Дискусии

30 Юни, 2015 1050 2

Понижава ли се сексуалното желание от…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Мария Коникова
За разлика от Холивуд, където за всички е ясно, че гледат…

Изкуство

06 Юли, 2015 164

АЗ ЧЕТА – част 2

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
В първата част на този диптих се опитах да покажа, че…
  • 01 Юли, 2015 293

    Постскриптум: Джеймс Солтър, 1925-2015

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ник Паумгартън
    Джеймс Солтър почина в петък. Току-що бе навършил деветдесет, девет дни преди това. „Този рожден…
  • 01 Юли, 2015 430

    Литературният историк като ловец на разкази

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    В „Една малка анкета“ сръбският писател Михайло Пантич, с присъщия за всеки пишещ мислител…
  • 30 Юни, 2015 303

    АЗ ЧЕТА – част 1

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    За изкушения читател всеки нов роман е предизвикателство. Още по-голямо – ако е от неизвестен…
  • 17 Юни, 2015 922 9

    Аскеер 25

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Митко Новков
    1. Всяко човешко дело в своята обществена измеримост преминава през определени етапи. 2. По…
  • 29 Май, 2015 981

    В леглото с Чайковски

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Саймън Морисън
    За пореден път сексуалността на Чайковски се превръща в обект на дебати – и за пореден път…
  • 24 Апр, 2015 1619 7

    Кърт Вонегът: след кланицата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Мартин Еймис
    „Някога имаше Дрезден. Красив град, пълен с музеи и зоопаркове – човекът в неговото най-голямо…
  • 17 Апр, 2015 1395 2

    Величието на Гюнтер Грас

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Салман Рушди
    На седемдесетия му рожден ден множество писатели – Надин Гордимър, Джон Ървинг, плюс цялата…
  • 11 Апр, 2015 1683 3

    Борхес и бог

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Хорхе Луис Борхес, Освалдо Ферари
    Струва ми се много сериозно, че един човек или народ може и да не притежават етически инстинкт или…
  • 06 Апр, 2015 1115

    Уелбек на живо

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Джеймс Ласдан
    „Желанието ми да не се харесвам маскира едно безумно желание да бъда харесван“, обявява Уелбек на…
  • 03 Апр, 2015 1220 1

    Етгар Керет, предизвикателят…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Етгар Керет
    За мен писането на истории е нещо много интуитивно. Нямам никакъв особен план или метод. Обикновено…

Изгледи

07 Юли, 2015 99

Георги Петров – „главен народен…

Отдел: Изгледи - България Автор(и): Емил Иванов Димитров
Любовта към литературата е поредното клише, общо място,…

Драскулки

23 Юни, 2015 714 1

Триперът на кака Сийка

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Даниела Великова
Аз и Марийка сме две трипер диплококи, водещи жалко, но…
  • 16 Юни, 2015 494

    Теб

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Здравка Евтимова
    Църквата е бяла пряспа сняг, която не се стопява никога. Аз садя кокичета, зюмбюли и цветя, чиито…
  • 16 Юни, 2015 474 1

    Лудовица – откъси

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Бойка Асиова
    Дедо Войно пушеше с луличка. Мъничка, тантурестка, с късо сакче отстрани, за което я държеше с три…
  • 05 Юни, 2015 959 8

    Пергаментов залез

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Режещото слънце го прониза с милион наноскопични остриета, устата му се изпълни с горчиво-сладък…
  • 02 Юни, 2015 670 1

    Ползата и вредата от биографията

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Йован Христич
    Идва лятото – време за почивка, и аз се впускам в четене на биографии – било от, било на писатели,…
  • 11 Май, 2015 1003 2

    Пет разказа от Исак Бабел в превод на София Бранц

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Исак Бабел
    Разхождах се из битпазара и попивах невъобразимите му мириси и звуци. Може ли нещо на света да се…
  • 27 Апр, 2015 795

    Щъркел

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Разводът не мина лесно. Петър нае адвокат и направи всичко възможно да я спре – беше прекарал със…
  • 21 Апр, 2015 1467 4

    Как се освободих от библиотеката на моя тъст

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Джеймс Уд
    Минавах край къщата на Едмънд Уилсън, когато отивах в Канада, на гости на родителите на жена ми.…
  • 16 Апр, 2015 1327 4

