Дискусии

08 Февруари, 2016 118 1

Националната идентичност и…

Отдел: Дискусии - Култура Автор(и): Лазарин Лазаров
Въпросът дали в българската история периодът 15-19 в трябва…

Изкуство

2016 02 eliotweinberger bigbild
03 Февруари, 2016 331

Какво чух за Елиът Уайнбъргър

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Стоян Гяуров
Чух, че Е. У. живее в Ню Йорк, че е писател, есеист и поет,…
  • 02 Фев, 2016 418 3

    Български бестселъри? Плеви, плеви!

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Митко Новков
    „Хеликон“ публикува своята листа за най-продавани книги през 2015 година с обнадеждаващата сякаш…
  • 23 Ян, 2016 1292 8

    Момичето от Дания

    Отдел: Изкуство - Кино Автор(и): Златко Ангелов
    В 21 век операциите за смяна на пола са рутинни и завършват с успех. Един човек става трансджендър…
  • 14 Ян, 2016 807 1

    Класици и политици

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Александър Кьосев
    Напоследък мнозина от българските литератори са се отдали на спешно препрочитане на литературното…
  • 07 Ян, 2016 1110 1

    Чудото на интерпретацията

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Стоян Гяуров
    Глен Гулд беше пианист. Това кратко и скучно като лекарски бюлетин заявление, с което започва…
  • 24 Дек, 2015 1206 1

    In Memoriam: Архипелагът Гриша Трифонов

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Невена Борисова
    Архипелаг е странно географско понятие, обозначаващо възможността островите да се доближават един…
  • 17 Дек, 2015 6343 2

    Тайната история на „Сто години самота“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Пол Ели
    Габриел Гарсия Маркес започва да пише Cien Años de Soledad – Сто години самота – преди повече от…
  • 17 Дек, 2015 730

    ХаХаХаИмПро – нов модел за генериране на реалност

    Отдел: Изкуство - Сцена Автор(и): Радмила Младенова
    Най-просто казано ХаХаХаИмПро е театър, в който представлението се измисля на момента в…
  • 14 Дек, 2015 1505 3

    Старозаветният поет

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Асен Валентинов
    Заслушан в глухите рими на езика, Борис Христов бавно руши класическия стих. Така той се опитва да…
  • 11 Дек, 2015 977 1

    Кой се страхува от Вернер Тюбке?

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Стоян Гяуров
    Лайпцигският хотел „Астория“ е затворен от години. Но който е бил в панаирния град Лайпциг, ще си…
  • 08 Дек, 2015 901

    Иво Андрич и/в Турция

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Хюсеин Мевсим
    Би могло да се каже, че темата „Андрич и/в Турция“, в по-глобален мащаб – „Андрич и/в Ориента“, е…

Изгледи

28 Януари, 2016 898 1

Танцът на чудовищата в Близкия изток

Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Дахер Дахер, Димитър Панайотов
Представяме ви втората част от разговора ни с българския…
  • 14 Ян, 2016 1737 7

    Сирия, Турция и лудостта

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Дахер Дахер
    Ще ви разкажа една история, която ще ви се стори много позната. Защото всички истории се…
  • 02 Дек, 2015 2114 3

    За границите на садистичното

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Анета Генова
    Дълго мислих дали да разкажа тези истории. Те са тежки. Те са жестоки. В тях…
  • 29 Ное, 2015 1450 1

    До Бурса и обратно – осемдесет години след Чудомир

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Евдокия Борисова
    Случвало ли ви се е да посрещнете изгрева над Златния Рог? Аз имах този късмет в края на…
  • 27 Ное, 2015 1492 3

    Българският самиздат

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Александър Кьосев
    В сравнение със самиздата в СССР Чехия, Унгария и Полша равносметката на българския…
  • 26 Ное, 2015 9984 45

    Майките на ИДИЛ

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Юлия Йоффе
    Тези жени са само четири от хилядите, които са изгубили дете за организацията Ислямска…
  • 11 Ное, 2015 1551 2

    Източна Европа – завръщане към нормалността?

