Дискусии

14 Юли, 2018 460 1

Вчера, днес и утре в българската…

Отдел: Дискусии - България Автор(и): Аспарух Панов
Колкото повече нови и нови нерешени проблеми изникват при…

Изкуство

21 Юни, 2018 1274 5

Южната завеса: „Граница“ на Капка…

Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Джейкъб Микановски
Високо в Родопите на границата между България и Гърция има…
  • 16 Юни, 2018 2628 17

    „Калуня-каля“ – урок по творческо писане за недостатъчно…

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Диана Петрова
    Стигнах до „Калуня-каля“ по време на един панаир на книгата, където се спрях пред щанда на…
  • 09 Апр, 2018 850

    Поетът с две родини

    Отдел: Изкуство - Литература Автор(и): Евдокия Борисова
    Излезе от печат юбилейната стихосбирка „Дръвче“ на Румен Иванчев. Ще кажете, че това не е новина, и…
  • 27 Мар, 2018 1584 5

    Многото епохи на Ал Пачино

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Дейвид Симс
    При всичките възходи и падения в ролите си, Пачино успява да поддържа невероятно себеусещане – нещо…
  • 12 Мар, 2018 1671 1

    Изчезващата традиционна култура на словенските пастири

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Йост Франко
    В продължение на около петстотин години в областта „Вèлика планѝна“ в Словения е съществувала…
  • 09 Мар, 2018 1841 1

    „Смъртта на Сталин“ убедително представя ужасяващата…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Маша Гисън
    Джон Чейн и Уилям Стоукс са лекари от деветнадесети век, които са описали един вид мъчително,…
  • 28 Фев, 2018 3515 3

    Най-еротичната година в живота на Пикасо

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Лара Марлоу
    Към 1932 Пабло Пикàсо е вече най-известният художник на света. На 50 години е, живее в луксозен…
  • 16 Фев, 2018 1973 2

    Красотата убива

    Отдел: Изкуство - Живопис Автор(и): Румен Леонидов
    Унищожение. Това изплува като изречено от вътрешния ми глас, докато слушах гениалното гравитиране…
  • 04 Ян, 2018 3123 4

    Падингтън, Коледа и Брекзит – или за сериозните политически…

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Евдокия Борисова
    – Мече? На гара Падингтън? – и госпожа Браун удивено погледна съпруга си. – Не ставай смешен,…
  • 25 Дек, 2017 2037

    Колтрейн и равноденствието

    Отдел: Изкуство - Музика Автор(и): Иван Ланджев
    „Колтрейн е светец“, казват едни. „Колтрейн уби джаза“, твърдят други. Трети си мълчат, за да не…
  • 18 Дек, 2017 3558 2

    Възнишение

    Отдел: Изкуство - Кино и фотография Автор(и): Атанас Стойчев
    Не се притеснявам, че голяма част от зрителите не са чели „Дон Кихот“. Припомням, че Дон Кихот…

Изгледи

04 Юли, 2018 452

Гърция, Македония и промяната на…

Отдел: Изгледи - Европа Автор(и): Флориан Бибер
За мнозина гърци името „Македония“ вече подсказва претенции…

Драскулки

06 Юли, 2018 400 2

Златимир Коларов – две кратки есета

Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златимир Коларов
Наскоро прочетох пространното есе на Исмаил Кадаре „Легенда…
  • 05 Юли, 2018 630 1

    Проклятието на Помпей

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    Всяка стъпка, камък, фреска и стена тук са предчувствие за края. Всичко тук напомня за огнения…
  • 27 Юни, 2018 912

    Тревата е зелена и през май...

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Не съм мигнала. От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да…
  • 26 Юни, 2018 466 1

    Златимир Коларов – два кратки разказа

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Златимир Коларов
    Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет,…
  • 17 Юни, 2018 1061 2

    За основния въпрос на българското битие

    Отдел: Драскулки - Есеистика Автор(и): Златко Енев
    Публикувах тия дни на моя сайт един кратък текст, посветен на последното велико чудо в българската…
  • 29 Май, 2018 1397 7

    7 по стил от Чарлз Буковски

    Отдел: Драскулки - Поезия Автор(и): Чарлз Буковски
    Кратка сбирка от няколко стихотворения на Чарлз Буковски. Включва заглавията нирвана отбой ура,…
  • 13 Май, 2018 635

