Дискусии

29 Април, 2016 1732 5

Националистите в подкрепа на бурката

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Боян Юруков
Идеята, че чрез забрана жени ще спрат да се покриват,…

Изкуство

23 Март, 2016 2392 8

Обезличеният Гео

Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Ивайло Динев
Голяма част от културната ни история все още не може да се…
  • 16 Мар, 2016 1833 5

    Лолита, липсващият глас в хора

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    В началото беше Долорес. „Долорес е много красиво име, име с дълъг траурен воал, с влажни очи.…
  • 10 Мар, 2016 705

    Кене Грегоар и новият холандски реализъм

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Administrator
    Кене Грегоар е съвременен холандски художник-реалист, възпитаник на Държавната академия по…
  • 02 Мар, 2016 1891 10

    Поема за желанието

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Необикновеността на романа не е в сюжета, а в метода: в смелия, непоколебим избор на състояния и…
  • 24 Фев, 2016 2221 2

    Не се страхувай

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ирис Радиш
    Стогодишнината от рождението му е добър повод да направим отново Албер Камю от този изумителен мъж,…
  • 2016 02 eliotweinberger bigbild
    03 Фев, 2016 993

    Какво чух за Елиът Уайнбъргър

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
    Чух, че Е. У. живее в Ню Йорк, че е писател, есеист и поет, че превежда Октавио Пас и китайска…
  • 02 Фев, 2016 1491 4

    Български бестселъри? Плеви, плеви!

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
    „Хеликон“ публикува своята листа за най-продавани книги през 2015 година с обнадеждаващата сякаш…
  • 23 Ян, 2016 2395 8

    Момичето от Дания

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Златко Ангелов
    В 21 век операциите за смяна на пола са рутинни и завършват с успех. Един човек става трансджендър…
  • 14 Ян, 2016 1368 1

    Класици и политици

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Напоследък мнозина от българските литератори са се отдали на спешно препрочитане на литературното…
  • 07 Ян, 2016 1646 1

    Чудото на интерпретацията

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Стоян Гяуров
    Глен Гулд беше пианист. Това кратко и скучно като лекарски бюлетин заявление, с което започва…
  • 24 Дек, 2015 1721 1

    In Memoriam: Архипелагът Гриша Трифонов

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Архипелаг е странно географско понятие, обозначаващо възможността островите да се доближават един…

Изгледи

2016 04 Bulgaria uber alles
21 Април, 2016 1542 2

Когато България беше центърът на света

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Александър Андреев
Докато в учебниците по история развързаният цървул на…
  • 14 Апр, 2016 449 2

    Златото на Златна ливада

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Надежда Станилова
    Няма го на картата. Колкото и да го търсите, няма да го намерите. Даже манастира не носи…
  • 11 Апр, 2016 406

    Винаги намираме фотообразите, които търсим

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Франк Ройтер, Радмила Младенова
    Повод за разговора е книгата „В плен на чуждото“, плод на двайсетгодишен труд, в която…
  • 11 Апр, 2016 1209 8

    За двете непримирими носталгии

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Георги Карев
    Още в началото на 90-те години горещата целувка, която Т. Ж. получи в съдебната зала в…
  • 07 Апр, 2016 431

    Учи другояче!

    Отдел: Изгледи - Технологии Автор(и): Ребека Мийд
    Семействата, които изпращат децата си в AltSchool, могат да бъдат представени като ранни…
  • 06 Апр, 2016 1040 1

    Димитровград от утопията към „неудобното наследство“

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Петър Добрев
    Димитровград е построен между 1947 и 1952 г. – първият български изцяло социалистически…
  • 02 Апр, 2016 930 1

    Виктор Канзуров за настоящия момент в република Македония

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Виктор Канзуров
    Политиците-българофоби в Македония, мислейки че са много хитри, се опитват сега да…
  • 28 Мар, 2016 780

    Фотографката Умида Ахмедова за бремето на цензурата и…

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Умида Ахмедова, Невена Борисова, Милка Арабаджиева
    Умида Ахмедова е сред малкото жени, занимаващи се с кинодокументалистика и фотография в…
  • 22 Мар, 2016 1269

    Македония и синдромът на омразата

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Виктор Канзуров
    Основният проблем на политическия, икономическия, културния, демократичния, моралния и…
  • 27 Фев, 2016 1000

    Форми на делириум

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Питър Померанцев
    Корупцията също придобива нови, умопомрачителни форми – макар че думата „корупция“…
  • 28 Ян, 2016 1647 1

