Дискусии

24 Юли, 2020 597 1

Зараждане на гражданското общество в…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Пенка Ангелова
Така наречените промени, или „поврата“, както иронично се…

Изкуство

29 Юни, 2020 404

Огледалото

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Камелия Кучер
Струва ми се, че житейският път се измерва не с…
  • 08 Юни, 2020 564 1

    „Безмълвие“ от Неда Антонова

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Ваня Майсторска
    В самия край на празничния ден затварям последната страница на една книга, която преднамерено бях…
  • 08 Юни, 2020 898 2

    Болестта като път

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Неда Антонова
    За тази книга се пише трудно. Защото е жестока. Ако не познава автора и не знае семейната му драма,…
  • 21 Апр, 2020 1173 1

    Имунизацията на Камю срещу омразата

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Лора Марис
    „Чумата“ не се е удала лесно на Камю. Той е написал романа в Оран, по време на Втората световна…
  • 24 Мар, 2020 1179 1

    Нужно ли е всичко да е чак толкова недвусмислено?

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Аристотел твърди, че литературата е по-мъдра и по-философска от историята, защото, за разлика от…
  • 29 Фев, 2020 1004

    В една умираща страна разказвачът на Гарт Грийнуел се…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Колъм Тойбин
    Първият роман на Гарт Грийнуел, Каквото ти принадлежи (2016), е изграден в хипнотични каданси.…
  • 18 Фев, 2020 1880

    Десетте най-добри книги за 2019 според „Ню Йорк Таймс“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Редакция на „Ню Йорк Таймс“
    Редакторите на The Times Book Review избират най-добрите заглавия в областта на художествената…
  • 12 Фев, 2020 1080 1

    Феноменът Ани Илков

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Златко Ангелов
    Четенето на поезия не е задължително. Писането на поезия е най-егоцентричният начин да се изразиш в…
  • 06 Фев, 2020 1517 3

    Томас Ман и романът му „Вълшебната планина“

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Любен Дилов
    В сказката си „Германия и германците“, произнесена в САЩ през 1945 год., Томас Ман се удивлява на…
  • 01 Фев, 2020 1769 8

    Брад Пит и капанът на красотата

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Манола Даргис
    Критиците може и да са били недоброжелателни (признавам си), но когато лошите филми започнаха да…
  • 15 Ян, 2020 968

    „Хотелът на спомените“ на Златко Ангелов – расова семейна…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Антония Апостолова
    Респектираща е задачата на Златко Ангелов да разкаже семейната сага на няколко поколения през…

Изгледи

14 Юли, 2020 591

Васил Левски и неговите сподвижници…

Отдел: Изгледи - България Автор(и): колектив под ръководството на професор Александър Бурмов
– Хей, Велчо, ето другарят ти Божил пред теб казва, че в…

Драскулки

28 Юни, 2020 1236 6

Самопризнанието на един пълен задник

Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем…
  • 24 Юни, 2020 785 4

    Просто един вик, откъм ямата…

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Безумно трудно е да се каже нещо срещу сегашната истерия, защото основанията за нея изглеждат…
  • 12 Юни, 2020 1011 5

    За страха – и страха от него

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Роден съм, за добро или зло, с инстинкти, различни от онези на „хората“. Инстинктите човешки, така…
  • 11 Юни, 2020 429

    На гърба на ламята

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златко Енев
    Ламята отвори очи и разтърси люспите си, за да ги освободи от нощната роса. Беше кипра ламя, ако и…
  • 08 Юни, 2020 1218 4

    Как купихме Ленин

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мирослав Пенков
    Като разбра, че заминавам да уча в Америка, дядо ми написа прощално писмо: „Прогнила…
  • 22 Май, 2020 950 2

    Дали да сравняваме народите

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Наталия Бояджиева
    Не са само корейците, които бягат към топли и евтини страни. Линда, моя американска приятелка, с…
  • 16 Май, 2020 706 4

    В наказателната колония

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Франц Кафка
    – Това е особен апарат – каза офицерът на пътешественика-изследовател и хвърли почти възхитен…
  • 16 Май, 2020 867

    За една епидемия от (не)човешко ослепяване

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Жозе Сарамаго
    За една епидемия от (не)човешко ослепяване Заради страховитото и почти пророческо звучене от днешна…
  • 06 Май, 2020 928 3

    Жената в мен

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мия Коту
    Онази нощ часовете ме пробягваха, безсънни стрелки. Исках само да се забравя. Излегнат така, не…
  • 02 Май, 2020 476

    Дневник на чумата – част 5

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Гонсало М. Тавареш
    Света Богородица Прозорица, да. Всички в очакване пустотата да стане още по-пуста. Опразнена от…
  • 01 Май, 2020 670 1