    Малки нощни музики

    Отдел: Драскулки - Свободен текст Автор(и): Златко Енев
    Следващите текстове представляват рехава сбирка от мисли и наблюдения, появили се хаотично по…
  • 03 Май, 2018 783

    О, Лимасоле мио

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Евдокия Борисова
    „Гответе се за женски десант на острова на Афродита.“ Това съобщаваме на мъжете си и ги напускаме…
  • 30 Апр, 2018 704

    Писмо до Хаим Оливер

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Фани Цуракова
    Случва се и това, читателят да продължи недовършеният път на героя. Някакви си 40 години след като…
  • 2018 04 Old Teacher
    25 Апр, 2018 1731 3

    Похвално слово за великомъченица Валентина

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Хюсеин Мевсим
    Свеждам най-преклонно глава пред Вас, учителко моя! Макар че не Ви разбирах докрай, Вие ми…
  • 16 Апр, 2018 930

    Април на село

    Отдел: Драскулки - Проза Автор(и): Мюмюн Тахир
    Голямата крайселска ливада е изпъстрена с шарките на пролетта. Не е като килим, а като домашно…

Видрица

02 Март, 2018 1721 2

Татуировката – изкуство или кич?

Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
Искаме или не, татуировките са вече неразделна част от…
  • 14 Дек, 2017 2695

    Най-четените текстове за 2017

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Апр, 2017 3831 1

    Ваканция в Иран

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Невша Таваколиан
    През 1980-те, когато бях дете, семейството ми рядко си позволяваше ваканции. В Иран…
  • 29 Дек, 2016 6224

    Най-четените текстове за 2016

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    По традиция в края на годината ви предлагам двадесетте текста, които са ви се сторили…
  • 26 Ное, 2016 5667 2

    Правите кроасани и залезът на цивилизацията

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Адам Гопник
    Международните пекарски кръгове бяха покрусени, както би се изразил „Ню Йорк Таймс“, от…
  • 21 Окт, 2016 4722

    Пролетен полъх в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    През март месец най-посещаваният парк на Париж привлича погледа най-вече с екзотичните си…
  • 25 Юни, 2016 5893

    Нанкин – стар и нов Китай

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Аврам Агов
    Откъдето и да се погледне забуления в тънка мантия от влага и смог Нанкин, навсякъде се…
  • 08 Мар, 2016 5624

    Зашеметяващият градски ландшафт на Хонг Конг

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Алан Тейлър
    Пространството винаги е било нещо особено скъпо в Хонг Конг. Малката анонимна територия,…
  • 06 Фев, 2016 9521 3

    По Сена, в Париж

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Ралица Фризон-Рош
    В Париж Сена често се променя, тя ту е синьоозелена, ту бледокафява, ту просветва от…
  • 01 Ян, 2016 6713

    Най-четените текстове за 2015

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Administrator
    И така, онова, което започна като експеримент миналата година, тази година продължава,…
  • 12 Сеп, 2015 10553 4

    Как изглежда една вечеря в Нома, най-добрия ресторант на…

    Отдел: Видрица – Всичко накуп Автор(и): Джули Зевелоф
    Копенхагенският ресторант Нома е бил обявяван на няколко пъти за най-добрия ресторант в…

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Какво би означавало за една страна да се промени тотално? Какви новини бихме получили за това и как биха го почувствали жителите й? Ще бъде ли то непременно нещо добро? Преди няколко месеца, когато гръцката криза показа ясно, че да бъдеш член на Еврозоната не означава непременно да имаш достъп до неограничен кредит при еднакви условия със страни като Англия и Франция, Италия внезапно се оказа в беда. От години насам задрямала в субсидиран чрез дългове упадък, страната най-неочаквано откри, че кредиторите й изискват нереалистични лихви, сякаш това е някоя клатеща се икономика от третия свят, опитваща се да получи заеми в чужда валута. Много скоро нещо трябваше да се промени. Последвалата смяна на правителството и драстичните бюджетни съкращения бяха достатъчно добре описани в многобройни вестници. Онова, което ме интересува повече от цифрите на пазарите е въпросът за това как тези събития могат действително да променят, в дългосрочен план, начина, по който италианците се отнасят едни към други и към държавата си.

Когато дойдох за пръв път в Италия преди тридесет години, тук се говореше много за промяна. Тя беше винаги разположена в непосредственото бъдеще, но никога точно в настоящето. Парадигмата, която приемаха почти всички, беше оная за едно „ненормално“ и в някои отношения архаично общество, намиращо се директно на прага на нормалността и модерността, тоест подравняващо се по мощните демокрации от северна Европа.