    Танцът на чудовищата в Близкия изток

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Дахер Дахер, Димитър Панайотов
    Представяме ви втората част от разговора ни с българския учен от сирийски произход –…

Драскулки

29 Април, 2016 276

Средна Европа и Балканите на пазара на…

Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Александър Кьосев
На Залцбургската конференция „Образи на Средна Европа“ (май…
  • 26 Апр, 2016 431 1

    На запад от рая

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мими Михайлова
    Бях се зачела в летните повърхностни анализи и прогнози, когато се сетих, че закъснявам за часа за…
  • 22 Апр, 2016 698 2

    Средна Европа и Балканите на пазара на геополитическите…

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Александър Кьосев
    През 1991 г. вървеше един виц: скоро в Европа щяло да има само десет държави. Западна Европа и…
  • 21 Апр, 2016 522

    Проблемата за психологията на съвременните българи

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Атанас Илиев
    Не е лесно да се характеризува един народ в известна епоха от неговия развой особено ако той се…
  • 20 Апр, 2016 940 3

    Душевадката

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Костадин Костадинов
    Фриц беше изпечен мошеник. Имаше голяма дърводелска работилница, в която произвеждаше фалшиви…
  • 16 Апр, 2016 707

    Какво означава класическо?

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Дж. М. Кутси
    През октомври 1944, когато съюзническите сили воюват в Европа, а германски ракети се сипят върху…
  • 06 Апр, 2016 398

    Таткото на Мими

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
    Бях забравил, че с жена ми решихме да предоставим известна самостоятелност на дъщеричката ни. До…
  • 31 Мар, 2016 1314

    Авангард и кич

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Клемънт Грийнбърг
    Там, където в наши дни някой политически режим установява официална културна политика, това се…
  • 16 Мар, 2016 1318 4

    Деветият кръг на рая

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Румен Леонидов
    Оказа се, че къщата на съновиденията е отворена. И вътре се е настанил Хуан Мирó – милиардерът,…
  • 12 Мар, 2016 1196

    Почти зимна Венеция

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    На път съм да сбъдна трафаретната мечта на всяка средностатистическа мечтателка на средна възраст,…
  • 08 Мар, 2016 888

    Садист, нарцисист, перверзник

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Кристофър Хитчинс
    Не мога да си представя кой друг, освен автора на този пасаж, би могъл да се присмее с такова густо…

Видрица

08 Март, 2016 731

Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг…
  • 06 Фев, 2016 1205 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 1813

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 3674 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 2237

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 3068 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…
  • 25 Фев, 2015 2848

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
  • 15 Фев, 2015 7999 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
  • 03 Дек, 2014 3359

    Мистерията на ГО

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Левиновиц
    Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над…
  • 26 Окт, 2014 4049

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
  • 02 Окт, 2014 4217

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Речта на Хрушчов от 1956, изобличаваща престъпленията на Сталин, е политически акт от който – както пише биографът му Уилям Таубман – „съветският режим никога не се възстанови напълно, нито пък самият Хрушчов“. Макар и да е откровено опортюнистическа, в тази реч има и нещо повече, един вид безразсъдно прекаляване, което не може да бъде разбрано само чрез понятията на политическата стратегия. Тя до такава степен подкопава догмата за непогрешимото водачество, че цялата номенклатура изпада във временна парализа. Десетина или повече делегати припадат по време на речта и се налага да бъдат изнесени навън с медицинска помощ; един от тях, Болеслав Биерут, твърдият генерален секретар на полската комунистическа партия, умира от инфаркт малко след това. Образцовият сталинистки писател Александър Фадеев се застрелва няколко дни по-късно. Работата не е в това, че това са били „честни комунисти“: повечето от тези хора са брутални манипулатори без каквито и да е илюзии по отношение на съветския режим. Онова, което се пречупва, е тяхната „обективна“ илюзия, фигурата на „големия друг“ като предпоставка, въз основа на която те могат да упражняват бруталността си и да задоволяват жаждата си за власт. Те са прехвърлили вярата си на този друг, който вярва вместо тях, така да се каже. Сега обаче заместителят им е изчезнал.

Хрушчов залага на надеждата, че неговото (ограничено) признание ще засили комунистическото движение, и в краткосрочен план той се оказва прав: не бива да забравяме, че ерата на Хрушчов е последния период на истински комунистически ентусиазъм, на вяра в комунистическия проект. Когато, по времена посещението си в САЩ през 1959, той казва на американския министър на земеделието „вашите внуци ще живеят при комунизъм“, Хрушчов изразява убеждението на цялата съветска номенклатура. Дори когато Горбачов опита една по-радикална конфронтация с миналото (реабилитациите включваха вече и Бухарин), Ленин си остана недосегаем, а Троцки – несъществуващ.