    „Достойно ест“

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мими Михайлова
    Константин беше черноризецът, негова беше първата стъпка. Разполагаше априори с един ход повече…
  • 14 Апр, 2015 1295 3

    Три дни в Малайзия

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Елена Мечка
    Осми Апрел. Аааа! Туй не е живот! Много е топло! Дърво и камък ся разтича. Искам да ви река, че таз…
  • 17 Фев, 2015 1053

    Безименно

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Александра Джандева
    Тя се страхува. Не, тя е в паника. И това се случва винаги, когато го види. Усмихва се, гушва го,…

Видрица

06 Юни, 2015 1001 3

Лондон в червено и черно

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово…
  • 25 Фев, 2015 1258

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
  • 15 Фев, 2015 3341 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
  • 03 Дек, 2014 2005

    Мистерията на ГО

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Левиновиц
    Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над…
  • 26 Окт, 2014 2644

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
  • 02 Окт, 2014 2740

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
  • 27 Сеп, 2014 2969

    Архитектурата като красиво безумие

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Почакайте, ама тия… Сериозно ли? Автор: Administrator
  • 05 Авг, 2014 2951 1

    Една междинна равносметка

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    И така, огромната работа по прехвърлянето на съдържанието на „Либерален преглед“ от чисто…
  • 09 Юли, 2014 5457 9

    Хензел и Гретел

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Димитри Иванов
    Казват на Маргарет Тачър: – Немците ни биха на футбол, спорт, който ние англичаните сме…
  • requiem cover thmb
    16 Юни, 2014 4730

    Берлин, ти тъй прекрасен си, Берлин!

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Тази идея всъщност се роди още преди три години, непосредствено след излизането на…
  • Default Image
    12 Юни, 2014 4715 3

    Нещо като (издателски) манифест…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Ако съдбата на хората е да посрещат смъртта, то съдбата на идеите – или поне на онези…
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Речта на Хрушчов от 1956, изобличаваща престъпленията на Сталин, е политически акт от който – както пише биографът му Уилям Таубман – „съветският режим никога не се възстанови напълно, нито пък самият Хрушчов“. Макар и да е откровено опортюнистическа, в тази реч има и нещо повече, един вид безразсъдно прекаляване, което не може да бъде разбрано само чрез понятията на политическата стратегия. Тя до такава степен подкопава догмата за непогрешимото водачество, че цялата номенклатура изпада във временна парализа. Десетина или повече делегати припадат по време на речта и се налага да бъдат изнесени навън с медицинска помощ; един от тях, Болеслав Биерут, твърдият генерален секретар на полската комунистическа партия, умира от инфаркт малко след това. Образцовият сталинистки писател Александър Фадеев се застрелва няколко дни по-късно. Работата не е в това, че това са били „честни комунисти“: повечето от тези хора са брутални манипулатори без каквито и да е илюзии по отношение на съветския режим. Онова, което се пречупва, е тяхната „обективна“ илюзия, фигурата на „големия друг“ като предпоставка, въз основа на която те могат да упражняват бруталността си и да задоволяват жаждата си за власт. Те са прехвърлили вярата си на този друг, който вярва вместо тях, така да се каже. Сега обаче заместителят им е изчезнал.

Хрушчов залага на надеждата, че неговото (ограничено) признание ще засили комунистическото движение, и в краткосрочен план той се оказва прав: не бива да забравяме, че ерата на Хрушчов е последния период на истински комунистически ентусиазъм, на вяра в комунистическия проект. Когато, по времена посещението си в САЩ през 1959, той казва на американския министър на земеделието „вашите внуци ще живеят при комунизъм“, Хрушчов изразява убеждението на цялата съветска номенклатура. Дори когато Горбачов опита една по-радикална конфронтация с миналото (реабилитациите включваха вече и Бухарин), Ленин си остана недосегаем, а Троцки – несъществуващ.

Сравнете тези събития с китайския начин на раздяла с маоисткото минало. Както показва Ричард Макгрегор в Партията, „реформите“ на Дън Сяопин протичат по един радикално различен начин. При организацията на икономиката (и до известна степен културата), онова, което обикновено се възприема като „комунизъм“, бива изоставено, и вратите се отварят широко за така наречената „либерализация“: частна собственост, преследване на печалби, начин на живот, основаващ се на хедонистичен индивидуализъм и т. н. Партията запазва хегемонията си, но не чрез доктринална ортодоксия, а чрез запазване на статуса си като единствен гарант за стабилността и процъфтяването на Китай (в официалния език конфуцианската идея за Хармоничното общество замества на практика всички позовавания на комунизма).

