Дискусии

29 Януари, 2015 193

И отново за ролята на „историята“

Отдел: Дискусии - България Автор: Златко Енев
Въпросът за ролята на „историята“ в българската история не…
  • 26 Ян, 2015 900 32

    Свобода и компетентност

    Отдел: Дискусии - Мнения Автор: Златко Ангелов
    Убийствата на невинни хора в Париж ме смутиха. Но аз – човек, който не съм…
  • 26 Ян, 2015 217

    Je suis Шарли? Малко късно

    Отдел: Дискусии - Политика Автор: Кенан Малик
    По ирония на съдбата тези, които най-много страдат от културата на цензура, са…
  • 23 Ян, 2015 421

    Две мнения за сатирата

    Отдел: Дискусии - Култура Автор: Тим Паркс, Адам Гопник
    С неизбежност възникват следните въпроси: сега, когато целият свят ми е съсед,…
  • 21 Ян, 2015 856 10

    Корицата на „Шарли“

    Отдел: Дискусии - Политика Автор: Пол Бърман
    Тероризмът, насочен срещу „другия“, винаги е натиск, упражняван и върху…
  • 21 Ян, 2015 547 2

    Измеренията на свободата и правата на човека

    Отдел: Дискусии - Култура Автор: Мюмюн Тахир
    Атентатът срещу „Шарли Ебдо“ е античовешки акт, който трябва да бъде осъден…
  • 20 Ян, 2015 1141 3

    Българският разказ за падането под османска власт

    Отдел: Дискусии - България Автор: Десислава Лилова
    Падането под османска власт заема ключово място в историческата памет на…
  • 13 Ян, 2015 910

    Подаръците на 1989 година

    Отдел: Дискусии - България Автор: Александър Везенков, Копринка Червенкова, Христо Буцев
    За моето поколение това не е било поредната смяна на върха, а първият случай,…
  • 06 Ян, 2015 3221 30

    За мястото на интелектуалците в българския живот

    Отдел: Дискусии - Култура Автор: Златко Енев
    Българското битие – или поне онази негова част, която самият аз съм в състояние…
  • 02 Ян, 2015 1310 1

    Явлението ДПС – 25 години по-късно!

    Отдел: Дискусии - Политика Автор: Аспарух Панов
    Смисълът да се анализира историята на „само“ или „вече“ 25-годишния ни преход е…
  • 28 Дек, 2014 1564 2

    Изгубеното в превода на либерализма

    Отдел: Дискусии - Политика Автор: Даниел Смилов
    Преди 25 години един либерален политически модел получи шанс за развитие у нас.…

Изкуство

27 Януари, 2015 313

Елена и корените на злото

Отдел: Изкуство - Кино Автор: Светлозар Василев
Андрей Звягинцев е голямата надежда на съвременното руско…
  • 30 Дек, 2014 2908 5

    Животът не е честен

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Златко Ангелов
    През лятото на 2014 се запознах чрез Фейсбук с Красимир Дамянов, български писател, за когото не…
  • 25 Дек, 2014 1752 2

    Ида, или за несъкрушимата мощ на мълчанието

    Отдел: Изкуство - Кино Автор: Касиел Ноа Ашер
    Първото, което те поразява в „Ида“ е неговата полусенчеста, чернобяла тишина. Респектираш се от…
  • 12 Дек, 2014 1510

    „Доктор Живаго“ и ЦРУ

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Майкъл Скамъл
    В главната дирекция на ЦРУ, в Лангли, Вирджиния, се намира музей, който обикновено не е достъпен за…
  • 13 Ное, 2014 1416

    На куклен фестивал в Истанбул

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор: Тодор Ялъмов
    Свикнал съм да не се изненадвам от неочакваното, а да очаквам изненадите. Да конструирам…
  • 17 Окт, 2014 1974

    „Консумирана“ от Дейвид Кроненбърг

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Джонатан Лийтъм
    В поредица от около 20 игрални филма, сред които „Мухата“, „Голият обяд“ и „История на насилието“,…
  • 17 Окт, 2014 2137 1