Сравнете тези събития с китайския начин на раздяла с маоисткото минало. Както показва Ричард Макгрегор в Партията, „реформите“ на Дън Сяопин протичат по един радикално различен начин. При организацията на икономиката (и до известна степен културата), онова, което обикновено се възприема като „комунизъм“, бива изоставено, и вратите се отварят широко за така наречената „либерализация“: частна собственост, преследване на печалби, начин на живот, основаващ се на хедонистичен индивидуализъм и т. н. Партията запазва хегемонията си, но не чрез доктринална ортодоксия, а чрез запазване на статуса си като единствен гарант за стабилността и процъфтяването на Китай (в официалния език конфуцианската идея за Хармоничното общество замества на практика всички позовавания на комунизма).

Едно следствие от потребността на партията да запазва хегемонията си е плътното регулиране и наблюдаване на начина, по който се представя китайската история, особено онази от последните два века. Историята, която непрекъснато се рециклира от държавните медии и учебници е онази за унижението на Китай, което е започнало с Опиумните войни и е завършило едва с комунистическата победа през 1949. Да бъдеш патриот означава да поддържаш комунистическата партия. Когато историята се използва за целите на някаква легитимация, тя не може да поднася никаква съществена самокритика. Китайците са се поучили от неуспеха на Горбачов: пълното признаване на „основателските престъпления“ води до събаряне на цялата система: те трябва да бъдат отричани. Разбира се, някои маоистки „крайности“ и „грешки“ бяха осъдени (големият скок и масовият глад, свързан с него; културната революция), а оценката на Дън за ролята на Мао (70 процента позитивна и 30 процента негативна) е неразделна част от официалния дискурс. Но оценката на Дън функционира като формално заключение, което прави всяка последваща дискусия или уточнение излишни. Мао може и да е 30 процента лош, но той продължава да бъде възхваляван като отец-основател на нацията, тялото му е в мавзолей, а образът му – на всяка банкнота. По един класически образец на фетишистко отрицание, всички знаят, че Мао е направил грешки и е причинил огромни страдания, но образът му си остава магически неопетнен. По този начин китайските комунисти могат да запазят и агнето цяло, и вълка сит: икономическата либерализация е комбинирана с продължаващо управление на комунистическата партия.

Но как функционира това на практика? Как се комбинира партийна хегемония с модерния държавен апарат, необходим за регулирането на една експлодираща пазарна икономика? Каква е институционалната реалност, поддържаща официалния лозунг, според който добрите икономически постижения са начинът, по който се води борба за социализъм? Онова, което имаме днес в Китай, не е просто комбинация от частна капиталистическа икономика и комунистическа политическа власт. По един или друг начин държавата и партията притежават по-голямата част от китайските компании, особено големите: самата партия изисква от тях да имат добри пазарни постижения. За да се разреши това очевидно противоречие, Дън скалъпва уникална двойна система. „Като организация партията стои извън и над закона“, разказва на Макгрегор Хе Вейфанг, професор-юрист от Пекин. „Тя би трябвало да притежава законова идентичност, тоест лице, което да може да се дава под съд, но партията дори не е регистрирана като организация. Тя съществува напълно извън правната система.“ „Може би изглежда трудно“, пише Макгрегор, „да се държи скрита някаква организация с размерите на китайската комунистическа партия, но тя се грижи много внимателно за тази си роля.“ Големите партийни отдели, контролиращи кадрите и медиите поддържат много нисък публичен профил. Партийните комитети (известни като „водещи малки групи“), които ръководят и диктуват политиката на министерствата, които от своя страна имат задачата да я осъществяват, работят невидимо. Спецификите на всички тези комитети, а в много случаи дори и съществуването им, рядко се дискутират от държавно-контролираните медии, камо ли пък да се дискутира начина, по който те вземат решенията си.