    На вересия

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Варлам Шаламов
    Играеха на карти при забойния колар Наумов. Дежурните надзиратели никога не се отбиваха в бараката…

Видрица

20 Януари, 2020 1977

Селският гений: Удивителни снимки от…

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Амос Чапъл, Захария Куснир
През пролетта на 2016 г. студентът по филмово изкуство…
  • 22 Юли, 2019 2067 4

    За непостижимата лекота на красотата

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Не знам дали красотата действително ще спаси света, но при всички случаи съм съгласен, че…
  • 09 Юни, 2019 1988

    Снимки от чернобилската катастрофа, 1986

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Преди тридесет и три години, на 26 април 1986, серия от експлозии унищожи реактор № 4 на…
  • 28 Сеп, 2018 5750 2

    С надежди за едно ново начало

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Златко Енев
    Уважаеми читатели, Оттук нататък „Либерален преглед“ ще излиза през неопределени…
  • 02 Мар, 2018 5574 2

    Татуировката – изкуство или кич?

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от съвременния начин на…
  • 14 Дек, 2017 5967

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 7405 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 9686

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 9502 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 8137

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 9695

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Какво би означавало за една страна да се промени тотално? Какви новини бихме получили за това и как биха го почувствали жителите й? Ще бъде ли то непременно нещо добро? Преди няколко месеца, когато гръцката криза показа ясно, че да бъдеш член на Еврозоната не означава непременно да имаш достъп до неограничен кредит при еднакви условия със страни като Англия и Франция, Италия внезапно се оказа в беда. От години насам задрямала в субсидиран чрез дългове упадък, страната най-неочаквано откри, че кредиторите й изискват нереалистични лихви, сякаш това е някоя клатеща се икономика от третия свят, опитваща се да получи заеми в чужда валута. Много скоро нещо трябваше да се промени. Последвалата смяна на правителството и драстичните бюджетни съкращения бяха достатъчно добре описани в многобройни вестници. Онова, което ме интересува повече от цифрите на пазарите е въпросът за това как тези събития могат действително да променят, в дългосрочен план, начина, по който италианците се отнасят едни към други и към държавата си.

Когато дойдох за пръв път в Италия преди тридесет години, тук се говореше много за промяна. Тя беше винаги разположена в непосредственото бъдеще, но никога точно в настоящето. Парадигмата, която приемаха почти всички, беше оная за едно „ненормално“ и в някои отношения архаично общество, намиращо се директно на прага на нормалността и модерността, тоест подравняващо се по мощните демокрации от северна Европа.

Можем да изредим някои от качествата, които караха и все още карат Италия да изглежда „специална“: силна традиция на регионални, а не национални лоялности (засилвана от факта, че правителството тук е силно централизирано); висока степен на организирана (но не обичайна) престъпност; особена мощ на семейството във всички сфери на живота, но особено в икономиката; мелодраматично-самоуверен тон на професионалните съюзи във всички професионални, търговски и обединени в профсъюзи сектори, били те шофьори на таксита, аптекари или работници в стоманодобивната индустрия; особен вкус към усложняването на живота чрез бюрокрация, последван от заобикаляне на усложненията чрез пренебрегване на закона и дребна корупция; голям брой политически партии със силни идеологически или регионални обвързаности; църква, склонна да подкопава, а не да засилва лоялността на хората към държавата; една всеобща тенденция към подстрекателство, последвано от опити за собствено процъфтяване, основаващи се на разминаването между официалната версия на събитията и техния действителен ход, между правилата и практиката, между привидността и реалността. Един чужденец, опитващ се да участва в италианския живот – да си купи къща, да започне работа в някой университет, да даде децата си в държавната училищна система – скоро открива, че това е страна за посветени, вътрешни хора. Тук никога не е достатъчно да прочетете инструкциите в някой формуляр, за да разберете как той трябва да се попълни. Освен това ви е нужен и някой човек със специални познания.

Разглеждайки горния списък, не е трудно да се открие подлежащата схема, както и да се прецени видът трудности, които тя създава. Ограничените колективни идентичности (семейства, политически партии, работнически сдружения, местна гордост, религиозни групи), ако и сами по себе си да заслужават уважение, подкопават способността на нацията да установи йерархия от приоритети за общото благо, дори и само поради това, че самото правителство много рядко е нещо повече от мешаница от фракции. Никъде не е лесно да се установи законодателство, противопоставящо се на утвърдените интереси; в Италия това е почти невъзможно: просто съществуват прекалено много групи, чието оцеляване зависи от това нещата да си остават такива, каквито са. В по-голяма степен, отколкото в другите страни, отделните италианци се чувстват омаловажени и отчаяни, ако съществуването на тези групи бъде поставено под въпрос.