    Цветовете на кошмара

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Ангел Игов
    Злокобен, готически, психотичен и гъст като избуял трънак, в който с цената на много рани търсиш…
  • 15 Окт, 2014 2374 3

    Накъде тече детската литература

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Владимир Трендафилов
    Най-скорошният превод на Андерсен, дело на Владимир Старирадев, е едновременно силно позитивен факт…
  • 22 Сеп, 2014 2618

    Александър Вутимски, неуязвимият

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Невена Борисова
    „Светът не е толкова добър, за да бъде красотата неговото спасение“, пише Александър Вутимски в…
  • 18 Сеп, 2014 2151 1

    „Реквием за никого“ – пътешествие из дълбините на човешката…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор: Атанас Георгиев
    Когато отворих „Реквием за никого“ и започнах да чета, усещането бе като да видиш нещо за първи…
  • 2014 08 Dajnov Bowie
    18 Сеп, 2014 1910 1

    Елегия за Боуи – Част 3

    Отдел: Изкуство - Музика Автор: Евгений Дайнов
    Оказва се, че докато всички са се чудели, дали Боуи се е оттеглил, той е събрал група и подготвял…

Изгледи

28 Януари, 2015 138

Мисловната полиция

Отдел: Изгледи - Свят Автор: Пол Бърман
Картината, обрисувана от Маршал и Ший, е обезпокоителна, но…

Драскулки

26 Януари, 2015 262 6

Пратеникът на Матея – част 9

Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
– Напред! Посока Братци, Станчо! – разпореди отец Делан…
  • 19 Ян, 2015 775 15

    Пратеникът на Матея – част 8

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Слава Богу! – Той вдигна ръце към слънцето, което беше само на педя пред залез. – Тоя път наистина…
  • 15 Ян, 2015 893 2

    Поклони се, ако можеш

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор: Златко Енев
    Ненавиждам, разбира се, всяко лицемерие, но при срещите с моето родно изпадам в състояния, които…
  • 13 Ян, 2015 1506 15

    Пратеникът на Матея – част 7

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Владиката Филарет влезе в тоалетната сутринта – точно в осем и половина – но и до тоя момент не…
  • 05 Ян, 2015 744

    Момчето, което живя

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор: Кристофър Хитчинс
    През март 1940, в „среднощния час на века“, който маркира дълбините на пакта Хитлер-Сталин (или, с…
  • 05 Ян, 2015 1347 6

    Пратеникът на Матея – част 6

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Ето го града на Сава Доброплодни и на падащия вятър, Станчо. Струваше си опасното пързаляне по…
  • 30 Дек, 2014 1102 2

    Пратеникът на Матея – част 5

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    По мое мнение и убеждение, това са неведомите пътища, по които ходи една необяснима свръхсила,…
  • 25 Дек, 2014 1799 7

    Пратеникът на Матея – част 4

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Отец Делан се зае да обяснява изчерпателно, а Станчо караше с изпънати ръце и гръбнак,…
  • 17 Дек, 2014 2395 11

    Пратеникът на Матея – част 3

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Минаха през някакво градче, в което подминаха погребална процесия, водена от умислен поп в късо…
  • 08 Дек, 2014 1704 7

    Пратеникът на Матея – част 2

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    Човек се оправдава с дела, а не само с вяра. Както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е…
  • 04 Дек, 2014 1811 3

    Пратеникът на Матея – част 1

    Отдел: Драскулки - Проза Автор: Михаел Стомин
    – Ваше Преподобие, иконостасът се е изпарил! Протойерей Делан Манчев свали краката си от…

Видрица

03 Декември, 2014 1287

Мистерията на ГО

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Алан Левиновиц
Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния…
  • 26 Окт, 2014 2020

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
  • 02 Окт, 2014 2045

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
  • 27 Сеп, 2014 2229

    Архитектурата като красиво безумие

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Administrator
    Почакайте, ама тия… Сериозно ли? Автор: Administrator
  • 05 Авг, 2014 2126 1

    Една междинна равносметка

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на „Либерален преглед“ от чисто…
  • 09 Юли, 2014 3926 9

    Хензел и Гретел

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Димитри Иванов
    Казват на Маргарет Тачър: – Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме…
  • requiem cover thmb
    16 Юни, 2014 3983

    Берлин, ти тъй прекрасен си, Берлин!