Можем да изредим някои от качествата, които караха и все още карат Италия да изглежда „специална“: силна традиция на регионални, а не национални лоялности (засилвана от факта, че правителството тук е силно централизирано); висока степен на организирана (но не обичайна) престъпност; особена мощ на семейството във всички сфери на живота, но особено в икономиката; мелодраматично-самоуверен тон на професионалните съюзи във всички професионални, търговски и обединени в профсъюзи сектори, били те шофьори на таксита, аптекари или работници в стоманодобивната индустрия; особен вкус към усложняването на живота чрез бюрокрация, последван от заобикаляне на усложненията чрез пренебрегване на закона и дребна корупция; голям брой политически партии със силни идеологически или регионални обвързаности; църква, склонна да подкопава, а не да засилва лоялността на хората към държавата; една всеобща тенденция към подстрекателство, последвано от опити за собствено процъфтяване, основаващи се на разминаването между официалната версия на събитията и техния действителен ход, между правилата и практиката, между привидността и реалността. Един чужденец, опитващ се да участва в италианския живот – да си купи къща, да започне работа в някой университет, да даде децата си в държавната училищна система – скоро открива, че това е страна за посветени, вътрешни хора. Тук никога не е достатъчно да прочетете инструкциите в някой формуляр, за да разберете как той трябва да се попълни. Освен това ви е нужен и някой човек със специални познания.

Разглеждайки горния списък, не е трудно да се открие подлежащата схема, както и да се прецени видът трудности, които тя създава. Ограничените колективни идентичности (семейства, политически партии, работнически сдружения, местна гордост, религиозни групи), ако и сами по себе си да заслужават уважение, подкопават способността на нацията да установи йерархия от приоритети за общото благо, дори и само поради това, че самото правителство много рядко е нещо повече от мешаница от фракции. Никъде не е лесно да се установи законодателство, противопоставящо се на утвърдените интереси; в Италия това е почти невъзможно: просто съществуват прекалено много групи, чието оцеляване зависи от това нещата да си остават такива, каквито са. В по-голяма степен, отколкото в другите страни, отделните италианци се чувстват омаловажени и отчаяни, ако съществуването на тези групи бъде поставено под въпрос.

Но въпреки това светът постоянно се променя и рано или късно ние трябва да се променяме заедно с него. За италианците, тогава, парещият въпрос е „можем ли да приспособим промяната по такъв начин, че всичко да си остане по същество същото; с други думи, по такъв начин, че моята специфична общност да продължава да оцелява?“ От гледна точка на макроикономиката, моделът от последните десетилетия в Италия беше следният: ограничаващите практики, бюрокрацията и щедрите, но в никакъв случай не и общовалидни социални политики (особено пенсиите) доведоха до ниска производителност, увеличаващ се обществен дълг и търговски дефицити – отрицателни ефекти, които бяха „коригирани“ през 1970-те и 80-те години чрез редовна девалвация, комбинирана с индексирани според инфлацията заплати и пенсии; по този начин износът беше насърчен, като заедно с това главните търговски асоциации запазиха относителните си позиции.

А след това дойде европейският паричен съюз и еврото. За да остане в ядрото на привилегированата група от европейски търговски партньори, Италия трябваше да приеме една валута, върху която тя нямаше суверенитет; валута, която не можеше да бъде девалвирана. Трябваше да бъде изнамерен нов начин за пресмятане квадратурата на кръга. В ранните 2000 години трудовите закони бяха реформирани по такъв начин, че всички дотогавашни привилегии си останаха непокътнати – преди всичко желязната сигурност на работните места за служителите с редовни договори, като на работодателите сега беше позволено да предлагат краткосрочни договори и много ниски (или никакви) заплати за младите хора, тепърва навлизащи в работния пазар. Новодошлите, с други думи, трябваше да предложат гъвкавостта и производителността, която хората, принадлежащи към статуквото, не желаеха да приемат. Следствията от всичко това, десет години по-късно, са: 30 процента безработица сред младите хора и едно поколение, чийто опит по работните места е свързан с чувство за постоянна фрустрация, ако не и унижение. Но дори и така, тяхната жертва се оказа недостатъчна. Едва-що започна международното затягане на кредитните условия – и Италия веднага беше определена като рисков кредитополучател със стагнираща, нископроизводителна икономика, и преди всичко като нация, която е изгубила ориентир.