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Джон Фефър
    Такава изглежда е съдбата на Централна и Източна Европа – онзи клин от територия между…
  • 30 Окт, 2015 1580 4

    Немската ПЕГИДА: И тоя път ще победим!

    Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Дирк Пилц
    И ето ги тук паралелите: социализъм, антифашизъм, солидарност – към края на ГДР всичко…
  • 28 Окт, 2015 1384 2

    Опит за (пределно кратка) равносметка, някъде по пътя...

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Златко Енев
    Не че хората откъм България са си счупили краката да ме питат за мненията ми, но понякога…
  • 22 Окт, 2015 1443

    Сбогуване с Токио

    Отдел: Изгледи - Свят Автор(и): Петър Чолаков
    Септември. Текат дните на японската култура в България… По топлия асфалт, с който е…
  • 13 Окт, 2015 1517

    Един ловен ден на другаря Тодор Живков

    Отдел: Изгледи - България Автор(и): Георги Петров
    Георги Петров написва спомените си „Куражът да бъдеш“ (издателство „ЕТО“, София, 2015),…

Драскулки

06 Февруари, 2016 612 1

Командосът

Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Палми Ранчев
Сега на някой, който ме познава от предишните години и още…
  • 29 Ян, 2016 656 1

    Пицария Google

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Красимир Йорданов
    – Пицария google, добър ден, слушам ви. – Пицария какво? – Пицария google, какво искате да…
  • 23 Ян, 2016 435

    Сънят на водата

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мими Михайлова
    Преди половин час Войчех беше напуснал дома ѝ, но тя все още усещаше вълнението от присъствието му.…
  • 21 Ян, 2016 339

    Ива Тихолова – Импресии

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Ива Тихолова
    Толкова сте много, навсякъде сте, а всъщност толкова малко, нищожно… пространството ехти, сякаш…
  • 06 Ян, 2016 1049 4

    Коледа във Виена

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Нищо по-банално от Коледа във Виена, ще кажете. Баба ти все във Виена е ходила. Е, ходила е. Което…
  • 21 Дек, 2015 1370 6

    Апострофи

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Стоян Гяуров
    Как е възможно вечерта да слушаш Шуберт, а на другия ден да хвърляш живи хора в пещите? Според…
  • 19 Дек, 2015 733 1

    Диригентът

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Едно, две три. Начало. Когато слагаше костюм, свиреше на пианото. Малко се беше разакордирало, но в…
  • 28 Ное, 2015 931

    Описание на нощта

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Силвия Чолева
    Целувката не я зашемети, обикновена целувка, страстна, но не замая главата ѝ. Не успя да измъкне…
  • 18 Ное, 2015 1160 3

    Провалът – (още един) начин на употреба

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Това, че започвам да мисля точно по тази тема не е случайно, разбира се. Провалът като теория и…
  • 13 Ное, 2015 894

    Лотарията

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Шърли Джаксън
    Оригиналните принадлежности за провеждането на лотарията бяха се изгубили преди много време, а…
  • 09 Ное, 2015 818

    Азбуките на вечността

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Всеки път Картал говореше така неразбираемо и непостижимо за детския ум, но онази сутрин Шахин…

Видрица

06 Февруари, 2016 205 1

По Сена, в Париж

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту…
  • 01 Ян, 2016 1241

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 2976 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…
  • 15 Юли, 2015 1805

    Най-красивите библиотеки по света

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Super User
    Библиотеките са най-пълните и невероятни сборища на човешкото познание. Четенето по която…
  • 06 Юни, 2015 2545 3

    Лондон в червено и черно

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Лондон какъвто още никога не сте го виждали. Образцово приложение на принципа Less is…
  • 25 Фев, 2015 2422

    Слизате ли на следващата?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж, ако бързате, непременно ще се качите или по-скоро ще слезете в метрото. То…
  • 15 Фев, 2015 6739 7

    Най-четените текстове за 2014-та година

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Както заглавието подсказва, тук са представени двадесетте най-четени текстове от…
  • 03 Дек, 2014 2962

    Мистерията на ГО

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Левиновиц
    Мнозина играчи на ГО гледат на играта като на последния бастион на човешка доминация над…
  • 26 Окт, 2014 3625

    Изкуството на китайския сюрреалист Чен Вен Линг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Администратор
    Китайският скулптор-сюрреалист Чен Вен Линг създава творби, наситени с пареща социална…
  • 02 Окт, 2014 3765

    Софийски следобеди...

