Хрушчов е последния период на истински комунистически ентусиазъм, на вяра в комунистическия проект. Когато, по времена посещението си в САЩ през 1959, той казва на американския министър на земеделието „вашите внуци ще живеят при комунизъм“, Хрушчов изразява убеждението на цялата съветска номенклатура. Дори когато Горбачов опита една по-радикална конфронтация с миналото (реабилитациите включваха вече и Бухарин), Ленин си остана недосегаем, а Троцки – несъществуващ.

Сравнете тези събития с китайския начин на раздяла с маоисткото минало. Както показва Ричард Макгрегор в Партията, „реформите“ на Дън Сяопин протичат по един радикално различен начин. При организацията на икономиката (и до известна степен културата), онова, което обикновено се възприема като „комунизъм“, бива изоставено, и вратите се отварят широко за така наречената „либерализация“: частна собственост, преследване на печалби, начин на живот, основаващ се на хедонистичен индивидуализъм и т. н. Партията запазва хегемонията си, но не чрез доктринална ортодоксия, а чрез запазване на статуса си като единствен гарант за стабилността и процъфтяването на Китай (в официалния език конфуцианската идея за Хармоничното общество замества на практика всички позовавания на комунизма).

Едно следствие от потребността на партията да запазва хегемонията си е плътното регулиране и наблюдаване на начина, по който се представя китайската история, особено онази от последните два века. Историята, която непрекъснато се рециклира от държавните медии и учебници е онази за унижението на Китай, което е започнало с Опиумните войни и е завършило едва с комунистическата победа през 1949. Да бъдеш патриот означава да поддържаш комунистическата партия. Когато историята се използва за целите на някаква легитимация, тя не може да поднася никаква съществена самокритика. Китайците са се поучили от неуспеха на Горбачов: пълното признаване на „основателските престъпления“ води до събаряне на цялата система: те трябва да бъдат отричани. Разбира се, някои маоистки „крайности“ и „грешки“ бяха осъдени (големият скок и масовият глад, свързан с него; културната революция), а оценката на Дън за ролята на Мао (70 процента позитивна и 30 процента негативна) е неразделна част от официалния дискурс. Но оценката на Дън функционира като формално заключение, което прави всяка последваща дискусия или уточнение излишни. Мао може и да е 30 процента лош, но той продължава да бъде възхваляван като отец-основател на нацията, тялото му е в мавзолей, а образът му – на всяка банкнота. По един класически образец на фетишистко отрицание, всички знаят, че Мао е направил грешки и е причинил огромни страдания, но образът му си остава магически неопетнен. По този начин китайските комунисти могат да запазят и агнето цяло, и вълка сит: икономическата либерализация е комбинирана с продължаващо управление на комунистическата партия.

Но как функционира това на практика? Как се комбинира партийна хегемония с модерния държавен апарат, необходим за регулирането на една експлодираща пазарна икономика? Каква е институционалната реалност, поддържаща официалния лозунг, според който добрите икономически постижения са начинът, по който се води борба за социализъм? Онова, което имаме днес в Китай, не е просто комбинация от частна капиталистическа икономика и комунистическа политическа власт. По един или друг начин държавата и партията притежават по-голямата част от китайските компании, особено големите: самата партия изисква от тях да имат добри пазарни постижения. За да се разреши това очевидно противоречие, Дън скалъпва уникална двойна система. „Като организация партията стои извън и над закона“, разказва на Макгрегор Хе Вейфанг, професор-юрист от Пекин. „Тя би трябвало да притежава законова идентичност, тоест лице, което да може да се дава под съд, но партията дори не е регистрирана като организация. Тя съществува напълно извън правната система.“ „Може би изглежда трудно“, пише Макгрегор, „да се държи скрита някаква организация с размерите на китайската комунистическа партия, но тя се грижи много внимателно за тази си роля.“ Големите партийни отдели, контролиращи кадрите и медиите поддържат много нисък публичен профил. Партийните комитети (известни като „водещи малки групи“), които ръководят и диктуват политиката на министерствата, които от своя страна имат задачата да я осъществяват, работят невидимо. Спецификите на всички тези комитети, а в много случаи дори и съществуването им, рядко се дискутират от държавно-контролираните медии, камо ли пък да се дискутира начина, по който те вземат решенията си.