През ноември 2011, когато нещата изглеждаха все по-отчаяно, застаряващият екс-комунистически прзидент, Джорджо Наполитано, призова на министърпредседателския пост Марио Монти, професор по икономика – и с това се започна голям експеримент: правителство, поддържано от гласоподаватели от различни партии, чиито членове не са политици или членове на парламента, а просто експерти в съответните си области – и които, да се надяваме, тъй като няма да търсят преизбиране, са недостъпни за исканията на лобитата. Накратко, планът е да се направи нещо за общественото благо.

Нищо от това не е ново. Едно от удоволствията, идещи от прекарването на целия ви зрял живот в страна, която почти не сте познавали, когато сте пристигнали, е бавното натрупване на историята и културата, необходими за да успеете да се внедрите в света, към който се опитвате да се приспособите. Четейки, превеждайки, преподавайки, вие постепенно започвате да разбирате как всичко това функционира; в същото време самият вие ставате толкова съпричастен, че вече не можете да претендирате, че сте обективен външен човек. Докато подготвях книгата си Парите на Медичите (2006), в която става дума за банката на Медичите от 15-ти век, аз открих колко много от шаблоните на съвременното италианско общество са присъствали още в републиканска Флоренция: кратки и разпокъсани правителства, безкрайна неяснота около това кой е реалният център на властта, обсебеност от равномерното разпределение на покровителство между различни търговски гилдии и географски райони, изключителни трудности при събирането на данъците, и т .н. По-късно, превеждайки Макиавели, се запознах с принципа, според който Италия може да бъде обединена единствено ако страната като цяло е заплашена сериозно отвън. През август 1480 папските държави, Неапол, Флоренция и други, прекратяват вътрешните си междуособици, за да посрещнат турската атака срещу югоизточния бряг на страната, в резултат на която са убити 12.000 души и други 10.000 са взети в робство. Такова единство обаче винаги се възприема като краткосрочно и не трябва да бъде използвано от никоя група, опитваща се да наложи властта си над останалите, след като извънредната ситуация е отминала. Мнозина от италианските политици изискаха министрите от настоящото експертно правителство да обещаят да не се кандидатират в предстоящите всеобщи избори.

Ще проработи ли фокусът тоя път? Монти има около година и половина преди края на настоящия законодателен период – и огромно количество работа за свършване. Той започна с онзи вид съкращения и финансови действия, които успокояват пазарите: сериозна пенсионна реформа и данък върху притежанието на домове. В момента се опитва да пречупи цяла серия картели: едва ли е нужно да се казва, че юристите, докторите, шофьорите на камиони и таксита, аптекарите – всички те обявяват предстоящи стачки. А след това ще последват по-дълбоки и по-радикални реформи: трудовите закони, избирателната система. И всичко това – така ни се казва – съпроводено от сериозен опит да се накарат хората най-после да плащат данъците си. В настоящия момент огромното мнозинство от самостоятелните предприемачи в Италия очевидно декларират по-малко от една трета от приходите си; пропастта между стил на живот и декларирани приходи е толкова огромна, че тази ситуация вероятно е могла да се създаде само чрез някакъв вид съучастничество от страна на властите. Монти изглежда решен да направи нещо против това.

Всичко това се свежда до ясна и недвусмислена покана към италианците да променят манталитета си, да се обвържат с държавата. В книгата си Io ti assolvo (Опрощавам те), публикувана през 1993, италианският учен и автор Джордано Бруно Гуери е събрал отговорите на различни свещеници по повод неговата „изповед“ на множество грехове, включително и прикриване на данъци. В повече от един случай те са му предложили да компенсира престъплението си като направи дарение за църквата. Именно това широко разпространено разбиране, че ако скрия парите си от държавата, а после дам част от тях на някоя друга добра общност – моята политическа партия, моят търговски съюз, моето семейство (макар и да е очевидно, че най-голямата част просто отива в собствения джоб) – то тогава не съм извършил нищо лошо, е едно от основните италиански вярвания, които правителството се опитва да промени. 

Може ли това да стане? Възможно ли е, например, в Италия да се развие някакъв вид меритокрация? Тоест, човек да започне да вярва, че някой колега е бил назначен на работа защото той или тя е добър в професията си, че целият процес от опити да се разбере кой е „покровителят“ на този или онзи човек, някой ден би могъл да изчезне? Самият аз се чувствам заинтригуван. И дори ако това не се случи, то възниква един също толкова интригуващ въпрос: как Италия може да участва в конкуренцията в един все по-отворен свят, ако си остава все така обвързана с тези модели на поведение?