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Моис Файон
    Зад привидно непретенционзото заглавие на този фоторепортаж се крие остро око и особен…
  • 27 Сеп, 2014 4010

    Архитектурата като красиво безумие

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Почакайте, ама тия… Сериозно ли? Автор: Administrator
1 1 1 1 1 Оценка 0.00 (0 гласувания)

Речта на Хрушчов от 1956, изобличаваща престъпленията на Сталин, е политически акт от който – както пише биографът му Уилям Таубман – „съветският режим никога не се възстанови напълно, нито пък самият Хрушчов“. Макар и да е откровено опортюнистическа, в тази реч има и нещо повече, един вид безразсъдно прекаляване, което не може да бъде разбрано само чрез понятията на политическата стратегия. Тя до такава степен подкопава догмата за непогрешимото водачество, че цялата номенклатура изпада във временна парализа. Десетина или повече делегати припадат по време на речта и се налага да бъдат изнесени навън с медицинска помощ; един от тях, Болеслав Биерут, твърдият генерален секретар на полската комунистическа партия, умира от инфаркт малко след това. Образцовият сталинистки писател Александър Фадеев се застрелва няколко дни по-късно. Работата не е в това, че това са били „честни комунисти“: повечето от тези хора са брутални манипулатори без каквито и да е илюзии по отношение на съветския режим. Онова, което се пречупва, е тяхната „обективна“ илюзия, фигурата на „големия друг“ като предпоставка, въз основа на която те могат да упражняват бруталността си и да задоволяват жаждата си за власт. Те са прехвърлили вярата си на този друг, който вярва вместо тях, така да се каже. Сега обаче заместителят им е изчезнал.

Хрушчов залага на надеждата, че неговото (ограничено) признание ще засили комунистическото движение, и в краткосрочен план той се оказва прав: не бива да забравяме, че ерата на Хрушчов е последния период на истински комунистически ентусиазъм, на вяра в комунистическия проект. Когато, по времена посещението си в САЩ през 1959, той казва на американския министър на земеделието „вашите внуци ще живеят при комунизъм“, Хрушчов изразява убеждението на цялата съветска номенклатура. Дори когато Горбачов опита една по-радикална конфронтация с миналото (реабилитациите включваха вече и Бухарин), Ленин си остана недосегаем, а Троцки – несъществуващ.

Сравнете тези събития с китайския начин на раздяла с маоисткото минало. Както показва Ричард Макгрегор в Партията, „реформите“ на Дън Сяопин протичат по един радикално различен начин. При организацията на икономиката (и до известна степен културата), онова, което обикновено се възприема като „комунизъм“, бива изоставено, и вратите се отварят широко за така наречената „либерализация“: частна собственост, преследване на печалби, начин на живот, основаващ се на хедонистичен индивидуализъм и т. н. Партията запазва хегемонията си, но не чрез доктринална ортодоксия, а чрез запазване на статуса си като единствен гарант за стабилността и процъфтяването на Китай (в официалния език конфуцианската идея за Хармоничното общество замества на практика всички позовавания на комунизма).