Един случай от времето на Дън Сяопинг илюстрира добре цялата странност на партийната йерархия. Дън беше все още жив, макар и оттеглил се от поста генерален секретар, когато един от най-важните членове на номенклатурата беше „прочистен“. Официалното обяснение беше, че в интервю с чуждестранен журналист той е разкрил държавна тайна: а именно, че Дън все още е върховният авторитет и по същество взема всички решения. Всъщност всички знаеха, че Дън все още дърпа конците; това просто не можеше да се каже публично. Тайната беше не просто тайна: тя се обявява като тайна. С други думи, от хората днес не се очаква да не знаят, че една скрита партийна структура засенчва държавните организации: от тях се очаква да осъзнават съвсем ясно съществуването на една подобна мрежа. Правителството и другите държавни органи, „които на повърхността функционират по същия начин както и в много други страни“, са на централната сцена: министерството на финансите предлага бюджета, съдилищата произнасят присъди, университетите обучават и раздават степени, свещениците водят ритуали. Така, от една страна, съществува законодателната система, правителството, избраното национално събрание, съдебната власт, управлението чрез закони и пр. Но от друга страна – както подсказва официалната фраза „партийно и държавно ръководство“ – „партията“ винаги е на първо място: ние имаме партията, която е вездесъща, но винаги остава скрита на заден план. Връчването на Нобелова награда на Ли Сяобо беше акт на признаване на напреженията и антагонизмите, които съпровождат китайския успех, но също и напомняне, че простото превръщане на Китай в парламентарна демокрация може лесно да увеличи тези антагонизми, вместо да ги разреши.

Има, разбира се, множество държави, някои от тях дори формално демократични, в които някаква полусекретна върхушка контролира правителството; в Южна Африка по време на апартейда например това беше т. нар. Broederbond. Онова, което прави китайския случай уникален, е че самото дублиране на властта между обществените и скритите региони е само по себе си институционализирано.

Назначаванията на ключови постове – в партийните и държавни органи, но също и в големи компании – се правят първо от един партиен орган, Централния организационен отдел, чието главно управление в Пекин няма официален телефонен номер, нито пък някакъв знак на самата сграда. Техните решения, след като бъдат взети, се предават на легалните органи – държавните събрания, мениджърските бордове – които минават през ритуала на потвърждаването им чрез гласуване. Самата двойна процедура – първо партията, после държавата – се провежда на всички нива, включително и фундаменталната икономическа политика, която първо се обсъжда от партията, след което нейните решения се осъществяват от държавните органи. Пропастта между партията и държавата е най-очевидна при борбата с корупцията: когато има подозрения, че някой висш функционер е замесен в корупция, обвиненията се разследват първо от Централната комисия за дисциплинарни инспекции, един партиен орган, неограничаван от законови финеси: заподозрените могат да бъдат отвлечени, подложени на сурови разпити и държани под арест в продължение на шест месеца. Присъдата, издавана в края на краищата, ще зависи не само от фактите, но също и от сложни, провеждани зад сцената преговори между различни партийни клики, и ако функционерът бъде признат за виновен, само тогава той се предава на легалните държавни органи. Но на този етап вече всичко е решено и ритуалът е чиста формалност – единствено самата присъда може да бъде (понякога) смекчена.

Иронията е в това, че самата партия, със сложните си процеси, скрити от обществения поглед, е най-големият източник на корупция. Вътрешният кръг, състоящ се от висшите партийни и държавни функционери, както и от шефовете на икономиката, общуват едни с други посредством специална телефонна система, „червената машина“. Притежаването на някой от нерегистрираните й номера е ясен знак за собствения статус. Един заместник-министър разказва на Макгрегор, че „повече от половината от обажданията, които получава на „червената си машина“, са искания за услуги, идещи от висши партийни функционери, като например: „Можете ли да дадете на сина ми (дъщеря ми, племенницата, племенника, братовчеда или добрия ми приятел), работа?“

На партийния конгрес, който се провежда приблизително на всеки осем години, новият централен изпълнителен орган – деветте членове на настоящия Комитет на политбюро – се представя като свършен факт. Самата изборна процедура включва сложни преговори, извършвани зад сцената; присъстващите на конгреса делегати, които не знаят предварително кой ще бъде избран, са формално поканени да гласуват, но винаги дават безусловното си съгласие. Най-мощната фигура в партията има по правило (но не винаги) три титли: президент на републиката, генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия (върховен военачалник). Последните две титли са много по-важни от първата. Народната освободителна армия е изцяло политизирана и следва мотото на Мао, според което „партията командва пушката“. В буржоазните държави от партията се очаква да бъде аполитична, неутрална сила, защищаваща конституционния ред; за китайските комунисти една такава деполитизирана армия би била възможно най-голямата заплаха, тъй като тя е тяхната гаранция за това, че държавата ще остане подчинена на партията. Но ако трябва да функционира, една такава структура трябва да се основава на деликатен баланс между власт и протокол И понеже партията действа извън закона, начините, по които се очаква хората да следват партийните решения, се управляват от сложен комплекс от правила.