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Super User
    Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на…
  • Default Image
    12 Юни, 2014 3117 3

    Нещо като (издателски) манифест…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези…
  • 2014 05 clothes make people
    02 Май, 2014 3903 13

    Кратък експеримент по (социално) бъбрене...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Златко Енев
    Гледам, Венци Занков показал тази хубава картинка във Фейсбук, а пред нея народът се…
  • Default Image
    22 Апр, 2014 2180 2

    Писмо в бутилка, или както ви харесва...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Коста Костов
    Да бъдеш втори, означава, да бъдеш първи сред загубилите. Е, не е чак толкова лоша…
  • Default Image
    01 Апр, 2014 5073 5

    Десет заблуди за езика у нас

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор: Александър Теодоров-Балан
    Ако поимам да отбележа тук „десет заблуди за езика“ у нас, то не е че са само толкоз; но…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Речта на Хрушчов от 1956, изобличаваща престъпленията на Сталин, е политически акт от който – както пише биографът му Уилям Таубман – „съветският режим никога не се възстанови напълно, нито пък самият Хрушчов“. Макар и да е откровено опортюнистическа, в тази реч има и нещо повече, един вид безразсъдно прекаляване, което не може да бъде разбрано само чрез понятията на политическата стратегия. Тя до такава степен подкопава догмата за непогрешимото водачество, че цялата номенклатура изпада във временна парализа. Десетина или повече делегати припадат по време на речта и се налага да бъдат изнесени навън с медицинска помощ; един от тях, Болеслав Биерут, твърдият генерален секретар на полската комунистическа партия, умира от инфаркт малко след това. Образцовият сталинистки писател Александър Фадеев се застрелва няколко дни по-късно. Работата не е в това, че това са били „честни комунисти“: повечето от тези хора са брутални манипулатори без каквито и да е илюзии по отношение на съветския режим. Онова, което се пречупва, е тяхната „обективна“ илюзия, фигурата на „големия друг“ като предпоставка, въз основа на която те могат да упражняват бруталността си и да задоволяват жаждата си за власт. Те са прехвърлили вярата си на този друг, който вярва вместо тях, така да се каже. Сега обаче заместителят им е изчезнал.

Хрушчов залага на надеждата, че неговото (ограничено) признание ще засили комунистическото движение, и в краткосрочен план той се оказва прав: не бива да забравяме, че ерата на Хрушчов е последния период на истински комунистически ентусиазъм, на вяра в комунистическия проект. Когато, по времена посещението си в САЩ през 1959, той казва на американския министър на земеделието „вашите внуци ще живеят при комунизъм“, Хрушчов изразява убеждението на цялата съветска номенклатура. Дори когато Горбачов опита една по-радикална конфронтация с миналото (реабилитациите включваха вече и Бухарин), Ленин си остана недосегаем, а Троцки – несъществуващ.

Сравнете тези събития с китайския начин на раздяла с маоисткото минало. Както показва Ричард Макгрегор в Партията, „реформите“ на Дън Сяопин протичат по един радикално различен начин. При организацията на икономиката (и до известна степен културата), онова, което обикновено се възприема като „комунизъм“, бива изоставено, и вратите се отварят широко за така наречената „либерализация“: частна собственост, преследване на печалби, начин на живот, основаващ се на хедонистичен индивидуализъм и т. н. Партията запазва хегемонията си, но не чрез доктринална ортодоксия, а чрез запазване на статуса си като единствен гарант за стабилността и процъфтяването на Китай (в официалния език конфуцианската идея за Хармоничното общество замества на практика всички позовавания на комунизма).