Едно следствие от потребността на партията да запазва хегемонията си е плътното регулиране и наблюдаване на начина, по който се представя китайската история, особено онази от последните два века. Историята, която непрекъснато се рециклира от държавните медии и учебници е онази за унижението на Китай, което е започнало с Опиумните войни и е завършило едва с комунистическата победа през 1949. Да бъдеш патриот означава да поддържаш комунистическата партия. Когато историята се използва за целите на някаква легитимация, тя не може да поднася никаква съществена самокритика. Китайците са се поучили от неуспеха на Горбачов: пълното признаване на „основателските престъпления“ води до събаряне на цялата система: те трябва да бъдат отричани. Разбира се, някои маоистки „крайности“ и „грешки“ бяха осъдени (големият скок и масовият глад, свързан с него; културната революция), а оценката на Дън за ролята на Мао (70 процента позитивна и 30 процента негативна) е неразделна част от официалния дискурс. Но оценката на Дън функционира като формално заключение, което прави всяка последваща дискусия или уточнение излишни. Мао може и да е 30 процента лош, но той продължава да бъде възхваляван като отец-основател на нацията, тялото му е в мавзолей, а образът му – на всяка банкнота. По един класически образец на фетишистко отрицание, всички знаят, че Мао е направил грешки и е причинил огромни страдания, но образът му си остава магически неопетнен. По този начин китайските комунисти могат да запазят и агнето цяло, и вълка сит: икономическата либерализация е комбинирана с продължаващо управление на комунистическата партия.

Но как функционира това на практика? Как се комбинира партийна хегемония с модерния държавен апарат, необходим за регулирането на една експлодираща пазарна икономика? Каква е институционалната реалност, поддържаща официалния лозунг, според който добрите икономически постижения са начинът, по който се води борба за социализъм? Онова, което имаме днес в Китай, не е просто комбинация от частна капиталистическа икономика и комунистическа политическа власт. По един или друг начин държавата и партията притежават по-голямата част от китайските компании, особено големите: самата партия изисква от тях да имат добри пазарни постижения. За да се разреши това очевидно противоречие, Дън скалъпва уникална двойна система. „Като организация партията стои извън и над закона“, разказва на Макгрегор Хе Вейфанг, професор-юрист от Пекин. „Тя би трябвало да притежава законова идентичност, тоест лице, което да може да се дава под съд, но партията дори не е регистрирана като организация. Тя съществува напълно извън правната система.“ „Може би изглежда трудно“, пише Макгрегор, „да се държи скрита някаква организация с размерите на китайската комунистическа партия, но тя се грижи много внимателно за тази си роля.“ Големите партийни отдели, контролиращи кадрите и медиите поддържат много нисък публичен профил. Партийните комитети (известни като „водещи малки групи“), които ръководят и диктуват политиката на министерствата, които от своя страна имат задачата да я осъществяват, работят невидимо. Спецификите на всички тези комитети, а в много случаи дори и съществуването им, рядко се дискутират от държавно-контролираните медии, камо ли пък да се дискутира начина, по който те вземат решенията си.

Един случай от времето на Дън Сяопинг илюстрира добре цялата странност на партийната йерархия. Дън беше все още жив, макар и оттеглил се от поста генерален секретар, когато един от най-важните членове на номенклатурата беше „прочистен“. Официалното обяснение беше, че в интервю с чуждестранен журналист той е разкрил държавна тайна: а именно, че Дън все още е върховният авторитет и по същество взема всички решения. Всъщност всички знаеха, че Дън все още дърпа конците; това просто не можеше да се каже публично. Тайната беше не просто тайна: тя се обявява като тайна. С други думи, от хората днес не се очаква да не знаят, че една скрита партийна структура засенчва държавните организации: от тях се очаква да осъзнават съвсем ясно съществуването на една подобна мрежа. Правителството и другите държавни органи, „които на повърхността функционират по същия начин както и в много други страни“, са на централната сцена: министерството на финансите предлага бюджета, съдилищата произнасят присъди, университетите обучават и раздават степени, свещениците водят ритуали. Така, от една страна, съществува законодателната система, правителството, избраното национално събрание, съдебната власт, управлението чрез закони и пр. Но от друга страна – както подсказва официалната фраза „партийно и държавно ръководство“ – „партията“ винаги е на първо място: ние имаме партията, която е вездесъща, но винаги остава скрита на заден план. Връчването на Нобелова награда на Ли Сяобо беше акт на признаване на напреженията и антагонизмите, които съпровождат китайския успех, но също и напомняне, че простото превръщане на Китай в парламентарна демокрация може лесно да увеличи тези антагонизми, вместо да ги разреши.