Идеята за партията-държава не отговаря на сложностите на комунизма от 20 век: между държавата и партията винаги има пропаст, а самата партия функционира като поставен в сянка двойник на държавата. Дисидентите винаги са призовавали за нова политика на увеличаване разстоянието между партията и държавата, но те не разбират, че партията вече е това разстояние: тя въплъщава фундаменталното недоверие срещу държавата, нейните органи и механизми, така че те трябва да бъдат контролирани, държани в шах, по всяко време. Един истински комунист от 20 век никога не приема държавата: той приема необходимостта от някакъв фактор, намиращ се извън закона, който има властта да надзирава дейностите на държавата.

Този модел, разбира се, ще бъде критикуван като недемократичен. Етическо-политическото предпочитание към демократическия модел, при който партиите са – поне формално – подчинени на държавните механизми, попада в капана на „демократичната фикция“. Той игнорира факта, че в едно „свободно“ общество доминацията и подчинението са разположени в „аполитическата“ сфера на собствеността и мениджърската власт. Дистанцията между партията и държавния апарат, както и способността на първата да действа без законови ограничения предоставят една уникална възможност: „незаконни“ действия могат да бъдат предприемани не само в интерес на пазара, но понякога и в интерес на работниците. Например, когато през 2008 г. финансовата криза удари Китай, инстинктивната реакция на китайските банки беше да следват предпазливия подход на западните банки, радикално орязвайки кредитите за фирми, желаещи да се разширяват. На неформално ниво партията просто нареди на банките да продължават да дават кредити, и този подход се увенча с успех – поне засега – растежът на китайската икономика беше запазен. Да вземем друг пример: западните правителства се оплакват, че индустриите им не могат да се конкурират с китайската при зелените технологии, защото китайските компании получават помощ от правителството си. Но какво лошо има в това? Защо Западът просто не последва примера на Китай и не направи същото?

Но Китай не е Сингапур (нито пък, ако трябва да бъдем точни, е и самият Сингапур): това не е стабилна икономика с авторитарен режим, който гарантира хармония и държи капитализма под контрол. Всяка година хиляди въстания на работници, селяни и различни малцинства биват потушавани от полицията и армията. Не е за учудване, че официалната пропаганда толкова натрапчиво настоява на идеята за хармоничното общество: самото това настояване говори за противоположното, за заплахата от хаос и безредици. Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблемите, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда: колкото повече се възхвалява „хармонията“, толкова повече хаос и антагонизми съдържа реалността. Китай се намира едва-едва под контрол. Той заплашва да се взриви.

Източник

Славой Жижек
Славой Жижек (род. 1949) е словенски философ и културен критик, работещ в традициите на хегелианството, марксизма и лаканския психоанализ.
Други статии от този автор
e-max.it: your social media marketing partner
Посетители: 32

Бюлетин

Joomla Extensions powered by Joobi

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    С изпит влязох господа -... преди 17 часа
  • Татяна Ангелова писа Още
    Присъединявам се към... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    България е пълна с... преди 2 дни
  • ц. писа Още
    A защо Реформаторският... преди 2 дни
  • Карастоянов писа Още
    До Гост: Искрени... преди 2 дни
  • удесен!!! писа Още
    чудесен!!!! преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам много, поради... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ами хубаво, аз заявявам... преди 3 дни
  • Борил Караиванов писа Още
    Златко,

    Малко късно, но... преди 3 дни
  • константин еленков писа Още
    !!! преди 4 дни
  • Златко писа Още
    И отново откъм Фейсбук (с... преди 5 дни
  • Веселин Костадинов писа Още
    Да тиражираш Пиета-та на... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Бориле, може би е време... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ок, аз ще просто ще... преди 1 седмица
  • Борил Караиванов писа Още
    Абе и аз имам не малко... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Хм, ти ми звучиш като... преди 1 седмица
  • Борил Караиванов писа Още
    Да, писах на стената на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Опита ли им зъбите на... преди 1 седмица
  • Botio Nikoltchev писа Още
    Бориле,
    чакам те! Лулата... преди 1 седмица
  • Борил Караиванов писа Още
    Мале, мале… Отивам във... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Между другото във... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Към господин Николчев:... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    С удоволствие, Бориле, но... преди 1 седмица
  • Борил Караиванов писа Още
    Златко, предлагам да... преди 1 седмица
  • Botio Nikoltchev писа Още
    Златко писа:
    Сега, първо към бат...
    преди 1 седмица