Едно следствие от потребността на партията да запазва хегемонията си е плътното регулиране и наблюдаване на начина, по който се представя китайската история, особено онази от последните два века. Историята, която непрекъснато се рециклира от държавните медии и учебници е онази за унижението на Китай, което е започнало с Опиумните войни и е завършило едва с комунистическата победа през 1949. Да бъдеш патриот означава да поддържаш комунистическата партия. Когато историята се използва за целите на някаква легитимация, тя не може да поднася никаква съществена самокритика. Китайците са се поучили от неуспеха на Горбачов: пълното признаване на „основателските престъпления“ води до събаряне на цялата система: те трябва да бъдат отричани. Разбира се, някои маоистки „крайности“ и „грешки“ бяха осъдени (големият скок и масовият глад, свързан с него; културната революция), а оценката на Дън за ролята на Мао (70 процента позитивна и 30 процента негативна) е неразделна част от официалния дискурс. Но оценката на Дън функционира като формално заключение, което прави всяка последваща дискусия или уточнение излишни. Мао може и да е 30 процента лош, но той продължава да бъде възхваляван като отец-основател на нацията, тялото му е в мавзолей, а образът му – на всяка банкнота. По един класически образец на фетишистко отрицание, всички знаят, че Мао е направил грешки и е причинил огромни страдания, но образът му си остава магически неопетнен. По този начин китайските комунисти могат да запазят и агнето цяло, и вълка сит: икономическата либерализация е комбинирана с продължаващо управление на комунистическата партия.

Но как функционира това на практика? Как се комбинира партийна хегемония с модерния държавен апарат, необходим за регулирането на една експлодираща пазарна икономика? Каква е институционалната реалност, поддържаща официалния лозунг, според който добрите икономически постижения са начинът, по който се води борба за социализъм? Онова, което имаме днес в Китай, не е просто комбинация от частна капиталистическа икономика и комунистическа политическа власт. По един или друг начин държавата и партията притежават по-голямата част от китайските компании, особено големите: самата партия изисква от тях да имат добри пазарни постижения. За да се разреши това очевидно противоречие, Дън скалъпва уникална двойна система. „Като организация партията стои извън и над закона“, разказва на Макгрегор Хе Вейфанг, професор-юрист от Пекин. „Тя би трябвало да притежава законова идентичност, тоест лице, което да може да се дава под съд, но партията дори не е регистрирана като организация. Тя съществува напълно извън правната система.“ „Може би изглежда трудно“, пише Макгрегор, „да се държи скрита някаква организация с размерите на китайската комунистическа партия, но тя се грижи много внимателно за тази си роля.“ Големите партийни отдели, контролиращи кадрите и медиите поддържат много нисък публичен профил. Партийните комитети (известни като „водещи малки групи“), които ръководят и диктуват политиката на министерствата, които от своя страна имат задачата да я осъществяват, работят невидимо. Спецификите на всички тези комитети, а в много случаи дори и съществуването им, рядко се дискутират от държавно-контролираните медии, камо ли пък да се дискутира начина, по който те вземат решенията си.

Един случай от времето на Дън Сяопинг илюстрира добре цялата странност на партийната йерархия. Дън беше все още жив, макар и оттеглил се от поста генерален секретар, когато един от най-важните членове на номенклатурата беше „прочистен“. Официалното обяснение беше, че в интервю с чуждестранен журналист той е разкрил държавна тайна: а именно, че Дън все още е върховният авторитет и по същество взема всички решения. Всъщност всички знаеха, че Дън все още дърпа конците; това просто не можеше да се каже публично. Тайната беше не просто тайна: тя се обявява като тайна. С други думи, от хората днес не се очаква да не знаят, че една скрита партийна структура засенчва държавните организации: от тях се очаква да осъзнават съвсем ясно съществуването на една подобна мрежа. Правителството и другите държавни органи, „които на повърхността функционират по същия начин както и в много други страни“, са на централната сцена: министерството на финансите предлага бюджета, съдилищата произнасят присъди, университетите обучават и раздават степени, свещениците водят ритуали. Така, от една страна, съществува законодателната система, правителството, избраното национално събрание, съдебната власт, управлението чрез закони и пр. Но от друга страна – както подсказва официалната фраза „партийно и държавно ръководство“ – „партията“ винаги е на първо място: ние имаме партията, която е вездесъща, но винаги остава скрита на заден план. Връчването на Нобелова награда на Ли Сяобо беше акт на признаване на напреженията и антагонизмите, които съпровождат китайския успех, но също и напомняне, че простото превръщане на Китай в парламентарна демокрация може лесно да увеличи тези антагонизми, вместо да ги разреши.