Има, разбира се, множество държави, някои от тях дори формално демократични, в които някаква полусекретна върхушка контролира правителството; в Южна Африка по време на апартейда например това беше т. нар. Broederbond. Онова, което прави китайския случай уникален, е че самото дублиране на властта между обществените и скритите региони е само по себе си институционализирано.

Назначаванията на ключови постове – в партийните и държавни органи, но също и в големи компании – се правят първо от един партиен орган, Централния организационен отдел, чието главно управление в Пекин няма официален телефонен номер, нито пък някакъв знак на самата сграда. Техните решения, след като бъдат взети, се предават на легалните органи – държавните събрания, мениджърските бордове – които минават през ритуала на потвърждаването им чрез гласуване. Самата двойна процедура – първо партията, после държавата – се провежда на всички нива, включително и фундаменталната икономическа политика, която първо се обсъжда от партията, след което нейните решения се осъществяват от държавните органи. Пропастта между партията и държавата е най-очевидна при борбата с корупцията: когато има подозрения, че някой висш функционер е замесен в корупция, обвиненията се разследват първо от Централната комисия за дисциплинарни инспекции, един партиен орган, неограничаван от законови финеси: заподозрените могат да бъдат отвлечени, подложени на сурови разпити и държани под арест в продължение на шест месеца. Присъдата, издавана в края на краищата, ще зависи не само от фактите, но също и от сложни, провеждани зад сцената преговори между различни партийни клики, и ако функционерът бъде признат за виновен, само тогава той се предава на легалните държавни органи. Но на този етап вече всичко е решено и ритуалът е чиста формалност – единствено самата присъда може да бъде (понякога) смекчена.

Иронията е в това, че самата партия, със сложните си процеси, скрити от обществения поглед, е най-големият източник на корупция. Вътрешният кръг, състоящ се от висшите партийни и държавни функционери, както и от шефовете на икономиката, общуват едни с други посредством специална телефонна система, „червената машина“. Притежаването на някой от нерегистрираните й номера е ясен знак за собствения статус. Един заместник-министър разказва на Макгрегор, че „повече от половината от обажданията, които получава на „червената си машина“, са искания за услуги, идещи от висши партийни функционери, като например: „Можете ли да дадете на сина ми (дъщеря ми, племенницата, племенника, братовчеда или добрия ми приятел), работа?“

На партийния конгрес, който се провежда приблизително на всеки осем години, новият централен изпълнителен орган – деветте членове на настоящия Комитет на политбюро – се представя като свършен факт. Самата изборна процедура включва сложни преговори, извършвани зад сцената; присъстващите на конгреса делегати, които не знаят предварително кой ще бъде избран, са формално поканени да гласуват, но винаги дават безусловното си съгласие. Най-мощната фигура в партията има по правило (но не винаги) три титли: президент на републиката, генерален секретар на партията и председател на Централната военна комисия (върховен военачалник). Последните две титли са много по-важни от първата. Народната освободителна армия е изцяло политизирана и следва мотото на Мао, според което „партията командва пушката“. В буржоазните държави от партията се очаква да бъде аполитична, неутрална сила, защищаваща конституционния ред; за китайските комунисти една такава деполитизирана армия би била възможно най-голямата заплаха, тъй като тя е тяхната гаранция за това, че държавата ще остане подчинена на партията. Но ако трябва да функционира, една такава структура трябва да се основава на деликатен баланс между власт и протокол И понеже партията действа извън закона, начините, по които се очаква хората да следват партийните решения, се управляват от сложен комплекс от правила.

Идеята за партията-държава не отговаря на сложностите на комунизма от 20 век: между държавата и партията винаги има пропаст, а самата партия функционира като поставен в сянка двойник на държавата. Дисидентите винаги са призовавали за нова политика на увеличаване разстоянието между партията и държавата, но те не разбират, че партията вече е това разстояние: тя въплъщава фундаменталното недоверие срещу държавата, нейните органи и механизми, така че те трябва да бъдат контролирани, държани в шах, по всяко време. Един истински комунист от 20 век никога не приема държавата: той приема необходимостта от някакъв фактор, намиращ се извън закона, който има властта да надзирава дейностите на държавата.