Едно следствие от потребността на партията да запазва хегемонията си е плътното регулиране и наблюдаване на начина, по който се представя китайската история, особено онази от последните два века. Историята, която непрекъснато се рециклира от държавните медии и учебници е онази за унижението на Китай, което е започнало с Опиумните войни и е завършило едва с комунистическата победа през 1949. Да бъдеш патриот означава да поддържаш комунистическата партия. Когато историята се използва за целите на някаква легитимация, тя не може да поднася никаква съществена самокритика. Китайците са се поучили от неуспеха на Горбачов: пълното признаване на „основателските престъпления“ води до събаряне на цялата система: те трябва да бъдат отричани. Разбира се, някои маоистки „крайности“ и „грешки“ бяха осъдени (големият скок и масовият глад, свързан с него; културната революция), а оценката на Дън за ролята на Мао (70 процента позитивна и 30 процента негативна) е неразделна част от официалния дискурс. Но оценката на Дън функционира като формално заключение, което прави всяка последваща дискусия или уточнение излишни. Мао може и да е 30 процента лош, но той продължава да бъде възхваляван като отец-основател на нацията, тялото му е в мавзолей, а образът му – на всяка банкнота. По един класически образец на фетишистко отрицание, всички знаят, че Мао е направил грешки и е причинил огромни страдания, но образът му си остава магически неопетнен. По този начин китайските комунисти могат да запазят и агнето цяло, и вълка сит: икономическата либерализация е комбинирана с продължаващо управление на комунистическата партия.

Но как функционира това на практика? Как се комбинира партийна хегемония с модерния държавен апарат, необходим за регулирането на една експлодираща пазарна икономика? Каква е институционалната реалност, поддържаща официалния лозунг, според който добрите икономически постижения са начинът, по който се води борба за социализъм? Онова, което имаме днес в Китай, не е просто комбинация от частна капиталистическа икономика и комунистическа политическа власт. По един или друг начин държавата и партията притежават по-голямата част от китайските компании, особено големите: самата партия изисква от тях да имат добри пазарни постижения. За да се разреши това очевидно противоречие, Дън скалъпва уникална двойна система. „Като организация партията стои извън и над закона“, разказва на Макгрегор Хе Вейфанг, професор-юрист от Пекин. „Тя би трябвало да притежава законова идентичност, тоест лице, което да може да се дава под съд, но партията дори не е регистрирана като организация. Тя съществува напълно извън правната система.“ „Може би изглежда трудно“, пише Макгрегор, „да се държи скрита някаква организация с размерите на китайската комунистическа партия, но тя се грижи много внимателно за тази си роля.“ Големите партийни отдели, контролиращи кадрите и медиите поддържат много нисък публичен профил. Партийните комитети (известни като „водещи малки групи“), които ръководят и диктуват политиката на министерствата, които от своя страна имат задачата да я осъществяват, работят невидимо. Спецификите на всички тези комитети, а в много случаи дори и съществуването им, рядко се дискутират от държавно-контролираните медии, камо ли пък да се дискутира начина, по който те вземат решенията си.

Един случай от времето на Дън Сяопинг илюстрира добре цялата странност на партийната йерархия. Дън беше все още жив, макар и оттеглил се от поста генерален секретар, когато един от най-важните членове на номенклатурата беше „прочистен“. Официалното обяснение беше, че в интервю с чуждестранен журналист той е разкрил държавна тайна: а именно, че Дън все още е върховният авторитет и по същество взема всички решения. Всъщност всички знаеха, че Дън все още дърпа конците; това просто не можеше да се каже публично. Тайната беше не просто тайна: тя се обявява като тайна. С други думи, от хората днес не се очаква да не знаят, че една скрита партийна структура засенчва държавните организации: от тях се очаква да осъзнават съвсем ясно съществуването на една подобна мрежа. Правителството и другите държавни органи, „които на повърхността функционират по същия начин както и в много други страни“, са на централната сцена: министерството на финансите предлага бюджета, съдилищата произнасят присъди, университетите обучават и раздават степени, свещениците водят ритуали. Така, от една страна, съществува законодателната система, правителството, избраното национално събрание, съдебната власт, управлението чрез закони и пр. Но от друга страна – както подсказва официалната фраза „партийно и държавно ръководство“ – „партията“ винаги е на първо място: ние имаме партията, която е вездесъща, но винаги остава скрита на заден план. Връчването на Нобелова награда на Ли Сяобо беше акт на признаване на напреженията и антагонизмите, които съпровождат китайския успех, но също и напомняне, че простото превръщане на Китай в парламентарна демокрация може лесно да увеличи тези антагонизми, вместо да ги разреши.