Един случай от времето на Дън Сяопинг илюстрира добре цялата странност на партийната йерархия. Дън беше все още жив, макар и оттеглил се от поста генерален секретар, когато един от най-важните членове на номенклатурата беше „прочистен“. Официалното обяснение беше, че в интервю с чуждестранен журналист той е разкрил държавна тайна: а именно, че Дън все още е върховният авторитет и по същество взема всички решения. Всъщност всички знаеха, че Дън все още дърпа конците; това просто не можеше да се каже публично. Тайната беше не просто тайна: тя се обявява като тайна. С други думи, от хората днес не се очаква да не знаят, че една скрита партийна структура засенчва държавните организации: от тях се очаква да осъзнават съвсем ясно съществуването на една подобна мрежа. Правителството и другите държавни органи, „които на повърхността функционират по същия начин както и в много други страни“, са на централната сцена: министерството на финансите предлага бюджета, съдилищата произнасят присъди, университетите обучават и раздават степени, свещениците водят ритуали. Така, от една страна, съществува законодателната система, правителството, избраното национално събрание, съдебната власт, управлението чрез закони и пр. Но от друга страна – както подсказва официалната фраза „партийно и държавно ръководство“ – „партията“ винаги е на първо място: ние имаме партията, която е вездесъща, но винаги остава скрита на заден план. Връчването на Нобелова награда на Ли Сяобо беше акт на признаване на напреженията и антагонизмите, които съпровождат китайския успех, но също и напомняне, че простото превръщане на Китай в парламентарна демокрация може лесно да увеличи тези антагонизми, вместо да ги разреши.

Има, разбира се, множество държави, някои от тях дори формално демократични, в които някаква полусекретна върхушка контролира правителството; в Южна Африка по време на апартейда например това беше т. нар. Broederbond. Онова, което прави китайския случай уникален, е че самото дублиране на властта между обществените и скритите региони е само по себе си институционализирано.

Назначаванията на ключови постове – в партийните и държавни органи, но също и в големи компании – се правят първо от един партиен орган, Централния организационен отдел, чието главно управление в Пекин няма официален телефонен номер, нито пък някакъв знак на самата сграда. Техните решения, след като бъдат взети, се предават на легалните органи – държавните събрания, мениджърските бордове – които минават през ритуала на потвърждаването им чрез гласуване. Самата двойна процедура – първо партията, после държавата – се провежда на всички нива, включително и фундаменталната икономическа политика, която първо се обсъжда от партията, след което нейните решения се осъществяват от държавните органи. Пропастта между партията и държавата е най-очевидна при борбата с корупцията: когато има подозрения, че някой висш функционер е замесен в корупция, обвиненията се разследват първо от Централната комисия за дисциплинарни инспекции, един партиен орган, неограничаван от законови финеси: заподозрените могат да бъдат отвлечени, подложени на сурови разпити и държани под арест в продължение на шест месеца. Присъдата, издавана в края на краищата, ще зависи не само от фактите, но също и от сложни, провеждани зад сцената преговори между различни партийни клики, и ако функционерът бъде признат за виновен, само тогава той се предава на легалните държавни органи. Но на този етап вече всичко е решено и ритуалът е чиста формалност – единствено самата присъда може да бъде (понякога) смекчена.

Иронията е в това, че самата партия, със сложните си процеси, скрити от обществения поглед, е най-големият източник на корупция. Вътрешният кръг, състоящ се от висшите партийни и държавни функционери, както и от шефовете на икономиката, общуват едни с други посредством специална телефонна система, „червената машина“. Притежаването на някой от нерегистрираните й номера е ясен знак за собствения статус. Един заместник-министър разказва на Макгрегор, че „повече от половината от обажданията, които получава на „червената си машина“, са искания за услуги, идещи от висши партийни функционери, като например: „Можете ли да дадете на сина ми (дъщеря ми, племенницата, племенника, братовчеда или добрия ми приятел), работа?“

На партийния конгрес, който се провежда приблизително на всеки осем години, новият централен изпълнителен орган – деветте членове на настоящия Комитет на политбюро – се представя като свършен факт. Самата изборна процедура включва сложни преговори, извършвани зад сцената; присъстващите на конгреса делегати, които не знаят предварително кой ще бъде избран, са формално поканени да гласуват, но винаги дават безусловното си съгласие. Най-мощната фигура в партията има по правило (но не винаги) три титли: президент на републиката, генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия (върховен военачалник). Последните две титли са много по-важни от първата. Народната освободителна армия е изцяло политизирана и следва мотото на Мао, според което „партията командва пушката“. В буржоазните държави от партията се очаква да бъде аполитична, неутрална сила, защищаваща конституционния ред; за китайските комунисти една такава деполитизирана армия би била възможно най-голямата заплаха, тъй като тя е тяхната гаранция за това, че държавата ще остане подчинена на партията. Но ако трябва да функционира, една такава структура трябва да се основава на деликатен баланс между власт и протокол И понеже партията действа извън закона, начините, по които се очаква хората да следват партийните решения, се управляват от сложен комплекс от правила.