Има, разбира се, множество държави, някои от тях дори формално демократични, в които някаква полусекретна върхушка контролира правителството; в Южна Африка по време на апартейда например това беше т. нар. Broederbond. Онова, което прави китайския случай уникален, е че самото дублиране на властта между обществените и скритите региони е само по себе си институционализирано.

Назначаванията на ключови постове – в партийните и държавни органи, но също и в големи компании – се правят първо от един партиен орган, Централния организационен отдел, чието главно управление в Пекин няма официален телефонен номер, нито пък някакъв знак на самата сграда. Техните решения, след като бъдат взети, се предават на легалните органи – държавните събрания, мениджърските бордове – които минават през ритуала на потвърждаването им чрез гласуване. Самата двойна процедура – първо партията, после държавата – се провежда на всички нива, включително и фундаменталната икономическа политика, която първо се обсъжда от партията, след което нейните решения се осъществяват от държавните органи. Пропастта между партията и държавата е най-очевидна при борбата с корупцията: когато има подозрения, че някой висш функционер е замесен в корупция, обвиненията се разследват първо от Централната комисия за дисциплинарни инспекции, един партиен орган, неограничаван от законови финеси: заподозрените могат да бъдат отвлечени, подложени на сурови разпити и държани под арест в продължение на шест месеца. Присъдата, издавана в края на краищата, ще зависи не само от фактите, но също и от сложни, провеждани зад сцената преговори между различни партийни клики, и ако функционерът бъде признат за виновен, само тогава той се предава на легалните държавни органи. Но на този етап вече всичко е решено и ритуалът е чиста формалност – единствено самата присъда може да бъде (понякога) смекчена.

Иронията е в това, че самата партия, със сложните си процеси, скрити от обществения поглед, е най-големият източник на корупция. Вътрешният кръг, състоящ се от висшите партийни и държавни функционери, както и от шефовете на икономиката, общуват едни с други посредством специална телефонна система, „червената машина“. Притежаването на някой от нерегистрираните й номера е ясен знак за собствения статус. Един заместник-министър разказва на Макгрегор, че „повече от половината от обажданията, които получава на „червената си машина“, са искания за услуги, идещи от висши партийни функционери, като например: „Можете ли да дадете на сина ми (дъщеря ми, племенницата, племенника, братовчеда или добрия ми приятел), работа?“

На партийния конгрес, който се провежда приблизително на всеки осем години, новият централен изпълнителен орган – деветте членове на настоящия Комитет на политбюро – се представя като свършен факт. Самата изборна процедура включва сложни преговори, извършвани зад сцената; присъстващите на конгреса делегати, които не знаят предварително кой ще бъде избран, са формално поканени да гласуват, но винаги дават безусловното си съгласие. Най-мощната фигура в партията има по правило (но не винаги) три титли: президент на републиката, генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия (върховен военачалник). Последните две титли са много по-важни от първата. Народната освободителна армия е изцяло политизирана и следва мотото на Мао, според което „партията командва пушката“. В буржоазните държави от партията се очаква да бъде аполитична, неутрална сила, защищаваща конституционния ред; за китайските комунисти една такава деполитизирана армия би била възможно най-голямата заплаха, тъй като тя е тяхната гаранция за това, че държавата ще остане подчинена на партията. Но ако трябва да функционира, една такава структура трябва да се основава на деликатен баланс между власт и протокол И понеже партията действа извън закона, начините, по които се очаква хората да следват партийните решения, се управляват от сложен комплекс от правила.

Идеята за партията-държава не отговаря на сложностите на комунизма от 20 век: между държавата и партията винаги има пропаст, а самата партия функционира като поставен в сянка двойник на държавата. Дисидентите винаги са призовавали за нова политика на увеличаване разстоянието между партията и държавата, но те не разбират, че партията вече е това разстояние: тя въплъщава фундаменталното недоверие срещу държавата, нейните органи и механизми, така че те трябва да бъдат контролирани, държани в шах, по всяко време. Един истински комунист от 20 век никога не приема държавата: той приема необходимостта от някакъв фактор, намиращ се извън закона, който има властта да надзирава дейностите на държавата.