Има, разбира се, множество държави, някои от тях дори формално демократични, в които някаква полусекретна върхушка контролира правителството; в Южна Африка по време на апартейда например това беше т. нар. Broederbond. Онова, което прави китайския случай уникален, е че самото дублиране на властта между обществените и скритите региони е само по себе си институционализирано.

Назначаванията на ключови постове – в партийните и държавни органи, но също и в големи компании – се правят първо от един партиен орган, Централния организационен отдел, чието главно управление в Пекин няма официален телефонен номер, нито пък някакъв знак на самата сграда. Техните решения, след като бъдат взети, се предават на легалните органи – държавните събрания, мениджърските бордове – които минават през ритуала на потвърждаването им чрез гласуване. Самата двойна процедура – първо партията, после държавата – се провежда на всички нива, включително и фундаменталната икономическа политика, която първо се обсъжда от партията, след което нейните решения се осъществяват от държавните органи. Пропастта между партията и държавата е най-очевидна при борбата с корупцията: когато има подозрения, че някой висш функционер е замесен в корупция, обвиненията се разследват първо от Централната комисия за дисциплинарни инспекции, един партиен орган, неограничаван от законови финеси: заподозрените могат да бъдат отвлечени, подложени на сурови разпити и държани под арест в продължение на шест месеца. Присъдата, издавана в края на краищата, ще зависи не само от фактите, но също и от сложни, провеждани зад сцената преговори между различни партийни клики, и ако функционерът бъде признат за виновен, само тогава той се предава на легалните държавни органи. Но на този етап вече всичко е решено и ритуалът е чиста формалност – единствено самата присъда може да бъде (понякога) смекчена.

Иронията е в това, че самата партия, със сложните си процеси, скрити от обществения поглед, е най-големият източник на корупция. Вътрешният кръг, състоящ се от висшите партийни и държавни функционери, както и от шефовете на икономиката, общуват едни с други посредством специална телефонна система, „червената машина“. Притежаването на някой от нерегистрираните й номера е ясен знак за собствения статус. Един заместник-министър разказва на Макгрегор, че „повече от половината от обажданията, които получава на „червената си машина“, са искания за услуги, идещи от висши партийни функционери, като например: „Можете ли да дадете на сина ми (дъщеря ми, племенницата, племенника, братовчеда или добрия ми приятел), работа?“

На партийния конгрес, който се провежда приблизително на всеки осем години, новият централен изпълнителен орган – деветте членове на настоящия Комитет на политбюро – се представя като свършен факт. Самата изборна процедура включва сложни преговори, извършвани зад сцената; присъстващите на конгреса делегати, които не знаят предварително кой ще бъде избран, са формално поканени да гласуват, но винаги дават безусловното си съгласие. Най-мощната фигура в партията има по правило (но не винаги) три титли: президент на републиката, генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия (върховен военачалник). Последните две титли са много по-важни от първата. Народната освободителна армия е изцяло политизирана и следва мотото на Мао, според което „партията командва пушката“. В буржоазните държави от партията се очаква да бъде аполитична, неутрална сила, защищаваща конституционния ред; за китайските комунисти една такава деполитизирана армия би била възможно най-голямата заплаха, тъй като тя е тяхната гаранция за това, че държавата ще остане подчинена на партията. Но ако трябва да функционира, една такава структура трябва да се основава на деликатен баланс между власт и протокол И понеже партията действа извън закона, начините, по които се очаква хората да следват партийните решения, се управляват от сложен комплекс от правила.

Идеята за партията-държава не отговаря на сложностите на комунизма от 20 век: между държавата и партията винаги има пропаст, а самата партия функционира като поставен в сянка двойник на държавата. Дисидентите винаги са призовавали за нова политика на увеличаване разстоянието между партията и държавата, но те не разбират, че партията вече е това разстояние: тя въплъщава фундаменталното недоверие срещу държавата, нейните органи и механизми, така че те трябва да бъдат контролирани, държани в шах, по всяко време. Един истински комунист от 20 век никога не приема държавата: той приема необходимостта от някакъв фактор, намиращ се извън закона, който има властта да надзирава дейностите на държавата.