Идеята за партията-държава не отговаря на сложностите на комунизма от 20 век: между държавата и партията винаги има пропаст, а самата партия функционира като поставен в сянка двойник на държавата. Дисидентите винаги са призовавали за нова политика на увеличаване разстоянието между партията и държавата, но те не разбират, че партията вече е това разстояние: тя въплъщава фундаменталното недоверие срещу държавата, нейните органи и механизми, така че те трябва да бъдат контролирани, държани в шах, по всяко време. Един истински комунист от 20 век никога не приема държавата: той приема необходимостта от някакъв фактор, намиращ се извън закона, който има властта да надзирава дейностите на държавата.

Този модел, разбира се, ще бъде критикуван като недемократичен. Етическо-политическото предпочитание към демократическия модел, при който партиите са – поне формално – подчинени на държавните механизми, попада в капана на „демократичната фикция“. Той игнорира факта, че в едно „свободно“ общество доминацията и подчинението са разположени в „аполитическата“ сфера на собствеността и мениджърската власт. Дистанцията между партията и държавния апарат, както и способността на първата да действа без законови ограничения предоставят една уникална възможност: „незаконни“ действия могат да бъдат предприемани не само в интерес на пазара, но понякога и в интерес на работниците. Например, когато през 2008 г. финансовата криза удари Китай, инстинктивната реакция на китайските банки беше да следват предпазливия подход на западните банки, радикално орязвайки кредитите за фирми, желаещи да се разширяват. На неформално ниво партията просто нареди на банките да продължават да дават кредити, и този подход се увенча с успех – поне засега – растежът на китайската икономика беше запазен. Да вземем друг пример: западните правителства се оплакват, че индустриите им не могат да се конкурират с китайската при зелените технологии, защото китайските компании получават помощ от правителството си. Но какво лошо има в това? Защо Западът просто не последва примера на Китай и не направи същото?

Но Китай не е Сингапур (нито пък, ако трябва да бъдем точни, е и самият Сингапур): това не е стабилна икономика с авторитарен режим, който гарантира хармония и държи капитализма под контрол. Всяка година хиляди въстания на работници, селяни и различни малцинства биват потушавани от полицията и армията. Не е за учудване, че официалната пропаганда толкова натрапчиво настоява на идеята за хармоничното общество: самото това настояване говори за противоположното, за заплахата от хаос и безредици. Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблемите, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда: колкото повече се възхвалява „хармонията“, толкова повече хаос и антагонизми съдържа реалността. Китай се намира едва-едва под контрол. Той заплашва да се взриви.

Източник

Славой Жижек
Славой Жижек (род. 1949) е словенски философ и културен критик, работещ в традициите на хегелианството, марксизма и лаканския психоанализ.
Други статии от този автор
Посетители: 119

Последните най...


Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Златко писа Още
    Уважаеми Игнате Минков,... преди 20 часа
  • предимно европиейски писа Още
    Уважеми г-н Енев,... преди 21 часа
  • Златко писа Още
    ОК, да започнем значи по... преди 22 часа
  • Игнат Минков писа Още
    Пиша тази бележка с... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Гост писа:
    това не е ли...
    преди 2 дни
  • Гост писа Още
    Госпожо Лилия, ами те... преди 2 дни
  • Гост писа Още
    това не е ли... преди 2 дни
  • валентина писа Още
    "през март 1943 г. царят и... преди 2 дни
  • Антон Гицов писа Още
    За " ролята на българския... преди 2 дни
  • йОРДАН нИХРИЗОВ писа Още
    Прави ми впечатление, че... преди 2 дни
  • Антон Гицов-бай Тони писа Още

    Златко не ме обича много... преди 2 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    О, г-жо Михайлова, каква... преди 2 дни
  • Ворце писа Още
    При изготвянето на тази... преди 3 дни
  • Мюмюн Тахир, писател писа Още
    Както е описано в... преди 4 дни
  • Лидия Стайкова писа Още
    Тази Ал-Амира е... преди 4 дни
  • Грамотей писа Още
    "Кръволог" - типичен... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    И още малко бисери...
    ...
    преди 4 дни
  • Георги Марков писа Още
    Вижте иконата на Дева... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук...
    Diana Popova...
    преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Доколкото успях да видя,... преди 5 дни
  • Радомир Парпулов писа Още
    Много красиво. Благодаря!!! преди 5 дни
  • Антон Гицов писа Още
    Със здраве и на теб.
    Антон
    преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Очаквах реакцията ти,... преди 1 седмица
  • Антон Гицов писа Още
    Златко, отговорих ти на... преди 1 седмица
  • http://seibl-trade.com/ писа Още
    Предизвикателствата,... преди 1 седмица