Но въпреки това светът постоянно се променя и рано или късно ние трябва да се променяме заедно с него. За италианците, тогава, парещият въпрос е „можем ли да приспособим промяната по такъв начин, че всичко да си остане по същество същото; с други думи, по такъв начин, че моята специфична общност да продължава да оцелява?“ От гледна точка на макроикономиката, моделът от последните десетилетия в Италия беше следният: ограничаващите практики, бюрокрацията и щедрите, но в никакъв случай не и общовалидни социални политики (особено пенсиите) доведоха до ниска производителност, увеличаващ се обществен дълг и търговски дефицити – отрицателни ефекти, които бяха „коригирани“ през 1970-те и 80-те години чрез редовна девалвация, комбинирана с индексирани според инфлацията заплати и пенсии; по този начин износът беше насърчен, като заедно с това главните търговски асоциации запазиха относителните си позиции.

А след това дойде европейският паричен съюз и еврото. За да остане в ядрото на привилегированата група от европейски търговски партньори, Италия трябваше да приеме една валута, върху която тя нямаше суверенитет; валута, която не можеше да бъде девалвирана. Трябваше да бъде изнамерен нов начин за пресмятане квадратурата на кръга. В ранните 2000 години трудовите закони бяха реформирани по такъв начин, че всички дотогавашни привилегии си останаха непокътнати – преди всичко желязната сигурност на работните места за служителите с редовни договори, като на работодателите сега беше позволено да предлагат краткосрочни договори и много ниски (или никакви) заплати за младите хора, тепърва навлизащи в работния пазар. Новодошлите, с други думи, трябваше да предложат гъвкавостта и производителността, която хората, принадлежащи към статуквото, не желаеха да приемат. Следствията от всичко това, десет години по-късно, са: 30 процента безработица сред младите хора и едно поколение, чийто опит по работните места е свързан с чувство за постоянна фрустрация, ако не и унижение. Но дори и така, тяхната жертва се оказа недостатъчна. Едва-що започна международното затягане на кредитните условия – и Италия веднага беше определена като рисков кредитополучател със стагнираща, нископроизводителна икономика, и преди всичко като нация, която е изгубила ориентир.

През ноември 2011, когато нещата изглеждаха все по-отчаяно, застаряващият екс-комунистически прзидент, Джорджо Наполитано, призова на министърпредседателския пост Марио Монти, професор по икономика – и с това се започна голям експеримент: правителство, поддържано от гласоподаватели от различни партии, чиито членове не са политици или членове на парламента, а просто експерти в съответните си области – и които, да се надяваме, тъй като няма да търсят преизбиране, са недостъпни за исканията на лобитата. Накратко, планът е да се направи нещо за общественото благо.

Нищо от това не е ново. Едно от удоволствията, идещи от прекарването на целия ви зрял живот в страна, която почти не сте познавали, когато сте пристигнали, е бавното натрупване на историята и културата, необходими за да успеете да се внедрите в света, към който се опитвате да се приспособите. Четейки, превеждайки, преподавайки, вие постепенно започвате да разбирате как всичко това функционира; в същото време самият вие ставате толкова съпричастен, че вече не можете да претендирате, че сте обективен външен човек. Докато подготвях книгата си Парите на Медичите (2006), в която става дума за банката на Медичите от 15-ти век, аз открих колко много от шаблоните на съвременното италианско общество са присъствали още в републиканска Флоренция: кратки и разпокъсани правителства, безкрайна неяснота около това кой е реалният център на властта, обсебеност от равномерното разпределение на покровителство между различни търговски гилдии и географски райони, изключителни трудности при събирането на данъците, и т .н. По-късно, превеждайки Макиавели, се запознах с принципа, според който Италия може да бъде обединена единствено ако страната като цяло е заплашена сериозно отвън. През август 1480 папските държави, Неапол, Флоренция и други, прекратяват вътрешните си междуособици, за да посрещнат турската атака срещу югоизточния бряг на страната, в резултат на която са убити 12.000 души и други 10.000 са взети в робство. Такова единство обаче винаги се възприема като краткосрочно и не трябва да бъде използвано от никоя група, опитваща се да наложи властта си над останалите, след като извънредната ситуация е отминала. Мнозина от италианските политици изискаха министрите от настоящото експертно правителство да обещаят да не се кандидатират в предстоящите всеобщи избори.

Ще проработи ли фокусът тоя път? Монти има около година и половина преди края на настоящия законодателен период – и огромно количество работа за свършване. Той започна с онзи вид съкращения и финансови действия, които успокояват пазарите: сериозна пенсионна реформа и данък върху притежанието на домове. В момента се опитва да пречупи цяла серия картели: едва ли е нужно да се казва, че юристите, докторите, шофьорите на камиони и таксита, аптекарите – всички те обявяват предстоящи стачки. А след това ще последват по-дълбоки и по-радикални реформи: трудовите закони, избирателната система. И всичко това – така ни се казва – съпроводено от сериозен опит да се накарат хората най-после да плащат данъците си. В настоящия момент огромното мнозинство от самостоятелните предприемачи в Италия очевидно декларират по-малко от една трета от приходите си; пропастта между стил на живот и декларирани приходи е толкова огромна, че тази ситуация вероятно е могла да се създаде само чрез някакъв вид съучастничество от страна на властите. Монти изглежда решен да направи нещо против това.