Този модел, разбира се, ще бъде критикуван като недемократичен. Етическо-политическото предпочитание към демократическия модел, при който партиите са – поне формално – подчинени на държавните механизми, попада в капана на „демократичната фикция“. Той игнорира факта, че в едно „свободно“ общество доминацията и подчинението са разположени в „аполитическата“ сфера на собствеността и мениджърската власт. Дистанцията между партията и държавния апарат, както и способността на първата да действа без законови ограничения предоставят една уникална възможност: „незаконни“ действия могат да бъдат предприемани не само в интерес на пазара, но понякога и в интерес на работниците. Например, когато през 2008 г. финансовата криза удари Китай, инстинктивната реакция на китайските банки беше да следват предпазливия подход на западните банки, радикално орязвайки кредитите за фирми, желаещи да се разширяват. На неформално ниво партията просто нареди на банките да продължават да дават кредити, и този подход се увенча с успех – поне засега – растежът на китайската икономика беше запазен. Да вземем друг пример: западните правителства се оплакват, че индустриите им не могат да се конкурират с китайската при зелените технологии, защото китайските компании получават помощ от правителството си. Но какво лошо има в това? Защо Западът просто не последва примера на Китай и не направи същото?

Но Китай не е Сингапур (нито пък, ако трябва да бъдем точни, е и самият Сингапур): това не е стабилна икономика с авторитарен режим, който гарантира хармония и държи капитализма под контрол. Всяка година хиляди въстания на работници, селяни и различни малцинства биват потушавани от полицията и армията. Не е за учудване, че официалната пропаганда толкова натрапчиво настоява на идеята за хармоничното общество: самото това настояване говори за противоположното, за заплахата от хаос и безредици. Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблемите, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда: колкото повече се възхвалява „хармонията“, толкова повече хаос и антагонизми съдържа реалността. Китай се намира едва-едва под контрол. Той заплашва да се взриви.

Източник

Славой Жижек
Славой Жижек (род. 1949) е словенски философ и културен критик, работещ в традициите на хегелианството, марксизма и лаканския психоанализ.
Други статии от този автор
Посетители: 132

Последните най...


Абонирайте се за нашия безплатен ежеседмичен бюлетин, за да получавате редовно информация за най-новите публикации.



Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • А писа Още
    Зорбас, прав си за думата... преди 11 часа
  • Златко писа Още
    Моля да имате пред вид,... преди 20 часа
  • Златко писа Още
    Дали ще се съгласите на... преди 20 часа
  • Георги Симидчиев писа Още
    Е, това е вече върха.... преди 20 часа
  • Златко писа Още
    О, изчакайте само докато... преди 21 часа
  • Недялка Крънева пенс. учителка писа Още
    Освен "свобода", ние не... преди 21 часа
  • Златко писа Още
  • Методи писа Още
    Единствената свобода е... преди 2 дни
  • Зорбас Г. писа Още
    Биенето на белтъци, г-н... преди 2 дни
  • А писа Още
    Ами книгата си е такава,... преди 2 дни
  • Костадин Даржанов писа Още
    Още на пръв поглед се... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Чудесна история... преди 2 дни
  • Траян Константинов Траянов писа Още
    Народен обвинител във... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    А книгата, книгата как е,... преди 3 дни
  • сухи писа Още
    Изд. Вагабонд медия пак е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Къде е лъжата?

    Рецензия...
    преди 4 дни
  • А писа Още
    "как да се избавим от тоя... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Причините за насилието...
    преди 1 седмица
  • Консерватор писа Още
    От статията става ясно,... преди 1 седмица
  • Консерватор писа Още
    За сравнение: любимият... преди 1 седмица
  • Black Wolf писа Още
    Преди няколко години... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Викам, да ви разкажа една... преди 1 седмица
  • Стефан Коджеманов писа Още
    Паметникът който ни... преди 1 седмица
  • проф. Благоев писа Още
    Авторът Дичев, за другия... преди 1 седмица
  • Соня Кирилова писа Още
    Пропуснали сте... преди 1 седмица