Онези от вас, които са чели моите последни статии върху световната литература и преводи, може би ще си помислят, че тази статия е напълно несвързана с тях. Но това не е така. В една книга върху литературната критика, Romanzo mondo (Световният роман), публикувана през 2010 г., професор Виторио Колети говори за хомогенизацията на романа в Европа през втората половина на двадесети век, разбирана като следствие от факта, че „приликите между множество нации постепенно стават по-големи от техните различия“. Той стига до там да твърди, че „наближава момента, в който една история, разказана в Берлин, няма да бъде много различна от друга, чието действие се развива в Лисабон“.

Собственото ми усещане е, че тази хомогенизация, доколкото тя се случва, идва повече като резултат от желанието на авторите да се обръщат към една международна публика, отколкото поради това, че събитията и личностите от парламента в Рим, примерно, са станали истински подобни на ония от Париж или Лондон. Италианците си имат своя собствена форма на индивидуалност и собствени начини на изграждане на отношения едни към други, както и към групите, сред които се движат.

И така, ще разказват ли бъдещите романисти за това как италианците са били променени от глобализацията, дълговата криза и революцията на Монти, или по-скоро за това как те са се съпротивявали на промяната и са продължили да живеят както винаги преди? И ще бъдат ли подобни романи отправени към италианските читатели като част от някакъв продължаващ международен дебат – както е било при, да речем, Гепардът на Джузепе Томази ди Лампедуза – или вместо това ще използват италианския разказ, за да развличат една международна публика, която след това може да се усмихва и да се диви на харема на Берлускони, или на съгражданите на печално известния Франческо Скетино, капитан на кораба „Коста Конкордия“? (Отговорен за една от най-тъпите морски катастрофи на всички времена, без да се говори за смъртта на около тридесет пасажери, Скетино въпреки това беше приветстван в родния си град Мета ди Соренто – намиращ се в южната част от Неаполския залив – от тълпа, размахваща плакати в негова подкрепа и оплакваща се, заедно с присъстващия там свещеник, че начинът, по който пресата описвала капитана, бил резултат от всеобщи предразсъдъци срещу тяхната общност.) „Всеки италианец“, отбелязва сухо Джакомо Леопарди през 1826 г., „е повече или по-малко еднакво уважаван или опозоряван“.

Въпросът за това до кого е адресиран даден роман е важен: италианците ще разберат чувствата на съгражданите на Скетино, защото техните собствени лоялности са поставени на изпитание; читателите от други страни сигурно ще се почувстват просто забавлявани.

Източник

Тим Паркс
Тим Паркс (род. 1954) е британски писател. Образован в Кеймбридж и Харвард, той е автор на 16 романа и множество статии и критически текстове за издания като The New Yorker и New York Review of Books. Тим Паркс живее във Верона, Италия.
Други статии от този автор
Посетители: 84

Последните най...


support

Коментари

  • Галенка писа Още
    Аз При Стаменов  имах... преди 23 часа
  • Радомир Парпулов писа Още
    Глас в пустиня ....   ... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 6 дни
  • Владимир писа Още
    sonogram - ехография
    sign... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Защо да ходим надалеч.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И това е единственото... преди 2 седмици
  • Елена писа Още
    Толкова много... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е, че Златко не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Мдааа, целият свят... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Между другото, и... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Смилов е изключително... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Честно казано, тази... преди 2 седмици
  • Колчо Ковачев писа Още
    Страхотно добър... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Днес сутринта пих... преди 2 седмици
  • пацо и саня писа Още
    Хубав разказ, ама... преди 2 седмици
  • Rita писа Още
    Приятели, не виждате... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Много силен разказ!
    И... преди 3 седмици
  • Данина писа Още
    Кръстина,къде видяхте... преди 3 седмици
  • тина писа Още
    Обидно ми е, че се... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Много интересно. Само... преди 3 седмици
  • Архимандрита писа Още
    А кой им е виновен на... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Даниел Смилов дълбоко... преди 4 седмици
  • коста стаменов писа Още
    "Ранделова" или... преди 4 седмици
  • Ранделова писа Още
    Чудя се как ли би... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че Елиас... преди 4 седмици