Този модел, разбира се, ще бъде критикуван като недемократичен. Етическо-политическото предпочитание към демократическия модел, при който партиите са – поне формално – подчинени на държавните механизми, попада в капана на „демократичната фикция“. Той игнорира факта, че в едно „свободно“ общество доминацията и подчинението са разположени в „аполитическата“ сфера на собствеността и мениджърската власт. Дистанцията между партията и държавния апарат, както и способността на първата да действа без законови ограничения предоставят една уникална възможност: „незаконни“ действия могат да бъдат предприемани не само в интерес на пазара, но понякога и в интерес на работниците. Например, когато през 2008 г. финансовата криза удари Китай, инстинктивната реакция на китайските банки беше да следват предпазливия подход на западните банки, радикално орязвайки кредитите за фирми, желаещи да се разширяват. На неформално ниво партията просто нареди на банките да продължават да дават кредити, и този подход се увенча с успех – поне засега – растежът на китайската икономика беше запазен. Да вземем друг пример: западните правителства се оплакват, че индустриите им не могат да се конкурират с китайската при зелените технологии, защото китайските компании получават помощ от правителството си. Но какво лошо има в това? Защо Западът просто не последва примера на Китай и не направи същото?

Но Китай не е Сингапур (нито пък, ако трябва да бъдем точни, е и самият Сингапур): това не е стабилна икономика с авторитарен режим, който гарантира хармония и държи капитализма под контрол. Всяка година хиляди въстания на работници, селяни и различни малцинства биват потушавани от полицията и армията. Не е за учудване, че официалната пропаганда толкова натрапчиво настоява на идеята за хармоничното общество: самото това настояване говори за противоположното, за заплахата от хаос и безредици. Тук трябва да се има пред вид основното правило на сталинистката херменевтика: тъй като официалните медии не говорят открито за проблемите, най-надеждният начин да се открият те е да се търсят компенсаторни ексцеси в държавната пропаганда: колкото повече се възхвалява „хармонията“, толкова повече хаос и антагонизми съдържа реалността. Китай се намира едва-едва под контрол. Той заплашва да се взриви.

Източник

Славой Жижек
Славой Жижек (род. 1949) е словенски философ и културен критик, работещ в традициите на хегелианството, марксизма и лаканския психоанализ.
Други статии от този автор
Посетители: 80

Последните най...


Абонирайте се за нашия безплатен ежеседмичен бюлетин, за да получавате редовно информация за най-новите публикации.


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

support

Коментари

  • Милена писа Още
    Мда... би било... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Уфф, започва сериозно да... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук...
    Keti Mircheva...
    преди 1 ден
  • Антон Гицов писа Още
    Какъв национален... преди 1 ден
  • Костадин писа Още
    Еми пък господина да... преди 1 ден
  • чел писа Още
    Целият текст - и то не... преди 2 дни
  • Nadejda Aleksandrova писа Още
    Е, точно такава гнуслива... преди 2 дни
  • Иван Младенов писа Още
    Палми Ранчев е истински.... преди 2 дни
  • Евдокия писа Още
    Пътеписът е труден жанр.... преди 3 дни
  • Константин Еленков писа Още
    поздравления! мога да... преди 3 дни
  • Валентина Пенкова писа Още
    Пишете и не се плашете,... преди 5 дни
  • Ант писа Още
    Статията не е лоша, макар... преди 1 седмица
  • Константин Димитров писа Още
    Когато я няма нацията,... преди 1 седмица
  • Ralitsa писа Още
    Bse pak ne biva da se izpada ot ednata... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук...
    Zlatko Enev...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ами то човек като си е НЕ... преди 1 седмица
  • Милена писа Още
    Не само гьонсуратлък, но... преди 1 седмица
  • Антон Гицов писа Още
    Колко много увъртени... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Когато човек НЕ ЗНАЕ... преди 1 седмица
  • Антон Гицов писа Още
    Както казват, кой как... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Великолепен анализ! преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Ето какво е казал Паисий:... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Георги Ганев – доктор по... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Ами който не знае да... преди 2 седмици
  • Антон Гицов писа Още
    Християнството- това е... преди 2 седмици