Всичко това се свежда до ясна и недвусмислена покана към италианците да променят манталитета си, да се обвържат с държавата. В книгата си Io ti assolvo (Опрощавам те), публикувана през 1993, италианският учен и автор Джордано Бруно Гуери е събрал отговорите на различни свещеници по повод неговата „изповед“ на множество грехове, включително и прикриване на данъци. В повече от един случай те са му предложили да компенсира престъплението си като направи дарение за църквата. Именно това широко разпространено разбиране, че ако скрия парите си от държавата, а после дам част от тях на някоя друга добра общност – моята политическа партия, моят търговски съюз, моето семейство (макар и да е очевидно, че най-голямата част просто отива в собствения джоб) – то тогава не съм извършил нищо лошо, е едно от основните италиански вярвания, които правителството се опитва да промени. 

Може ли това да стане? Възможно ли е, например, в Италия да се развие някакъв вид меритокрация? Тоест, човек да започне да вярва, че някой колега е бил назначен на работа защото той или тя е добър в професията си, че целият процес от опити да се разбере кой е „покровителят“ на този или онзи човек, някой ден би могъл да изчезне? Самият аз се чувствам заинтригуван. И дори ако това не се случи, то възниква един също толкова интригуващ въпрос: как Италия може да участва в конкуренцията в един все по-отворен свят, ако си остава все така обвързана с тези модели на поведение?

Онези от вас, които са чели моите последни статии върху световната литература и преводи, може би ще си помислят, че тази статия е напълно несвързана с тях. Но това не е така. В една книга върху литературната критика, Romanzo mondo (Световният роман), публикувана през 2010 г., професор Виторио Колети говори за хомогенизацията на романа в Европа през втората половина на двадесети век, разбирана като следствие от факта, че „приликите между множество нации постепенно стават по-големи от техните различия“. Той стига до там да твърди, че „наближава момента, в който една история, разказана в Берлин, няма да бъде много различна от друга, чието действие се развива в Лисабон“.

Собственото ми усещане е, че тази хомогенизация, доколкото тя се случва, идва повече като резултат от желанието на авторите да се обръщат към една международна публика, отколкото поради това, че събитията и личностите от парламента в Рим, примерно, са станали истински подобни на ония от Париж или Лондон. Италианците си имат своя собствена форма на индивидуалност и собствени начини на изграждане на отношения едни към други, както и към групите, сред които се движат.

И така, ще разказват ли бъдещите романисти за това как италианците са били променени от глобализацията, дълговата криза и революцията на Монти, или по-скоро за това как те са се съпротивявали на промяната и са продължили да живеят както винаги преди? И ще бъдат ли подобни романи отправени към италианските читатели като част от някакъв продължаващ международен дебат – както е било при, да речем, Гепардът на Джузепе Томази ди Лампедуза – или вместо това ще използват италианския разказ, за да развличат една международна публика, която след това може да се усмихва и да се диви на харема на Берлускони, или на съгражданите на печално известния Франческо Скетино, капитан на кораба „Коста Конкордия“? (Отговорен за една от най-тъпите морски катастрофи на всички времена, без да се говори за смъртта на около тридесет пасажери, Скетино въпреки това беше приветстван в родния си град Мета ди Соренто – намиращ се в южната част от Неаполския залив – от тълпа, размахваща плакати в негова подкрепа и оплакваща се, заедно с присъстващия там свещеник, че начинът, по който пресата описвала капитана, бил резултат от всеобщи предразсъдъци срещу тяхната общност.) „Всеки италианец“, отбелязва сухо Джакомо Леопарди през 1826 г., „е повече или по-малко еднакво уважаван или опозоряван“.

Въпросът за това до кого е адресиран даден роман е важен: италианците ще разберат чувствата на съгражданите на Скетино, защото техните собствени лоялности са поставени на изпитание; читателите от други страни сигурно ще се почувстват просто забавлявани.

Източник

Pin It
Тим Паркс
Тим Паркс (род. 1954) е британски писател. Образован в Кеймбридж и Харвард, той е автор на 16 романа и множество статии и критически текстове за издания като The New Yorker и New York Review of Books. Тим Паркс живее във Верона, Италия.
Други статии от този автор

Посетители

117

support

Последните най...


Коментари

  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 5 дни
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 2 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 2 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 3 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 3 седмици
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 3 седмици