Този модел, разбира се, ще бъде критикуван като недемократичен. Етическо-политическото предпочитание към демократическия модел, при който партиите са – поне формално – подчинени на държавните механизми, попада в капана на „демократичната фикция“. Той игнорира факта, че в едно „свободно“ общество доминацията и подчинението са разположени в „аполитическата“ сфера на собствеността и мениджърската власт. Дистанцията между партията и държавния апарат, както и способността на първата да действа без законови ограничения предоставят една уникална възможност: „незаконни“ действия могат да бъдат предприемани не само в интерес на пазара, но понякога и в интерес на работниците. Например, когато през 2008 г. финансовата криза удари Китай, инстинктивната реакция на китайските банки беше да следват предпазливия подход на западните банки, радикално орязвайки кредитите за фирми, желаещи да се разширяват. На неформално ниво партията просто нареди на банките да продължават да дават кредити, и този подход се увенча с успех – поне засега – растежът на китайската икономика беше запазен. Да вземем друг пример: западните правителства се оплакват, че индустриите им не могат да се конкурират с китайската при зелените технологии, защото китайските компании получават помощ от правителството си. Но какво лошо има в това? Защо Западът просто не последва примера на Китай и не направи същото?

Но Китай не е Сингапур (нито пък, ако трябва да бъдем точни, е и самият Сингапур): това не е стабилна икономика с авторитарен режим, който гарантира хармония и държи капитализма под контрол. Всяка година хиляди въстания на работници, селяни и различни малцинства биват потушавани от полицията и армията. Не е за учудване, че официалната пропаганда толкова натрапчиво настоява на идеята за хармоничното общество: самото това настояване говори за противоположното, за заплахата от хаос и безредици. Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблемите, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда: колкото повече се възхвалява „хармонията“, толкова повече хаос и антагонизми съдържа реалността. Китай се намира едва-едва под контрол. Той заплашва да се взриви.

Източник

Славой Жижек
Славой Жижек (род. 1949) е словенски философ и културен критик, работещ в традициите на хегелианството, марксизма и лаканския психоанализ.
Други статии от този автор
Посетители: 90

Последните най...


Безплатен бюлетин

Моля абонирайте се за нашия ежеседмичен бюлетин, за да получавате съобщения за най-новите текстове директно в електронната си пощенска кутия.
Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Марио Дренчев, Мюгхен писа Още
    Текстът е чисто и просто... преди 14 часа
  • Благоев писа Още
    Интересно заради какво... преди 20 часа
  • Златко писа Още
    Хубаво, съгласих се.... преди 1 ден
  • апокрифа писа Още
    Добре, че проверяваш. Но... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Та значи. Аз съм си... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Добре, ще го изслушам.... преди 1 ден
  • апокрифа писа Още
    Е, не ме щади. Не съм аз,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Цончо, дай да опитаме... преди 1 ден
  • апокрифа писа Още
    Първо, напада ме Златко... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Хубаво е да сложим край... преди 1 ден
  • апокрифа писа Още
    Златко писа:
    И отново – всички знаем,...
    преди 1 ден
  • апокрифа писа Още
    Златко Ангелов писа:
    Приятелю философ от...
    преди 1 ден
  • апокрифа писа Още
    Честно, не разбирам... преди 1 ден
  • Златко Ангелов писа Още
    "Ако е възможно, не... преди 1 ден
  • Емил Войников писа Още
    Очаквах подобен отговор... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Secular: 1250-1300; < Medieval Latin... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    препрочитам написаното,... преди 1 ден
  • апокрифа писа Още
    Не, няма да се спречкаме,... преди 1 ден
  • Златко Ангелов писа Още
    Приятелю философ от... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    И още две неща:

    Първо,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    И отново – всички знаем,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Впрочем, “секуларен“...
    преди 2 дни
  • апокрифа писа Още
    препоръчвам ви този... преди 2 дни
  • Златко Ангелов писа Още
    Г-н Войников, понеже... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Извинете, става дума за... преди 2 дни